Решение № 394 от 14.12.2025, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 394 гр. Ботевград, 14.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, IV-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: * при участието на секретаря * като разгледа докладваното от * Гражданско дело № 20241810102194 по описа за 2024 година

С исковата молба от В. Н. З. срещу „*“ АД е предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. второ от ЗЗД, вр. с чл. 19, ал. 4, чл. 11, т. 9 и 10, чл. 19, ал. 3 и ал. 4, чл. 21, ал. 1 ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № * от 09.08.2023 г. В условията на обективно кумулативно съединяване е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. първо от ЗЗД за връщане на сумата от 50,00 лв., представляваща платено без основание по договора, ведно със законната лихва, считано от 20.11.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се сочи, че процесният договор е сключен на 09.08.2023г.

Параметрите на договора били следните: главница – 1000 лв., фиксиран ЛП – 38,95 %, ГПР – 49,65 %. В договора била уговорена неустойка за непредставяне на обезпечение. В клаузата на чл. 20 се посочвало, че заемателят има задължение в срок от 3 дни след сключването да осигури обезпечение за задълженията си чрез поръчителство на трето физическо лице, което да отговаря на заложените изисквания в ОУ. В чл. 10 било уговорено, че при неизпълнение на задължението за осигуряване на обезпечение, потребителят дължи неустойка в размер на 6,90 лв. плюс 0,230 % от усвоения размер на кредита за първия ден на забавата и 0,230 % от усвоения размер на кредита за всеки следващ ден. Кумулирането на неустойка към погасителните вноски водело до скрито оскъпяване на кредита. ГПР бил некоректно посочен, т. к. не включвал дължимата сума за неустойка. Потребителят бил поставен в невъзможност да разбере какъв е реално процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Уговорената неустойка излизала извън присъщите си обезпечителна, 1 обезщетителна и наказателна функция, не била свързана с претърпени от кредитора вреди, а единствено целяла неоснователно обогатяване на икономически по – силната страна по кредитното правоотношение. В заключение се твърди, че процесният договор е недействителен съгл. чл. 22 от ЗПК. По същество се иска уважаване на исковете. Претендират се и съдебно – деловодни разноски.

Ответникът е получил препис от исковата молба, като в законоустановения срок е депозирал отговор. Изцяло признава предявените искове за основателни. Акцентира, че не само претендираната сума от 50,00 лв., но и всички дължими по договора суми, са възстановени на ищцата, ведно със законната лихва, за което плащане се прилагат доказателства. Ответното дружество посочва, че не е дало повод за завеждане на делото, поради което моли всички разноски по делото да останат в тежест на ищеца. В евентуалност моли адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на насрещната страна да бъде редуцирано до минимума.

В откритото съдебно заседание страните редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Всяка от страните в предварително депозирана писмена молба заявява, че поддържа доводите и исканията си, заявени в исковата молба.

Съдът, като съобрази доводите на страните, относимите доказателства и извършеното плащане в хода на процеса, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Ответникът изцяло е признал основателността на двата предявени иска, като е извършил плащане в хода на процеса, което дори надхвърля по размер претенцията по осъдителния иск. Плащането има характер на конклудентно признаване на исковете, наред с изричното такова. Наред с това, извършеното плащане е факт, който следва да се съобрази по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК.

Исковата молба е подадена на 20.11.2024 г., а възстановяването на суми, платени по процесния договор, е извършено от ответника кредитор на 10.06.2025г., видно от Преводно нареждане реф. № 20250610029981324395/10.06.2025 г. Следователно, извън съмнение е фактът, че се касае за плащане, извършено в хода на вече образувано съдебно производство.

Всички релевантни по делото факти не са спорни между страните, с оглед изричното признание на исковете.

Не може да бъде споделен доводът на ответника, че същият не е дал повод за завеждане на делото. Това е така, тъй като плащането от негова страна е настъпило впоследствие, след предявяване на исковете. Ищцата има правен интерес да получи произнасяне със сила на пресъдено нещо и по двете заявени искови претенции, което обуславя допустимостта на исковете. Исковете са признати за основателни, поради което първият от тях (за прогласяване нищожността на договора за потребителски кредит) следва да се уважи, а вторият (осъдителният за връщане на недължимо 2 платеното) подлежи на отхвърляне, поради пълното погасяване на задължението в хода на процеса.

По разноските

Ответникът е дал повод за завеждане на делото, поради което разноски се дължат. Предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищецът. На същия следва да се присъди сума в размер на 137,20 лв. (сто тридесет и седем лева и двадесет стотинки), представляваща разноски в производството за държавна такса.

Съобразно невисоката фактическата и правна сложност на делото, ниският материален интерес и протичането на делото в едно открито съдебно заседание, ответникът следва да бъде осъден и да заплати в полза на процесуалния представител на ищеца на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата сумата от 480,00 лв.

(четиристотин и осемдесет лева), представляваща адвокатско възнаграждение (с вкл.

ДДС) за оказана безплатна правна помощ. В списъка с разноски процесуалният представител на ищеца претендира 600,00 лв. адвокатско възнаграждение, но съдът не е обвързан от подобно искане в хипотезата на чл. 38, ал. 2 от ЗА, а и адвокатско възнаграждение в претендирания размер е прекомерно, в какъвто смисъл има наведено възражение от насрещната страна.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА по иск с правно основание чл. 124 ГПК, вр. с чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 19, ал. 4, чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 ЗПК от В. Н. З. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: * срещу „*“ АД с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: *, на Договор за потребителски кредит № * от 09.08.2023 г.

ОТХВЪРЛЯ иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. първо от ЗЗД, от В. Н. З. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: * срещу „*“ АД с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: *, за заплащане на сумата от 50,00 лв. (петдесет лева), представляваща платено без основание по Договор за потребителски кредит № * от 09.08.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 20.11.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „*“ АД с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: *, да заплати на В. Н. З. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: *, сумата от 137,20 лв. (сто тридесет и седем лева и двадесет стотинки), представляваща разноски в производството за държавна такса.

3

ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата „*“ АД с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: *, да заплати на ЕАД Е. И., БУЛСТАТ: *, адрес на кантората: *, сумата от 480,00 лв. (четиристотин и осемдесет лева), представляваща адвокатско възнаграждение (с вкл. ДДС) за оказана безплатна правна помощ.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

Преписи от решението да се изпратят на страните!

Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________ 4