Решение № 381 от 01.09.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 381 гр. Русе, 01.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кристиан Б. Гюрчев при участието на секретаря Албена Асп. Соколова като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно наказателно дело № 20264520200253 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на С. Е. Ш. против Наказателно постановление № 251882-000713 от 13.01.2026 г., издадено от Началник сектор в Първо РУ при ОД на МВР-Русе, с което на жалбоподателя на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 153.39 евро, равняващи се на 300 лева, за нарушение на разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се излагат съображения касателно неправилността и незаконосъобразността на обжалваното наказателно постановление, доколкото последното е издадено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, поради което се моли същото да се отмени.

В съдебно заседание жалбоподателят С. Ш., редовно призован, не се явява, като се представлява от адв. Б. Б. от Адвокатска колегия-Русе, последният действащ в качеството на упълномощен процесуален представител. Адв. Б. поддържа изложеното в жалбата, като в хода на пледоарията си го доразвива от правна и фактическа страна.

Моли обжалваното наказателно постановление да се отмени и претендира направените от доверителя му разноски за адвокатско възнаграждение.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява и не се представлява.

1

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в законоустановения срок – жалбоподателят е получил препис от наказателното постановление на 22.01.2026 г., а жалбата е подадена на 05.02.2026 г., видно от приложена по делото товарителница /л. 36 и 42/ и касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

На 21.03.2025 г. жалбоподателят С. Е. Ш., в качеството си на водач, отказал да бъде тестван с техническо средство Drug Test 5000 C за употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и впоследствие не изпълнил даденото му предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване. В тази връзка със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-3393000073/21.03.2025 г. бил временно лишен от СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. Така издадената заповед била връчена на жалбоподателя Ш. на 23.03.2025 г. и той не е я обжалвал в законоустановения 14 дневен срок пред Административен съд-Русе.

С Наказателно постановление № 25-3393-000311/15.04.2025 г., издадено от Началника на Второ РУ при ОД на МВР-Русе, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2-ро от ЗДвП на жалбоподателя Ш. били наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 1022,58 евро и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за нарушение на същата разпоредба. Постановлението е влязло в сила, считано от 29.05.2025 г.

Въпреки че бил наясно, че не разполага със СУМПС, жалбоподателят Ш. управлявал МПС – лек автомобил, марка и модел „Мерцедес Е 230“, с регистрационен номер Р ******, собственост на неговата майка – М.Х. Ш.а, по улиците на гр. Русе.

Жалбоподателят С. Ш. работел като охрана и ди джей в заведение „Канто“, находящо се в гр. Русе, ул. „Христо Г. Данов“ № 2. След като смяната му приключила, сутринта на 27.12.2025 г., той предложил да закара колегите си – свидетелите Н. И. К., Е. М. П. и С. Т. Е. и К. М. П., по домовете им с горепосоченото МПС. Свидетелката Н.

К. седнала на предната пасажерска седалка, а свидетелите С. Е., К. Е. и Е. П. седнали 2 на задната седалка.

На 27.12.2025 г. свидетелите П. К. Б. и К. В. П. – полицейски служители в Първо РУ при ОД на МВР-Русе, в изпълнение на служебните си задължения, извършвали контрол за спазване правилата за движение на ул. „Пирот“, непосредствено преди кръстовището с ул. „Христо Г. Данов“.

Около 10:00 часа свидетелите Б. и П. възприели процесното МПС, което направило десен завой от ул. „Христо Г. Данов“ и продължило по ул. „Пирот“ с висока скорост. В тази връзка полицейските служители привели в движение патрулния автомобил и го последвали. След даден звуков и светлинен сигнал водачът спрял на ул.

„Пирот“, в близост до сградата на Централната поща. Свидетелят П., който управлявал служебния автомобил, спрял на сравнително близко разС.ия. Полицейските служители възприели непосредствено, че от лявата врата на водача излязъл жалбоподателя С. Ш. и застанал до същия. Свидетелите П. и Б. се приближили и след като се легитимирали, поискали документите му, както и тези на намиращите се в лекия автомобил лица.

Жалбоподателят Ш. представил лична карта и свидетелство за регистрация на МПС, като заявил, че не носил СУМПС. Свидетелят П. дал документите му на свидетеля Б., който извършил справка чрез радиостанция за отдалечен достъп. В хода на проверката било установено, че СУМПС на жалбоподателя Ш. било отнето. Свидетелят П. се върнал при последния и отново го попитал къде е СУМПС, при което той му заявил, че нямал такова. Самоличността на намиращите се в автомобила свидетели Н. К., Е.

П., К. П. и С. Е. също била установена, като посоченото било отразено в изготвения от свидетеля Б. доклад за проверени лица и превозни средства. Свидетелят П. ги попитал защо са се качили в МПС, управлявано от неправоспособен водач. Те му отговорили, че не знаели това и просто искали да се приберат по-бързо по домовете си.

Непосредствено след това те били освободени и си тръгнали.

Тъй като на полицейските служители им направило впечатление, че жалбоподателят Ш. се държи неадекватно, те го поканили да бъде тестван за употреба на алкохол. Същият категорично отказал. Жалбоподателят Ш. бил поканен да бъде тестван и за употреба на наркотични вещества, като той първоначално се съгласил. В тази връзка на мястото на проверката били изпратени свидетеля С. П. Д. и Д. Я. С. – полицейски служители. След като му разяснили процедурата, той отказал да бъде тестван с техническо средство. Жалбоподателят Ш. не изпълнил и дадено му предписание да се яви в указаното му лечебно заведение за предоставяне на кръвна проба.

Съобразявайки гореизложеното, свидетелят Б. приел, че с поведението си жалбоподателят Ш. е осъществил нарушение на разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, като в тази връзка съставил АУАН Серия GA № 4110455/27.12.2025 г., който бил връчен срещу подпис на последния. В законоустановения срок, предвиден в 3 разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, жалбоподателят Ш. не упражнил правото си на възражение.

По време на проверката свидетелите П. и Б. били оборудвани с боди камери, посредством които се извършвал непрекъснат видеозапис. Служебният автомобил разполагал съответно с видеорегистратор, който осъществявал също запис на случващото се. Именно този запис бил прегледан от свидетеля Б. М. Т., на когото било служебно възложено да извършва мониторинг на случаен принцип. Впоследствие записът бил унищожен поради изтичане на 30-дневния срок за съхранението му, като в рамките на този срок не било отправено мотивирано искане за неговото удължаване.

Въз основа на така съставения АУАН, Началник сектор в Първо РУ при ОД на МВР-Русе, в качеството му на АНО, издал оспореното наказателното постановление, като в същото били възприети фактическо описание и правна квалификация на деянието, идентични с тези, съдържащи се в АУАН-а, като на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на жалбоподателя Ш. било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 153,39 евро за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства – Акт за установяване на административно нарушение Серия GA № 4110455/27.12.2025 г., Наказателно постановление № 25-1882000713 от 13.01.2026 г., Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-3393-000073/21.03.2025 г., справка за нарушител/водач, справка за собственост на МПС, справка за регистрация, писмо от Заместник-директора на Дирекция „Вътрешна сигурност“ при ОД на МВР-Русе, Заповед № 8121з-140/08.02.2022 г. на министъра на вътрешните работи, Организационно-технологични правила за работа с автоматизирана информационна система „Видеозаснемане на охранителната дейност и пътния контрол“, Заповед № 336з-2923/09.07.2025 г., Заповед № 2623/23.06.2025 г., Заповед № 336з-2563/18.06.2025 г., последните три на ВПД на ОД на МВР-Русе, Доклад за проверени лица и превозни средства и ежедневна форма на отчет, и гласни доказателства - показанията на свидетелите Е. М. П. /частично/, Н. И. К. /частично/, С.

Т. Е. /частично/, П. К. Б., К. В. П., Б. М. Т. и С. П. Д..

Анализът на приобщените по делото гласни доказателства налага извода, че същите би могло да се обособят в две условни групи: първата включваща показанията на свидетелите П. Б., К. П., Б. Т. и С. Д. – всички полицейски служители, и втората, включваща показанията на свидетелите Г. Т. Й., Е. П., Н. К. и С. Е., които се намират в близки /приятелски и колегиални/ отношения с жалбоподателя Ш. и поддържат защитната му теза.

При оценка на показанията на свидетелите П. Б., К. П., Б. Т. и С. Д. съдът взе предвид, че същите са незаинтересовани от изхода на делото, доколкото свидетелстват 4 за обстоятелства, които са възприели при изпълнение на служебните им задължения.

Не се установи да е налице конфликт между тях и жалбоподателя Ш. или наличие на други обстоятелства, способни да поставят под съмнение обективността и достоверността на дадените от тях показания. Същевременно следва да се отбележи, че от тази група свидетели единствените очевидци на процесното нарушение, възприели непосредствено както механизма на осъществяването му, така и съпричастността на жалбоподателя към него, са свидетелите П. Б. и К. П.. Същите са категорични, че са се движели на сравнително близко разС.ие след процесното МПС, което им е позволило да имат поС.ен визуален контакт с последното от момента, в който го възприели да захожда от ул. „Христо Г. Данов“, до момента, в който жалбоподателя Ш. слязъл от него. Съответно свидетелите Б. и П. не са възприели последното да е спирало преди подаване на звуковия и светлинен сигнал или други лица да са слизали преди Ш.. Що се отнася до свидетеля С. Д., то показанията му носят информация единствено за последващите нарушения на жалбоподателя Ш., а именно отказа му да бъде тестван с техническо средство за употреба на алкохол и наркотични вещества и техни прекурсори. Съответно показанията на свидетеля Д. имат вторичен характер, доколкото пресъздават възприетото от него от изгледания запис на видеорегистратора, с който бил оборудван служебния автомобил. От приобщените по делото заповеди е видно, че последният е бил оправомощен да извършва мониторинг на записи от бодикамери и видеорегистратори, поради което се явяват неоснователни наведените възражения от адв. Б. в обратния смисъл. Отчитайки гореизложеното, както и обстоятелството, че показанията на тази група свидетели са вътрешно непротиворечиви, в съответствие с формалната и житейската логика и кореспондиращи с приобщената и кредитирана от съда доказателствена съвкупност, то следва да им се даде вяра в цялост.

По отношение на втората условно обособена група гласни доказателства, а именно показанията на свидетелите Г. Т. Й., Е. П., Н. К. и С. Е., съдът взе предвид, че последните се намират в близки /приятелски и колегиални/ отношения с жалбоподателя Ш.. Така изложеното само по себе си не ги прави заинтересовани от изхода на делото, но налага показанията им да бъдат оценявани с повишено внимание и критичност. Същевременно следва да се отбележи, че свидетелите, попадащи в тази група, са очевидци на нарушението, тъй като са се намирали в процесния автомобил и са възприели от кого се е управлявал. При извършения внимателен анализ на показанията на свидетелите Й., П., К. и Е. съдът констатира, че изложеното от тях е противоречиво, нелогично, непълно и изолирано от цялата останала доказателствена съвкупност. Свидетелите П. и К. сочат, че са възприели процесното МПС паркирано пред заведението, в което работели. Същевременно от показанията им не става ясно от кого се е ползвало и защо точно жалбоподателя Ш. предложил да организира транспорта им с него. Липсва каквато и да е конкретика и защо последният е извикал 5 свидетеля Й. и в качеството на какъв му е предоставил процесното МПС да го управлява. Що се отнася до изложеното от тази група свидетели касателно последвалите събития, съдът намира същото за недостоверно и в противоречие с житейската логика. Свидетелят Й. се отзовал на молбата на жалбоподателя Ш. и в един сравнително кратък период от време размислил, спрял МПС-то и си тръгнал.