Решение № 501 от 07.04.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 501 гр. Русе, 07.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Д. Бъчварова при участието на секретаря М.В.Б. като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Гражданско дело № 20254520106722 по описа за 2025 година за да се произнесе, взема предвид:

Производството по делото е образувано по предявен от Ю. И. И., чрез адв. Д. Г. – АК-Ловеч против „****************“ ООД, ЕИК ********* отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

Ищецът Ю. И. И. твърди, че между него и ответното дружество „****************“ ООД бил сключен Договор за кредит №*************** за сумата в размер на 300 лв. за период от 30 дни, при лихвен процент от 36 % и ГПР 42,58 %. Твърди, че в договора била уговорена клауза, с която при непредставяне на обезпечение в кратък срок и завишени изисквания, се начислявала неустойка. Счита, че въпросната неустойка по същество представлявала скрита възнаградителна лихва, която не била включена в ГПР, като по този начин се заобикаляли разпоредбите на ЗПК. Твърди, че на 14.11.2025 г. отправил искане към кредитора да му бъде предоставено извлечение за извършените и предстоящи плащания по процесния договор за заем. В случая ответното дружество признавало платени 300 лева, но претендирало още 413,12 лева по процесния кредит. Счита, че същите не се дължат от ищеца, предвид недействителността на договора за кредит на основание чл. 23 от ЗПК.

1

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ищецът Ю. И. И. не дължи на „****************“ ООД сумата от 413,12 лева по договор за кредит №***************, предвид недействителността на договора за кредит. Претендира разноски.

В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Оспорва исковата молба като неоснователна. Заявява, че между страните бил валидно сключен договор за кредит, по силата на който ищецът е получил заемна сума, която се е съгласил да върне, ведно с лихва при условията и сроковете на договора.

Сочи, че на основание чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност на целия договор, доколкото същият може да се прилага и без нея. Настоящият случай бил именно такъв.

Неустоечната клауза не била част от съществените параметри на договора за заем, напротив, тя самата била договорена между страните, за да обезпечи изпълнението на акцесорно задължение на заемателя. Евентуално, ако неустойката се приемела за нищожна, то същата ще се считала изначално за неуредена между страните.

На следващо място сочи, че не били нарушени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 20 и 20 и ал.2 от ЗПК, както и тези на ЗПФУР, по реда на който бил сключен процесния договор. Потребителят се бил запознал с всички условия по договора предварително и бил наясно още преди подписването му с условията по него, като сам бил избрал параметрите му.

Счита, че процесният договор не е недействителен, като при сключването му били спазени всички изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК. Заявява, че в договора за потребителски кредит, а също и в издадения стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити ясно било посочено какъв е размерът на ГПР и по какъв начин се формира същият. Заявява, че към датата на сключване на договора ГПР бил с максимален лимит 59,10 %, като този в договора бил определен на 26,97 %, т.е. нямало нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Уговорената неустойка не следвало да бъде включвана в ГПР. Същата се дължала при неспазване на някое от задълженията на длъжника – неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение и служела за обезпечаване на главното вземане.

Неустойката била уговорена като санкция за неизпълнение.

2

Заявява, че ищецът е разполагал с 14-дневен срок, в който да се откаже от договора по реда на чл. 29 от ЗПК, в случай, че прецени, че договорът не е с изгодни за него условия. Освен това разполагал и с възможност да иска удължаване на срока за представяне на обезпечение. Ищецът не се възползвал от тези възможности.

Заявява, че неустойката не противоречала и на добрите нрави. Освен това ищецът бил сключил и други договори с ответното дружество, което опровергавало твърденията му за противоречие с добрите нрави.

Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

В съдебно заседание ищецът не се явява, не се представлява. В писмено становище на процесуалния представител ищеца заявява, че поддържа исковата молба. Заявява, че правния му интерес се обосновава от обстоятелството, че към момента на предявяване на иска по договор за кредит №*************** има неплатена сума от 413,12 лева, която се изисква от ответното дружество-кредитор. Отделно от това, от самото оспорване на действителността на договора с отговора на исковата молба се извеждал правен интерес да се установи със сила на пресъдено нещо недействителността на договора/недължимостта на сумите. Относно самия договор за кредит, то видно било от чл. 17/чл. 27, че е налице условие за предоставяне на обезпечение при практически невъзможни за изпълнение условия. В случая неустойката, обективирана в приложения от ответника погасителен план до срока на договора, а след това без таван, била практически скрита възнаградителна лихва, именувана по този начин за да не бъде включена в ГПР. Посоченият в договора ГПР бил неточен, което влечало недействителността на договора за заем и последиците на чл. 23 ЗПК. По отношение на направените съдебно-деловодни разноски – държавна такса, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК и адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, претендира същите, като излага съображения за дължимост.

В съдебно заседание ответната страна не се явява и не се представлява. В писмено становище процесуалния представител оспорва исковата молба и поддържа депозирания отговор. По отношение на претендираните разноски, заявява, че било невъзможно да се установи дали представения по делото договор за правна защита е свързан с настоящото гражданско дело. Посочено 3 било единствено, че адвокатското възнаграждение ще се заплаща при изключението на чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗА, но без да са посочени конкретното дело, спорещи страни предмет, за които страните са постигнали съгласие за правна защита и съдействие. Оспорва да е налице основанието на чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗА. Служебно било известно, че между процесуалния представител на ищеца и множество други кредитополучатели, водещи дела срещу ответното дружество били сключени идентични договори за безплатна правна помощ. В условията на евентуалност, ако съдът приеме, че са налице предпоставките за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в полза на ищеца, прави възражение за тяхната прекомерност.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, а и от представения по делото Договор за потребителски кредит № *************** се установява, че на 07.08.2025 г. между ищеца Ю. И. И. и ответното дружество „****************“ ООД е сключен договор за кредит, по силата на който на ищеца е предоставен паричен заем в размер на 300,00 лева/153,39 евро при следните условия: лихвен процент от 36 % и ГПР в размер на 26,97 %, със срок на погасяване на първи транш - 30 дни, обща сума, дължима от потребителя– 306,03 лева/156,47 евро.

В чл. 17 от договора за потребителски кредит било договорено в срок от три дни, кредитополучателят следва да предостави обезпечение между посочените, като в противен случай дължи неустойка съгласно чл. 27 от договора в размер на 0,9 % на ден от усвоената сума.

Видно от погасителния план към договора за кредит, че плащането на неустойката е предвидено още при сключването на договора. Уговорено е същата да бъде платима като част от погасителната вноска. С включването на неустойката към задълженията по договора, видно от погасителния план, дължимата сума за връщане по него от кредитополучателя възлиза на 376,38 лева/192,44 евро.

Не е спорно между страните, че ищецът е усвоил предоставената в заем сума, като по договора е изплатил сумата от 300 лева/153,39 евро.

4

Видно от представената разпечатка от софтуерният продукт на ответното дружество, в т. от преддоговорната информация - стандартен европейски формуляр, било предвидено поръчителство. Посочено било, че поръчителят трябва да отговаря на условията посочени приложения образец на договор за потребителски кредит.

Видно от представения по делото стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация неустойката е в размер на 70,35 лева/35,97 евро.

В такъв размер впоследствие била вписана и неустойката в погасителния план към договора за потребителски кредит.

Представено е удостоверение от ответното дружество от 14.11.2025 г. за извършените и предстоящи плащания по договора за потребителски кредит № ***************, видно от който е, че оставащото от длъжника плащане е в размер на 413,12 лева/211,22 евро и същото се претендира от кредитора.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът прави следните изводи от правна страна:

Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните недължимост на сумата от 413,12 лева по Договор за кредит №***************. В доказателствена тежест на ищеца е да установи наличието на правен интерес от предявяването на иска, а в доказателствена тежест на ответника е чрез провеждане на главно и пълно доказване, да установи съществуването на оспореното му от ищеца парично вземане, както по основание, така и по размер.

Безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП.

Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗКИ, поради което, може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това обстоятелство определя дружеството като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Според чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. В този смисъл процесния договор попада под уредбата на ЗПК.

5

В случая, уговорената с договора неустойка не е за неизпълнение на същинското задължение на длъжника по договора за заем, а на допълнително задължение за обезпечаване на изпълнението. Предоставянето на обезпечение е дейност, която предхожда сключването на договора. Ако заемодателят прецени, че обезпечение е необходимо, то той следва да изисква такова предварително или да не сключи договора за заем, а не да начислява допълнителна неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение. Този риск следва да се съобрази от кредитора към момента на сключването на договора и да намери отражение при вземането на решението за отпускането на заема и параметрите, при които да стане това. В случая, по своето същество, неустойката представлява скрито възнаграждение за кредитора. Съществено при преценка на валидността на същата е, че се дължи независимо от своевременното изпълнение на задълженията за главница и лихва, съобразно уговорения погасителен план. Предвид изложеното, съдът приема, че така уговорената неустойка по своя характер притежава санкционна функция, но не зависи от вредите от това неизпълнение, а цели да се кумулира със задължението, включително е предвидена като размер от погасителните вноски, което се отклонява от обезпечителната и обезщетителната й функция и противоречи на принципа на добросъвестността. Обстоятелството, че същата е включена наред с основното задължение в погасителния план също води до извод, че не цели обезпечаване на кредита, а както бе казано до скрито възнаграждение, без да е включено в ГПР.