Определение № 7661 от 01.11.2021, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7661 гр. София, 01.11.2021 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: БОГДАН Р. РУСЕВ като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело № 20211110144723 по описа за 2021 година

ОПРЕДЕЛИ:

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ от г. град СОФИЯ

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

І-во ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 173 -ти СЪСТАВ

В закрито съдебно заседаниe в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

БОГДАН РУСЕВ

Като разгледа гражданско дело № 44723 от 2021-ва година по описа на Софийския районен съд, докладвано от съдията РУСЕВ, като прецени материалите по делото по реда на чл. 140 ГПК, намира следното:

1

Делото е образувано въз основа на Искова молба, вх. № 2017461/08.09.2020г. на СРС, подадена от ИВ. М. Ц. срещу Прокуратурата на Република България. По същата е образувано гр.д. № 43072/2020г. на СРС, І ГО, 173 състав. С Определение № 20242430/03.11.2020г. съдът е приел, че изложените в исковата молба твърдения и приложените към нея писмени доказателства обосновават извод, че се касае за иск с правно основание по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, тъй като става дума за наложено административно наказание глоба по реда на чл. 405 ЗСВ. Особеност в това производство е, че предвижда санкциониране от орган на съдебната власт за неизпълнение на негови разпореждания. Макар в производството да са налице определени специфики, включително несъставяне на акт за установяване на административно нарушение и издаване на наказателно постановление, следва да се има предвид, че се касае за производство по налагане на административно наказание не във връзка с правораздавателната дейност на органа на съдебната власт, а във връзка с негови специфични административни и административно-наказателни правомощия.

Налагането на санкции по реда на чл. 405 ЗСВ е винаги проявление на административно-наказателна дейност, макар и осъществявана не от административен орган, а от орган на съдебната власт (арг. р.610/02.02.2018г.-адм.д.13234/2017г.-АССГ).

От значение е не конкретният вид акт, с който се налага наказанието, а видът на осъществяваната при налагането му от органа дейност, която в случая е административна. В тази насока и с оглед разясненията, дадени в ТП 2/2014-2015ВКС/ВАС, т. 1, а именно, че делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища, съдебният състав е приел, че делото е подсъдно на административен съд и по-специално на Административен съд – Софияград, комуто е изпратено делото. Административният съд - София-град обаче е прекратил образуваното пред него адм.д. № 11979/2020г., ІІ отд., 22 състав, като е повдигнал спор за подсъдност. С Определение № 38/20.07.2021г. по адм.д. № 7/2021г. на петчленен смесен състав на ВКС и ВАС е прието, че се касае за обезщетение за неимуществени вреди от отменено постановление на прокурор за налагане на глоба по чл. 405 ЗСВ, т.е. за наложено административно наказание, което е отменено. Затова правната квалификация на предявения иск била по чл. 2, ал. 1, т. 4 ЗОДОВ и той следвало да се разгледа от общите, а не от административните съдилища. Искът не бил предявен срещу административен орган по смисъла на §1, т. 1 АПК, а в исковата молба не се съдържали твърдения за незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган на изпълнителната власт. Делото е изпратено за разглеждане на Софийския районен съд, като е образувано под номер 44723/2021г. и разпределено за разглеждане на 173 състав на І ГО.

В тази връзка, макар настоящият съдебен състав също да счита, че естеството и правната квалификация на предявения иск обуславят разглеждането му от административните съдилища, той е обвързан от произнасянето на петчленния смесен състав на ВКС и ВАС по този въпрос. Оттук и възражението за неподсъдност на спора, заявено от ответника - Прокуратурата на Република България, следва да се остави без уважение, тъй като по този въпрос вече е налице произнасяне от върховните съдилища на Републиката.

2

На основание чл. 118, чл. 121, чл. 140 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на Прокуратурата на Република България за неподсъдност на спора на общите съдилища с искане делото да бъде прекратено и изпратено за разглеждане на Административния съд - София-град.

Определението в тази си част подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с частна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в седмодневен срок от съобщението.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание, което ще се проведе на:

Дата: 07 декември

2021г.

Час: 09:45

ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните и участниците в производството за заседанието.

ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО

ДЕЛОТО:

Ищецът ИВ. М. Ц. чрез адв. К.Т. - АК-София, е предявил срещу Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 4 ЗОДОВ за осъждане на ответника да му заплати сумата от 10000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в увреждане на доброто му име и професионален авторитет, душевен дискомфорт и страдание, възмущение, раздразнение, яд, огорчение, безпомощност, срам, притеснения за професионалната и личностна реализация, негативно колегиално отношение, тревожност и социално дистанциране, представляващо последица от наложеното му с Постановление от 27.11.2015г. по пр.пр. № 4985/2014г. на Прокурор от Софийската районна прокуратура наказание "глоба" в размер на 1000,00 лева, което в последствие било отменено от съда, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (08.09.2020г.) до окончателното ѝ изплащане.

Основателността на претенциите си ищецът обосновава с обстоятелството, че на 27.11.2015г. Ю. Ушинска, Прокурор в Софийската районна прокуратура, му наложила по реда на чл. 405 ЗСВ наказание "глоба" в размер на 1000,00 лева. Постановлението било предхождано от друго такова, с което ищецът бил остранен от разследване по досъдебно производство. Ц. дал писмени обяснения, които изпратил и до административния ръководител на СРП. В тази връзка прокурор Ушинска провела 3 разговор по телефона с него, в който му заявила, че, щом си е позволил да изпрати обясненията си и до ръководителя на Прокуратурата, то ще бъде наказан по максималния възможен начин, което станало и факт. Наказанието било наложено без проверка, като постановлението не било връчено лично, а чрез органите на 07 РУСДВР, в което се съзира целено злепоставяне пред колегите на ищеца. Така много от тях разбрали за наложеното наказание. Ищецът изпитвал огромно унижение и срам да обяснява на същите, че наложеното наказание е въпрос на лично отношение, а не на конкретни негови постъпки. Ц. нямал наложени други наказания, а глобата възлизала на повече от 2/3 от месечната му заплата. Изпитвал огромно психическо напрежение с оглед необходимостта да се бори и отстоява правата си срещу действие на магистрат.

Наред с това постановлението било изпратено за изпълнение на НАП без да бъде изчакан да изтече срокът за обжалването му. Така през 2016г. ищецът установил при посещение в НАП във връзка с необходимост от снабдяване с документи за закупуване на жилище, че се води длъжник на държавата за сумата от 1000,00 лева за наложената му глоба. Наред с изпитаните унижение и безпомощност, той трябва отново да пътува между град София и град Велико Търново, за представи документите относно обжалване на същото постановление. През 2020г. пък получил покана за доброволно заплащане на глобата, като се наложило отново да представи документи на публичния изпълнител. Наложената на ищеца глоба била оспорена пред Софийския районен съд, който с Решение от 03.10.2019г. по нахд 221/2016г. на СРС, НО, 9 състав, Постановлението на Прокурора от СРП е изменено, като глобата е намалена от 1000,00 лева на 100,00 лева. С Решение № 167/09.01.2020г. по адм.д. № 12515/2019г. на Административен съд - София-град, решението на Софийския районен съд било отменено, а постановлението на прокурора - отменено. В тази връзка ищецът обосновава необходимост Прокуратурата на Република България да понесе отговорност за нанесените му с издаденото незаконосъобразно постановление вреди.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Прокуратурата на Република България чрез С. Радоева - Прокурор в Софийската районна прокуратура, оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Твърди, че сочените в исковата молба вреди не е доказано да са пряк и непосредствен резултат именно от незаконосъобразния акт. Недоказани били твърденията за това, че наложеното наказание е станало достояние на служителите в 07 РУ СДВР, за засягане на достойнството и доброто име на ищеца, както и създаването на пречки пред кариерното му развитие. Претендираният размер на обезщетението се окачествява като завишен и несъответен на твърдените вреди и икономическото положение в България.

Доколкото Прокуратурата не е имала ръководно-решаващи функции в производството по обжалване на постановлението, тя нямало как да носи отговорност за продължителността му.

4

Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, доказателствената тежест по иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 4 ЗОДОВ е за ищеца. Същият следва при условията на пълно и главно доказване да докаже кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) наложено му с посоченото от него постановление административно наказание "глоба", както и че същото е отменено като незаконосъобразно с окончателен акт; 2) претърпени имуществени и неимуществени вреди в причинна връзка с проведеното наказателно преследване, както и техния размер. В тежест на ответника е да докаже наличието на някоя от предпоставките по чл. 5 и чл. 6, ал. 2 ЗОДОВ, водещи до изключване или намаляване на отговорността му. В тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

Не са налице факти и обстоятелства, които не се нуждаят от доказване.

По доказателствата:

ДОПУСКА приложените към исковата молба доказателства, тъй като същите са относими, допустими и необходими за решаване на правния спор.

ДОПУСКА по инициатива на ищеца разпит на двама свидетели при режим на довеждане за установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди.

ДА СЕ ИЗИСКА за послужване от Софийския районен съд, НО, нахд № 221/2016г. по описа на СРС, НО, 9 състав, заедно с адм.д. № 12515/2019г. на АССГ, ХVІІІ кас.с-в.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Прокуратурата на Република България да бъде изискана пр.пр. 4985/2014г. по описа на СРП, ведно с ДП443/2014г. на 07 РУ-СДВР, доколкото Прокуратурата е единна и централизирана и е процесуално недопустимо да иска от съда да бъде изискана от самата нея нейна преписка. ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на Прокуратурата на Република България, в седмодневен срок от съобщението и в случай, че посочената прокурорска преписка е приложена по наказателно дело на съда, да посочи неговия номер и местоположение, като обоснове доказателственото значение на материалите по преписката за предмета на настоящия спор.

УКАЗВА на всяка от страните, че:

Страна по делото, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.

Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. Ако същата не стори това, всички съобщения ще се приложат по делото и ще се считат за връчени.

Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Това задължение важи и за хипотезата, при която страната е посочила електронен адрес за връчване. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение, включително и ако електронният адрес е сменен, без съдът да бъде уведомен, или той е неверен или несъществуващ, всички съобщения ще се 5 приложат към делото и ще се считат за връчени.