Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 8 от 03.06.2021, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 963/2021
Вид
Присъда № 8
Подписан
03.06.2021

Цитирани разпоредби

МОТИВИ към Присъда № 8 /03.06.2021г. по ВНОХД 963/2021г. по описа на Пловдивския окръжен съд:

С Присъда № 260074 от 23.03.2021г. по НОХД № 4132/2020г.

Пловдивският районен съд, 8-ми н.с. е признал подсъдимия П. П. Т. за ВИНОВЕН в това, че н а 28.02.2020г. в гр. Пловдив е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Фолксваген Лупо“, с регистрационен номер ***, след употреба на наркотични вещества – амфетамин /АМР/, поради което и на основание чл.343б, ал.3 от НК вр. чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК го е осъдил на ШЕСТ МЕСЕЦА „лишаване от свобода”. Изпълнението на наказанието „лишаване от свобода” съдът е постановил да бъде отложено на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.59, ал.1 от НК е приспаднато времето на задържане на подс.П.Т. на 28.02.2020г., наложено му по ЗМВР. На основание чл.343г във вр. чл.37, ал.1, т.7 от от НК подс.П. П. Т. е лишен от право да управлява МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, като на основание чл.59, ал.4 от НК е приспаднато от това наказание времето, през което подсъдимият е лишен от това право по административен ред, считано от 28.02.2020г. до влизане на присъдата в сила. С присъдата, съдът се е разпоредил и с приложените по делото веществени доказателства, като е постановено тяхното унищожаване, а така също и по отношение на направените разноски, като последните, съгласно чл.189, ал.3 от НПК са възложени в тежест на подсъдимия.

Против присъдата е подадена въззивна жалба от адв.В.К., в качеството му на защитник на подсъдимия П. П. Т., като иска нейната отмяна и постановяване на нова оправдателна присъда. Алтернативно се иска връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд, поради допуснати съществени, отстраними нарушения на процесуалните правила в хода на съдебното производство. В жалбата се навеждат бланкетни доводи за неправилност на постановената първоинстанционна присъда. В допълнение към въззината жалба са развити оплакванията за неправилно приложение на материалния закон, предвид несъобразяване от съда на подзаконов нормативен акт, уреждащ реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества и техните аналози/ Наредба № 1 от 19.07.2017г. / и негодност в тази връзка на доказателствата, установяващи употреба на наркотични вещества от подс.Т.. Твърди се още неправилен анализ на гласните доказателствени средства и неправилни изводи относно виновно поведение на подс.Т..

Представителят на Окръжна прокуратура-Пловдив взема становище за неоснователност на жалбата и предлага атакуваната първоинстанционна 1 присъда да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. Излагат се доводи, че всички събрани по делото доказателства, включително и свидетелските показания, са събрани съгласно изискванията на НПК и няма такива, които да са събрани в нарушение на разпоредбата на чл.118, ал.2 от НПК. Изразява се несъгласие с възраженията на защитата за недоказаност на употребата на наркотични вещества, като в този смисъл се твърди, че това е възможно да стане с всички допустими от закона средства.

Изложените в жалбата и допълнението към нея доводи се поддържат от защитника и пред настоящия съдебен състав, като в хода на съдебните прения във въззивното производство се направи искане за приложение на разпоредбата на чл.9, ал. 2 от НК, поради явна незначителност на обществената опасност на деянието и оправдаване на подсъдимия на това основание. Поддържа се и довода за недоказаност на обвинението, предвид липсата на кръвна проба, установяваща употребата на наркотици от подс.Т..

В съдебно заседание пред въззивната инстанция, подсъдимият П. П.

Т. се яви лично и поддържа жалбата по съображенията изложени в нея, като в последната си дума заяви, че моли да бъде оправдан.

Пловдивският окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата, независимо от посочените от страните основания, в предмета и пределите на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 от НПК, намира жалбата на подс.П.Т. за ОСНОВАТЕЛНА.

От събраните пред първата и въззивната инстанция доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Подсъдимият притежава свидетелство за управление на МПС с валидност до 27.05.2029г. На 28.02.2020г. същият управлявал в гр.Пловдив лек автомобил марка „Фолксваген Лупо“ с рег.№ ***, като около 12, 00 часа се намирал в района на училище „Д. М.“ в гр.П.

По същото време свидетелите С. П. и К.Н. били на работа като *** при Пето РУ на ОДМВР-Пловдив и се намирали на ул.“С.“ в близост до посоченото училище. Предварително и двамата свидетели имали информация, добита от техни колеги за лице, което употребява наркотични вещества и управлява автомобил, както и информация за марка, регистрационен номер на автомобила, включително и снимка на лицето, за това и следвало да го спрат за извършване на проверка. Така, по обяд/около 12, 00 часа/ на инкриминираната дата 28.02.2020 г., получили сигнал, че подс.Т. е тръгнал, управлявайки посочения автомобил от двора на училище „Д. М.“ , като полицейските служители го чакали със служебния автомобил на ул.“С.“. Въпросния автомобил „Фолксваген Лупо“, излизайки на ул.“С.“ в гр. П. се насочил към тях, но в едни момент сменил посоката на движение и с маневра обратен завой тръгнал в друга посока. За това и полицейските служители П. и Н. тръгнали след него, но в един момент го загубили от 2 поглед и за това се насочили към адреса, където лицето живее в гр.Пловдив, ЖК „Т.“ бл.**. За местоживеене на лицето и обичайното местодомуване на управлявания от него автомобил, двамата свидетели също имали предварителна информация. При обход на квартала, П. и Н. забелязали лекия автомобил марка „Фолксваген Лупо“ с рег.№ ***, в момент, в който водачът паркирал пред вход „В“ на бл.** и предприели проверка. В хода на тази проверка полицейските служители установили самоличността на водача , а именно подс.П. П. Т.. Направило им впечатление, че поведението му е странно и тъй като имали предварителна информация, че лицето употребява наркотични вещества, поискали съдействие от дежурната част на КАТПловдив, откъдето бил изпратен екип за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества. Същата била извършена в сградата на Пето РУ на МВР-Пловдив, където пристигнали свидетелите К. Г. и Т.Д. . Лично св.

К.Г.изпробвал подсъдимия за употреба на наркотици с полеви тест „Дрегер Дръг Чек 3000“/ приложен по делото/, който отчел положителна проба за метамфетамин и амфетамин. Въз основа на тези резултати на подс.Т. бил съставен акт за установяване на административно нарушение/ АУАН/, който подсъдимият отказал да подпише и не се съгласил с резултата от направения му полеви тест. За това му бил издаден талон за извършване на медицинско изследване под № 0009855 от 28.02.2020г. / на л.21 от д.п./. В същия ден, подсъдимият дал кръвна проба и проба урина за медицинско изследване, видно от приложения протокол на л.19 от д.п. Взетите биологични проби били предадени за изследване в Химикотоксикологична лаборатория при ВМА-София/ протоколи на л.23 и л.24 от д.п./. Заедно с това, на същата дата била издадена ЗППАМ № 20-1030-000667 от началник група към ОД на МВРПловдив, с която на подс.Т. е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП-временно отнемане на свидетелството за управление на МПС. Незаконосъобразността на издадената заповед е обжалвана пред Административен съд-Пловдив, който със свое решение от 12.04.2021г. е отменил същата като противоречаща на материално-правните норми / виж Решение л.9-13 от ВНОХД/.

Установява се от заключението на изготвената в хода на досъдебното производство и приета в хода на съдебното производство химикотоксикологична експертиза/ на л.15-17 от д.п./, че при извършените изследвания на предоставените биологични проби от лицето П. П. Т. е установено присъствие на наркотично вещество от групата на стимулантите – амфетамин в пробата урина, а в кръвта проба, взета от лицето не се установява наличие на наркотични вещества. Съобразявайки резултатите от предварителното изследване с техническо средство, кръвната проба и пробата урина, вещите лица са приели, че с най-голяма вероятност наркотичното вещество амфетамин е употребено от лицето в период от време по-голям от 24 часа от момента на вземане на биологичната проба, без да може да се определи давността на употреба.

3

За да приеме за доказано от обективна страна обвинението първостепенният съд, е приел, че от дадените в хода на съдебното следствие свидетелски показания, приложените писмени доказателства, както и от приетата токсикохимическа експертиза, е безспорно доказано управлението на МПС от подс.П.Т., след употреба на наркотични вещества –амфетамин, което престъпление е извършено при пряк умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер на стореното от него, предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Въз основа на това е направен извод за съставомерност на извършеното от обективна и субективна страна по чл.343б, ал.3 от НК.

Тези изводи не се споделят от настоящата инстанция по следните съображения:

Описаните и приети за установени факти относно съществуващата информация за местонахождението и местоживеенето на подсъдимия, придвижването му на инкриминираната дата с управляваното от него МПС и извършената му проверка от полицейските служители, са установени от показанията на разпитаните свидетели С. П., К. Н., З. Т. и К. Г.. Първите трима от тях, несъмнено установяват, че подс.Т. е бил обект проверка и наблюдение на инкриминираната дата, когато според показанията на св.Т. той е тръгнал около 12, 00 часа от училище „Д. М.“ с червен на цвят лек автомобил „Фолксваген“. Пак според показанията на Т., а също и според показанията на свидетелите П. и Н., въпросният автомобил, управляван от подсъдимия се е включил в движението по ул.“С.“ в гр.Пловдив, където забелязвайки полицейския автопатрул, е направил обратен завой и е сменил посоката си на движение. Оттам насетне полицейските служители Н. и П. са се придвижили до адреса на подсъдимия в ЖК „Т.“ в гр.П., бл.**, където са забелязали паркиращия в този момент автомобил, управляван от подс.Т.. И двамата свидетели са категорични, че пристигайки на място пред входа на блока, където живее подс.Т., са забелязали същия в лекия автомобил „Фолксваген Лупо“ в момент, когато той е извършвал маневра за паркиране.

И двамата свидетели са наблюдавали движенията на подсъдимия в този момент, като и двамата твърдят, че това е същият автомобил и лице, което го е управлявало малко по-рано при опита да бъде спрян на ул.“ С.“. Въз основа на показанията на свидетелите П., Н. и Т., несъмнено може да се направи извод за управление от страна на подс.Т. на МПС, тъй като същият през целия посочен интервал на инкриминираната дата е бил наблюдаван от свидетелите с цел извършване на проверка и то именно за употреба на наркотици, тъй като според свидетелите, получената за подсъдимия информация е точно в този смисъл.

Въз основа само на сведенията, които полицейските служител са имали за подс.П.Т., не може да се приеме за доказана обаче употребата на наркотични вещества. В показанията си полицейските служители, на които първоинстанционния съд се е позовал, не възпроизвеждат факти от 4 обективната действителност, свързани с приемане на наркотично вещество, а съобщават, част от тях/свидетелите П., Н.и Т./, че са възприели поведението на подсъдимия в опити да избегне проверка, а други-като свидетелят К. Г., съобщава, че е възприел резултата от изследването с полеви тест. Правилно е възражението на представителя на ОП-Пловдив, че доказването на обстоятелството, че деецът е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества, може да се извърши с всички допустими доказателствени средства, в който смисъл е застъпеното становище в практиката на ВКС/ Р № 81/15.05.2018г. на ВКС по н.д. №237/2018г., III н.о., Р №164/07.01.2021на ВКС по н.д. № 455/2020г., II н.о./. За да постанови осъдителната присъда, районният съд е приел за доказана употребата на наркотични вещества на база протокол за извършена проверка с полеви тест и заключението на приетата токсикохимическа експертиза. Тези доказателствени материали са събрани в резултат от следване на процедурата за установяване конкцентрация на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества и техните аналози от водачи на МПС, регламентирана в Наредба № 1/2017г.