Решение № 3209 от 16.07.2020, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№3209/16.7.2020г. гр. Варна,16.07.2020 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН

СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLІІ

–ри състав, в открито съдебно заседание, проведено на деветнадесет и юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА при участието на секретаря ХРИСТИНА

ХРИСТОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 20 391 по описа за 2019 година на Варненския районен съд, ХLІІ-ри състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба депозирана от ищцовото дружество „Ю.” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, * против ответника ЕТ

„А.Д.”, ЕИК *,със седалище и адрес на управление:***,

*.

Ищцовото ООД основава исковата си молба на следните твърдени правно релевантни факти и обстоятелства:

„Ю.” ООД твърди, че е титуляр на права в качеството си на преарендодател по Договор за преаренда от 05.07.2016г. Правата си по цитирания договор „Ю.” ООД придобило посредством превоприемство въз основа на договор за прехвърляне на търговското предприятие от страна на ЕТ „М. А. - Ю.- Ю. К.”, който договор бил вписан по партидите на отчуждителя и правоприемника в TP АВ. Задължение на ответника съгласно цитирания договор за преаренда било да заплаща годишна рента в размер на 60 лв./дка с авансов падеж не по-късно от 01.09. на текущата стопанска година.За стопанската 2018/19 г. ответникът заплатил уговорената рента за цялата земя с изключение на имот № *с площ от 36.169 дка, посочен под номер 51 в изброителната част на имотите, предмет на преарендата.

Имотът се намирал в м. „*”, в землището на с. *.Годишната рента, която ответникът дължал за този имот, била в размер на 2170.14 лв. и с настъпил падеж на 02.09.2018 г.Освен посочената главница по рентата за този имот, ответникът дължал и обезщетение за забавата, считано от 02.09.2018 до 04.01.2019 г., което обезщетение било в размер на 75.35 лв. Нито една от посочените суми,твърди ищцовото ООД не била заплатена.С оглед горните твърдения и тъй като в полза на ищцовото търговско дружество на 06.02.2019 г. по ч.гр.д. № 1798/19 г. по описа на PC - Варна. ГО, 20 състав, била издадена заповед за изпълнение № 904 за посочените суми и в срок от длъжника ЕТ „А. - С. Д.” постъпило възражение против тази заповед,ищцовото ООД предявява обективно съединените си специални установителни искове.

Искането, с което е сезиран съда е да бъде постановено Решение по силата на което да бъде прието за установено по отношение на ответника, че ЕТ „А. - С. Д.”, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:*** дължи на „Ю.” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:*** сумите: 2170.14 лв.

/незаплатена рента за стопанската 2018/19 г. за имот - нива № *с площ от 36.169 дка в м. *, землище на с. */ и 75.35 лв. /мораторна лихва върху главницата за периода 02.09.18 г.

- 04.01.19 г./ по Договор за преаренда на земеделска земя от 05.07.16 г. с нотариална заверка на подписите peг. № * г. на Нотариус В.

М., вписан в СВ гр. Козлодуй с вх.рег. № * г. в СВ гр.

Козлодуй, за които суми на 06.02.2019 г. е издадена Заповед за изпълнение № 904 по ч.гр.д. № 1798/19 г. по описа на PC Варна, ГО, 20 състав.

Обективирано е и искане за присъждане в полза на ищцовата страна на сторените съдебно деловодни разноски в настоящото производство по обективно съединените установителни искове, като в подкрепа на твърденията си ищцовата страна е направила доказателствени искания.

Така предявените ОСИ исковият съд е квалифицирал по чл.422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл.

86, ал. 1 ЗЗД.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът едноличен търговец е депозирал писмен отговор на исковата молба /както пред РС *, така и пред ВРС/.В рамките на срока определен в разпореждане от дата №1689/15.01.2020 постановено по настоящото дело/след препращане на исковото производство от РС *, изрично заявява ответника, че поддържа депозирания отговор на исковата молба по гр.д. №2928/2019 год. по описа на Районен съд гр.* във връзка с депозираната искова молба от страна на „Ю.”ООД *** представлявано от Управителя М. К. А..Твърди се в отговора на искова молба, че ЕТ „А.Д.”*** със съобщение получено на 02.10.2019 год. бил уведомен за образувано и висящо гр.д.

№2928/2019 год. по описа на Районен съд гр.* с ищец „Ю.”ООД *** и предявени обективно съединени искове, с искане да се признае за установено, по отношение на ответника че ET”А. - С. Д.” гр.Варна дължи на „Ю.” ООД обща сума в размер на 2245.49 лв./ представляваща неизплатена рента за стопански година 2018/2019 год. - 2170.14лв., както и 75.35лв. /мораторна лихва върху главницата за периода от 01.09.2018 год. до 04.01.2019 год.За подробно описаната претенция е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 1798/2019 год. по описа на PC-Варна, ГО, 20 състав.Срещу издадената описана по-горе Заповед за изпълнение било депозирано възражение от страна на длъжника в заповедното дело и ответник по настоящите искове.С отговора си по чл. 131 от ГПК ответникът е изложил както пред РС *, така и пред РС Варна становището си относно допустимостта, основателността на предявените искове и представените доказателства, както и възраженията си.1.

На основание чл.105 от ГПК във връзка с чл.119 ал.4 ГПК пред РС * е било направено възражение за неподсъдност на висящото дело пред РС-*, с оглед обстоятелството, видно и посоченото от самия ищец, както и от Търговския регистър ЕТ „А.Д.” е със седалище и адрес на управление:***.Видно от л. 101 от гр.д. 2928/ 2019 г. РС * е приел възражението на ответника за основателно поради което и с нарочно определение исковото производство е препратено на местно компетентния съд РС Варна.(Възражението на ответника е било надлежно заявено пред първоначално сезирания РС * и подкрепено с правни доводи посредством препращане към съдебна практика на ВКС а именно Определение № 571/11.10.2010 г. по гр. дело № 519/2010 г. по описа на ВКС, ГК, Четвърто г.о.,постановено по реда на чл. 274, ал. 3, т.

2 от ГПК.).Твърденията на ответника по същество са следните:Според ответника било видно от обстоятелствената част на исковата молба какви са твърденията на ищеца, като в основни линии са цитирани.Ответникът счита, че така предявените искове са вероятно допустими, но неоснователни и недоказани с оглед представените с исковата молба документи и отправени твърдения, поради което ги оспорва, като моли исковият съд да ги отхвърли ведно с произтичащите от това правни последици. Неоснователността на главния иск, касаещ заплащане на рента за сочената стопанска година, автоматично водел и до неоснователност на акцесорният такъв, касаещ претендирана сума като мораторна лихва за допуснато закъснение.Ответникът счита, че не дължи плащане на ищеца по отношение на имот № *с площ от 36.169 дка в землището на с. *, местност * Общ.*, Обл.*, ЕКАТТЕ:*, поради обстоятелството, че същия имот бил държавна собственост, участвал в обявена и проведена тръжна процедура и по отношение на него бил налице действащ договор с лицето Н. Г. В. - земеделски производител, който от своя страна за стопанската 2018/2019 год. сключил договор с ответника, чрез който прехвърлил правото си на ползване на земеделските имоти в с.*, включително и процесния имот № *с площ от 36.169 дка, като във връзка със създаденото правоотношение било извършено и преводно нареждане по банков път с дата 30.10.2018 год.Описаното по-горе правоотношение с действителния носител на правно основание по отношение на имот № *с площ от 36.169 дка, сочи ответника, че възникнало в следствие изпратено уведомително писмо от ОДЗ-*, ОСЗ-Козлодуй с изх.№545 от 17.08.2017 год. с което ответникът бил уведомен че същия /имот/, като част от договора за преаренда от 05.07.2016 год. сключен с ищеца е собственост на ДПФ е бил обект на търг за отдаване под наем или аренда и по тази причина не се признава като правно основание за ползване от името на ЕТ”А.Д.”, като бил посочен и договора на спечелилия процедурата, негов ползвател.Горното обстоятелство, заявява ответника, че било известно и на ищеца – „Ю.” ООД като страна по договора - преарендодател, като в тази връзка издадената за съответната стопанска година 2018/2019 фактура №0090 от 03.09.2018 год. била за 633.782 дка и сума в размер на 38026.92 лв., а не както е по силата на сключения договор - за 759.405 дка и сума в размер на 45 564.30 лв. От действието на договора, съответно от дължимото заплащане за осъществено ползване сочи ответника, че били изключени имоти, които оставали извън правното основание за ползване, включително и процесния № *с площ от 36.169 дка, като в допълнение ищецът издал допълнително кредитно известие по фактурата № 0116 от 13.09.2018 год. с което допълнително изключил от ползване съответно от плащане още 47.706 дка на стойност 2 862.36 лв. По този начин страните по договора, подчертава ответникът, били постигнали съгласие, да не се заплаща сумата за процесния имот, за претендирания период в исковата молба.Отделно от горното, ответникът намира, че от описаната в отговора на искова молба фактическа обстановка, подкрепена с убедителни писмени доказателства било видно, че твърдението направено в исковата молба: „За стопанската…ответника заплати уговорената рента за цялата земя с изключение на ..имот № *с площ от 36.169 дка „ не отговаряло на обективната действителност.

Напротив - от представените доказателства било видно по безспорен начин, че страните за стопанската 2018/2019 год. договорили конкретно ползването на всеки един от имотите поотделно, като това довело до формиране на точен размер на декари и суми за плащане и ответникът изпълнил задължението, точно и в размера определен от ищеца по смисъла на издадената фактура, по която безспорно бил изключен имот № *с площ от 36.169 дка. Поради гореизложеното ответникът обобщава, че липсва основание за претендирано заплащане на рента, съответно мораторна лихва за закъснение.Ответникът изрично е заявил, че не се противопоставя да бъдат допуснати и приети сочените от ищеца писмени доказателства, като релевантни за висящия спор, с изключение на „нотариална покана” с нот.заверка на подписите от 07.11.2018 год., по отношение на която липсвали доказателства за връчването й на ответника. С отговора на исковата молба ответникът представя и справка от системата ИКАР, от която било видно, че процесния недвижим имот, а именно „НИВА с площ от 36.169 дка, находяща с в землището с. *, община * съставляващ имот № *е собственост на Министерство на земеделието и храните, по отношение на който има сключен договор за наем с лицето Н. Г. В.. С отговора на искова молба е направено и възражение, че ищеца по настоящето дело „Ю.” ООД, ***, не е собственик на „НИВА с площ от 36.169 дка, находяща с в землището с. *, община * съставляващ имот № *. По отношение представената като писмено доказателство назована като „нотариална- покана” заявява ответника, че оспорва твърдението, че му е връчвана.В подкрепа на възраженията си ответникът е направил доказателствени искания. Изрично е обективирано искане на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, да бъдат присъдени на ЕТ”А.Д.”*** и направените разноски по делото.

В проведеното открито съдебно заседание от дата 19.06.2020 г. ищцовото дружество представлявано от адвокат Л.от АК * желае ВРС да уважи предявените обективно съединени искове за главница и мораторна лихва против ответния ЕТ, ведно с присъждане на сторените от търговското дружество деловодните разноски в процеса. Подробни доводи за установителните искове,сочи адв.Л.че са изложени в обстоятелствената част на исковата молба. Във връзка с хонорара на ответната страна, тъй като същата е направила възражение за прекомерност (дори без да е видяла хонорара, още непредставен), адв. Л.заявява, че прави възражение за прекомерност на техния хонорар, който, ако била действаща Наредбата за адвокатските възнаграждения в неотменените си части към момента, не би бил прекомерен, защото щял да е около 20 % отгоре, но в случая съобразно цената на иска и действащата част от тази Наредба хонорарът бил видимо прекомерен, поради което прави възражение.В същото съдебно заседание представител на отвения ЕТ не се явява, но депозира писмена молба –становище, приобщено на л.45-ти по делото в което по същество счита предявените искове за неоснователни и недоказани Желае присъждане на разноските по делото ,като прави и възражение с правно основание чл.78, ал.5 ГПК .Правните доводи за неоснователност и недоказаност на иска ответникът –ЕТ, чрез упълномощения процесуален представител адвокат от ПАК Г.Г.е изложил в писмени бележки приобщени на л. 48 - -49 по делото .