Решение № 422 от 07.05.2019, Районен съд - Шумен

Р Е Ш Е

Н И Е

422/7.5.2019г. гр. Шумен

Шуменският районен съд, в открито заседание, на седемнадесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. Григорова при секретаря Д. Христова, като разгледа докладваното от съдията гр. д.№ 2637 по описа за 2018 г. на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно, кумулативно съединени искове, с правно основание чл.422 от ГПК, вр. с чл.99 и сл. от ЗЗД, вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

В молбата си до съда, ищецът „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от А.В.Г.- изпълнителен директор, излага, че по ч.гр.д.№1864/2018 г. на ШРС, по реда на чл.410 и сл. от ГПК, била издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника И.Т.И., ЕГН **********,***, за следните суми: 252,12 лв. - главница, съгласно сключен на 29.06.2015 г. между „Провидент Файненшъл България“ ООД и ответника Договор за потребителски кредит №*********; 28,86 лв. - договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 18.08.2015 г. до 02.09.2015 г.; 15,66 лв. - лихва за забава за периода от 18.08.2015 г. до 31.05.2018 г.; 114,76 лв. - такси по договора, за периода от 18.08.2015 г. до 02.09.2015 г., които вземания са прехвърлени от посоченото по- горе лице на ищцовото дружество по силата на договор за цесия от 28.07.2016 г. Ищецът твърди, че на 29.06.2015 г. между „Провидент Файненшъл България“ ООД и ответника е сключен Договор за потребителски кредит № *********, по силата на който дружеството е предоставило на И. заем, в размер на 300.00 лева, при насрещното задължение на последния да върне посочената сума, ведно с уговорената лихви и такси, чрез седмични погасителни вноски. Уговорените в договора такси, в размер на 189, 84 лева били начислени за използване на услуга „Кредит у дома“. Длъжникът, считано от 18.08.2015 г. /падежът на първата непогасена вноска/ е преустановил плащанията по договора, в следствие на което и съобразно договореното, му е начислена лихва за забава. Крайният срок на договора е настъпил на 02.09.2015 г., но и тогава задължението не е изпълнено. На 28.07.2016 г. между кредитора и ищцовото дружество е сключен договор за цесия, по силата на който процесното вземане е прехвърлено на ищеца. На ответника, в качеството му на цедиран длъжник е изпратено уведомление за настъпилата цесия, но пратката се е върнала в цялост като непотърсена, поради което ищецът счита, че уведомяването следва да настъпи в настоящото производство. Поради изложеното моли съда да постанови решение, по силата на което, да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 252,12 лв. - главница, съгласно сключен на 29.06.2015 г. между „Провидент Файненшъл България“ ООД и ответника Договор за потребителски кредит №*********, като вземането по договора в последствие е прехвърлено на ищцовото дружество; 28,86 лв. - договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 18.08.2015 г. до 02.09.2015 г.; 15,66 лв. - лихва за забава за периода от 18.08.2015 г. до 31.05.2018 г.; 114,76 лв. - такси по договора, за периода от 18.08.2015 г. до 02.09.2015 г., като претендира и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното ѝ изплащане. Претендира и разноски.

В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът, действащ чрез назначения му от съда особен представител, представя писмен отговор, в който заявява, че счита исковете за недопустими, неоснователни и недоказани, за което излага аргументи.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа и правна страна следното: По ч.гр.д.№1864/2018 г. по описа на ШРС, по реда на чл.410 и сл. от ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника, за следните суми: 252,12 лв. - главница, съгласно сключен на 29.06.2015 г. между „Провидент Файненшъл България“ ООД и ответника Договор за паричен заем №*********; 28,86 лв. - договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 18.08.2015 г. до 02.09.2015 г.; 15,66 лв.

- лихва за забава за периода от 18.08.2015 г. до 31.05.2018 г.; 114,76 лв. - такси по договора, за периода от 18.08.2015 г. до 02.09.2015 г. Присъдена е и законна лихва върху главницата, считано от 25.06.2018 г. до изплащане на вземането, както и направените разноски в общ размер на 75.00 лева. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.

При настоящия казус, в тежест на ищеца е да установи наличието на валидно облигационно отношение между сочения заемодател- „Провидент Файненшъл

България“ ООД и ответника, по силата на което соченото дружество е предоставило заем на ответника, в размер на 300.00 лева, със задължението на последния да върне сумата, ведно с уговорената възнаградителна лихва. Видно от представения по делото Договор за потребителски кредит №********* от 29.06.2015 г., се установи, че на посочената дата „Провидент Файненшъл България“ ООД и ответника са постигнали съглашение, по силата на което дружеството е предоставило в заем на ответника сума в размер на 300.00 лева, при насрещното задължение на ответника да върне сумата, ведно с уговорена фиксирана лихва в размер на 40, 98 лева. В същия договор страните са постигнали съгласие кредиторът да предостави допълнителна услуга на заемополучателя именувана „Кредит у дома“, при задължението му да достави заемната сума в дома на длъжника, като събира седмичните, дължими от длъжника, вноски също при посещение на дома му. За тази услуга ответникът е поел насрещното задължение да заплати сумата от 174, 84 лева. С посочената такса общият размер на дължимата сума по договора възлиза на 530, 82 лева, платими чрез седмични вноски, всяка в размер на 11, 80 лева, с изключение на последната вноска, която се равнява на сума от 11, 62 лева.

Срокът на договора е 45 седмици, като първото седмично плащане е следвало да се извърши на 06.07.2015 г., а всяко следващо седмично плащане е следвало да се осъществи всеки четвъртък от съответната седмица. Текстът на договора е на ясен и разбираем език, като в случая е спазено изискването на разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК /форматът и размерът на шрифта е 12, установено от съда при просто сравнение на текста на договора с текст с размер на шрифта 12/. Неоснователни са и възраженията на ответника за неспазване на изискванията на разпоредбите на чл.11, ал.1, т.9, т.9а, т.10, т.11 и чл.11, ал.2 от ЗПК, тъй като в случая ясно и конкретно е посочен лихвеният процент, размерът на годишния процент на разходите /ГПР/, начина и сроковете на издължаване на сумите по договора. В случая е уговорената фиксирана лихва в размер на 40.98 лева, т.е. непроменяща се през срока на договора, като в този смисъл не е необходима методика на изчисляване на лихвата, тъй като размерът ѝ в парична сума е ясно и конкретно определен към датата на сключване на договора. В договора се съдържа и ясна информация относно начина и сроковете на издължаване на кредита, описан в изнесената по- горе фактическа обстановка. На следващо място, съдът намира и за неоснователни възраженията на ответника за нищожност на клаузата именувана „Кредит у дома“. Съгласно разпоредбата на чл.10а от ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. В разглежданата хипотеза уговорените между страните допълнителни такси са за допълнителните услуги, които кредиторът е поел ангажимента да предоставя на ответника /да събира седмичните вноски чрез посещение на представител на дружеството в дома на длъжника/, при насрещния ангажимент на ответника да заплати стойността на тази услуга. Ето защо заключава, че така сключеният между „Провидент Файненшъл България“ ООД и ответника договор за заем е действителен, респ. поражда предвидените в него права и задължения за страните. Няма спор, че ответникът е спрял плащанията по договора, като съответно съобразно уговореното и общите правила за забава на парични задължения, същият следва да понесе и отговорността за забавеното плащане. От изготвеното заключение по извършената

ССЕ, по отношение на което съдът няма основания да се съмнява в правилността и обективността му, се установи, че на 29.06.2015 г. на ответника е предоставен заем от „Провидент Файненшъл България“ ООД, като общо платените по договора суми от ответника са в размер на 97.00 лева. Последното плащане по договора е на 18.08.2015 г. Размерът на остатъка от задължението по договора е следното: 252, 12 лева- главница; 28, 86 лева- договорна лихва и 15, 66 лева- лихва за забава и 114, 76 лева- такси. Предвид изложеното, съдът стига до извода, че кредиторът е изпълнил задължението си да предаде на кредитополучателя паричната сума, предмет на договора за заем, съобразно уговорения в договора начин /чл. 27, от договора/, като за кредитополучателя е възникнало задължение да върне предадената парична сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва и такси за уговорени услуги. От приложените по делото писмени доказателства /частно заверени преписи от Договор за прехвърляне на вземания между „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД и „Провидент Файненшъл България“ ООД от 28.07.2016,

Приложение № 1 към договора със списък на длъжниците и прехвърлените вземания/, се установява, че на 28.07.2016 г. „Провидент Файненшъл България“ ООД /в качеството на цедент/ и „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД /в качеството на цесионер/, са сключили договор за прехвърляне на вземания, съгласно който цедентът прехвърля възмездно на цесионера вземания, произтичащи от договори за заем, описани в Приложение № 1 към договора. От представеното по делото Приложение № 1 е видно, че вземането на цедента по процесния договор за кредит, е включено в предмета на договора за цесия от 28.07.2016 г.

На основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, предишният кредитор /цедентът/ е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето на вземането. По делото е представено уведомление, адресирано до ответната страна, за извършеното прехвърляне на вземането на кредитора на ищцовото дружество. Няма данни това уведомление да е изпращано, преди завеждане на делото, до ответника. Но, съобразно задължителната съдебна практика, цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомление от цедента, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаване на делото, с оглед императивното правило на чл.235, ал.3 от ГПК. Изходящото от цедента, действащ чрез пълномощника си, уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, предл. първо от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД /в този смисъл са Решение № 123 от 24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г. Т.К., II Т.О. на ВКС, Решение №78 от 09.07.2014 г. на ВКС по т.д. №2352/2013 г., II т.о., ТК, Решение №3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т.д.№1711/2013 г., I т.о., ТК, постановени по реда на чл.290 от ГПК/. В разглеждания казус препис от исковата молба и приложенията към нея са надлежно връчени на ответника, като в приложенията са както уведомителното писмо от бившия кредитор, действащ чрез ищеца по силата на надлежно извършена упълномощителна сделка, така и изричното, за тези действия, пълномощно от цедента. Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допуска това. Цесията е съглашение, в което цедираният длъжник не участва, тъй като при този договор промяната в облигационното правоотношение се отнася само до кредитора по вземането.

Безспорно процесното вземане е прехвърлимо /няма изрична забрана в закона или договора за това и естеството на вземането го позволява/. В случая предвид изрично сключения договор за цесия и уведомяването на ответника, в качеството му на цедиран длъжник, съдът приема, че по отношение на последния е настъпил прехвърлителния ефект на цесията, като в този смисъл носител на вземанията по процесния договор за кредит е ищецът. Ето защо, съдът приема за доказани обстоятелствата във връзка с надлежното съобщаване на цесията на ответника и предявяването на настоящите искове от надлежна страна. От заключението на вещото лице по допуснатата ССЕ се установява, че размерът на остатъчното задължение по договора за паричен кредит е 252, 12 лева – главница, 28, 86 лв. - договорна лихва, 15, 66- лихва за забава и 114, 76 лева- такси. Падежът за изпълнение на посоченото задължение, определен в договора е 02.09.2015 г. Следователно срокът за издължаване на дълга по кредита е изтекъл, от което следва, че вземането на ищеца е изискуемо. Ответникът не е ангажирал доказателства за погасяване на дълга. Не е направил и твърдения в посочения смисъл.