Решение № 591 от 28.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 591 гр. София, 28.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Цветелина Ал. Костова

ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско дело № 20241100511483 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №15496 от 12.08.2024г., постановено по гр.дело №58238/2021г. по описа на СРС, ГО, 148 с-в, са отхвърлени предявените от ищцата Ю.И., гражданин на Руската федерация, родена на **********г., срещу „България Ер“АД, ЕИК:000633828 положителни установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК, вр.чл.7, §1,6„б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцата сумата от 400 евро- обезщетение по чл.7, параграф 1, буква „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 за закъснял полет №FB671 по направление летище Бургас - летище Москва, Шереметиево, планиран на 30.06.2017г. и сумата от 153,87лв. обезщетение за забава върху главницата за периода от 08.02.2019г. до 15.01.2021г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение за парично задължение по чл. 410 ГПК18.01.2021г., до окончателното изплащане задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 26.03.2021г. по ч.гр.д.№2552/2021г. на CPC, 148 състав.

Срещу така постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ищцата Ю.И.. Жалбоподателката поддържа, че погасителната давност не е изтекла, тъй като е била прекъсната с изявление на ответника от 08.02.2019г., с което признава вземането и, като от този момент започва да тече нов 3-годишен давностен срок, неизтекъл към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за 1 изпълнение на парично задължение на 18.01.2021г. Претендира отмяна на решението на СРС и уважаване на предявените искове изцяло, както и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции и адвокатско възнаграждение.

Въззиваемият ответник, в подадения в срок отговор на въззивната жалба оспорва същата като неоснователна и моли решението на СРС да бъде потвърдено, като излага съображения в унисон с мотивите на първостепенния съд. Не претендира разноски.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Релевантните за спора факти и обстоятелства са правилно възприети от първостепенния съд въз основа на представените и приети по делото доказателства, подробно описани в обжалваното решение, поради което настоящият състав не намира за необходимо да ги преповтаря изцяло и тук.

Твърденията на жалбоподателката за прекъсване на давностния срок от направено от ответника признание на претендираното вземане са неоснователни. Представеното по делото писмено доказателство- електронно писмо на първо място не е адресирано до ищеца или негов упълномощен представител, а до служител на ГД“ГВА“. От друга страна, същото е изпратено от неустановен служител от отдел „Жалби“ на ответника, за когото не е ясно каква представителна власт притежава. На трето място, волеизявлението не съдържа на практика признание на задължение, а цитат на правната норма, на която се основава претенцията на ищцата.

Предвид изложеното, обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно.

По разноските:

При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. Ответникът по жалбата не претендира разноски за въззивната инстанция, поради което разноски не се присъждат.

2

По тези съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №15496 от 12.08.2024г., постановено по гр.дело №58238/2021г. по описа на СРС, ГО, 148 с-в.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3