Решение № 3916 от 09.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3916 гр. София, 09.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Ина Бр. Маринова при участието на секретаря И. Ст. В. като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно гражданско дело № 20251100504557 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба на ищеца В. Х. А., чрез упълномощения адв.

К. Х. П. от САК, срещу решение № 4445 от 15.03.2025г., постановено по гр. дело № 53678/2022г. по описа на СРС, 91 състав. Съдебното решение е постановено в производство по чл. 59, ал. 9 от СК и се обжалва изцяло.

В жалбата са изложени твърдения за неправилност на обжалваното решение поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Заявени са нови доказателствени искания.

Жалбоподателят твърди, че първостепенният съд не е обсъдил всички доказателства в съвкупност, както и произнасянето относно цененето на свидетелските показания е абстрактно, без същите да са съотнесени реално към целия останал доказателствен материал, което е довело до неправилност на обжалвания съдебен акт.

Възразява и срещу заключението на вещото лице по приетата от първата инстанция съдебна медицинска експертиза (СМЕ). Сочи, че първоинстанционният съд е допуснал и нарушение на съдопроизводствените правила в последното по делото съдебно заседание, когато не е допуснал исканата допълнителна задача към СМЕ. Сочи, че съдът не е коментирал въпросът за системност, за нива на кръвна захар в определени дни на седмицата, както и за евентуални причини за това състояние. Липсва 1 произнасяне в обжалваното решение каква е причината за наличието на система в покачването на нивата на кръвна захар за периода 2022 - 2024г., в дните когато детето Л. е при баща си.

Искането е съдът да отмени обжалваното решение и да допусне промяна в режима на лични отношения на бащата М. К. Д. с детето Л.М.Д., родена на 10.11.2017г., заявен с въззивната жалба.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна М. К. Д., чрез упълномощения адв. Д. В. П. от САК е оспорил въззивната жалба, като недопустима и неоснователна. Не са заявени доказателствени искания и оспорва заявените от въззивника нови доказателства.

В открито съдебно заседание, страните лично поддържат съответно въззивната жалба и отговора на въззивната жалба. Страните претендират разноски, а въззиваемият представя и списък по чл. 80 от ГПК.

Софийски градски съд, в настоящия състав, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

С обжалваното решение № 4445 от 15.03.2025г., постановено по гр. дело № 53678/2022г. по описа на СРС, 91 състав, съдът е изменил постановените с решение № 2457 от 23.03.2022 г. по гр.д. № 66544 по описа за 2021 г., на Софийски районен съд, 92 състав, влязло в сила на 23.03.2022г., мерки относно режима на лични отношения на бащата М. К. Д. и детето Л.М.Д., в следния смисъл: бащата има право да вижда и взема при себе си детето Л. всяка нечетна седмица за времето от 17.00 часа в петък, а ако детето е на детско/учебно заведение и/или извънкласна дейност или занимание – след приключването му, до 08.30 часа в понеделник, а ако детето е на детско/учебно заведение и/или извънкласна дейност или занимание – до началния час на учебния час и/или занимание, със задължение на бащата да заведе детето до детското/учебното и/или съответното друго заведение, с преспиване;

-Коледни празници – всяка нечетна година за времето от 10.00 часа на 24 декември до 19.00 часа на 26 декември, с преспиване;

-Новогодишни празници – всяка четна година за времето от 10.00 часа на 31 декември до 19.00 часа на 01 януари на следващата календарна година;

-Великденски празници – всяка нечетна година за времето от 10.00 часа на Разпети петък до 19.00 часа в понеделник след Великден /Светли понеделник/;

-един месец през лятото по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката;

-пролетна ваканция, обявена от МОН - всяка четна година за времето от 10.00 часа на първия ден от ваканцията до 19.00 часа на последния ден на ваканцията;

-есенна ваканция, обявена от МОН – всяка нечетна година за времето от 10.00 часа на първия ден от ваканцията до 19.00 часа на последния ден от ваканцията;

-3 март – всяка нечетна година за времето от 10.00 часа до 19.00 часа на съответния ден;

-1 май – всяка четна година за времето от 10.00 часа до 19.00 часа на съответния ден;

-6 май – всяка нечетна година за времето от 10.00 часа до 19.00 часа на съответния ден;

-24 май – всяка четна година за времето от 10.00 часа до 19.00 часа, а в случай, 2 че в този ден детето следва да присъства на учебно мероприятие – след приключването му за време от 3 /три/ часа;

-6 септември – всяка нечетна година за времето от 10.00 часа до 19.00 часа на съответния ден;

-22 септември – всяка четна година за времето от 10.00 часа до 19.00 часа на съответния ден, а ако детето е на детско/учебно заведение и/или друга извънкласна дейност и/или занимание – след приключването му за време от 3 /три/ часа;

-лични празници на детето /рожден ден, имен ден/ - всяка четна година за времето от 10.00 часа до 16.00 часа на съответния ден, а ако детето в този ден е на детско/учебно заведение и/или друга извънкласна дейност и/или занимание – след приключване на занятията за време от 3 /три/ часа в съответния ден.

Оставил е без уважение искането за присъждане на разноски на всяка от страните.

За да постанови решението си първостепенният съд е приел, че с решение № 2457/23.03.2022г. на СРС, 92 състав, влязло в сила на същата дата, е постановено родителските права по отношение на малолетното дете Л. да се предоставят за упражняване на майката, при която е определено и неговото местоживеене. На бащата е определен режим на лични отношения с детето. На 13.09.2022г. след постановяване на решението детето е диагностицирано със заболяване захарен диабет тип 1, а в последствие е установено и друго заболяване – абсансна епилепсия.

Съдът е обосновал решението си със заключението на приетата СМЕ, че се изискват специални грижи за детето, а именно поддържане на много добър метаболитен контрол чрез следене на кръвната захар, спазване на режим на хранене чрез броене на въглехидрати и приложение на инсулин, добра физическа активност и поведение при поява на отклонения в нивата на глюкозата. Формирал е извод, че и двамата родители разполагат с познания за осъществяване на метаболитен контрол на състоянието, показанията на кръвната захар на детето в дните неделя, понеделник и вторник, не се различават съществено от останалите дни в седмицата. Няма риск за живота и здравето на детето. Не е регистрирано остро усложнение след поставяне на диагнозата.

Обсъдил е и показанията на две групи свидетели, сочени от всяка от страните.

Въззивният състав кредитира обсъдените показания на свидетелите, след преценката им на основание чл. 172 от ГПК, като неоспорени от страните, логични и взаимно допълващи се и препраща към мотивите на първата инстанция на основание чл. 272 от ГПК.

Съдът е обсъдил и проведеното социално проучване от ДСП – Елин Пелин, където се сочи, че емоционалната връзка между Л. и баща е съхранена, като детето е споделило, че обича да ходи при баща си, а когато не е при него – поддържат връзка по телефона.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалването и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК валиден и допустим съдебен акт. Дължимата за въззивното производство държавна такса е внесена и съдът приема, че въззивната жалба е редовна и допустима, поради което следва да я разгледа по същество.

Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е 3 постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Решението е и допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл именно по исковата молба с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.

В проведените за нуждите на въззивното производство социални проучвания от ДСП – Красно село и от ДСП – Елин Пелин, обективирани в социални доклади съответно от 16.07.2025г. и 02.10.2025г. е отразено, че грижата за детето се осъществява от двамата родители, като времето за отглеждане е разделено между двамата. Бащата живее в жилище което е негова собственост и представлява четири етажна къща. Трудово ангажиран е в сферата на строителството и има възможност сам да организира трудовите си задачи, съобразно нуждите па детето. В социалния доклад на ДСП – Красно село е отразено, че по време на режима на лични контакти бащата и детето имат изградени ритуали - заедно закусват, гледат телевизия, излизат на разходки и провеждат срещи с близки по бащина линия. В заключение е формиран извод, че М. К. Д. желае да му бъде предоставена възможността да участва активно в грижите за детето, като е убеден в себе си, че разполага с нужните умения и знания да гарантира живота и здравето на Л.. Основни грижи за малолетната Л. Д.а полага майката, а детето се отглежда на адреса в кв. Побит камък, улица „Гео Милев“ № 19 двуетажна къща, собственост на съпруга на майката - А.А..

В социалния доклад на ДСП – Елин Пелин е преповторено изложеното в социалния доклад пред СРС, като е актуализирано, че малолетната Л. е ученик в 32-ро СУИЧЕ – гр. София и през учебната 2025/2026г. е във втори клас. Майката ползва платен годишен отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, а заедно с детето Л. ползват социални услуги към Фондация „За нашите деца“ – гр. София.

Пред въззивната инстанция и в изпълнение нормата на чл. 59, ал. 6 от СК е изслушан въззивникът В. Х. А., която е заявила, че живее в с. Нови хан, кв. „Побит камък“ със съпруга си в къща, която е негова. Живее с дъщеря си Л. и сина си Самуил.

Заявява, че е подала искова молба поради откритото заболяване при Л. - диабет и нуждата от специални грижи за нейното здраве. Излага пред съда, че когато детето спи при баща си е с по-висока захар. Проблемът между родителите е в комуникацията между тях.

По същия ред от въззивния съд е изслушан и въззиваемият М. К. Д.. Заявил е, че живее в гр. София, кв. „Горна баня“ в собствената си къща и с приятелката си.

Стаите са осем на брой. Има достатъчно място и за детето Л.. Работи като строителен техник и с плаващо работно време. Изразява желание за договаряне на такъв режим за Л., при който майка да е спокойна, когато детето е при него.

Съобразявайки предмета на спора, нормата на чл. 195, ал. 1 от ГПК и задължителните указания по т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, въззивната инстанция служебно е допуснала съдебна психологична експертиза (СПЕ), изготвена от вещото лице И. Р. Г.. От заключението на експерта се установява, че детето Л. е привързано и към двамата родители като емоционалната връзка между майката и детето е особено силна, предпоставка за което е обстоятелството, че детето живее с нея в едно домакинство и тя е постоянно отглеждащия родител. В присъствие на бащата, детето проявява уважение и внимание към него, както и към неговите инструкции и насоки.

Установява се, че детето има силна потребност от одобрението на майката и именно тя заема позицията на „значимия“ възрастен в живота, с чийто разсъждения и 4 преживявания се идентифицира в най-голяма степен. В много от ситуациите, детето интерпретира външния свят и отношенията, отчитайки гледната точка на майката като нейното емоционално състояние е фактор, с който то се съобразява и към който адаптира поведението си. При изпълнението на поставените задачи в нейно присъствие, Л. демонстрира, че се страхува да поеме риск да направи нещо, без да е сигурна как то би се възприело от майка . От заключението се установява, че конфликтът на лоялност при Л. е спрямо двамата родители, като по отношение на майката В. този конфликт е остър. Установява се амбивалентност в отношението на Л. към баща М., изразяващ се в обвинения и укори към него, но и много топли чувства, както и заявено от нея желание да се вижда с него всяка събота и неделя, с преспиване. Л. се опитва да „угоди“ и на двамата родители, когато е с тях, но тенденцията е много по-отчетлива и интензивна в динамиката на взаимодействието с майката, тъй като тя е постоянно отглеждащия родител. Причини за съществуването на конфликт на лоялност е употребата на емоционален натиск, заплахи и недоброжелателни коментари по отношение на другия родител, които отглеждащият родител използва в общуването с детето и в негово присъствие, резултат, на което то започва вътрешно да се разкъсва и раздвоява между обичта и вината, която изпитва към двамата си родители.