Решение № 19943 от 23.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19943 гр. София, 23.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20261110116147 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на „Евро финанс колект България“ ЕООД срещу К. П. П., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 546/2026г. на РС - Шумен, а именно:

- 149,73 EUR – незаплатени телекомуникационни услуги по фактура № 1335926404/15.02.2023г. за отчетен периода 15.01.2023г.-14.02.2023г. по договор за електронни съобщителни услуги от 05.08.2022г. за мобилен телефонен номер **********, с абонаментен план „Unlimited 50“, в който план са включени мобилни и интернет услуги, ведно със законната лихва от 11.02.2026г. до окончателното изплащане на вземането;

- 59,49 EUR - мораторна лихва върху горната сума за периода 07.03.2023г.11.02.2026г.;

- 19,42 EUR – незаплатени телекомуникационни услуги по фактура № 0031316172/15.03.2023г. за отчетен периода 15.02.2023г.-14.03.2023г. по договор за електронни съобщителни услуги от 05.08.2022г. за мобилен телефонен номер ********** с абонаментен план „Unlimited 50“, в който план са включени мобилни и интернет услуги, ведно със законната лихва от 11.02.2026г. до окончателното изплащане на вземането;

- 7,55 EUR - мораторна лихва върху горната сума за периода 04.04.2023г.11.02.2026г.;

- 19,42 EUR - незаплатени телекомуникационни услуги по фактура № 0033090304/15.04.2023г. за отчетен период 15.03.2023г.-14.04.2023г. по договор за електронни съобщителни услуги от 05.08.2022г. за мобилен телефонен номер ********** с абонаментен план „Unlimited 50“, в който план са включени мобилни и интернет услуги, ведно със законната лихва от 11.02.2026г. до окончателното изплащане на вземането;

1

- 7,37 EUR - мораторна лихва върху горната сума за периода 03.05.2023г.11.02.2026г.;

- 19,42 EUR - незаплатени телекомуникационни услуги по фактура № 0034797396/15.05.2023г. за отчетен период 15.04.2023г.-14.05.2023г. по договор за електронни съобщителни услуги от 05.08.2022г. за мобилен телефонен номер ********** с абонаментен план „Unlimited 50“, в който план са включени мобилни и интернет услуги, ведно със законната лихва от 11.02.2026г. до окончателното изплащане на вземането;

- 7,18 EUR - мораторна лихва върху горната сума за периода 02.06.2023г.11.02.2026г.

Ищецът твърди, че на 05.08.2022г. между ответника и „Виваком България“ ЕАД бил сключен договор за електронни съобщителни услуги за мобилен телефонен номер 0********** с абонаментен план „Unlimited 50”, в който били включени мобилни и интернет услуги. Договорът бил за срок от 24 месеца. За дължимите суми били издадени фактури, но същите не били заплатени от ответника. С договор за цесия от 19.11.2024г. вземанията били прехвърлени на „Иновативни финанси“ ООД, а с договор за цесия от 17.12.2024г. на ищцовото дружество.

Съобразно изложеното, моли за уважаване на предявените искове.

Ответникът не е подал отговор на исковата молба. В депозираното възражение по чл. 414 ГПК заявява, че не признава задълженията. Счита, че липсват доказателства за дълга. Прави възражение за изтекла погасителна давност, както и че не е уведомен за цесията.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че на 05.08.2022г. между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД (понастоящем „Виваком

България“

ЕАД) и ответника е сключен договор

№

****************************, по силата на който ответникът, в качеството на клиент и абонат, а дружеството, в качеството на доставчик, са постигнали съгласие за предоставяне на мобилна услуга за номер 0********** с абонаментен план „Unlimited 50”. Предмет на споразумението е описания мобилен номер, както и пакети EON mobile arena play, EON mobile 60+ channels, EON mobile diema extra, EON mobile max sport plus. Посочени са стандартни условия по договора, както и промоционални такива. Предвидена е промоционална месечна такса от 35,99лв. с ДДС и допълнителни промоционални 200 минути за изхождящи международни разговори от мрежата на Vivacom към всички фиксирани мрежи в ЕС за срока на договора. Промоционално е включен безплатен абонамент за пакети 60+ канали Arena Play, Diema Xtra, Max Sport Plus в ЕОН Мобиле за първите 6 месеца от срока на договора, след което пакетите се закриват автоматично. След изтичане на първоначалния срок на договора тарифният план става на стандартни условия без промоционалните допълнителни услуги и отстъпки от месечната такса. Предвидена е неограничена максимална скорост до 31.08.2022г., а след това се ограничава до 50 M b p s . В договора е посочено стандартното тарифиране след включените услуги за разговори, СМС и интернет.

Посочени са и цените на допълнителните пакети при стандартни условия. Предвидено е устройство на лизинг за 24 месеца – 355238416824586, като цената на устройството при закупуване с еднократно плащане в брой без отстъпка е в размер на 1699,98лв. с ДДС. Условията за получаване на устройството на лизинг са посочени в приложение 2

№ 1 към договора и в общите условия, представляващи неразделна част от договора, но същите не са представени. Срокът на договора е 24 месеца.

По делото е представена фактура от 15.02.2023г., в която са начислени мобилни услуги, интернет услуги и устройства на лизинг – месечни вноски без лихви и лихва на обща стойност 349,31лв. с ДДС. Представени са още фактура от 15.03.2023г., с която са начислени мобилни и интернет услуги и устройства на лизинг и лихви на стойност 115,08лв. с ДДС; фактура от 15.04.2023г., с която са начислени мобилни и интернет услуги и устройства на лизинг и лихви на стойност 115,44лв. с ДДС; фактура от 15.05.2023г., с която са начислени мобилни и интернет услуги и устройства на лизинг и лихви на стойност 116,22лв. с ДДС.

При горните обстоятелства, по делото несъмнено се установява, че страните по договора са били обвързани от облигационно правоотношение за срок от 24 месеца, считано от 05.08.2022г., като се прилагат промоционалните условия, описани в него.

Дружеството има задължението да доставя посочените услуги на абоната, а последният да заплаща уговорената стойност.

Съдът намира, че дължимостта на промоционалната месечна абонаментна такса от 35,99лв. е обусловена от изтичането на период от време /съответния отчетен месец/, през който договорът между страните е бил действащ, съответно абонатът е имал достъп до предоставената услуга и за същия е била налице потенциалната възможност да ползва услугите, уговорени с договора и включени в съответния абонаментен план.

Обстоятелството дали тази услуга реално е била ползвана от потребителя е ирелевантно за дължимостта на уговорената месечна абонаментна такса. Както се посочи обаче, същата е в размер на 35,99лв. или 18,40 евро с ДДС, а не в претендирания от ищеца размер от 19,42 евро или 37,98лв. Ето защо, за периода 15.01.2023г.-14.05.2023г., когато договорът между страните е бил действащ, дружеството има право на вземане за месечни абонаментни такси в общ размер от 73,60 евро с ДДС.

По отношение на първия отчетен период 15.01.2023г.-14.02.2023г., се претендира сумата от 149,73 евро или 292,85лв. Размерът на тази сума не е ясно как е формиран, като не съответства и на размера на задължението, начислено с издадената фактура, която е на стойност 349,31лв. Следва да се има предвид, че издаването на фактура не е равносилно на дължимост на дадена сума. Фактурите се издават едностранно и обективират изгодни за издателя им факти – вземане на определена стойност. Ето защо, същите не могат да служат като доказателство за вземането самостоятелно, а единствено в съвкупност с други доказателствени източници. Самата фактура не поражда вземането – то произтича от настъпването на други факти – сключване на договор и предоставяне на услуги. Фактурата единствено обективира дадено вземане, което според издателя й е дължимо. По тази причина, съдът не може да приеме за пълно и несъмнено доказано в хода на настоящото производство, че в полза на доставчика се е породило вземане в по-висок размер от месечната абонамента такса от 35,99лв., доколкото доказателства в тази насока не са ангажирани. Не е доказано по категоричен начин за този отчетен период да са доставени и съответно начислени допълнителни услуги.

Не може да бъде споделена тезата на ищеца, че ответникът не оспорвал размера на вземанията. Напротив, в депозираното по чл. 414 ГПК възражение ответникът изрично счита, че не са налице доказателства за дълга. Но извън това, дори да липсваше оспорване, същото не е равнозначно на признание. Поведението на ответника по неизразяване на становище, не освобождава ищеца от задължението съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК да докаже всички факти, от които произтича правото, което претендира в производството, както и неговия размер.

3

По изложените съображения, съдът приема, че и за отчетен период 15.01.2023г.14.02.2023г. доставчикът има право на вземане само за промоционалната абонамента такса от 35,99лв. или 18,40 евро.

В издадените фактури, в съответствие с условията на договора, е посочен краен срок за плащане или падеж на задължението. Съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, като според чл. 86, ал.1 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Ответникът, чиято е доказателствената тежест, не твърди и доказва да е погасил приетите за дължими вземания на падежа чрез плащане или по друг начин.

Ето защо, съдът приема, че от деня, следващ деня на падежа, същият е изпаднал в забава и дължи мораторна лихва върху размера на главните вземания, чийто размер за вземането 18,40 евро за отчетен период 15.01.2023г.-14.02.2023г. възлиза на сумата от 7,05 евро за периода 07.03.2023г.-11.02.2026г.; за вземането от 18,40 евро за отчетен период 15.02.2023г.-14.03.2023г. възлиза на сумата от 6,88 евро за периода 04.04.2023г.11.02.2026г.; за вземането от 18,40 евро за отчетен период 15.03.2023г.-14.04.2023г. възлиза на сумата от 6,71 евро за периода 03.05.2023г.-11.02.2026г. и за вземането от 18,40 евро за отчетен период 15.04.2023г.-14.05.2023г. възлиза на сумата от 6,54 евро за периода 02.06.2023г.-11.02.2026г. До тези размери настоящият съдебен състав намира, че доставчикът на услуги има доказани вземания.

Във възражението по чл. 414 ГПК ответникът е навел възражение за изтекла погасителна давност за вземанията, което следва да бъде разгледано. Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 11а от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г., ОСГТК на ВКС, възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК е депозирано по време на висящността на процеса, адресирано е до съда и е подадено преди да е започнал да тече срокът за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК. Възможността на длъжника да обоснове оспорванията си във възражението по чл.414, ал.1 ГПК има правните последици на отговор на исковата молба по чл.131, ал.1 ГПК. Съдът следва да разгледа в производството по чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК обоснованите във възражението по чл.414, ал.1 ГПК оспорвания на вземането на кредитора, като например: на основанието, от което произтича вземането; за недействителност на това основание; за погасяване на вземането; за неистинност на документа, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение. Ето защо, настоящият съдебен състав следва да разгледа направеното възражение за изтекла погасителна давност.

Задълженията за заплащане стойността на услугите по процесния договор представляват „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД (ТР № 3/2011г. по тълк. дело № 3/2011г., ОСГТК на ВКС), тъй като се характеризират с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари, имащи един правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, поради което се погасяват с тригодишна давност.