Решение № 190 от 18.10.2022, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 190 гр. Ловеч, 18.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ИВАНИЧКА

КОНСТАНТИНОВА

ЗОРНИЦА А. при участието на секретаря МАРИНА ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно гражданско дело № 20224300500262 по описа за 2022 година за да се произнесе, съобрази:

ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 73/ 11.03.2022 година, постановено по гр.дело № 685/ 2021 година по описа на Ловешкия районен съд, е отхвърлен, предявеният от "Първа Инвестиционна Банка" АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: ******, представлявана от Изпълнителните директори Н.Х.Б. и С.А.П., чрез пълномощника си юрисконсулт П.К. срещу В. С. Р., ЕГН **********, и А. Р. Р., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: **** положителен установителен иск с правно основание чл.415, ал.1, т.1, чл.422, ал.1 и чл.124, ал.1 от ГПК, за признаване за установено по отношение на В. С. Р. и А. Р. Р., че дължат на „Първа Инвестционна Банка"АД следните суми, дължими към 07.08.2020 год. (датата, на която е подадено в съда заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК), а именно: просрочена главница - 12 500 евро с левова равностойност: 24 447,87 лева; просрочени договорна лихва - 11 532,77 евро, за периода от 10.01.2012 год. до 06.08.2020 год.; наказателна лихва - 9335,36 евро за периода от 10.01.2018 год. до 12.03.2020 год.; непогасена договорна лихва - 366,08 евро за периода от 13.03.2020 год. до 13.05.2020 год.; наказателна лихва - 667,04 евро за периода от 14.05.2020 год. до 06.08.2020 год.; законна лихва - 62,50 евро); разноски за връчване на покани - 49,08 евро, ведно със законна лихва върху главницата считано от 25.08.2020 год.. до пълното изплащане на задълженията, като неоснователен и недоказан. Присъдени са и съответните разноски на ответниците, като е отхвърлена претенцията на банката за разноски.

1

Постъпила е въззивна жалба вх. № 3002/ 06.04.2022 г. от "Първа Инвестиционна Банка“АД, ЕИК *****, съдебен адрес: ****, чрез адв. П. П.-И. - АК-София, против решение Решение № 73/11.03.2022г. по гр.д. № 685/2021г., на PC - Ловеч, с коeто e отхвърлен предявения от „Първа Инвестиционна банка“АД,ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ******, представлявана от изпълнителните директори Н.Х.Б. и С.А.П. срещу В. С. Р., ЕГН ********** и А. Р. Р., ЕГН **********, двамата с адрес в **** положителен установителен иск с правно основание чл. 415,ал.1,т.1,вр. с чл. 422, ал.1 и чл. 124, ал.1 от ГПК.

Счита решението за неправилно поради противоречие с материалния закон.

Посочва, че за да постанови обжалвания съдебен акт, първоинстанционният съд е приел, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК в РС-гр.Ловеч - 25.08.2020 год. „Първа Инвестиционна Банка"АД не е имала ликвидно и изискуемо вземане, довело до неоснователност на исковата претенция с правно основание чл.415, ал.1, т.1, чл.422, ал.1 от ГПК и чл.124, ал.1 от ГПК. Излага, че според съдът, не може да се приеме за установено със сила на присъдено нещо изискуемостта на претендираното вземане по процесния договор за банков кредит, като това е достатъчно основание за отхвърляне на исковата претенция, без да е необходимо да обсъжда и останалите аспекти на правоотношението. Оспорва фактическите констатации и правни изводи на първоинстанционния съд, счита решението за необосновано и постановено при неправилно тълкуване на фактите по делото по отношение на обстоятелствата, свързани с липса на обявяване на предсрочна изискуемост, обстоятелствата, свързани с настъпване на крайния падеж по кредита, като съдът единствено е възпроизвел в решението си разсъждения в противоречие с трайно установената съдебна практика.

Относно предсрочната изискуемост, излага, че същата представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Сочи, че обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Изтъква, че предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й и посочва съдебна практика. Сочи, че настъпването на предсрочна изискуемост на вземане по договор за банков кредит е поставено в зависимост от кумулативното настъпване на две групи предпоставки - обективни, свързани с просрочие на длъжника и субективни - свързани с формиране на воля у кредитора да обяви вземането си за предсрочно изискуемо и 2 достигане на това волеизявление до длъжника. Твърди, че обявяването на предсрочната изискуемост на задължението е право, но не и задължение на кредитора, като последният може да прецени, че не желае да го упражни и да изчака да изтече срока на договора преди да предприеме действия по принудително събиране на вземането си. Посочва т. 18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК и посочва, че в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника. Сочи, че вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжниците предсрочната изискуемост. Заключава, че обявяването на предсрочна изискуемост е едно потестативно право на банката да отнеме от длъжника преимуществото на срока и само от нея зависи дали и кога ще го упражни. В тази връзка,изтъква, че освен представените доказателства за връченото уведомление до ответниците, с което кредиторът обявява предсрочната изискуемост на вземането на основание предвидените в договора за заем разпоредби, съдът следва да вземе предвид и падежиралите вноски, съгласно погасителния план по договора за заем към момента на приключване на съдебното дирене в настоящото производството.Твърди, че още преди насрочване на последното по делото заседание и последната вноска по погасителния план е с настъпил падеж, с оглед на което крайният срок за изпълнение на договора е настъпил. Сочи, че същото е самостоятелна предпоставка за изискуемост на целия неизплатен остатък от задължението. Вноските с падеж преди датата на настъпване на предсрочната изискуемост и вноските, станали изискуеми в хода на производството, са вземания, възникнали на едно и също основание - процесния договор за заем. Излага, че в този смисъл е и утвърдената съдебна практика, съгласно която е допустимо предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за заем поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Твърди, че предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на присъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Посочва, че предсрочната изискуемост на вземане по договор за заем променя изискуемостта на вноските, които не са подлежали на изпълнение преди датата на настъпването й, но няма за последица изменение на основанието, от което произтича вземането. По тези съображения излага, че позоваването на предсрочната изискуемост не е определящо за основанието на претенцията, предявена по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, а правното 3 основание, на което се претендира изпълнение и на вноските с настъпил падеж, и на предсрочно изискуемата главница, е сключеният договор. Сочи РЕШЕНИЕ № 10 ОТ 25.02.2020 Г. ПО Т. Д. № 16/2019 Г., Т. К., IIТ. О. НА ВКС и излага, че когато изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е инкорпорирано в исковата молба или в отделен документ, представен като приложение към исковата молба, изявлението поражда правни последици с връчването на препис от исковата молба с приложенията към нея на ответника -кредитополучател, ако са налице предвидените в договора за кредит обективни предпоставки, както и че обявяването на кредита за предсрочно изискуем в исковото производство, представлява правнорелевантен факт, който трябва да бъде съобразен от съда на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК в рамките на претендираните суми. С оглед изложеното твърди, че всички процесни вземания са валидно възникнали, установени по основание и размер, което определя основателността и доказаността на исковете, респективно неправилността на обжалваното съдебно решение.

По отношение на солидарността излага, че производството, образувано по реда на чл. 422 ГПК е предназначено да стабилизира ефекта на издадена заповед за изпълнение, същата да влезе в сила и издаденият в производството по чл. 417 ГПК изпълнителен лист да запази действието си на изпълнителен титул . Посочва, че съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК, искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението по чл. 417 ГПК. Ето защо,счита, че предмет на това производство може да бъде само вземането, предявено със заявлението в заповедно производство, като процесното вземане следва да съвпада с вземането в заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид, падеж и размер. С оглед това, сочи, че несъстоятелно се явяват доводите на първоинстанционния съд относно липсата на уточнение от страна на ищеца в исковата молба, че длъжниците дължат солидарно претендираните суми. На първо място счита, че съдът е допуснал процесуално нарушение, тъй като след като е констатирал този „пропуск", е следвало да даде указания на ищеца да бъде изрично уточнено това обстоятелство. На второ място, счита, че от подадената искова молба и процесуалното поведение на ищеца е видно,че същият цели установяване на вземането, така както е претендирано с подаване на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Видно от исковата молба, въззивникът се позовава на подаденото заявление и издадената заповед, като реферира към солидарната дължимост на сумите от ответниците. Сочи, че дори и в адресната част и петитумът на исковата молба, поради технически пропуск, ищецът да не уточнил изрично, че длъжниците дължат претендираните суми солидарно, то с оглед на обстоятелството, че производството, образувано по реда на чл. 422 ГПК е предназначено да стабилизира ефекта на издадена заповед за изпълнение и съдържанието на самата искова молба, искането за установяване и признаване безспорно е дължимостта на сумите солидарно от длъжниците. С оглед изложеното, 4 счита доводите на съда за неправилни и несъстоятелни.

Моли съда да отмени изцяло обжалваното решение, като вместо това постанови друго, с което изцяло да уважи претенцията на въззивника.Претендира разноски за две инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил е отговор на въззивна жалба.

В съдебно заседание въззивникът не се представлява, представено е писмено становище.

Въззиваемите се представляват от адвокат Р. Б., АК – Ловеч, която от името на доверителите си оспорва въззивната жалба и моли да бъде потвърдено потвърдено решението на първоинстанционния съд, като излага подробни съображения.

Претендира направените разноски.

От събраните по делото доказателства, приложени към гражданско дело № 685/ 2021 година по описа на Ловешкия районен съд, както и от становището на страните, преценени поотделно и в тяхната взаимовръзка и обусловеност съдът приема за установено следното: