Решение № 9 от 05.01.2024, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Благоевград, 05.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Емилия Дончева при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Петър Узунов Въззивно гражданско дело № 20231200500486 по описа за 2023 година

Производството е образувано по въззивна жалба на Д. Я. С., гр.***, против решение №53/28.02.23г на РС-С. по гр.д.№33/22г, подадена чрез процесуален представител, с пр. осн.чл. 258 и сл. ГПК.

С атакуваното решение е разпределено по реда на чл.32, ал.2 ЗС ползването на описания имот съобразно вариант втори от заключението на вещото лице и в полза на ищеца е присъдено месечно обезщетение за ползването на неговата ид.ч. от втория етаж на сградата, считано от влизане на решението в сила до настъпването на основания за изменяване или прекратяване на обезщетението, с всички произтичащи от това последици.

Недоволен от осъдителната част, досежно присъденото обезщетение и разноските, е останал жалбоподателят, който го счита за незаконосъобразен, излагайки подробни съображения в тази насока. Настоява за неговата отмяна и присъждане на обезщетение от 195лв, считано от получаването от ответника на ищцовото писмено искане за плащане с исковата молба, а разноските да се разпределят съобразно дяловете на страните.

Въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна, поддържа 1 атакуваната част от първоинстанционното решение и потвърждаването й, за което също подробно се аргументира. настоява за

Съдът, след като прецени наведените от страните доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Обсъждането на събрания доказателствен материал, заедно и по отделно, налага извода за правилно установена от РС фактическа обстановка. Поради това настоящият състав намира за безпредметно детайлното преповтаряне на същата и препраща към констатациите на РС. В тях след подробен анализ на обстоятелствата по спора първата инстанция правилно и законосъобразно е установила родствените връзки, по силата на които ответниците Х. М., Е. М. и Я. Ч. са наследници на В. М.а, б.ж. на гр.С., починала на ***г. От своя страна ищецът Д. С. и наследодателката В. М.а са наследници на Я. С., починал на *** (вж. у-ние за наследници изх.№ГСР-3304/20.12.21г).

Не се спори, че с протоколно определение от с.з. на 28.02.2005г по гр.д.

№678/2002 г на РС- С. е одобрена съдебна спогодба, по силата на която УПИ IV в кв. 107 по плана на гр.С., целият с площ от 768 кв.м., е възложен в общ дял на А.Я.Л., В. Я.а М.ева и Д. Я. С., при квоти по 1/3 ид. част за всеки от тях. В дял на съделителката А.Я.Л. се поставил първи жилищен етаж от жилищна сграда, построена в описания УПИ. В общ дял на съделителите В.

М.а и Д. С. се поставил втория жилищен етаж, ведно с цялата пристройка към него от жилищната сграда, построена в този УПИ IV.

Установява се още от справка от Агенция по вписванията, че на 01.04.2016г с постановление за възлагане ответникът Е. М. е придобил правото на собственост на 1/6 ид.ч. от описания УПИ IV и на 1/2 ид.ч. от първия жилищен етаж от жилищната сграда, построена в този парцел. От справката e видно още, че на 31.08.2018 г. с нотариален акт за покупкопродажба той е придобил и правото на собственост на останалата 1/2 ид.ч. от първия жилищен етаж и на 1/6 ид. част от УПИ IV.

По делото не се спори, че ищецът живее в гр.София.

Според експертно решение на ТЕЛК от 22.01.1991г ответникът Е. М. е с пълна, **, вследствие на ***.

2

Анализирани са и свидетелските показания, действителните отношения между страните. които разкриват

Св. С.Д., дъщеря на ищеца сочи, че от края на 2008г, по желание на своята майка и със съгласието на баща й Д.С., ответникът Е.М., заедно със своето семейство – съпруга и две малки деца, се установил да живее в жилището, намиращо се на втория жилищен етаж от сградата, построена в процесния УПИ четвърти, на адрес в гр.С., ул. „**. Баща й дал съгласие племенникът му да живее в жилището, тъй като в другото им жилище комините пушели и не било удобно за малките му деца. Уговорели се ответникът да живее в жилището докато се уреди въпросът с комините, като било уговорено и те да ползват жилището при идване в града. Въпреки това ответникът продължил да ползва жилището и след като се развел със съпругата си. Свидетелката поддържа, че като пълномощник на баща си разговаряла с ответника по въпроса кои точно стаи от жилището могат да ползват, но той протакал във времето, започнал да оспорва правото им на собственост, поради което решили да му изпратят нотариални покани за уреждане на спора, но безрезултатно.

Според св.Д. и св.Г. ищецът живеел в гр.София, рядко посещавал гр.С., в които случаи предпочитал да отсяда в хотел, за да не притеснява ** си племенник, който живеел и работел в жилището. Твърдят, че доскоро ищецът не знаел, че племенникът му има претенции за собственост спрямо жилището.

Показанията на св.Б., М. и М. също сочат, че ответникът живеел и работел в процесното жилище и след смъртта на майка му, като ищецът не е идвал в жилището и свидетелите не го познават.

От материалите по делото се установява изпращането на две нотариални покани от ищеца, получени на 08.12.21г от ответника Е.М.. С тях последния е поканен в седмодневен срок от връчването да предаде на ищеца дубликат от ключ за достъп до съответните входни врати на недвижимия имот, като в противен случай ще предприеме действия по възстановяване на владението върху същия.По делото е представен отговор,изхождащ от Е.М., за който съдебно-графологична експертиза установява, че не е подписан от М..

Видно от констативен протокол, съставен от нотариуса на 17.12.2021 год. в уговорения час в кантората ответникът не се явил. В същия ден нотариусът връчил на ищцовата дъщеря ръкописния отговор на М. на нотариалната 3 покана, с който без да оспорва ищцовото право на собственост върху имотите, отказал предаването на ключ, тъй като в жилището имало негови лични вещи и ценности. Със същия отговор ответникът поканил ищеца като „близки хора“ да дойдат и да обсъдят спорните въпроси.

От заключението на извършената по делото допълнителна съдебнотехническа експертиза се установява, че средната месечна наемна цена на жилището, намиращо се в гр.С., ул. „**, втория етаж, ведно с пристройката към етажа, представляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр.С., възлиза в размер на 390лв, с включване и обзавеждането на жилището и средна месечна наемна цена в размер на 270лв без включено обзавеждане в цената.

При тези данни РС правилно и законосъобразно с атакуваната част от решението е осъдил Е.М. да заплаща на ищеца сумата от 135лв, обезщетение за неговата ид.ч. от описания имот считано от влизане в сила на решението до настъпване на основания за изменение или прекратяване на обезщетението.

Изложените в тази връзка съображения се споделят изцяло от настоящия състав, тъй като са основани на закона, теорията и константната съдебна практика. Ето защо и по арг. от чл.272 ГПК настоящият състав препраща към мотивите на районния съд.

Неоснователни са оплакванията за неправилно присъдено обезщетение за ползването от влизането в сила на решението, вместо от деня на писменото искане, което в случая е от датата на получаване на исковата молба с искането за обезщетение.Съгласно константната съдебна практика в случай, че е невъзможно предоставяне на реално ползване и ищецът е заявил съгласие да получава паричен еквивалент, съдът вместо да отхвърли иска по чл.32, ал.2 ЗС следва да разпредели ползването като предостави имота на лицето, което го ползва фактически и го осъди да заплаща определена сума на ищеца от момента на влизане в сила на решението, докато трае така разпределеното ползване или се променят обстоятелствата, при които е постановено (вж.

Р№291/29.11.2011г по гр.д.№212/2011г на ВКС, II гр.о., Р№72/15.07.2015г по гр.д.№553/2015г на ВКС, II гр.о. и др.). В случая районният съд е констатирал, че е невъзможно да се извърши реално разпределение на жилището за ползване от всички съсобственици, поради което предвид изразеното желание от ищеца правилно е осъдил ответника Е.М. да му 4 заплаща обезщетение, считано от датата на влизане в сила на решението.Това е така, защото извършеното разпределение става задължително за страните именно от влизане в сила на решението и именно от тази дата по силата на решението ищецът се лишава от правото на ползване на полагащата му се идеална част. Ако обаче ищецът поддържа, че е лишен от право на ползване от друга дата, то същият разполага с възможността на предяви иск по чл.31, ал.2 ЗС, но в рамките на производството по чл.32, ал.2 ЗС същото няма как да се присъди, понеже по вече изложеното по-горе извършеното разпределение става задължително за страните едва с влизане в сила на съдебният акт, с който се извършва и по силата на който ищецът се лишава от правото на ползване именно от тази дата. Ето защо районният съд правилно е присъдил обезщетението с посочената начална дата - влизане в сила на решението, а не датата на връчване на препис от исковата молба.

Неоснователни са и доводите на жалбоподателя, според които обезщетението следва да е в размер на 195лв, а не в размер на присъдената сума от 135лв. Съгласно допълнителната съдебно-техническата експертиза месечната наемна цена на процесния апартамент с обзавеждането е в размер на 390лв, а без обзавеждането в размер на 270лв. Настоящият съдебен състав счита, че обезщетението за ползването правилно е определено от районния съд, като е взет предвид размера на средния пазарен наем за апартамента, като необзаведен апартамент, доколкото в исковата молба, а и в първото съдебно заседание, ищецът не е претендирал обезщетение за ползването и на движимите вещи, находящи се в жилището. При липса на съответно искане и с оглед диспозитивното начало съдът не е дължал присъждане на обезщетение за ползването и на вещите в апартамента, респ. да определи обезщетението на база месечния наем за апартамента, ведно с обзавеждането в него. Отделно от това, следва да бъде посочено, че забраната на чл.266, ал.1 ГПК, съгласно която във въззивното производство страните не могат да твърдят нови обстоятелства, да сочат и представят доказателства, които са могли да посочат и представят в срок в първоинстанционното производство, е приложима за всички факти и обстоятелства, които страните са могли да посочат в първоинстанционното производство. Ето защо е недопустимо разглеждането на релевираните за първи път във въззивната жалба факти за присъждане на обезщетение и за ползването на находящите се в апартамента движими вещи, респ. обзавеждане. За пълнота следва да се посочи, че ищецът 5 в нито един момент не е оспорил изложените в хода на делото твърдения на ответника Е.М., че обзавеждането в апартамента е изцяло на посочения ответник, т.е. липсват по делото твърдения, а и доказателства, че обзавеждането е на ищеца.При това положение липсват основания за уважаване искането досежно обзавеждането дори да се счете за своевременно и надлежно предявено.

Неправилно обаче районният съд е приел, че разноските по делото следва да останат така както са направени от страните. В случая единствено ищецът Д.С. е депозирал жалба против решението, в т.ч. и относно разноските, поради което и съдът ще подложи на преценка за законосъобразност единствено заплатените от ищеца разноски по делото.

В настоящото производство, доколкото всяка една от страните се ползва от решението, макар и формално да има противопоставени страни – ищец и ответник, предвид особения му характер, общите правила за разпределение на тежестта за разноски, регламентирани в чл.78 ГПК, проявяват отклонение. В първоинстанционното производство по разпределение ползването на съсобствен имот страните понасят част от разноските, включващи заплатени такси и възнаграждения за назначени от съда технически експертизи, съответстващи на размера на дела им в съсобствеността, а относно заплатените от страните възнаграждения за адвокат, разноските в направеният обем остават в тежест на всяка страна, която ги е направила (в този смисъл вж. Р№ 275/30.10.2012 г. по гр.д. № 444/2012 г., ВКС, II г.о.).

Разпечатката съдържа 36 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/80ebda38-17b6-40e9-b6cf-000a846228ea