Определение № 1729 от 03.06.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1729 гр. Пловдив, 03.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно частно гражданско дело № 20255300501419 по описа за 2025 година

Производство по чл. 274 ал. 1 вр. чл. 83 ал. 2 от ГПК, образувано по частна жалба на „ СТ – АУТО ГРУП „ ЕООД, ЕИК 206979595 срещу Определение № 3 518/13.03.2025 г., пост. по гр.д. № 11 225/2024 г. по описа на РС – Пловдив, с което е отказана молбата на частния жалбоподател за освобождаване от внасянето на ДТ в размер на 59 лева за депозираната от него въззивна жалба против постановеното по казаното първоинстанционно дело Решение № 65/06.01.2025 г..

Частната жалба е бланкетна – не се възвеждат конкретни оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт. Формулираното искане е за неговата отмяна и за постановяване на въззивно определение, с което да бъде освободен от внасянето на дължимата се за въззивната жалба ДТ.

Съдът установи следното:

Частната жалба е допустима – в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, внесена е дължимата се ДТ, процедура по чл. 276 от ГПК не се изпълнява, т.к. процесуалното правоотношеине е между страната и съда.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Искането за освобождаване от ДТ се основава на твърдения за затруднено финансово състояние на молителя, в подкрепа на които е представен ГФО за 2023/2024 г. – за нереализирана за съответния период печалба, както и на извлечение / справка от АВ – ТР за наложен запор на дружествения дял на едноличния му собственик – физическото лице И. И.

Б..

За да постанови отказ по молбата, районният съд е приел, че макар в националното право възможност за освобождаване от такси и разноски поради липса на достатъчно средства, да е предвидена само за физическите лица, то в практиката на ЕСПЧ такова право е признато и за юридическите лица, когато се преследва законна цел и е налице разумно съотношение на съразмерност между използваните средства и преследваната цел, като факторите, които се преценяват по искането са размерът на таксата, преценен в светлината на специфичните обстоятелства според случая – платежоспособността на омлителя и стадия, в който се намира производството. Конкретните критерии, на база които националния съд гради преценката си са: предмета на спора, доколко са налице основания решението по него 1 да бъде в полза на молителя, размера на авансово дължимите се от последния разноски и дали този размер съставлява непреодолимо за него препятствие за достъп до правосъдие, каква е правно организационната форма и предмета на дейност на молителя – дали преследва стопанска или нестопанска цел, какво е финансовото състояние на неговите съдружници/акционери и възможността на последните да набавят необходимите средства за заплащане на разноските.

В случая – както правилно е приел районния съд, молителят е търговско дружество, развива стопанска дейност, дейността му не е прекратена и наложения запор на дружествения дял не е пречка за осъществяване на дейността. Няма данни за дружеството да е инициирано производство за обявяване в ликвидация или в несъстоятелност. Няма данни – не се и твърдят, за финансови затруднения на едноличния му собственик. От друга страна, с оглед предмета на делото и етапа, на който се намира производството по същото, размерът на авансово дължимата се ДТ за въззивната жалба е в размер на 59 лева. Като така, следва да се приеме, че заплащането на държавната такса не съставлява непреодолимо за частния жалбоподател препятствие за достъп до правосъдие съобразно възприетите във формираната практика критерии. Освен това, ангажираните по делото доказателства и поддържаните във въззивната жалба възражения срещу формираните на база тези доказателства правни изводи на първоинстанционния съд не сочат на извод в насока да са налице основания за отмяна на решението на първоинстанционния съд, съответно за постановяване на въззивно решение в полза на молителя – ответник по спора.

Предвид изложеното обжалваното определение е правилно, съответно частната жалба срещу него е неоснователна и се оставя без уважение.

Въззивното определение не подлежи на касационно обжалване / чл. 274 ал. 4 вр. чл.

280 ал. 3 т. 1 предл. второ от ГПК / и е окончателно.

И съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение частната жалба на „ СТ – АУТО ГРУП „ ЕООД, ЕИК 206979595 срещу Определение № 3 518/13.03.2025 г., пост. по гр.д. № 11 225/2024 г. по описа на РС – Пловдив, с което е оставена без уважение молбата на дружеството за освобождаване от внасянето на ДТ в размер на 59 лева за депозираната от него въззивна жалба против постановеното по казаното първоинстанционно дело Решение № 65/06.01.2025 г..

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2