Решение № 32 от 23.02.2026, Окръжен съд - Габрово

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. Габрово, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Диян Д. Атанасов при участието на секретаря Даниела Бл. Платиканова като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно гражданско дело № 20254200500755 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение рег. № 79 от 06.10.2025 г. по гр.д. № 312/2024 г. по описа на Тревненски районен съд е изнесен на публична продан следния недвижим имот, а именно: поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на гр. *****, одобрени със заповед № РД18-21/12.05.2010 г. на ИД на АГКК, целият с площ 244 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10м), заедно с построените в имота сгради, а именно: сграда с идентификатор *** - жилищна сграда, еднофамилна, със з.п. 44 кв.м., брой етажи - 2; сграда с идентификатор *** - селскостопанска сграда със з.п. 29 кв.м., брой етажи - 1; сграда с идентификатор *** - гараж със з.п. 30 кв.м., брой етажи - 1, при граници: ПИ с идентификатори***, ***, ***, ***, на стойност по средни пазарни цени 123 928,00 лв. Постановено е получената от продажбата сума да се разпредели, както следва: А. В. М. – 11/18 ид.ч.; А. В. Ш. – 7/18 ид.ч. Публичната продан да се извърши от държавен съдебен изпълнител при Районен съд - ***** или частен съдебен изпълнител с район на действие района на Окръжен съд – Габрово, съобразно правилата на ГПК. Постановено е, че ако на публичната продан държавният или частен съдебен изпълнител продаде недвижимия имот на цена по-висока от посочената от 123 928,00 лв, следва да събере съответната ДТ за разликата в тази цена от съделителите А. В. М. и А. В.

Ш.. Осъдил е А. В. М., да заплати ДТ върху равностойността на дела си в размер на 3 029,36 лв., чрез Районен съд -*****. Осъдил е А. В. Ш. да заплати ДТ върху равностойността на дела си в размер на 1927,76 лв. (хиляда деветстотин двадесет и седем лева и 76 ст.), чрез Районен съд -*****.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба вх. № 2082 от 1

03.11.2025 г. в срок от А. В. Ш.. Оспорва постановеното решение за изнасяне на процесния имот на публична продан. Намира за неоснователно решението имота да бъде обявен за публична продан, вместо делото по него да бъде прехвърляно в архив. Моли да се отмени обжалваното решение.

Отговор на въззивната жалба е подаден от А. В. М., чрез адвокат Г. Н., с който молят да се остави без уважение подадената въззивна жалба. Сочи, че изложените доводи са несъстоятелни и неотносими към предмета на спора. Сочи, че на място е констатирано пристрояване, което не е законна изградено и без строителни книжа. Според геодезическото заснемане по искане на ответницата, реалната площ на селскостопанската постройка е 50,5 кв.м., като пристроеното излиза извън очертанията на поземления имот. С оглед заключението на вещото лице, реална неподеляемост на делбените имоти на толкова дяла, колкото е броя на съделителите не е възможен и единствения способ, по който може да бъде извършена делбата е изнасянето на имота на публична продан. Претендира разноски.

Въззивният съд като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи, прие за установено следното:

Производството пред Районен съд – *****, по което е постановено обжалваното решение е за делба, втора фаза – по извършване на делбата и претенции по сметки. След постановява на решение рег. № 16 от 10.03.2025 г., с което е възстановена запазената част на А. В. Ш. от наследството на П.А М.а, починала на 26.11.2022 г. е допусната до съдебна делба процесния имот при квоти: А. В. М. – 11/18 ид.ч. и А. В. Ш. – 7/18 ид.ч.

След влизане на решението в сила на 14.04.2025 г., съдът е пристъпил към втората фаза на делбата- по извършването й и претенциите по сметки с Определение рег. № 80 от 24.04.2025 г., като е насрочил делото в осз и е назначил изготвянето на експертиза.

По делото е изготвена съдебно -оценъчна експертиза, която дава заключение, че изградените постройки в ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. *****двуетажна жилищна сграда, гараж и селскостопанска постройка са неподеляеми.

Урегулираният поземлен имот – земя е неподеляема. Пазарната стойност на имота е 123 928,00 лв., при квоти: за А. В. М.- 11/18 ид.ч. или 75 734,00 лв. и за А. В. Ш. – 7/18 ид.ч. или 48 194,00 лв.

В съдебно заседание вещото лице е уточнило и допълнило, че има разминаване между площта, която е по документ за собственост и реалната площ, което е видно и от кадастралната карта.

Пред въззивната инстанция са приети като доказателства по делото удостоверение за търпимост № 33/20.10.2025 г. и нотариален акт за дарение от 09.01.2026 г.

Във въззивното производство, въззивния жалбоподател поддържа подадената въззивна жалба, като иска да бъде обявено за нищожно решението, с което се изнася имота на публична продан. Не желае имота да отива на публична продан, а да се раздели, като на нея се предостави селскостопанската постройка. Сочи, че е прехвърлила 2/18 ид.ч. от своите 7/18 ид.ч. на сина си и той е трети собственик на този имот.

Ответникът по въззивната жалба, чрез процесуалния си представител поддържа представения отговор.

Във връзка с така установената фактическа обстановка, въззивият съд прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

2

Съдебното производството е по повод на поделяемостта на имота във втора фаза на делбеното производство.

Съгласно разпоредбата на чл. 348 от ГПК, когато един имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете, съдът постановява да бъде изнесен на публична продан. Първоинстанционният съд служебно е допуснал изготвянето на експертиза, която да установи възможността всеки един от обекти допуснати до делба дали може да бъде реално поделен. Реалното поделяне се извършва чрез обособяване на самостоятелни реални дялове.

Съгласно приетата по делото експертиза, изградените постройки в ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. *****- двуетажна жилищна сграда, гараж и селскостопанска постройка са неподеляеми. Жилищната сграда е на два етажа с идентично разпределение – една преходна стая при входове за етажите и два самостоятелни стаи. Няма изградени баня и тоалетна. Сградата е изградена през 1970 г. и липсват обособени на всеки етаж в нея вътрешни сервизни помещения- баня и тоалетна. На втория етаж липсва ВиК инсталация. Гаражът и селско-стопанската постройка са елементи на допълващо застрояване в имота и са самостоятелни постройки, които не могат да бъдат обособени в два самостоятелни дяла по квоти, според вещото лице.

За да се обособят самостоятелни реални дялове в жилищния имот следва да са изпълнени изискванията на чл. 40 от ЗУТ. В случая се установява, че не може да се обособят два жилищни дяла, тъй като сградата няма самостоятелен вход за всеки етаж, няма баня и тоалетна на етажа /всъщност изобщо няма сервизни помещения в сградата/, а на втория етаж липсва ВиК инсталация.

По отношение на поземления имот с идентификатор *** с площ от 244 кв.м., е установено, че той е маломерен, с площ под минималната изискваща се по чл. 19, ал.1, т. 1 от ЗУТ, според който в градовете размерите на имотите трябва да имат най-малко 14 м лице и 300 кв.м. повърхност. Изискванията за минималните размери на самостоятелните дялове, както и за други критерии, относими към преценката за поделяемост на един поземлен имот в границите на населените места и селищните образувания се съдържа в чл. 200 от ЗУТ. В случая, предмет на делбата е поземлен имот, който не може да бъде разделен, за да са приложи процедурата предвидена в чл. 201 от ЗУТ.

Недопустимо е урегулираните поземлени имоти да се делят на части с по-малки размери от предвидения в закона минимум според чл. 19 от ЗУТ. В тази връзка, представеното удостоверение за търпимост от Община ***** не сочи за изпълнение или започване на изпълнение на предвидена в чл. 201 от ЗУТ процедура.

Изнасянето на публична продан на един имот е способ за ликвидиране на съсобствеността след като не са били налице предпоставките за извършване на делбата с някой от останалите предвидени в закона способи, според които се предвижда поделяемост или специален ред. При невъзможност съделителите да получат реален дял от съсобствеността се преминава към публична продан по чл. 348 от ГПК. Преди да премине към този способ за ликвидиране на съсобствеността, съдът се е преценил, че не са налице предпоставките за прилагане на останалите уредени в закона способи за извършване на делбата.

Обстоятелството, че поземленият имот и находящите се в него жилищна сграда и помощни постройки са неподеляеми е обусловило извода на първоинстанционния съд за изнасяне на имота на публична продан. При разпределение на получената от публичната продан цена следва да се вземе предвид, че съсобствениците вече са трима, с оглед на представения пред въззивната инстанция нотариален акт, по силата на който А. В. Ш. като собственик на 7/18 ид.ч. от процесния имот е дарила на сина си А.П.Ш. 2/18 ид.ч. от него.

По отношение на възражението за нищожност на решението, въззивната инстанция намира, че същото отговаря на изискванията за валидност. Нищожно решение е това, което е 3 постановено от незаконен състав, не е подписано или е извън правораздавателната компетентност на съда, както и абсолютно неразбираемото решение.

Във връзка с горното, въззивната жалба се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

По отношение на разноските:

С оглед неоснователността на въззивната жалба, разноски се дължат на ответника по въззивната жалба. Претендирани са разноски в размер на 2 000,00 лв. за адвокатско възнаграждение, за което е представен договор за правна защита и съдействие. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл.7, ал. 4 от Наредба № 1/2004 г., действала към момента на подписване на договора, адвокатското възнаграждение не надвишава договореното и заплатеното по договора за правна помощ и съдействие № ********** от 26.11.2025 г.

На основание изложеното Габровски окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение рег. № 79 от 06.10.2025 г. постановено по гр.д. № 312/2024 г. по описа на Тревненски районен съд.

ОСЪЖДА А. В. Ш., ЕГН ********** от гр. *****, ж.к. „*****“ № 21, вх. В, ет. 4, ап.

8 да заплати на А. В. М., с ЕГН ********** от гр. *****, ул. „*****“ № 7, сумата 1 022.58 €, представляваща равностойността на 2000,00 лв. - адвокатско възнаграждение за въвззивната инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните при наличие на касационните основания на чл. 280, ал.1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. Габрово, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Диян Д. Атанасов при участието на секретаря Даниела Бл. Платиканова като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно гражданско дело № 20254200500755 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.