Решение № 39 от 12.01.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. София, 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Алексиева

Членове:

Анелия Маркова

Иванка Иванова при участието на секретаря Даниела Г. Йорданова като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело № 20241000503456 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Ищецът в първоинстанционното производство М. Й. М. в срока по чл.259, ал.1 ГПК (препис от решението е връчен редовно на 29.10.2024 г., жалбата е подадена на 12.11.2024 г.) обжалва с въззивна жалба вх. № 11046/12.11.2024 г. в цялост Решение № 106/07.10.2024 г., постановено по т.д.

№ 218/2023 г. по описа на Софийски окръжен съд, търговско отделение, ІІІ първоинстанционен състав, с което е отхвърлена изцяло исковата му претенция за неимуществени вреди в размер на 35 000 лв., ведно със законната лихва.

Въззивната жалба е подадена от процесуален представител-адвокат Я.

Д. с надлежно учредена представителна власт с пълномощно приложено на л.6 от въззивното дело. С определение на първоинстанционния съд № 478/20.11.2023 г. ищецът и на основание чл.83, ал.2 от ГПК е освободен от внасяне на държавна такса и разноски в настоящото производство.

С оглед на горното въззивната жалба е редовна и процесуално допустима.

1

Поддържа се неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон. Счита, че изводът на съда, че по делото не е установено при управление на л.а.м. „Нисан Примера“ с ДК № *** застрахованият водач да е осъществил виновно и противоправно поведение, с което да е нарушил разпоредби от ЗДвП, не кореспондира с целия събран доказателствен материал. Поддържа се неправилност на извода на първоинстанционния съд, че вина за настъпване на ПТП има единствено и само велосипедистът М..

Развиват се подробни съображения по съществото на спора.

Моли съда да отмени решението изцяло и да постанови друго, което да уважи исковите претенции.

В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна – ответникът ЗАД „ДАЛЛБОГГ:ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД чрез процесуалния му представител юрисконсулт И. Ц. с надлежно учредена представителна власт по делото, съобразно приложеното на л.80 от първоинстанционното производство пълномощно.

Оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли съда да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

С оглед на така очертания предмет на въззивното производство, Решение № 106/07.10.2024 г., постановено по т.д. № 218/2023 г. по описа на Софийски окръжен съд, търговско отделение, ІІІ първоинстанционен състав, се обжалва в неговата цялост.

В открито съдебно заседание въззивникът-ищец, чрез своя процесуален представител моли съда да постанови решение, с което да уважи въззивната му жалба и да отмени решението на първоинстанционния съд по съображения, изложени във въззивната жалба. Не претендира разноски.

В открито съдебно заседание въззиваемият ответник, чрез своя процесуален представител оспорва въззивната жалба. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Софийски окръжен съд е бил сезиран с обективно кумулативно 2 съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.497 от КЗ предявени от М. Й. М. против „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД.

От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният съд приема за установени и доказани следните правнорелевантни факти и обстоятелства:

От протокол за ПТП с пострадали лица с рег. № 381/02.07.2023 г., както и от протокол за оглед на местопроизшествие от същата дата, скица и фотоалбум към него, от свидетелските показания на И. М. М.-водачът на увреждащото превозно средство, както и със заключението на САТЕ, прието пред първата инстанция, както и приетото пред настоящата инстанция заключение на САТЕ, неоспорено от страните се установява, че на 02.07.2023 г. свидетелят И. М. М. е управлявал л.а. „Нисан Примера“ по дясната лента на платното за движение на път ІІІ-6002 в посока от запад на изток. През това време ищецът М. Й. М. управлява велосипед и се движел също по дясната лента на платното за движение на същия път, в същата посока, пред лек автомобил Нисан Примера. В един момент ищецът предприема маневра-завой наляво и така навлиза в коридора на движение на автомобила, където е настъпил удар в предната лява част на лекия автомобил и в задната част на велосипедиста. След удара автомобилът се е установил на пътя, а велосипедистът е паднал. Произшествието е настъпило на хоризонтален, равен и прав участък от пътя при движение през деня, при видимост на дневна светлина.

И двете заключения са категорични, че причината за настъпилото произшествие от техническа гледна точка, е поведението на ищецавелосипедист, който се е отклонил в ляво и е навлязъл в коридора на движение на движещия се зад него автомобил по начин и в момента, когато това не е било безопасно.

При така установения механизъм на настъпване на произшествието, водачът на лекия автомобил не е имал техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара и съответно не е могъл да избегне произшествието чрез аварийно спиране.

Между страните не е било спорно, че към 02.07.2023 г. за л.а. „Нисан Примера“ с рег. № *** е имало валидна задължителна застраховка 3

„Гражданска отговорност“ при ответното дружество със застрахователна полица, валидна към датата на настъпване на застрахователното събитие.

От приетата по делото и неоспорена от страните СМЕ се установява, че в пряка причинна връзка от процесното ПТП ищецът е получил счупване на големия туберкул на лявата раменна кост, рана в челнотеменната област на главата вдясно, счупване без разместване на фаргментите на едно ребро вляво.

По повод счупването на израстъка на раменната кост е наложена мека имобилизация за 35 дни, предписани са антикоагулантни и обезболяващи.

Възстановяването при тези травми е за период от около 1-1,5 месеца.

За установяване на търпените от ищеца неимуществени вреди пред първата инстанция са събрани свидетелските показания на неговата съпруга Й. И. С.. Свидетелката установява, че за произшествието с ищеца разбрала от самия него след телефонен разговор.

Веднага отишла на местопроизшествието, където заварила ищеца на земята в кръв. Дошла линейка и го закарали в ИСУЛ, където престояли около четири часа.

Установено било наранено рамо и спукано ребро. Поставена била шина на рамото и предписано домашно лечение. В продължение на 45 дни свидетелката обслужвала съпруга си, защото той не можел да се облече сам, да иде до тоалетна. С шината ищецът бил около месец, после била проведена рехабилитация. Пет месеца не ходил на работа. И към момента изпитва болка при смяна на времето, не може да вдига тежко, защото го боли. Станал нервен и се стресирал от всякакъв шум. Свидетелката установява, че колелото с което се е придвижвал съпруга й, било с двигател с вътрешно горене.

При така установената фактическа обстановка и с обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел неоснователност на исковата претенция, при изложени съображения за не доказаност на наличието на всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд приема следното от правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана да обжалва страна-ищецът в първоинстанционното производство и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване, съгласно чл.258, ал.1 ГПК. В този смисъл подадената въззивна жалба е процесуално допустима.

4

На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

От правна страна предявеният иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съдът квалифицира по чл.432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.

На първо място така предявеният иск е процесуално допустим.

На 03.08.2023 г. ищецът е предявил извънсъдебно претенцията си пред ответното дружество, като в законоустановения тримесечен срок по чл.496, ал.1 от КЗ, изтекъл на 03.11.2023 г., ответникът не е определил и не е изплатил застрахователно обезщетение. Искът е предявен пред първоинстанционния съд на 01.11.2023 г. т.е. законоустановеният тримесечен срок е изтекъл в хода на настоящото производство, поради което се явява процесуално допустим.

Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на делинквента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

Безспорно по делото се установява наличието на валидно застрахователно правоотношение към 02.07.2023 г. между прекия причинител и ответника и по отношение на увреждащото МПС.

С ангажираните по делото доказателства, а именно двете заключения на САТЕ, ответникът успешно обори презумпцията за вина на водача на лек автомобил Нисан Примера.

Т.е. в хода на настоящото производство не се доказа виновно и противоправно поведение от страна на водача на лекия автомобил, който поради нарушение на правилата за движение по пътищата да е причинил на 5 ищеца травматични увреждания.

В правната теория и съдебна практика е изяснено, че деянието е случайно, когато водачът на МПС не е могъл, нито е бил длъжен да предвиди настъпването на обществено-опасните последици и обективно каквото и да направи да не е в състояние да ги предотврати. Но тази невъзможност да предвиди и предотврати престъпните последици не следва да се дължи на предходното му собствено виновно неспазване на правилата за движение.

Само когато липсват всички елементи на непредпазливата вина, ще е налице "случайно събитие" по см. на чл. 15 НК.

Според настоящия съдебен състав в случая горната хипотеза е налице.

Безспорно и с двете заключения на САТЕ се установява, че водачът на лекия автомобил е имал правомерно поведение и че при така възникналата пътна ситуация не е имал възможност да предотврати настъпването на произшествието чрез аварийно спиране.

При правомерно движение с разрешена скорост за конкретния пътен участък от страна на водача на лекия автомобил, ищецът и в нарушение на разпоредбите на 15, ал.1 от ЗДвП, съобразно която водачът на велосипед трябва да се движи възможно най-близо до дясната граница на платното за движение или по банкета, ако това е възможно и не пречи на други участници, както и в нарушение на разпоредбата на чл.25, ал.1 от ЗДвП, внезапно се е отклонил наляво, навлизайки по този начин в коридора на движение на движещия се зад него автомобил. При реакция на водача на автомобила след осезателно отклоняване на велосипедиста, лекият автомобил се е намирал на около 12,49 м преди мястото на удара, а ищецът на около 5-5,5 м пред автомобила, при опасна зона за спиране от 30,95 м.

Т.е. водачът каквото и да е направил, той не е бил в състояние да предотврати настъпването на обеществено-опасните последици.

При липса на виновно поведение на застрахования водач, то и за застрахователя му не може да възникне отговорността за заплащане на застрахователно обезщетение, поради което и предявения иск като неоснователен и недоказан подлежи на отхвърляне.

Предвид недоказаността на главната претенция, неоснователна и недоказана е и акцесорната искова претенция за заплащане на законна лихва.