Решение № 3880 от 20.10.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3880 гр. Варна, 20.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александър В. Цветков при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело № 20253110111932 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от Н. Й. Г., ЕГН **********, и П. Б. П., ЕГН **********, двете с адрес: ****, чрез процесуален представител адв. В. В. Ч.-М., ВАК, с която срещу „****", акционерно дружество, регистрирано в Търговската палата – Истанбул с номер ****, действащо на територията на Република България чрез Търговско представителство с БУЛСТАТ № ****, ****, са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 7, пар. 1, б. „б" от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета за осъждане на ответника да заплати поотделно на всяка от ищците сумата от 400 евро (782,33 лева), представляваща дължимо обезщетение за отмяна на полет ТК1070/01.04.2025 г. по маршрут Варна– Истанбул, ведно с акцесорна претенция за законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Производството е образувано по исков молба, с която ищците претендират от ответника заплащане на обезщетение за отменен полет. От фактическа страна се твърди, че страните са били обвързани от договори за въздушен превоз за превоз по общ маршрут от летище Варна до Международно летище Дубай с прекачване в Истанбул. Полетите е следвало да се изпълнят на 01.04.2025 г., съответно: полет ТК1070 (Варна–Истанбул, излитащ в 03:35 ч.) и полет ТК764 (Истанбул–Дубай), за които ответникът е издал електронни билети по резервация № TIJ5EH. Полет ТК1070 е бил анулиран, като пътниците са били уведомени за това едва на летището преди излитането, с което е нарушено изискването за 14-дневно предизвестие по чл.

5, пар. 1, б. „в“ от Регламент (ЕО) № 261/2004. Тъй като разстоянието между началната и крайната дестинация възлиза на 3 199,8 км, правото на обезщетение се урежда от чл. 7, пар. 1, б. „б“ от Регламента и е в размер на 400 1 евро (782,33 лева) за всеки пътник. Ищците са провели извънсъдебна процедура чрез подаване на две претенции (с реф. № ТК-12703135 от 09.04.2025 г. и № ТК-13623170 от 29.10.2025 г.), по които ответникът е отказал плащане, позовавайки се на лошите метеорологични условия като извънредно обстоятелство.

Ответникът „****" е депозирал в срок отговор на исковата молба чрез адв. С. С. от Адвокатско дружество „Джингов, Гугински, Кючуков и Величков". Не оспорва сключването на договорите за въздушен превоз и отмяната на полет ТК1070, но твърди, че отмяната е настъпила вследствие на извънредни обстоятелства по смисъла на чл. 5, пар. 3 от Регламента – обилна мъгла на летище Варна, която е довела до намалена видимост и обективна невъзможност за изпълнение на полета съгласно разписанието. Позовава се на получена официална метеорологична информация по стандартите на ИКАО под формата на METAR доклад. Поддържа, че са изпълнени двете кумулативни условия за квалифициране на събитието като „извънредно обстоятелство" съгласно практиката на Съда на ЕС по дела С-12/11, С-315/15, С-549/07 и С-257/14. Представя Метеорологичен доклад (METAR).

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено следното от фактическа страна:

От ангажирания в производството доказателствен материал и поспециално от представения електронен билет № 09492733 и резервация TIJ5EH за полети TK 1070, TK 0764, TK 0765 и TK 1075 по направление Варна – Истанбул – Дубай за датите 01.04.2025г. и 07.04.2025г., може да се направи обоснован извод, че между ищците Н. Й. Г. и П. Б. П. и ответника „****" е сключен валиден договор за въздушен превоз за полет TK 1070, излитащ на 01.04.2025г. в 03:35ч. от летище Варна и кацащ 04:40 ч. на летище Истанбул, полет TK 0764 излитащ на 01.04.2025 г. в 06:45 ч. от летище Истанбул и кацащ в 12:20 ч. на летище Дубай, полет TK 0765, излитащ на 07.04.2025 г. в 13:55 ч. от летище Дубай и кацащ в 17:50 ч. на летище Истанбул и полет TK 1075, излитащ на 07.04.2025 г. в 20:20 ч. от летище Истанбул и кацащ в 21:20 ч. на летище Варна.

Между страните не се спори, че полет TK 1070, излитащ на 01.04.2025г. в 03:35ч. от летище Варна е бил отменен, като така е пропусната и връзката с полет TK 0764 за международно летище Дубай.

Разстоянието между двете летища Варна - Дубай, изчислено по метода на дъгата на големия кръг, съгласно чл. 7, т. 4 от Регламента, надвишава 1500 км, като според твърденията на ищеца е 3 199,8 км.

По делото ответникът е представил писмени доказателства във връзка с твърдението си за наличие на извънредно обстоятелство. Представен е МЕТАР доклад за летище Варна за периода 31.03.2025г. – 01.04.2025г. От представените данни се установява, че между 00:00ч. на 01.04.2025г. до 21:00ч. на същата дата преобладава мъгла с видимост от 400м. и вертикална видимост от 30м., което е под минимума за кацане.

2

От данните в метеорологичния доклад се установява също, че в периода 03:00ч. до 03:30ч. видимостта е била 10 км. и повече (9999), като се е очаквало в рамките на продължителност до един час в следващите 2 часа видимостта временно да намалее, както и долната граница на облачността да падне от 150м. до 60м. над летището. Отбелязано е, че облачността е плътна и покриваща 8/8 от небето. Добавено е, че след 04:30ч. местно време видимостта е между 7 и 10 км., основно 10 км. Съгласно съобщенията във времето между 03:00ч. до 04:00ч. за процесната дата не се посочва наличие на мъгла, но ще има намалена видимост, като същата след 04:30ч. ще се увеличи до 10км. и повече. Приема се, че видимост от около 1200м., посочена за приблизителния час на излитане в МЕТАР, е значително нас минималното изискване за излитане.

Въз основа посочената фактическа установеност, съдът формира следните правни изводи:

Предявени са осъдителни претенции с правно основание чл. 7, пар. 1, б. „б" от Регламент (ЕО) № 261/2004 и на Съвета от 11 февруари 2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети.

Предвид установеното по делото валидно правоотношение по договор за международен въздушен превоз, сключен между страните, ищците притежават процесуалното качество на „пътници“ по смисъла на чл. 3 от Регламента, а ответникът - на „опериращ въздушен превозвач“ съгласно чл. 2, б. „в“ (във връзка с чл. 4) от същия акт.

Регламент (ЕО) № 261/2004, уреждащ общите правила за обезщетяване на пътници при закъснение или отмяна на полети, предвижда няколко самостоятелни правни основания, при настъпването на които пътниците имат право на компенсация за претърпените вреди в размерите по чл. 7. Тези хипотези обхващат: отмяна на полет (чл. 5), отказан достъп на борда (чл. 4) и голямо закъснение на полета.

Видно от приетото по делото заключение по назначената комплексна съдебно-техническа и съдебно-метеорологична експертиза, в релевантния за правния спор времеви интервал от 03:00 ч. до 03:30 ч. на 01.04.2025 г. хоризонталната видимост на територията на летището е възлизала на 10 км или повече (кодирано съгласно международните стандарти като „9999“).

Наред с това, в анализираната прогноза е било обективирано предвиждане за последващо временно влошаване на авиационно-метеорологичните условия, изразяващо се в намаляване на видимостта до нива от 1200 метра, придружено от понижаване на долната граница на плътната (8/8) облачност от 500 фута до 200 фута (еквивалентни съответно на спад от 150 метра до 60 метра) над нивото на летището. Сочи се, че декларираните условия от около 1200 метра (за планирания час на излитане) са значително над типичните минимални изисквания за излитане, като същевременно възможността за изпълнение на полета не се определя единствено от предоставените метеорологични данни.

От данните на експертизата се установява още, че в последващия 3 период – след 04:30 ч., декларираната в съобщенията хоризонтална видимост се е стабилизирала в границите между 7 и 10 км. През цялото времетраене на подготвителните процедури летателният екипаж е разполагал с непрекъснат, нормативно гарантиран достъп до актуализираната на всеки 30 минути метеорологична информация, което му е осигурявало обективна възможност за своевременен анализ на динамиката на времето.

Установено е, че във времето преди обявения час за излизане, се е очаквало кацането на полет ТК 0069 с направление Истанбул-Варна, като същият не е бил извършен поради отмяна заради метеорологичните условия.

Съгласно данните от експертизата прогнозата е сочила долна граница на облаците от 200 ft (60 m) покриваща 7/8 от небето, както и че временно, между 00:00 ч. местно време на 01.04.2025 г. и 21:00 ч. местно време на 01.04.2025 г., преобладава мъгла с видимост от 400 м и вертикална видимост от 30 м., което е под минимума за кацане на летище Варна.

Видно от заключението на вещото лице Д. Д. полет ТК 1070 е можело да излети по разписание съгласно предоставените му за целите на извършената експертиза метеорологични условия в периода 03:30ч.-04:00ч., ако полет ТК 0069 е бил извършен.

Съгласно чл. 5, пар. 3 от Регламента „опериращ въздушен превозвач не е длъжен за изплаща обезщетение по член 7, ако може да докаже, че отмяната е причинена от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки“.

Нормативната рамка, обективирана в Съображение 14 от Регламент (ЕО) № 261/2004, дава насоки относно примерното проявление на тези обстоятелства, като изрично указва, че същите могат да възникнат поспециално при проявлението на политическа нестабилност, стачки, засягащи дейността на експлоатиращия въздушен превозвач, рискове, свързани със сигурността, неочаквани дефекти в системата за безопасност на полетите, както и при наличието на метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на съответния полет. В съответствие с практиката на Съда на Европейския съюз, за правният институт на „извънредните обстоятелства“ е въведен критерий за дефиниране по тълкувателен път с Решение по дело C549/07 на СЕС (Wallentin-Hermann срещу Alitalia), съгласно което събитията могат да бъдат квалифицирани като „извънредни“ по смисъла на чл. 5, параграф 3 от Регламента само при кумулативното наличие на два обективни критерия.

Първият елемент изисква събитието, разглеждано с оглед на неговото специфично естество или първопричина, да не бъде присъщо на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач, което изключва от обхвата на извънредността всички онези обичайни оперативни рискове, които превозвачът следва да управлява в хода на своята ежедневна дейност.

Вторият елемент изисква събитието обективно да се намира извън ефективния контрол на въздушния превозвач, тъй като дори в хипотези, при които дадено събитие не е част от нормалната експлоатация, правоосвобождаващият ефект настъпва единствено ако то е обективно непредвидимо и неизбежно.

4

Макар неблагоприятните метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на полета, да са изрично посочени в изброяването на Съображение 14, съдебната практика на СЕС и на българските съдилища последователно приема, че не всяко лошо време автоматично освобождава превозвача от отговорност. За да се приеме наличието на правоосвобождаващ факт, е наложително атмосферните условия да са били с такава изключителна интензивност и изключителност, че да правят полета обективно невъзможен или прекалено опасен за безопасното му изпълнение. Извън тежестта да докаже самото настъпване на извънредното обстоятелство, върху опериращия въздушен превозвач лежи и доказателствената тежест да установи, че е предприел всички разумни мерки за избягване на закъснението или отмяната, съответно че такива мерки не са били обективно възможни. В практиката си Съдът на Европейския съюз установява, че събитията от примерното изброяване в Регламента не представляват автоматично „извънредни обстоятелства“. Те могат единствено да генерират такива, при условие че съпътстващите ги факти не са присъщи на обичайната дейност на превозвача и са извън възможността да противодейства. За освобождаването си от отговорност авиокомпанията носи кумулативна доказателствена тежест: тя трябва да установи както наличието на самия извънреден факт, така и предприемането на „всички разумни мерки“.