Решение № 5392 от 05.12.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5392 гр. Пловдив, 05.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20255330110547 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от А. М. А., чрез пълномощник – адв. С. Н., против „Сити Кеш” ООД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 133,54 лева, представляваща получена без правно основание по недействителна клауза в чл. 11, ал. 1 от договор за потребителски кредит № *** към искане № *** от 06.03.2023 г., сключен между страните, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 668,54 лева, поради нищожността на клаузата като противоречива на добрите нрави, заобикаляща изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

В исковата молба се излагат съображения, че на 06.03.2023 г. между ищцата и „Сити Кеш” ООД бил сключен Договор за потребителски кредит № *** към искане № *** от 06.03.2023 г., по силата на който на ищцата била предоставена в заем сумата в размер на 1200 лева, при фиксиран лихвен процент 40,05% и ГПР в размер на 49,82 %. Според чл. 5, ал. 1 от договора като обезпечение се предвиждало обезпечение с банкова гаранция или поръчител, който да отговаря на посочени в клаузата условия, а в противен случай се дължала неустойка по чл. 11, ал. 1 в размер на 668,54 лева, платима разсрочено с погасителните вноски. Ищецът счита, че за да се заобиколи 1 нормата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК фирмите за бързи кредити въвели практика да поставят на кандидатстващите за кредит лица изисквания, на които те не могат да отговорят (неизпълними условия за поръчителство или банкова гаранция), а като санкция за неизпълнение се предвиждало заплащане на неустойки или такси, чрез които се гарантирала допълнителна печалба за дружествата. Преценката за действителността на неустойката следвало да се прави с оглед претърпените вреди, доколкото тя следвало да служи като обезщетение при неизпълнение. В конкретния кредит обаче неустойката била загубила присъщите си функции, защото размерът й бил над половината от заетата сума и така скрито се оскъпявала цената на услугата, с което неоснователно се обогатявал кредиторът, а това било в разрез с принципа за спазване на добрите нрави. Недобросъвестно финансовата институция поставила неизпълними изисквания към потребителя, изцяло в негов ущърб.

Разходите и печалбата на търговеца следвало да са включени във фиксирания лихвен процент по договора, но неустойката не била, като така размерът на ГПР не отговарял на законовото ограничение по чл. 19 ал. 4 от ЗПК.

По изложените съображения се моли за уважаване на предявява исковата претенция. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от „Сити Кеш” ООД, с който се изразява становище за злоупотреба с процесуални права предвид наличие на висящи идентични производства между същите страни, в която насока се прави искане за съединяване по реда на чл. 213 ГПК в едно производство на настоящото дело, както и гр. д. № 8864/2025 г., гр. д. № 3138/2025 г. и гр. д. № 2239/2025 г. по описа на РС – Пловдив. В случай, че съдът не уважи така направеното искане се претендира да не се присъждат разноски на ищеца за повече от едно производство. По същество отрича съществуването на твърдените пороци на договора или отделните му клаузи.

Твърди, че са спазени изискванията, регламентирани в чл. 11, ал. 1, т.9 и т.10 ЗПК. Заявява, че уговорената между страните по договора за кредит неустойка не е и не би могла да бъде включена в ГПР по кредита. Посочва, че разходите, които се включват в ГПР са такива, с които кредиторът е бил наясно към датата на сключване на договора, а оспорената от ищцата неустойка е била уговорена като санкция за неизпълнение, в случай че кредитополучателят не изпълни поетия с подписването на договора ангажимент да предостави на кредитора поне едно от следните обезпечения - банкова гаранция или поръчител. Неустойката била индивидуално уговорена, като клаузата била напълно ясна и разбираема, уговорена във фиксиран размер и двете страни били напълно наясно с размера й. Излага твърдения, че предоставянето на обезпечения при потребителското кредитиране е практика, която не води задължително до неравноправие в правата и задълженията на страните. Сочи, че процесният договор е сключен по волята на ищеца, като същият е имал възможност в рамките на 14 дни да упражни правото си на отказ от договора, без да е обвързан от спорната неустойка. Смята, че с тази клауза се защитавали в пълна степен правата на потребителя. Ответникът счита, че процесната 2 неустойка не противоречи на добрите нрави. Поддържа, че кредитополучателят е имал възможността да въздейства върху обстоятелствата, водещи до начисляването на неустойка и в този смисъл клаузата е индивидуално уговорена. Счита, че предвид наличието на трайни отношения между потребителя и ответното дружество и сключването на няколко договора при идентични условия, е налице индивидуално договаряне, което изключва неравноправността на оспорените клаузи и липсата на достатъчно информация за финансовите задължения, които се поемат с тях.

Излага аргументи, че е налице недобросъвестност от страна на ищеца. Твърди, че платената неустойка не е в посочения от ищеца размер. По наведените доводи се моли за отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че между „Сити Кеш” ООД, в качеството на кредитор, и А. М. А., като кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит № *** от 06.03.2023 г., по силата на който на ищцата е предоставена сума в размер от 1200 лева. Отразеният в договора фиксиран годишен лихвен процент е 40,05 %, а годишният процент на разходите е 49,82 %. Общият размер на дължимата сума възлизал на 1332,46 лева.

Съобразно чл. 5 от Договора страните са постигнали съгласие кредитът да бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения: 1) безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължения в размера на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихва или 2) поръчителство на едно или две физически лица, които да отговарят на следните, кумулативно поставени изисквания: при един поръчител - същият да има осигурителен доход в размер на най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; да не е/са поръчител/и по други договори за кредит, сключени с кредитора; не е/са кредитополучател/и по сключени договори за кредит, сключени с кредитора, по които е налице неизпълнение; да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход.

Съобразно чл. 11, ал. 1 от Договора при неизпълнение на горепосоченото задължение в тридневен срок, считано от сключване на договора, кредитополучателят следва да заплати на кредитора неустойка в 3 размер от 668,54 лева. По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че вземането за неустойка не е включено при формиране на приложимия по договора ГПР.

От приложения погасителен план е видно, че дължимата по договора сума е следвало да бъде върната на 23 погасителни вноски в размер на 87,00 лева при включена неустойка, като общият размер възлиза на 1992,60 лева.

Представени са разписка от Изи Пей за заплатени от ищцата на ответника „Сити Кеш“ ООД суми, както следва: на 18.01.2023 г. – 70 лева, на 27.01.2023 г. – 350 лева, на 13.03.2023 г. – 78,60 лева, на 21.03.2023 г. – 87 лева, на 28.03.2023 г. – 87 лева, на 11.04.2023 г. – 87 лева, на 28.04.2023 г. – 174 лева, на 23.05.2023 г. – 348 лева, на 21.06.2023 г. – 174 лева.

От представена от ответното дружество справка за плащанията по процесния договор се установява, че по процесния договор ищцата е заплатила сумата в общ размер на 1817,60 лева, разпределена както следва: главница - 1200 лева, лихва – 112,32 лева и неустойка – 505,28 лева.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът намира по правните аспекти на спора следното:

По делото не се спори и по категоричен начин се установи , че между страните е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК.

Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон – ЗПК.

Съобразно разпоредба на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Съгласно чл. 11, ал. 1 от договора при непредоставяне в срок от страна на потребителя на обезпечение в полза на кредитора, към дължимите суми се начислява и неустойка в размер на 668,54 лева. Разпоредбата на чл. 5 от договора, възлага в тежест за кредитополучателя да осигури едно измежду следните обезпечения: едно или две физически лица - поръчители /които 4 следва да отговарят на горепосочените кумулативно поставени изисквания/ или банкова гаранция. Прочитът на съдържанието на клаузите на чл. 5 и чл.

11, ал. 2 от договора и съпоставянето им с естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето същество „неустойката“ представлява неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставя избор за потребителя, както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то. Изискванията, които посочената клауза от договора въвежда за потребителя са на практика неосъществими за него, особено в светлината на обстоятелството, че той търси бързо кредитно финансиране. Предвид това, не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури физически лица - поръчители, които да отговарят на многобройните, кумулативно поставени изисквания или банкова гаранция в двоен размер на всички дължими към кредитора суми и то в толкова кратък срок след усвояване на сумата по договора. Тоест, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът единствено цели да се обогати за сметка на длъжника и да го натовари със задължението да му заплати допълнително възнаграждение /обозначено като неустойка/ за предоставения финансов ресурс.