Решение № 184 от 19.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 184 гр. Пловдив, 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Д. Герцова при участието на секретаря Славка Н. Иванова като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно наказателно дело № 20255330204590 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 45 от 23.07.2025г. на Директор на РИОСВ - Пловдив, с което на основание чл.134, ал.1, т.2, пр.първо, вр. чл.29, ал.2, пр.трето от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ на „Съливер“ ООД, ЕИК 115857623, със седалище и адрес на управление: **, представлявано заедно и пооделно от управителите Р.Б.С. и М.В.С., е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1400 /хиляда и четиристотин/ лева за административно нарушение на чл.134, ал.1, т.2, пр.първо, вр. чл.29, ал.2, пр.трето от ЗУО.

Жалбоподателят „Съливер“ ООД, в жалбата и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител - адв. Г., оспорва наказателното постановление /НП/ и моли същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, за което излага конкретни аргументи. Претендира направени по делото разноски.

Въззиваемата страна - Директор на РИОСВ - Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк.Х. пледира за недоказаност на изложените в жалбата аргументи и за потвърждаване на НП. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

1

Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваното Наказателно постановление е било издадено против „Съливер“ ООД за това, че извършва нерегламентирано изгаряне на неопасни отпадъци. На 07.02.2025г. във връзка с постъпили на „Зелен телефон“ в РИОСВ – Пловдив сигнали с вх.№ СЗТ-13-1/23.01.2025г. и № СЗТ28/05.02.2025г., касаещи „изгаряне на отпадъци – изрезки от ПДЧ и кантове в производствената база на „Съливер“ ООД, находяща се в гр.Пловдив, ул.“Кукленско шосе“ № 12“, е извършена съвместна проверка с участието на Й. П. – гл.експерт от Дирекция „Опазване на околната среда“ при Община Пловдив. При оглед на място е установено, че в производствената база на дружеството, находяща се в гр.Пловдив, ул.“Кукленско шосе“ № 12, в помещение за разкрояване и кантиране на мебелни плоскости се намира един брой котел на твърдо гориво с номинална мощност 175 Kw, оборудван със самостоятелно изпускащо устройство /комин/ за отвеждане на димните газове и към момента на проверката е в работен режим. При проверка и оглед на горивната камера /оглед при отворена врата/, е установено, че вътре горят парчета и изрезки от ПДЧ плоскости, класифицирани като производствени отпадъци с код и наименование – 03 01 05 /трици, талаш, изрезки, парчета, дървен материал, плоскости от дървесни частици и фурнири, различни от упоменатите в 03 01 04/ съгласно Наредба № 2/2014г. за класификация на отпадъците /обн., ДВ, бр.66 от 8.08.2014г., с посл.изм. и доп./. При проверка в складово помещение за съхранение на плоскости в същия обект на дружеството е установено наличие на метална печка на твърдо гориво, в която горят производствени отпадъци с код 03 01 05 – парчета и изрезки от ПДЧ плоскости. Проверката е извършена в присъстивето на служители на дружеството и в присъствието на организатор производство – Г.К..

Административното нарушение е извършено на 07.02.2025г. в производствената база на „Съливер“ ООД, находяща се в гр.Пловдив, ул.“Кукленско шосе“ №12 и е установено с Констативен протокол № 0014380 от 07.02.2025г.

С това свое деяние дружеството „Съливер“ ООД, ЕИК 115857623, със 2 седалище и адрес на управление: **, представлявано от Р.Б.С. и М.В.С., в качеството им на управители с начин на представляване – заедно и поотделно, е осъществило състав на чл.134, ал.1, т.2, пр.първо, вр. чл.29, ал.2, пр.трето от ЗУО, като нерегламентирано изгаря неопасни отпадъци.

Описаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена от събраните по делото писмени доказателства, както и от гласните доказателства – изцяло от показанията на разпитания в качеството на свидетел В. Н. К. /актосъставител/ и тези на св.Й. М. П..

В показанията си и двамата свидетели посочват повода за извършване на проверката, въз основа на която е било установено процесното нарушение, констатираното на място и в какво се състои нарушението, като св.К. описва и обстоятелствата по съставяне на АУАН. И св.К. и св.П. непосредствено са възприели и са категорични в показанията си, че подадените сигнали за изгаряне на отпадъци от дружеството и излизащ от комините на предприятието гъст черен дим са дали повод за сторената проверка, както и че на място в двата производствени цеха са установили печки, в които горивни камери били изгаряни парчета ПДЧ, отпаднали от производствената дейност на дружеството, като до една от печките имало метален палет със складирани начупени парчета ПДЧ плоскости. Съдът кредитира изцяло възпроизведените с гласни доказателствени средства - показанията на разпитаните свидетели – тъй като същите се открояват с необходимата еднопосочност, последователност, безпротиворечивост, логическа обоснованост и подчертана убедителност, подкрепени от събраните писмени доказателства, поради което ги намира за напълно достоверни и обективни. Във връзка с направеното оспорване на достоверността на показанията на двамата свидетели и след извършена съответна проверка на изложеното от тях поотделно и в съвкупност, съдът намира, че не са установени основания за формиране на извод за предубеденост.

По отношение на вещественото доказателство, приложено по делото един брой оптичен цифров носител СD-R с изписан на обложката текст: „към изх.№ 0-2422-1 от 13.08.2025г.“, същият не се възприема от съда и следва да бъде изключен от доказателствената маса като неотносим към казуса, тъй като касае дата, различна от инкриминираната дата.

При тази фактическа установеност и с оглед събрания доказателствен 3 материал, съдът приема за безспорно и категорично доказано, че дружеството жалбоподател не е спазило забраната на чл.29, ал.2, пр.3 от ЗУО, съгласно която се забранява изоставянето, нерегламентираното изхвърляне и изгаряне или друга форма на неконтролирано управление на отпадъците, тъй като на инкриминирата дата в два от производствените цехове в проверения обект, стопанисван от „Съливер“ ООД, находящ се в гр.Пловдив, ул.“Кукленско шосе“ №12, нерегламентирано били изгаряни производствени отпадъци /парчета и изрезки от ПДЧ/ в намиращите се в помещенията котел и метална печка на твърдо гориво, което представлява нерегламентирано третиране на неопасни отпадъци. В случая дейността не е разрешена по надлежен ред и поради това извършването й е нерегламентирано. Изгаряните отпадъци са неопасни такива по смисъла на §1, т.49 от ДР на ЗУО, тъй като не попадат в приложното поле на т.12 от ДР на ЗУО, според която "Опасни отпадъци" са отпадъците, които притежават едно или повече опасни свойства, посочени в приложение № 3.“ Доколкото изгаряните неопасни отпадъци са установени като ПДЧ плоскости, то те попадат съгласно Приложение 1 към Наредба № 2/2014г. за класификация на отпадъците, сред тези с код и наименование – 03 01 05 /трици, талаш, изрезки, парчета, дървен материал, плоскости от дървесни частици и фурнири, различни от упоменатите в 03 01 04/.

Установените фактически положения безспорно се потвърждават от изложеното в съдебно заседание от актосъставителя, в качеството му на свидетел и от показанията на св.П., както и от събраните по делото писмени доказателства, в частност и от съставения след проверката Констативен протокол бланков № 0014380/07.02.2025г., всички кредитирани с доверие от настоящият съдебен състав.

Защитната позиция на санкционираното дружество, че полученият при механичните производствени процеси неопасен отпадък бил предаван на конкретно дружество, притежаващо комплексно разрешително за третиране на отпадъка, в подкрепа на което представя договор за продажба и фактури, не оборва категорично установения и доказан факт на открити и изгаряни в горивните камери на котела и печката с твърдо гориво парчета и изрезки от ПДЧ, както и складирани около тях такива от ПДЧ, което категорично представлява нерегламентирано изгаряне на неопасни отпадъци в обекта на проверка.

Неприемлив е и доводът на жалбоподателя, че с оглед постъпилия 4 сигнал за замърсяване на въздуха, следвало да се приложи Законът за чистотата на атмосферния въздух, в чийто обхват попадало изложеното в сигнала, а не приложения в случая Закон за управление на отпадъците.

Описаното в конкретните сигнали на първо място касае изгарянето на отпадъци, а на следващо място не ограничава контролния орган при установени в хода на проверката други нарушения на екологичното законодателство, да предприеме, съобразно неговите правомощия, действия по предявяване на административно обвинение и тяхното санкциониране.

Доколкото в случая е установено горене на парчета и изрезки от ПДЧ, съответстващи на определението за отпадъци по смисъла на §1, т.17 от ДР на ЗУО, образувани в резултат на производствената дейност на дружеството, то се касае за производствени отпадъци съгласно §1, т.32 от ДР на ЗУО, за които се прилага ЗУО предвид разпоредбата на чл.2, ал.1, т.2 от същия Закон. В този смисъл съобразно установените факти, правилно е приложен материалния закон.

Нарушаване на установената от закона забрана е довело до съставомерността на вмененото нарушение, поради което за административнонаказващият орган е възникнало задължението да санкционира тази противоправна деятелност. Правилно и законосъобразно при отчитане на всички факти и обстоятелства по така извършеното нарушение, наказващият орган е приложил чл.134, ал.1, т.2, пр.първо, вр. чл.29, ал.2, пр.трето от ЗУО. Наложеното наказание е определено в минимално предвидения в закона размер, който е съобразен с доказателствата в административното производство и с предпоставките по чл. 27 от ЗАНН и според съда ще способства за реализиране целите на наказанието по чл. 12 от ЗАНН.

Във връзка със Закона за въвеждане на еврото в Република България /ЗВЕРБ/ съдът следва да съобрази предвиденото в разпоредбата на чл. 11, ал.2 от същия закон, съгласно която в съответствие с чл. 6 - 9 от Регламент (ЕО) № 974/98 стойностите, посочени в левове в съществуващите правни инструменти, се считат за стойности в евро при прилагане на официалния валутен курс и правилата за превалутиране по чл. 12 и съответно за закръгляване по чл. 13 или по специалните правила за закръгляване, предвидени в този закон. Също така разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от същия 5

Закон предвижда, че след датата на въвеждане на еврото в Република България всички публични вземания към държавата и общините се плащат и събират в евро. Ето защо, размерът на наложената с разглежданото НП имуществена санкция в размер на 1400 лева, следва да бъде с равностойност евро - 715,81 /седемстотин и петнадесет евро и осемдесет и един евроцента/ евро, което само по себе си не представлява изменение на санкцията.

Санкционирането на дружеството нарушител с прилагането на минимално предвидения в санкционната разпоредба размер на наказанието, не противоречи на извода на наказващия орган за липса на условия за квалифициране на случая като маловажен по смисъла на §1, ал.1, т.4 от ДР на ЗАНН и приложение на чл.28 от ЗАНН, в каквато насока е възразил жалбоподателя. Самото нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност, от което и да е друго нарушение от същия вид, няма и многобройни и/или някакви изключителни смекчаващи административната отговорност обстоятелства, които да налагат и отпадането й, без да бъде наказвано дружеството нарушител. Извършеното нарушение накърнява обществените отношения, регулиращи мерките и контрола за защита на околната среда и човешкото здраве и е с висока степен на обществена опасност, като не следва да се пренебрегва факта на установено нерегламентирано изгаряне на неопасни отпадъци в две от помещенията на проверения обект, както и подаваните за това сигнали в един по-ранен времеви период от процесния, което формира извод за липса на основания за отпадане на административнонакзаателната отговорност на санкционираното дружество поради маловажност на случая.