Определение № 1399 от 29.05.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1399 гр. Пловдив, 28.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно частно гражданско дело № 20245300500759 по описа за 2024 година Производство по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.

Образувано по въззивна частна жалба от „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК 121830616; против разпореждане, постановено на 23,02,2024 г. по ч. гр. д. № 2872/2024 г. на РС Пловдив, с което е отхвърлено заявление вх. № 17817/15,02,2024 г. от банката – жалбоподател за издаване на Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК срещу длъжник Я. М. М., ЕГН **********; за сумата от 384 лв., представляваща договорна лихва за периода от 11,04,2022 г. до 10,12,2022 г., дължима по сключен между страните договор за издаване и обслужване на кредитна карта от 19,12,2022 г., както и за деловодни разноски за разликата над присъдените суми (от 20,48 лв. – ДТ и 36,36 лв. – юрисконсултско възнаграждение) до пълния претендиран размер.

Жалбоподателят твърди, че представения със заявлението документ е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане и по отношение на посочената по-горе сума, като следвало да му се дадат указания за отстраняване нередовности на заявлението относно несъответствието между предявената претенция за договорна лихва и вземането, удостоверено с представеното извлечение от сметка.

Поради това счита разпореждането за незаконосъобразно и иска същото да бъде отменено и да се разпореди издаване на исканата със заявлението му заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено следното:

1

Производството пред РС – Пловдив е образувано по заявление вх. № 17817/15,02,2024 г. от „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК 121830616; за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист против Я. М. М., ЕГН **********; за вземания, възникнали на основание сключен между страните договор за издаване и обслужване на кредитна карта от 19,12,2022 г., както следва: главница в размер на 999,36 лв., ведно със законна лихва, считано от 15,02,2024 г.; неплатена договорна лихва за периода от 11,04,2022 г. до 10,12,2022 г. в размер на 384,08 лв.; и мораторно обезщетение за периода от 11,12,2023 г. до 14,02,2024 г. в размер на 24,88 лв.; претендират се и деловодни разноски.

РС е приел за основателно заявлението и е издал исканата заповед относно претендираната главница и мораторно обезщетение. Отхвърлил е заявлението по отношение на договорната лихва като е приел, че представения със заявлението документ по чл. 417 от ГПК не удостоверява претендираното вземане.

Настоящата инстанция споделя този извод по следните съображения:

Релевантни за преценката относно основателността на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ са обстоятелствата дали със същото е представен документа по чл. 417 от ГПК, на който се основава вземането (чл. 418, ал. 1 от ГПК) и дали същият е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника (чл. 418, ал. 2 от ГПК). При тази проверка следва да бъде съобразен видът на документа и евентуално съществуващи нормативни изисквания за неговото издаване. В настоящия случай документът, на който се основава претендираното вземане, е извлечение от счетоводни книги на банкатазаявител, към което е представен документът (договорът за кредит), от който произтича вземането на банката. Извлечението съдържа необходимите данни, удостоверяващи наличие на претендираните главница и мораторно обезщетение (за които заявлението е уважено). По отношение на претенцията за договорна лихва, удостовереното в извлечението вземане е различно по период на дължимост от претендираното. При това положение не може да се приеме, че представеният (и редовен от външна страна документ) удостоверява да е налице и да е изискуемо заявеното вземане за договорна лихва.

Неоснователно е оплакването във въззивната частна жалба за това, че РС следвало да даде указания за отстраняване несъответствието между претендираното и удостовереното вземане. Указания за отстраняване на нередовности заповедният съд може да даде, когато заявлението не отговаря на изискванията на чл. 410 вр. чл.127 ал.

1 и 3 и чл. 128 т. 1 и 2 от ГПК. Такива несъответствия в случая не са налице.

Претендираните вземания са ясно и конкретно индивидуализирани.

При това положение по отношение на процесното вземане за договорна лихва 2 за периода от 11,04,2022 г. до 10,12,2022 г. искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение е неоснователно и следва да се отхвърли. Като е достигнал до същия правен извод РС е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане, постановено на 23,02,2024 г. по ч. гр. д. № 2872/2024 г. на РС Пловдив, с което е отхвърлено заявление вх. № 17817/15,02,2024 г. от „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК 121830616; за издаване на Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК срещу длъжник Я. М. М., ЕГН **********; за сумата от 384 лв., представляваща договорна лихва за периода от 11,04,2022 г. до 10,12,2022 г., дължима по сключен между страните договор за издаване и обслужване на кредитна карта от 19,12,2022 г., както и за деловодни разноски за разликата над присъдените суми (от 20,48 лв. – ДТ и 36,36 лв. – юрисконсултско възнаграждение) до пълния претендиран размер.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3