Решение № 672 от 31.07.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 672 гр. Бургас, 31.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анита Хр. Велева при участието на секретаря Д. Михайлова като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно наказателно дело № 20242120201631 по описа за 2024 година

Образувано е по жалба на Л. Д. С. ЕГН **********, с адрес *** чрез адв.Н. Т., против Наказателно постановление №23-0769-000408/07.04.2023 г., издадено от Началник група в ОДМВР-Бургас,С-р „Пътна полиция“Бургас, с което на основание чл. 182, ал. 5, вр.ал.1, т. 6 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1600, 00 лева и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение на чл.21, ал. 2, вр.чл.21, ал. 1 ЗДвП.

В жалбата се прави искане за отмяна на атакуваното наказателно постановление поради неговата незаконосъобразност, като издадено в нарушение на процесуалния и материалния закон.

Жалбоподателят поддържа теза за неправилно възприети фактически положения,т.к. не е установено авторството и механизма на нарушението, декларацията по чл.188 ЗДвП не е попълнена от жалбоподателя. В аспекта на претенцията за допуснати съществени процесуални нарушения се поддържа тезата за липса на конкретизация, запълваща признака „системно“ по см. на пар.6,т.62 от ДР на ЗДвП,, като не са посочени, какви са нарушенията по цит. електронни фишове и издаващата ги структура, което води до липса на описание на съставомерни факти и представлява съществено процесуално нарушение. Настоява се за цялостна отмяна на НП, а в евентуалност за превклафициране на извършеното по закон за по-леко наказуемо административно нарушениечл.182,ал.1,т.5 ЗДвП.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не изпраща представител.

Въззиваемата страна – ОДМВР-Бургас, редовно призована, не се явява и не се представлява.

По допустимостта на жалбата:

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (НП е било връчено на жалбоподателя на 24.03.2024 г., а жалбата е депозирана на 1

04.04.2024 г. по реда на чл.60, ал.1 ЗАНН). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.

Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление в параметрите на поставените нормативни изискванията в чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 14.11.2022 г. в 10:55 часа, било констатирано,че Л. Д. С. управлявал лек автомобил ***, с рег.№***, в гр.Бургас,ПП I-6,км 494+910 до магазин „Егло България“ в посока от кв.Пети километър към кв.Ветрен, с наказуема скорост 112 км/ч. В горепосочения пътен участък в границите на населеното място максимално разрешената скорост на движение била 50 км/ч, което ограничение било сигнализирана и с пътен знак "В26" за населено място до 50 км/ч и поставена допълнителна табела Т2-1300м.Нарушението било установено и заснето под клип №46801 от АТСС TFR1-M с фабр.№510/07 ,като бил отчетен толеранс на измерената скорост -3%.

На 19.12.2022 г. жалбоподателят попълнил декларация за предоставяне на информация във вр.с разпоредбата на чл.188 ЗДвП, в която декларирал, че на 14.11.2022 г. около 10.55 ч. е управлявал процесният автомобил с рег.№***. Не била попълнена покана за съставяне на АУАН по реда на чл.40,ал.1 ЗАНН.

Според констатациите в АУАН, нарушението било извършено в условия на системност по см. на пар,6, т.62 ЗДвП, видно от ЕФ серия К №5594209, в сила от 14.03.2022г. и ел.фиш серия К №5594219 и двата влезли в сила на 14.03.2022 г.

На жалбоподателя бил съставен АУАН Серия GA №577093/13.01.2023 г., в който били пресъздадени гореописаните фактически параметри относими към съставомерните обективни и субективни признаци на допуснатoто от жалбоподателя нарушение, което актосъставителят субсумирал под материалноправната норма на чл.21,ал.2 вр.чл.21,ал.1 ЗДвП.

Актът бил връчен на въззивника на 13.02.2023 г. Възражения срещу акта не били депозирани в срока по чл. 44 от ЗАНН.

Наказващият орган изцяло възприел резонността, обосноваността и правната оценка на извършените фактически и правни констатации на актосъставителя и при цялостно словесно единство в описателната обстоятелствена част на НП касателно фактическото съдържание на допуснатото нарушение и при нормативна тъждественост на приложимия материален закон, впоследствие издал срещу въззивника атакуваното НП, с което му били наложени: 1 административно наказание "глоба" в размер на 1600 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца на основание чл. 182, ал.5, вр.ал.1,т.6 от ЗДвП за допуснатото нарушение на чл.21,ал.2,вр.чл.21,ал.1 ЗДвП. НП било връчено лично на жалбоподателя на 24.03.2024 г.

В случая от приобщената схема на пътния участък, постъпила с писмо от зам. Кмет „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община Бургас, се установява,че конкретно обозначения в НП пътен участък като място на нарушението е сигнализиран с пътен знак В26ограничение на скоростта до 50 км/ч, действащо към датата на нарушението 14.11.2022 г.

Спазването на режима на скоростта в посочения участък на 14.11.2022 г. се контролирало с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TRF1-M, , временно разположена в участъка в гр.Бургас, ПП I-6,км 494+910 до магазин „Егло България“ в посока от кв.Пети километър към кв.Ветрен. Мобилната система за видеоконтрол TFR1-M с идентификационен № 510/07, представлява одобрен тип средство за измерване, вписано под номер 4835 в държавния регистър на одобрените типове средства за измерване, и била преминала 2 проверка на техническата изправност на 13.04.2022 г. със заключение, че съответства на одобрения тип.

Очертаните фактически положения съдът прие за изяснени на база анализа и оценката на събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, сред които инкорпорираните по реда на чл.283 НПК писмени доказателства, приложени към административно-наказателната преписка и допълнително изисканите и приобщените в хода на съдебното следствие.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник група в ОДМВР Бургас, Сектор "ПП" Бургас, съгласно т.3.11 от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от материално и териториално компетентен орган – младши автоконтрольор при сектор "ПП, оправомощен съгласно т.1.3.2 от същата заповед. АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН.

При цялостната проверка на формалните характеристики на НП и АУАН, настоящият съдебен състав не констатира компрометиращо процесуалната им законосъобразност отклонение от задължителните реквизитни характеристики, предписани към съдържанието им съответно в чл. 42 от ЗАНН и чл.57 ЗАНН. Описанието на фактическото съдържание на нарушението удовлетворява критериите за пълнота, яснота и изчерпателност по отношение на основните характеристики датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено нарушението, с конкретно структуриране на фактите относно проявената форма на активно неправомерно поведение. Неоснователно е възражението за допуснато в хода на административно наказателното производство съществено нарушение на процесуалните правила, дължащо се на неустановяване на автора на нарушението и неговия механизъм. Именно жалбоподателят собственоръчно е попълнил декларация по чл.188 ЗДвП, в която е удостоверил с подписа си,че на процесните дата и час лично е управлявал МПС с рег. №***. Доказателствена мотивираност на тезата относно връзката на санцкионираното лице с авторството на вмененото му нарушение може да бъде допълнително почерпена и от приложените писмени доказателства=справка относно собствеността на лекия автомобил –собственик *** /л.9/ и приемо-предавателен протокол от 01.06.2021 г.,с който дружеството собственик предава за временно и възмездно ползване л.а. марка и модел *** рег.

№*** на Л. Д..

В АУАН и в Наказателното постановление са посочени: скоростта на движението на автомобила 112 км/ч след приспаднатия толеранс на измерената скорост -3% /измерената скорост 115 км/ч – 3%/ и стойността на въведеното с пътен знак В26 ограничение на скоростта 50 км/ч.

По отношение на възражението за невръчване на поканата за съставяне на АУАН, блокираща осъществяване на предпоставките на чл.40,ал.2 ЗАНН за съставянето му в отсъствие на нарушителя съдът намира следното:

Съставянето на акта в отсъствието на адресата, при положение, че актът е връчен и този факт не се оспорва, води до извода, че нарушението на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН не е от категорията на съществените. / в т.с.м. е трайната и постоянна практика на касационната инстанция, обективирана в Решение № 2039 от 30.12.2021 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 2470/2021 г. и Решение № 1363 от 20.10.2020 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1590/2020 г. и др./ Изходна основа на това разрешение е тезата, че нарушението на чл.40,ал.2 ЗАНН би било от категорията на съществените, когато нарушителят е неграмотно лице или страда от определени дефицити,които биха възпрепятствали възможността писмено да възрази срещу акта в срока по чл.44,ал.1 ЗАНН след неговото връчване и за това е наложително да бъде съхранена възможността да изложи 3 възраженията си устно.

Водещо в случая е,че АУАН е редовно връчен и е предоставена възможност на жалбоподателя да даде обяснения и да направи възражения, както при връчването, така и допълнително в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН .

В контекста на горните съображения съдът прецени, че при издаването на НП и съставяне на АУАН не са допуснати компрометиращи по своя ефект процесуални нарушения на административно производствените правила.

Съдът оцени писмената доказателствена съвкупност като вътрешно съгласувана, убедителна и надеждна доказателствена основа на изводи относно фактите,касаещи съставомерността на осъщественото нарушение. Посочената доказателствена съвкупност е в корелативна връзка и с приобщеното веществено доказателствено средство.

Спазени са изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. В материалите по административнонаказателната преписка е приложен протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система по образец съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. От писмените доказателства се установява, че контролът на скоростта в съответния пътен участък на 14.11.2022 г. е осъществяван от мобилна система за видеоконтрол TFR1-M с идентификационен № 510/07, представлява одобрен тип средство за измерване, вписано под номер 4835 в държавния регистър на одобрените типове средства за измерване, и е преминала проверка на техническата изправност на 13.04.2022 г. със заключение, че съответства на одобрения тип.

От писмо от зам.кмет „Строителство, инвестиции и регионално развитие на Община Бургас“, ведно със схема за организация на движението, е видно че в процесния участък гр.Бургас, ПП I-6,км 494+910 до магазин „Егло България“ в посока от кв.Пети километър към кв.Ветрен е монтиран пътен знак В26- 50 км/ч. Следователно, в процесния участък, на който е заснето нарушението, е действало ограничение на скоростта за превозни средства от категория „В“ в населено място – 50 км/ч, което ограничение е било сигнализирано и с пътен знак "В26" - 50 км/ч.

Съдът намира, че от вещественото доказателствено средство - снимка № 46801 намиращо се в информационна връзка с писмените доказателства, по несъмнен начин установява и конкретната превишена скорост на движение на лекия автомобил. От вещественото доказателствено средство се установява, че измерената скорост на движение на лекия автомобил е 115 км/ч. От протокола за техническа проверка на мобилната система се установява стойността на относимата възможна грешка предвид измерената скорост на движение - 3 % при скорост над 100 км/ч, установена при реални условия на измерване на скорост при полеви тест. Така установеният диапазон на възможна грешка е приспаднат в полза на жалбоподателя, като при измерена скорост от 115 км/ч, административнонаказателната му отговорност е ангажирана за движение със скорост 112 км/ч ( 115 км/ч - 3 %).