Решение № 22547 от 09.12.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 7713/2025
- Вид
- Решение № 22547
- Подписан
- 09.12.2025
- В сила
- 21.01.2026
- Състав
- ЗОРНИЦА ИВАНОВА ВИДОЛОВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 26990 от 12.02.2025 · ЗОРНИЦА ИВАНОВА ВИДОЛОВА
- Разпореждане № 33155 от 24.02.2025 · ЗОРНИЦА ИВАНОВА ВИДОЛОВА
- Разпореждане № 62277 от 14.04.2025 · ЗОРНИЦА ИВАНОВА ВИДОЛОВА
- Разпореждане № 101828 от 27.06.2025 · ЗОРНИЦА ИВАНОВА ВИДОЛОВА
- Определение № 28099 от 30.06.2025 · ЗОРНИЦА ИВАНОВА ВИДОЛОВА
- Определение № 29789 от 14.07.2025 · ЗОРНИЦА ИВАНОВА ВИДОЛОВА
- Определение № 34974 от 22.08.2025 · ЗОРНИЦА ИВАНОВА ВИДОЛОВА
- Разпореждане № 105854 от 01.09.2026 · ЗОРНИЦА ИВАНОВА ВИДОЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 219, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 139, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 142, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 145 · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 2, изр. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 155, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 150 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37 · Закон за правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 22547 гр. С. 09.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20251110107713 по описа за 2025 година
Предявени са от ищеца „.............” ЕАД, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление: гр. ......., обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл.
86 ЗЗД, срещу С. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. ................, за установяване на вземания в следните размери, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК: 848,40 лв. дължима главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.5.2021 г. до 30.04.2023 г. за имот с адрес: гр. ................, аб. № .........., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 27.05.2024 г. до окончателното й погасяване, 116,58 лв. обезщетение за забава върху дължимата главница за доставена топлинна енергия за периода от 15.08.2022 г. до 18.04.2024 г., 12,96 лв. неплатена цена на услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 27.05.2024 г. до окончателното й погасяване, и 2,91 лв. обезщетение за забава върху дължимата главница за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 18.04.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 11.06.2024 г. по ч.гр.д.№ 31529/2024 г. по описа на СРС, 157 с-в.
Ищецът „.............” ЕАД извежда съдебно предявените права при твърдения, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение.
Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след датата на публикуване на месечните сметки. Сочи, че до процесния имот е доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. на стойност 1696,81 лв. и е осъществявана услуга дялово 1 разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.4.2023 г., за която не е заплатено дължимото възнаграждение в размер на 25,92 лв. Сочи, че ответникът отговаря за цената на доставената топлинна енергия и услуга дялово разпределение до размера на 1/2, какъвто е притежавания от него дял в съсобствеността на топлоснабдения имот, поради което претендира сумите до този размер, а именно сумата от 848,40 лв. за топлинна енергия и 12,96 лева за услуга дялово разпределение. Поддържа, че ответникът е изпаднал в забава след изтичане на срока за плащане на общите фактури, поради което твърди, че последният дължи заплащането на обезщетение за забава съответно в размер на 116,58 лв. върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.08.2022 г. до 18.04.2024 г., и обезщетение за забава в размер на 2,91 лв. върху дължимата главница за дялово разпределение за периода 16.07.2021 г. до 18.04.2024 г., както и законната лихва върху главниците от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 27.05.2024 г. до окончателното й погасяване.
Ответникът С. Н. Н. в срока по чл. 131 от ГПК е подал отговор на исковата молба чрез назначения особен представител, в който оспорва иска с доводи, че претенциите на ищеца да топлинна енергия и дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 27.05.2024 г. са погасени по давност. Счита, че начислените суми за топлинна енергия и претендираната лихва не са изчислени правилно. Поддържа, че отоплителните тела са демонтирани, поради което цената на топлинна енергия се формира единствено от сградната инсталация и подгряване на вода, като твърди, че начислените суми са за налични отоплителни тела. Оспорва да са издавани месечни фактури за прогнозното протребление, както и да са издаване изравнителни сметки.
Моли за отхвърляне на предявените искове.
Конституираното по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК трето лице-помагач на страната на ищеца „.........” АД в предоставения му от съда срок изразява становище, че начислението на потребеното количество топлинна енергия за топла вода в процесния апартамент за периода от май 2021 г. до април 2023 г. са определени съгласно правилата, залегнали в действащите към съответния момент законови нормативи.
Посочва, че към абонатната станция с посочения административен адрес има централно топлоподаване за битово горещо водоснабдяване. Сочи, че в процесния имот ида два водомера. За периода топлинната енергия за топла вода е изчислено, съгласно изискванията на чл. 69, ал. 2 на база брой потребители – един, поради липса на осигурен достъп до процесното жилище.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наребдата за държавните имоти от дата 15.02.1990 г., въз основа на който ............... е придобил собствеността върху недвижим имот, представляващ ..........., находящ се в гр. .............
Видно от приложеното Удостоверение за наследници, издадено от Столична община – район „.........“, ............... е починал на 01.04.1999 г. към онзи момент е оставил за наследници ....... – съпруга, ответникът С. Н. Н. – син и ...... – дъщеря.
На 13.08.2002 г. ....... е подала молба до ищцовото дружество за откриване на партида за отопление на имот, находящ се на адрес: гр. ............ вместо досегашния потребител ................., като е декларирала 3 члена на семейството.
От представената по делото Справка за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. си установява, че ....... е починала на 03.02.2013 г. и е оставила за наследници ответникът С. Н. Н. – син и ...... – дъщеря.
По делото е приложено Удостоверение изх. № 68-00-139/13.02.2015 г., издадено 2 от ГИС – С. видно от което стари адреси: ж.к. „..........., ж.к. „......... ж.к. „......... се отнасят за многофамилна жилищна сграда със шест входа , отразена с идентификатор ............... в КККР на гр. ...........
Представен е Договор от 16.09.2002 г. между етажните собственици на сграда, находяща се на адрес: гр. ............... и третото лице - помагач „.........“АД с предишно фирмено наименование „.........“ ООД за извършване от последното на индивидуално разпределение на топлинна енергия по апартаменти, съгласно системата за индивидуално измерване, за сключването на който е взето решение от общото събрание на етажната собственост на 16.09.2002 г., както и Договор от 03.06.2020 г., сключен между ищеца и третото лице-помагач за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради етажна собственост.
Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „..........“ АД на потребителите в гр. С.
По делото са представени съобщение към фактура № .......... г., издадена след годишното изравнение с отразени количествата потребена топлинна енергия и дължимата цена за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г. за сумата от 755,28 лв., съобщение към фактура № 1025042967/30.06.2023 г., издадена след годишното изравнение с отразени количествата потребена топлинна енергия и дължимата цена за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г. за сумата от 946,70 лв., извлечение от сметка, в която са отразени дължимите суми за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. и общите фактури, както и индивидуални справки за използвана топлинна енергия, изготвени от третото лице-помагач и протоколи за неосигурен достъп за отчет на отоплителните уреди.
Според заключението на вещото лице инж. М. Т. по допуснатата съдебнотехническата експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и компетентно дадено, сумите за топлинна енергия за имота са били начисление в съответствие с изискванията на действащата нормативна уредба. Установил е, че дяловото разпределение се осъществява от „.........“ АД с предишни фирмени наименования „.........“ ООД. Установено е, че през октомври 2013 г. сградата е преустановила ползването на топлинна енергия за отопление, а е запазено единствено ползването на топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване. За процесния период абонатът не е осигурил достъп за отчет на водомерите, поради което е начислявана топлинна енергия за битова гореща вода служебно на “брой лица“ с разходна норма 140 л/денонощие за 1 бр. потребител. Според експерта общите топломери в абонатната станция, по които е отчитана топлоенергията са изправни. От заключението на съдебно–техническата експертиза се установява, че стойността на потребената топлинна енергия за битово гореща вода за процесния период е в размер на 1687,07 лева. Вещото лице е заключило, че сумите за топлинна енергия са начислени съгласно изискванията на действаща нормативна уредба в областта на енергетиката – Наредба Е-РД 04-1 от 12.03.2020 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало 3 задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване, или ползване на имота на друго облигационно основание.
Предвид изложеното и видно от представените по делото писмени доказателства (Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наребдата за държавните имоти от дата 15.02.1990 г., Удостоверение за наследници, издадено от Столична община – район „.........“ на ............... и Справка за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. за гражданско състояние и родствени връзки на .......), може да се обоснове извод, че ответникът, като собственик с ½ ид.ч. на процесния имот е сключил договор за доставка на топлинна енергия с ищеца, следователно същият е имал качеството потребител на топлинна енергия за процесния имот за посочения в исковата молба период и отговаря за задълженията, свързани с доставката на топлинна енергия до размера на притежаваните права.
Разпечатката съдържа 29 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/80edc561-a295-46bc-bab7-08d68b40bb30