Решение № 759 от 11.11.2019, Административен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

№ 759 / 11.11.2019г. гр. Пазарджик

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Пазарджик, V състав, в открито заседание на десети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Председател: Георги Видев при секретаря Янка Вукева, като разгледа докладваното от съдия Видев административно дело № 1168 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по жалба на „Некер“ ЕООД,

ЕИК ********* против Ревизионен акт № Р-16001317008608-091-001/07.08.2018 г., издаден от възложилия ревизията началник сектор в ТД на НАП Пловдив, както и от главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, с който на жалбоподателя са определени дължими публични задължения в размер на 47 072,86 лв. – главница, (от които 1 423,90 лв. корпоративен данък за периода

05.08.2013 г. – 31.12.2016 г. и ДДС 45 648,96 лв. за периода 22.08.2013 г. – 31.10.2017 г.) и 15 487,51 лв. – лихви, (включващи 406,87 лв. лихва на задължението по корпоративния данък и 15 080,64 лв. лихва на задължението по ДДС).

Жалбоподателят претендира пълна отмяна на обжалвания ревизионен акт. Излага съображения за постановяването му при неправилно прилагане на материалния закон. Поддържа жалбата си чрез процесуалните си представители в проведените съдебни заседания и в представени писмени бележки.

Претендира присъждане на разноски съобразно представен списък.

Ответникът – директор на Дирекция

„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП – оспорва жалбата също чрез процесуалния си представител в проведените съдебни заседания, както и в представена писмена защита. Счита обжалвания ревизионен акт за правилен и законосъобразен. Също претендира присъждане на разноски и прави възражение за прекомерност на насрещната претенция на жалбоподателя.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

На жалбоподателя е извършена ревизия за установяване на задълженията му в качеството му на търговско дружество за корпоративен данък за периода 05.08.2013 г. –

31.12.2016 г. и за данък върху добавена стойност за периода от 22.08.2013 г. – 31.10.2017 г. Ревизията е възложена със Заповед за възлагане на ревизия № Р-16001317008608-020-001 / 08.12.2017 г., издадена от началник сектор при ТД на НАП Пловдив, изменена със Заповед за изменение на ЗВР № Р-16001317008608-020-002 / 12.03.2018 г. и Заповед за изменение на ЗВР № Р-16001317008608-020-003 / 23.04.2018 г. на същия орган по приходите. Впоследствие ревизията е спряна със Заповед № Р-16001317008608-023-001 / 11.04.2018 г. и е възобновена със Заповед № Р-16001317008608-143-001 / 23.04.2018 г. От ревизиращите органи е бил съставен Ревизионен доклад № Р-16001317008608-092-001 / 08.06.2018 г., срещу който дружеството е подало възражение в срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК. Възраженията са приети за неоснователни и ревизията е завършила с издаването на обжалвания ревизионен акт.

Определените задължения ревизираното лице е обжалвало по административен ред. С Решение № 634/02.11.2018 г. директорът на Дирекция "ОДОП" – Пловдив, е потвърдил изцяло ревизионния акт.

В хода на съдебното дирене от ответника е представена и приета административната преписка по съставяне и оспорване на ревизионния акт. Представени и приети като доказателства са и 1 бр. CD-R диск, съдържащ справки от публичния регистър на електронни подписи.

Съдът като взе предвид констатациите в обжалвания ревизионен акт, становищата на страните и представените по делото доказателства, прави следните изводи:

Жалбата е подадена от лице с надлежна легитимация, след изчерпване на фазата на административния контрол, в рамките на преклузивния срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК. От външна страна същата отговаря на изискванията на чл. 149 от ДОПК и като такава е процесуално допустима за разглеждане по същество.

В настоящото производство и съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му.

След служебно извършена проверка съдът установи, че обжалваният ревизионен акт е валиден, като издаден от оправомощен орган, в съответствие с разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Ревизията е приключила в срока по чл. 114, ал. 2 от ДОПК и РД е съставен в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК. Ревизионният акт е издаден в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и съдържа изложение на фактическите и правните основания за постановяването му.

В съдържанието на всички заповеди за възлагането и изменението на ревизията, ревизионния доклад и ревизионния акт, е отразено, че са издадени чрез информационна система "Контрол" като електронен документ, подписан с електронен подпис. Представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис е допустимо по силата на чл.

184, ал. 1 от ГПК вр. § 2 от ДР на ДОПК. Съгласно чл. 13, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП, в съответната редакция на закона към момента на издаване на документите) електронен подпис е всяка информация в електронна форма, добавена или логически свързана с електронното изявление, за установяване на неговото авторство, но според чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕП само квалифицираният електронен подпис има значението на саморъчен подпис. Съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗЕДЕП квалифициран електронен подпис е този усъвършенстван електронен подпис, който е придружен от издадено от доставчик на удостоверителни услуги удостоверение за квалифициран електронен подпис, отговарящо на изискванията на чл. 24 от ЗЕДЕП и удостоверяващо връзката между автора и публичния ключ за проверка на подписа и е създаден посредством устройство за сигурно създаване на подписа. Според чл. 28, ал. 1 от ЗЕДЕП доставчикът на удостоверителни услуги води електронен регистър, в който публикува удостоверенията за електронен подпис, които използва в дейността си като доставчик, издадените удостоверения и списъка на прекратените удостоверения. Последната разпоредба е доразвита в чл. 37, ал. 2 от Наредба за дейността на доставчиците на удостоверителни услуги, реда за нейното прекратяване и за изискванията при предоставяне на удостоверителни услуги, според която регистърът съдържа: 1. удостоверенията за квалифициран електронен подпис, които използва в дейността си като доставчик на удостоверителни услуги;

2. списък на издадените удостоверения за квалифициран електронен подпис; 3. списък на прекратените удостоверения; 4. удостоверения за време за представяне на електронен подпис, създаден за определен електронен документ, в случаите, когато такива се издават от доставчика на удостоверителни услуги; 5. информация по чл. 28, ал. 3 от ЗЕДЕП. Следователно публичния електронен регистър на доставчика съдържа информация относно действащите и прекратените удостоверения за квалифицираните електронни подписи, издадени от същия.

В случая от направената служебна справка на представения от ответната администрация CD-R и в публичния регистър на електронните подписи е видно, че лицата са имали валидни квалифицирани електронни подписи към датата на издаване на съответния документ и изброените ЗВР, РД и РА са подписани с квалифициран електронен подпис от лицата, които са посочени. Следователно, не се установяват пороци, касаещи формалната законосъобразност и обоснованост на РА, както и компетентността на издателите му. Съдът намира, че процедурата по издаване на оспорения ревизионен акт е съобразена с приложимите за случая процесуални норми на ДОПК и не са налице процесуални нарушения, засягащи неговата законосъобразност в цялост.

Във връзка с проверката за правилното приложение на материалноправните норми съдът намира следното:

В хода на ревизията са установени следните факти и обстоятелства:

От събраните по делото обстоятелства се установява, че в процесните периоди жалбоподателят е извършвал търговия на дребно с хранителни продукти, тютюневи изделия и напитки в магазин за хранителни стоки, находящ се в гр. Септември, ул. „К. Б. .“ № .., със застроена площ 110 кв.м.

Ревизията е извършена но реда на чл. 122 от ДОПК, тъй като органът по приходите е установил наличие на обстоятелства по ал. 1, т. 2 и т. 4 от същия. Този извод е обоснован с констатираното в хода на ревизионното производство обстоятелство, че жалбоподателят не е отразил всички покупки на стоки, като част от фактурите за покупка не са осчетоводени, стоките по тях не са заприходени по съответните синтетични сметки и съответно не е отчетен приход от последващата им продажба. 

Тезата на ревизиращия орган, че неосчетоводените фактури удостоверяват реално доставени стоки с получател ревизираното дружество, се подкрепя от установения механизъм на извършване на самите доставки. Проверяваните доставчици са посочили, че организацията на работа е такава, че не предполага съставяне на приемо-предавателни протоколи. Съставят се само фактури. Предмет на доставките са основно тютюневи изделия, захарни изделия и други хранителни стоки в неголеми количества и на ниски стойности.

Стоките са разнасяни на място до обекта на клиента, като са продавани регулярно - ежедневно. При този вид продажби, стоките се транспортират от доставчиците на малки разстояния и до много и различии клиенти - магазини, в рамките на едно населено място. Предвид това не може да се изисква за този род сделки наличие на обичайните съпътстващи документи - отделен пътен лист за всяка една доставка, товарителница (която не е необходима, защото превозът е за собствена сметка). Поради различния механизъм на осъществяване на този род доставки - множество на брой, на малък интервал от време, извършване на място, в обекта на клиента - единственият документ за прехвърляне на собствеността се явява издадената фактура, а самото плащане се извършва на място.

Посочените доставки, които не са осчетоводени от ревизираното лице, са обичайни за дейността му и не са в големи количества, като от същите доставчици ревизираното лице има и осчетоводени неподписани фактури за покупка на стоки, които също не са придружени с други документи.

Вещото лице, чието заключение съдът кредитира като компетентно изготвено, безспорно установи, че към процесните фактури не са налични стокови разписки и приемо-предавателни протоколи. В хода на ревизията и в съдебното производство са събрани и множество доказателства за извършени доставки на стоки към жалбоподателя, които той не е завел в счетоводството си и съответно не е отразил приходите от продажбата им. Налице са и множество представени от самия него осчетоводени фактури от същите доставчици, в които липсват положени подписи за получател, а понякога и за съставител, като към тях също липсват придружителни документи, от които да се установи фактът на получаване на стоките от жалбоподателя.

Основните доказателства за доставката на процесните стоки са представените от доставчиците счетоводни справки с издадените фактури, както и направените плащания, които са отразени в счетоводната система на същите. Реализацията и начисления ДДС по фактурите са видни от заверени копия от разпечатки Дебит сметка 411 по месеци за проверяваните периоди. Стоките, предмет на спорните фактури, са обичайни за дейността на жалбоподателя, извършвана в търговския му обект през процесния период, а издателите на фактурите са редовни доставчици на жалбоподателя.

При така установения механизъм на доставката, при наличие на обстоятелството, че въпросните фактури са включени в дневниците за продажби, справките-декларации по ЗДДС и счетоводните регистри на доставчиците (т.е. за получените приходи от продажбите по спорните фактури за доставчиците възникват определени данъчни задължения - по ЗДДС и ЗКПО) то основателно органите по приходите са приели, че стоките по фактурите са били реализирани от ревизираното лице на вътрешния пазар. Следователно, действително реализираният приход от тези стоки се явя укрит, а косвеният данък - неотчетен като задължение към бюджета.

Описаната по-горе и приета от ревизиращите органи фактическа обстановка изцяло се подкрепя и от заключението на вещото лице.