Решение № 17694 от 16.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17694 гр. София, 16.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело № 20251110138093 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Предявен е иск от Г. Г. С., ЕГН **********, чрез адв. Р., против "***********" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. ******************** № *********, с искане за обявяване на недействителен на договор за потребителски кредит № ********/19.12.2024 г., сключен с ответника, като нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр. с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК. В условията на евентуалност са предявени искове за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 3, т. 5 от договора, предвиждаща прекомерен размер на ГПР и на клаузата на чл.11, ал.1 от договора за потребителски кредит, по силата на която е уговорено заплащане на неустойка за непредставено обезпечение.

Ищецът твърди, че на 19.12.2024 г., сключил с ответника, договор за потребителски кредит за сума в размер на 5000 лева, при лихвен процент от 50,00 % и годишен процент на разходите от 63,36 %. Поддържа, че на основание чл.5, ал.1 от процесния договор за кредит, ищецът е следвало да предостави обезпечение чрез банкова гаранция или поръчител, като в случай на неизпълнение на това задължение, ищецът следвало да заплати неустойка в размер на 3 219,90 лв. Сочи, че договорът е недействителен, доколкото посоченият в него ГПР не бил действително прилаганият между страните. Счита, че уговорената неустойка представлявала разход по кредита и като такава е следвало да бъде включена при формиране на ГПР, което не е сторено в настоящата хипотеза, поради което договорът следвало да бъде обявен за изцяло недействителен. Излага, че неустоечната клауза е нищожна поради неспазване на разпоредбите на чл. 19, ал. 4 и на чл.11, т. 10 ЗПК. Твърди, че клаузата за възнаградителна лихва е нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като размерът й надхвърлял трикратния размер на законната лихва. При изложеното предявява настоящите искове. Отправя се искане за присъждане на сторените по делото разноски, в т.ч. адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е подал отговор на исковата молба, в който не оспорва наличието на договорно правоотношение, по сключен с ищеца договор за потребителски кредит № ********/19.12.2024 г., с посоченото в исковата молба съдържание. В отговора на исковата молба са изложени подробни съображения за действителността на сключения договор за потребителски кредит, респ. на процесната клауза за неустойка, като ответникът 1 счита предявения иск за изцяло неоснователен и като такъв същия следва да бъде отхвърлен.

В допълнение посочва, че дори да се приеме, че клаузата за неустойка е недействителна, то това обстоятелство не влече недействителността на договора в цялост. Претендира се и присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е предявил и насрещни осъдителни искове иск с правно основание 79, ал.1 от ЗЗД, предявен като частичен за сумата от 416 лв., представляваща дължима неплатена главница по договора в общ размер на 3 825,47 лв., ведно със законната лихва от 19.11.2025г., до окончателното изплащане, а при условията на евентуалност, ако съдът прогласи недействителността на договора за потребителски кредит - иск с правно основание 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл.23 ЗПК за сумата от 416 лв., представляваща дължима неплатена част от главницата по договора, ведно със законната лихва от 19.11.2025г., до окончателното изплащане.

Ищецът по насрещните искове поддържа, че сумата по процесния кредит била изцяло усвоена от ищеца, като същият е направил плащания по кредита в общ размер на 4 584 лв., при което непогасена останала разликата до общия размер на задълженията по кредита от 6 102,88 лв. Сочи, че задължението по кредита било изцяло падежирало на 19.06.2025 г., което обосновава правния му интерес от предявяване на насрещните искове. Претендира и заплащане на разноските по производството.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът по насрещните искове оспорва същите, доколкото процесният договор за кредит се явявал нищожен.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните по настоящото производство не спорят, че че на 19.12.2024 г. ищецът сключил със „***********“ ООД договор за потребителски кредит № ********, със съдържанието, посочено в исковата молба, както и че в деня на сключване на договора заемната сума в размер на 5000 лв. е била усвоена от ищеца.

От представения и приет като писмено доказателство, договор за потребителски кредит чл.5, ал.1 от същия, се установява, че ищецът е следвало да предостави обезпечение чрез банкова гаранция или поръчител, като в случай на неизпълнение на това задължение, ищецът следвало да заплати неустойка в размер на 3 219,90 лв., като е предвидено погасяването да става, съобразно погасителния план, на месечни вноски, като се дължат главница и лихви. С оглед на гореизложеното, съдът намира, че е налице поддържаното от ищеца основание за нищожност на клаузата от договора за кредит, предвиждаща заплащане на неустойка при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение. Съдът намира, че уговорената по сключения между страните договор за потребителски кредит, неустойка при непредставяне на обезпечение, представлява разход по кредита, който неправилно не е бил включен като такъв в ГПР по договора за потребителски кредит.

Съгласно §1, т.1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита. Съдът намира още, че въведените в договора условия към изискваното обезпечение, както и срокът за предоставянето му, създават значителни затруднения за длъжника за изпълнение на договора. Посочената уговорка влиза в противоречие с предвиденото в чл.16 от ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи добросъвестно цена за ползване, съответна на получените гаранции.

От съдържанието на процесния договор за потребителски кредит става ясно, че дължимата неустойка при непредставяне на обезпечение, в действителност е част от погасителния план по договора за потребителски кредит, като се начислява към съответната дължима месечна погасителна вноска. Следователно се явява разход по кредита и е следвало да бъде посочена 2 в договора за кредит и включено в ГПР. Като не е сторено това, потребителят е бил въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора, и реалните разходи по кредита, които ще направи – нарушение на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

Така уговореното неустойка, по същество има за цел да увеличи размера на възнаградителната лихва по договора, като по този начин се цели заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

На следващо място, предвиденият размер на неустойката надвишава размера на дължимата главница по договора за потребителски кредит, което представлява явна злоупотреба с императивно установените правила на ЗПК. Съобразно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна, а когато определени изрично посочени от законодателя, клаузи са нищожни, то това води до недействителност на целия договор за потребителски кредит.

С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че както уговорената между страните клауза за неустойка при непредставяне на обезпечение по кредита е нищожна на твърдяните от ищеца основания, така и сключения между страните, договор за потребителски кредит № ********/19.12.2024 г., е недействителен на основание нарушение на императивните разпоредби на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.10, вр. чл.22 от ЗПК.

По основателността на насрещните искове.

С оглед приетото по-горе, а именно, че сключеният между страните договор за потребителски кредит № ********/19.12.2024 г., е изцяло недействителен, то първият предявен насрещен иск с правно основание чл.240, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, предявен като частичен за сумата от 416 лв., представляваща дължима неплатена главница по договора в общ размер на 3 825,47 лв., ведно със законната лихва от 19.11.2025г., до окончателното изплащане, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Евентуално предявения иск с правно основание чл.22 вр. чл.23 от ЗПК, обаче следва да бъде уважен като основателен, в предявения с насрещната искова молба, размер. Както вече бе посочено, процесният договор за потребителски кредит се явява изцяло недействителен, поради което и на основание чл.23 от ЗПК, ищеца дължи връщане единствено на главницата.

Между страните не е спорно, че ищецът е усвоил предоставената главница по договора за потребителски кредит в размер на 5000 лв., както и че същият е погасил сума в общ размер на 4 584 лв.

С оглед на изложеното, следва правния извод, е останала дължима непогасена главница в размер на 212,70 евро/416 лв. - дължима, но незаплатена главница по договор за потребителски кредит №********/19.12.2024 г.

По разноските.

Съобразно изхода на правния спор, и за двете страни по делото възниква правото на присъждане на разноски. На основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на ищеца по главния иск следва да се присъди сумата в общ размер на 413,53 евро, от която сумата от 168,11 евро заплатена държавна такса и сумата от 245,42 евро дължимо адвокатско възнаграждение.

Последното следва да бъде присъдено в посочения размер следва да се присъди възнаграждение в размер на 400 лв., какъвто съдът счита за справедлив, като съобрази относително ниската фактическа и правнасложност на делото, броя на проведените съдебни заседания /единствено такова/, както и обема на осъществената процесуална защита.

На основание чл.78, ал.3 ГПК, възниква и правото на ответника да получи разноски, съобразно уважената част от исковете, като предвид обстоятелството, че е предявеният като главен насрещен иск е отхвърлен, то сумата в общ размер на 296,55 евро /включваща 3 държавна такса по насрещните искове и адвокатско възнаграждение/, следва да бъде присъдена наполовина, а именно в размер на 148,27 евро.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН сключения между Г. Г. С., ЕГН ********** и

"***********" ООД, ЕИК *********, договор за потребителски кредит № ********/19.12.2024 г., на основание чл. 26, ал.1, пр.2 и пр. 3 ЗЗД, вр. чл.19, ал.4 и чл.22 от ЗПК и чл.143 от ЗЗП.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен, предявения от "***********" ООД, ЕИК *********, срещу Г. Г. С., ЕГН **********, насрещен осъдителен иск с правно основание чл.240, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, предявен като частичен за сумата от 416 лв., представляваща дължима неплатена главница по договор за потребителски кредит № ********/19.12.2024 г., в общ размер на 3 825,47 лв., ведно със законната лихва от 19.11.2025г., до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА на основание чл.23 от ЗПК, Г. Г. С., ЕГН **********, да заплати на "***********" ООД, ЕИК *********, сумата от 212,70 евро/416 лв. - дължима, но незаплатена главница по договор за потребителски кредит №********/19.12.2024 г., ведно със законната лихва от 19.11.2025г., до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, "***********" ООД, ЕИК *********, да заплати на Г. Г. С., ЕГН **********, сумата в общ размер на 413,53 евро, от която сумата от 168,11 евро заплатена държавна такса и сумата от 245,42 евро дължимо адвокатско възнаграждение.