Решение № 2509 от 16.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2509 гр. София, 16.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно гражданско дело № 20251100506002 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 35/02.01.2025г., постановено по гр.д. № 19230/2023г. по описа на Софийски районен съд, 150 с-в, съдът е осъдил ЗК„Бул Инс“ АД на основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД да заплати на Е. С. С. сумата от 2000,00лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди вследствие на пътнотранспортното произшествие, настъпило на 15.02.2023 г. в гр. София, на входа на кръговото движение на надлеза „Надежда“, между л.а. „Хонда ХРВ“ с рег. № **** и л. а.„Ауди А3“ с рег. номер ****, ведно със законовата лихва от 14. 03. 2023 г. до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен за разликата над 2000 лева до пълния претендиран размер от 10 000 лева. ЗК„Бул Инс“ АД е осъдено да плати разноски на Е. С. С. в размер на 181.78лв., а в полза на адв. З. – 260лв. Е. С. С. е осъдена да плати разноски на ЗК„Бул Инс“ АД в размер на 544лв.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от Е. С. С. в частта, в която е отхвърлена претенцията за разликата над уважената част от 2000лв. до 1 пълния претендиран размер от 10 000лв. Изложени са конкретни съображения, че съдът неправилно отчел вида, обема, характера и степента на претърпените от ищцата вреди, поради което неправилно било определено конкретното обезщетение, което не отговаряло на принципа за справедливост.

В срока по чл.263 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от ЗК„Бул Инс“ АД, в който се оспорва същата и се моли за потвърждаване на решението в обжалваната част. Твърди се, че от СМЕ се установявало, че ищцата претърпяла т.нар. камшичен удар, представляваща лека степен на шийно навяхване, с възстановителен период от около 20 дни, за което нямало данни да усложнения, поради което в рамките на визирания срок се възстановила, вкл. липсвали данни за извършена рехабилитация, прием на медикаменти и съществена промяна в начина на живот, а психическата травма била недоказана, поради липсата на преглед от специалист невролог, съответно психолог.

Софийският градски съд, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото, съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК , приема следното::

Първоинстанционният съд е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил договор за застраховка "Гражданска отговорност", обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи материални предпоставки (юридически факти): 1) застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени и/или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинноследствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между делинквента и ответника – застраховател.

2

Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпроса дали е приложена правилно императивна материалноправна норма. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, но ЧАСТИЧНО НЕПРАВИЛНО по следните съображения:

С оглед липсата на въззивна жалба (вкл. насрещна), спорът по делото пренесен пред настоящата инстанция се концентрира само по размера на понесените неимуществени вреди, т.е. доколкото атакуваното решение е влязло в законна сила в частта, в която е уважен искът за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени при настъпване на процесното застрахователно събитие до сумата от 2000лв., то основанието на предявения осъдителен иск е установено със сила на пресъдено нещо. Спорът по настоящото дело се съсредоточава върху вида и тежестта на причините на пострадалата травми от увреждането и дали първоинстанционният съд правилно е приложил критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, при определяне размера на заместващото обезщетение.

Последователно и непротиворечиво в практика на ВКС се извежда, че при определянето на обезщетението за неимуществени вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди като в мотивите към решенията си съдилищата трябва да посочат конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди (т.

11 от ППВС №4 от 23.12.1968г.).

При телесните увреждания за размера на обезщетението за неимуществени вреди от значение са: характера на увреждането, начина на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване на състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатяванията, загрозявания и други обстоятелства, както и общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на самото общество 3

(Вж. Решение №17 от 16.01.2025г. по т.д.№1808/2023г. на ІІ т.о. на ВКС ).

Следва да се съобразяват характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, усложненията на здравето на пострадалия, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и други (Вж. Решение №39 от 201.2025г. по гр.д.№3546/2022г. на ІV г.о. на ВКС). Необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди с оглед на характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на болките, както и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането (Вж. Решение №17 от 27.02.2013г. по т.д.№266/2012г. на ІІ т.о. на ВКС), възрастта на пострадалия, интензитетът и продължителността на претърпените физически и емоционални болки и страдания, и прогнозите за отзвучаването им (Вж.

Решение №12 от 25.03.2016г. по т.д.№1018/2015г. на ІІ т.о. на ВКС).

Необходим е индивидуален подход и оценка на правнозначимите обстоятелства във всеки отделен случай на нематериално увреждане, който изключва при приложението на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД унифицираност и решаване по идентичен начин на различни, макар сходни помежду си, правоотношения (Вж. Решение №31от 27.01.2025г. по гр.д.

№4926/2023г. на ІІІ г.о. на ВКС).

Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение е заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.

В конкретния случай съдът приема за установено:

Видно е от обосновано кредитираните от първоинстанционния съд писмени документи и от приетата автотехническа експертиза по делото, че механизмът на процесното ПТП, настъпило на 15.02.2023 г., е посочения в протокола за ПТП такъв /л.а. Ауди А3 управляван от Е. С. се движи по бул.

Ломско шосе с посока към надлез „Наджда“, спира преди кръгово кръстовище поради препятствие на пътното платно, в което време водачът на л.а. Хонда 4

HR B – Е.К. се движи зад л.а. Ауди и не е възприел маневрата на Ауди и с предната част удря л.а. Ауди в задната част, вследствие на което водачът на л.а. Ауди получава телесни увреждания/.

От приетата съдебно-медицинска експертиза се установява, че на 15.02.2023г. ищцата е прегледана в УМБАЛСМ Пирогов, където е установена претърпяна травма в областта на шията, довела до навяхване на шийните прешлени, което от медицинска гледна точка има наличие на причинна връзка с процесното ПТП. Претърпяната болка при полученото вследствие на камшичния удар навяхване на шийните прешлени в първите няколко часа, до поставянето на имобилизацията на шията в шийна яка, болката е била с висока интензивност и силно е ограничава активните движения в шията.

Претърпяната лека степен на шийно навяхване довела до силна болка с висок интензитет първите няколко часа, като от това движенията в шията били силно ограничени, впоследствие с поставянето на имобилизацията същата намалявала като интензивност и затихвала към края на възстановителния период, които за такава степен на шийно навяхване бил около 20 дни.

Приет е лист за контролен преглед от 07.03.2023г. (л.42), приет в първото о.с.з., в рамките на преклузивните срокове, от който се установява, че три седмици след инцидента (конкретно 20 дни) има издадено медицинско направление за консултация с физиотерапия и рехабилитация с диагноза М51.1 – увреждания на междупрешленните дискове в поясния и други отдели на гръбначния стълб с радикулопатия (протрузия, която притиска нервен корен); S06.0- комоцио като придружаващо заболяване и R51-главоболие като придружаващ синдром. Следователно в рамките на обичайни възстановителен период от 20 дни пострадалата не е била напълно възстановена.

Въззивният съд кредитира обсъдените експертизи – автотехническа и съдебно-медицинската експертиза, вкл. с оглед приетото писмено доказателство /лист за контролен преглед/ като обективно и компетентно изготвени.

От свидетелските показания на разпитания в първоинстанционното производство свидетел Х.С., съпруг на пострадалата, се установява, че вследствие на претърпяното ПТП ищцата получила камшичен удар, имала главоболие и била стресирана. Отишли до „Пирогов", където било установено, че вследствие на камшичния удар получила разтежение на 5 мускули. Не купили яка, защото имали вече. Съпругата му носила яката около две седмици, след което болките постепенно започнали да отшумяват.

Първите 10 дни след поставяне на яката изпитвала сериозни неудобства при къпане, спане и др., а след около 10 дни посетили личния лекар, който предписал болкоуспокояващо, но му съобщили, че имат „ОКИ“, на което им казал да приема него. След контролния преглед около 10 дни нямало оплаквания благодарение на болкоуспокояващото.

Съдът приема за достоверни показанията на свидетеля, тъй като, преценени с всички други събрани по делото доказателства - арг. от чл. 172 ГПК, те не са вътрешно противоречиви, житейски логични са, потвърждават се и от останалите събрани по делото доказателства, като субективните възприятия за последиците върху психиката на пострадалия и изживените от него болки и страдания са непосредствени.

При така изяснените правнозначими факти въззивният съд приема, че заместващото обезщетение на пострадалия за причинените му от противоправното поведение на делинквента неимуществени вреди е в размер на 4500лв.

В този смисъл съобразно обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие – първата половина на 2023 г., и наложилите се морални норми в обществото, самият механизъм на причиняване на увреждането; респ. съобразно съдебната практика (съдебната практика в сходни хипотези: Вж. Решение № 2899 от 13.05.2025 г. по в. гр. д. № 6811 / 2024 г. на СГС – определено обезщетение от 3000лв. за неимуществени вреди – болки и страдания от травматични увреждания, причинени при ПТП, състояло се на 23.12.2022 г. изразяващи се в шийно навяхване с несене на шийна яка за около 20 дни; Решение № 6407 от 27.10.2025 г. по в. гр. д. № 10539 / 2023 г. на СГС – определено обезщетение от 6000лв. за неимуществени вреди – болки и страдания от травматични увреждания, причинени при ПТП, състояло се на 7.11.2018 г., изразяващи се в шийна травма, като на по-късен етап е диагностицирано и увреждане на шийните коренчета, с поставяне на шийна яка за период от 10 дни и прием на медикаменти с възстановителен период от около 25 дни; Решение № 2328 от 06.04.2026 г. по в. гр. д. № 5961 / 2025 г. на СГС - определено обезщетение от 3500лв. за неимуществени вреди – болки и страдания от травматични 6 увреждания, причинени при ПТП, състояло се на 28.12.2023 г., изразяващи се в навяхване на шията, навяхване на лявата китка и на втори пръст на лявата ръка) справедливият размер за заплащане на заместващо обезщетение при подобни травматични увреждания (навяхване и разтягане на шийния отдел на гръбначния стълб, довело до интензивни болки в първите дни при носене на шийна яка и нормален оздравителен процес) на пострадалата на възраст - 42 години при настъпване на процесното застрахователно събитие, настоящата съдебна инстанция приема, че заместващото обезщетение за преживените от него болки и страдания вследствие на настъпилото ПТП е в размер на сумата о т 4500 лв. Въззивният съд, при съобразяване с опитните правила, взема предвид и правнорелевантния факт, че при настъпване на процесното ПТП пострадалата неминуемо е изживяла силен стрес и уплаха. Освен това релевантен е продължителният период на възстановяване – около 1м. /с оглед медицинско направление за консултация от 07.03.2023г. за консултация с физиотерапия и рехабилитация/ и показанията на св.Сотиров, че след контролния преглед след около 10дни отшумяли болките. От друга страна не е установено по делото по категоричен начин, че поради инцидента ищцата продължава да търпи физически болки и страдания.