Решение № 1350 от 20.11.2019, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1350 гр. Пловдив, 20.11.2019 г.

ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ГО, V- ти въззивен състав в открито съдебно заседание на тридесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ИЗЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

РАДОСТИНА СТЕФАНОВА

ЗОРНИЦА ТУХЧИЕВА при участието на секретаря Петя Цонкова, като разгледа докладваното от младши съдия Зорница Тухчиева въззивно гражданско дело № 1641 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 9150/

17.06.2019 г. по описа на РС- Асеновград, подадена от адв. С.Д. в качеството му на процесуален представител на В. Р. З. и И.М.З., с която се обжалва изцяло решение № 285/13.06.2019г., постановено по гр. дело № 1587 по описа за 2018 г. на РС-Асеновград, II – ри граждански състав.

С обжалваното решение е разпределено реалното ползване между Г.Н.Б., ЕГН **********, съпругата му С.Ц.Б., ЕГН **********; И.М.З., ЕГН ********** и съпругата му В.

Р. З., ЕГН **********; Ю.М.М., ЕГН ********** и съпругата му Ж.С.Д.-М., ЕГН ********** ***, върху следния недвижим имот: ПИ с идентификатор № *** по КК и КР на Асеновград, одобрен със заповед № 300-5-52/ 08.07.2004 г. на Изп.Директор на АК, с адрес на имота: **********, с площ 601 кв.м., като в дял на ищците Г.Н.Б., и съпругата му С.Ц.Б. е разпределен за ползване Дял Първи от Схема № 1, който заема част от югоизточната, западна и северна част на двора, с площ 165.70 кв.м. – оцветен в червен цвят на схемата към заключението на вещото лице М., прието в съдебно заседание на 18.02.2019г., между точките: АБВГА+ ДЕЖЗД+ ИКЛМНОИ. В дял на И.М.З. и съпругата му В. Р. З. е разпределен за ползване Дял Втори от Схема № 1, който заема част от източната част от двора с площ от 36.60 кв.м., оцветен в син цвят на схемата към заключението на вещото лице М., прието в съдебно заседание на 18.02.2019 г., между точките: ИОСРИ, а в дял на Ю.М.М. и съпругата му Ж.С.Д.-М., е разпределен за ползване Дял трети от Схема № 1, който заема част от североизточната част от двора с площ от 18.90 кв.м. оцветен в зелен цвят на схемата към заключението на вещото лице М., прието в съдебно заседание на 18.02.2019 г., между точките: ПРСТП.

За общо ползване между: Г.Н.Б., съпругата му

С.Ц.Б., И.М.З. и съпругата му В. Р. З., Ю.М.М. и съпругата му Ж.С.Д.-М. е разпределена площ от 169.80 кв.м., означена с т.АТФОНМХЗДЩЮЪА+ДЕУБВГЦЧЩД, оцветена в жълт цвят на схемата към заключението на вещото лице М., прието в съдебно заседание на 18.02.2019 г., като е посочено, че схема № 1 към заключението на вещото лице М., следва да се счита неразделна част от решението.

С атакуваното решение Г.Н.Б. и С.Ц.Б. са осъдени да заплатят на И.М.З. и съпругата му В. Р. З. сумата от 31.65 лв., направени в производството разноски за хонорар за вещо лице.

Ю.М.М. и

Ж.С.Д.-М. са осъдени да заплатят на Г.Н.Б. и С.Ц.Б. сумата от 25.76 лв. - разноски за внесена държавна такса и хонорар за вещо лице, както и сумата от 8,33 лева разноски – хонорар за вещо лице в полза на И.М.З. и В. Р. З..

С въззивната жалба се поддържа оплакване за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Прави се възражение, че участието в разпределението на ползването на дворното място на ищцата С.Б. е неправилно и незаконосъобразно, тъй като по делото не е бил представен акт за сключен граждански брак между С.Ц.Б. и Г.Н.Б., нито са били събрани свидетелски показания в тази насока.

Формулирано е искане решението да бъде отменено изцяло, като необосновано и незаконосъобразно и да бъде постановено ново такова, с което да се отхвърли изцяло предявения от ищците иск. Алтернативно, в случай че съдът прецени, че са налице доказателства, от които да е видно, че С.Ц.Б. има собственост в процесния имот и следва да участва в разпределението на ползването на дворното място, то се моли това ползване да бъде допуснато по заключението на вещото лице, прието в съдебно заседание от 09.05.2019 г. Претендират се разноските, сторени във въззивното производство.

По делото е постъпила и въззивна жалба с вх. №

9192/18.06.2019 г. по описа на РС- Асеновград, подадена от адв. Н. - пълномощник на Ю.М.М. и Ж.С.Д.- М., с която се обжалва горецитираното решение на РС- Асеновград, като се излагат идентични с тези по първата въззивна жалба съображения за неправилност и незаконосъобразност. Също е направено възражение за неправилно включване в разпределението на ползване на дворното място на С.Ц.Б., като е формулирано и идентично искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново такова. Претендират се разноските, направени във въззивното производство.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивните жалби, депозиран от адв. Р.

– пълномощник на ищците Г.Б. и С.Б. – въззиваеми в настоящото производство, с който се излагат съображения за неоснователност на жалбите, съответно за допустимост, правилност и обоснованост на обжалваното решение. Иска се потвърждаване на атакувания съдебен акт, като се претендират разноските във въззивната инстанция.

В проведеното пред настоящата инстанция съдебно заседание, всяка от страните поддържа, съответно въззивните жалби и писмения отговор. Поддържат се и исканията за присъждане на разноски във въззивното производство, като жалбоподателите правят искане за присъждане и на разноските, сторени в производството пред първа инстанция.

Настоящият съдебен състав на Пловдивски окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.

269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивните жалби са подадени в срок, от страни, които притежават активна процесуална легитимация да обжалват и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явяват процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното решение е валидно и допустимо.

По оплакванията относно допустимостта на производството:

Настоящият съдебен състав не споделя доводите на процесуалните представители на жалбоподателите, че участието в разпределението на ползването в процесния недвижим имот на ищцата С.Б. е неправилно и незаконосъобразно, тъй като по делото не бил представен акт за сключен граждански брак с другия ищец – Г.Б.. Действително, специфична особеност на производството по чл.

32, ал. 2 ЗС е съвместната процесуална легитимация на съсобствениците, т.е. всички съсобственици имат качеството на задължителни необходими другари, поради което съдът следи служебно за участието им по делото. В настоящия случай, констатирания дефицит в доказателствената съвкупност, свързан с установяването на активната процесуална легитимация на С.Б. беше преодолян чрез приемането в съдебно заседание пред настоящата инстанция на заверено копие от удостоверение за сключен граждански брак с № 197369 /25.04.1971 г., видно от което ищците са сключили граждански брак на 25.04.1971 г.

На следващо място, съдът намира за неоснователно и релевираното в хода по същество от процесуалните представители на жалбоподателите възражение за недопустимост на производството, аргументирано с довода, че ищцовата страна притежавала повече от половината от процесната вещ, поради което е могла да вземе решение за разпределяне начина на ползване на имота. Съображенията в тази насока почиват на разясненията, дадени в т. 1 на ТР № 13 от 10.04.2013 г., постановено по тълк. дело № 13/2012 г. на ОСГК, ВКС, според което формулировката на разпоредбата на чл. 32, ал. 2 ЗС не изключва процесуалната възможност за сезиране на съда с искане за разпределение ползването на съсобствената вещ, и за съсобственика, притежаващ сам повече от половината от общата вещ. В цитираното тълкувателно решение са дадени подробни разяснения в тази насока като е прието, че за съсобственика, притежаващ мажоритарен дял от вещта, винаги е налице правен интерес от предявяването на такъв иск, тъй като определеното със съдебното решение разпределение на ползването ще може да бъде наложено и принудително.

От събраните в хода на производството писмени доказателства се установява, че претендираното за разпределение дворно място е съсобствено между ищците и ответниците.

Видно от нотариален акт 63, том IV, дело №

1333 / 22.05.1996 г. на Нотариус при РС- Асеновград, М. Н. Б. е продала на Г.Н.Б. всичките си права от съсобствения им по наследство от съпруга ѝ Никола Б. недвижим имот – 5/12 идеални части от дворно място с площ 590 кв.м., находящо се в Асеновград, за което е отреден парцел V-2664 в кв.250 по плана на град Асеновград, ведно с 5/8 ид.ч. от целия приземен и първи жилищен етаж от двуетажната с призем двуфамилна жилищна сграда, построена в същия парцел, ведно с 5/8 идеални части от припадащите се към същото 1/2 идеална част от тавана на сградата и от общите ѝ части.

С нотариален акт № 71, том I, дело №

238 / 28.05.2008 г. на Нотариус Карамфила Буюклиева с рег. № 277 на НК, район на действие – РС- Асеновград, вписан в СВ с вх. Рег.№ 2285/28.05.2008 г., акт № 121, том ІІ, дело № 1482/2008 г., Г.Н.Б. е признат за собственик по давностно владение и наследство от Н. М. Б. на следния недвижим имот: 4/12 идеални части от поземлен имот № ***, по КК и КР на Асеновград, с адрес на имота ул.“*****“ № ***, площ по кадастрална карта 601 кв. м., стар идентификатор пл.

№ 2664, кв. 250, п.V- 2664, ведно с 3/8 ид.ч. от Самостоятелен обект в сграда с № ***. с предназначение жилище, апартамент с площ 116 кв.м. и сграда № *** с предназначение хангар, депо, гараж с площ 20 кв.м.

От представения по делото нотариален акт № 160, т. I, рег.№ 1877, дело № 149/ 20.03. 2007 г. на Нотариус Бистра Тонева, рег. № 233, район на действие РС- Асеновград, вписан в СВ с вх. Рег.№ 1304/20.03.2007 г., акт № 108, том ІІІ, дело № 865/2007 г. се установява, че Б. Х. А. и М. П. А. са продали на Х.А.М. следния недвижим имот: 1/12 идеална част от Поземлен Имот № ***, находящ се в град *********, целият с площ 601 кв.м., стар идентификатор : пл. № 2664, кв. 250, УПИ V- 2664, ведно с жилище с площ 89 кв.м. – представляващо Самостоятелен обект в сграда № ***, ведно с таванско помещение от 46 кв.м. и ведно с съответните идеални части от общите части на сградата, ведно със Самостоятелен обект в сграда № *** с предназначение за склад, с площ 84 кв.м.

Видно от нотариален акт № 96, том 2, рег.№ 3385, дело № 266 от 07.08. 2017 г. на Нотариус Екатерина Начкова с рег. № 659 на НК, район на действие РС- Асеновград, вписан в СВ с вх. Рег.№ 3168/07.02.2017 г., акт № 36, том 11, дело № 9571/2017 г., М.М.М. и Х.А.М. са продали на Ю.М.М. следния недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, находящ се в ********** – представляващ жилище, апартамент с площ от 89 кв.м., ведно със Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** на същия адрес, с предназначение за склад, с площ 84 кв.м., ведно с 1/12 идеална част от Поземлен Имот с идентификатор № *** на същия адрес с площ 601 кв.м.

По делото е представено и удостоверение за семейно положение изх. № 09-00-710/ 16.11.2018 г., изд. от община Асеновград, видно от което съпруга на Ю.М.М. е ответницата Ж.С.Д. – М..

С нотариален акт № 134, том 5, рег.№ 9491, дело №

880/2007 г. на Нотариус Бистра Тонева, вписан в СВ с вх. Рег.№ 5982/07.11.2007 г., акт № 46, том ХІІІ, дело № 4073/2007 г., Е. А. С. и Г. П. С. са продали на И.М.З. и В. Р. З. следния недвижим имот: 1/6 идеална част от Поземлен имот

№ ***, находящ се в град *******, целият с площ 601 кв.м., стар идентификатор: пл. № 2664, кв. 250, УПИ V- 2664, ведно с втори жилищен етаж – по титула за собственост, а съгласно схема на АКСК Пловдив – трети жилищен етаж – представляващо Самостоятелен обект в сграда № *** с площ 116 кв.м., като неразделна част от обекта са 1 /2 идеална част от таванското помещение и ведно с съответните идеални части от общите части на сградата, ведно с югоизточната гаражна клетка, представляваща самостоятелен обект в сграда с № ***, с площ от 21 кв. м.