Определение № 1233 от 08.08.2025, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1233 гр. Шумен, 08.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на осми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Петранка Б. Петрова като разгледа докладваното от Петранка Б. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20253600500460 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 413, ал.2 във вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. №4779/19.06.2025 г. (п.кл. 17.06.2025 г.) от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК 207172780, със седалище и адрес на управление: гр. ......., ул. „.......“ №..., ет. ..., представлявано от изпълнителния директор Я.Б.

Я., чрез юрисконсулт Г. Б. срещу разпореждане №1150/28.05.2025 г. по ч. гр. д. №689/2025 г. на РС - Нови пазар, с което изцяло е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Х. Б.

Ш. с ЕГН **********, с настоящ адрес с. ..., общ. ..., обл. ..., за сумите: 774,03 лв. – главница;

92,79 лв. – договорна лихва за периода от 03.04.2023 г. до 30.10.2023 г.; 303,14 лв. – възнаграждение по гаранционна сделка; 154,21 лв. – мораторна лихва за периода от 31.10.2023 г. до 25.04.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на заявлението в съда до окончателното изплащане на заявлението, както и за сумата 26,48 лв.

– държавна такса и 200 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Жалбоподателят счита разпореждането за неправилно, постановено при съществени процесуални нарушения. Договорът за предоставяне на гаранция бил отделно, самостоятелно правоотношение, възникнало на база договаряне между „Файненшъл България“ ЕООД, вписано като финансова институция, и длъжника по договора за кредит, по което дружеството поело задължение да отговаря солидарно с длъжника за изпълнение на задълженията му по сключения с „Изи асет мениджмънт“ АД договор за паричен заем.

Налице бил и валиден договор за гаранция, сключен между кредитора „Изи асет мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД, цедент на заявителя. Поради неизпълнение задълженията на кредитополучателя в съответствие с уговореното в чл. 6 от договора за поръчителство, кредиторът е изискал и поръчителят погасил задължението на 1 длъжника. Не съществували законови изисквания възнаграждението по гаранционната сделка да бъде включено в ГПР. Предвид установената недействителност на договора за потребителски кредит е следвало, на осн. чл. 23 от ЗПК, да се определи размера на чистата стойност на кредита и за тази стойност да се издаде заповед за изпълнение. Отбелязва, че сключеният рамков договор за покупко-продажба на вземания между заявителя и гаранта е действителен, а в случая с подписаното приложение №1, с което се прехвърля пакет от вземания, част от които и задължението на длъжника Х. Ш., произтичащо от договора за предоставяне на гаранция от 02.03.2023 г., сключен между длъжника и „Файненшъл България“ ЕООД, възникнал и правният интерес за заявителя от подаване на заявление по чл. 410 за издаване на заповед за изпълнение. Моли съда да отмени разпореждането, с което е заповедният съд е отхвърлил изцяло заявлението и да се произнесе по съществото на спора.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

След като се запозна с доказателствата по делото, съдът намира частната жалба за неоснователна, поради следните съображения:

Ч.гр.д. №689/2025 г. по описа на РС – Нови пазар е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК, депозирано от „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД, против Х. Б. Ш., за парично вземане, произтичащо от договор за паричен заем №4739666 от 02.03.2023 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД - кредитор и Х. Б. Ш. – кредитополучател и договор за предоставяне на гаранция №4739666 от 02.03.2023 г., сключен между „Файненшъл България“ЕООД - гарант и Х. Б. Ш. - потребител. В заявлението е посочено, че на 02.03.2020 г. бил сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания и Приложение №1 към него от 04.12.2024 г. между „Файненшъл България“ ЕООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, съгласно който „Файненшъл България“ ЕООД е прехвърлил на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД /правоприемник на което е „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД/ вземането спрямо длъжника, считано от 25.11.2022 г., изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.

Уведомление за цесията било изпратено от „Файненшъл България“ ЕООД с писмо с обратна разписка до длъжника на 04.10.2024 г.. Паричното вземане е за следни суми: 774,03 лв. главница; 92,79 лв. - договорна лихва за периода от 03.04.2023 г. /датата на първата вноска/ до 30.10.2023 г. /датата на последната вноска/, 303,14 лв. – възнаграждение по гаранционна сделка; 154,21 лв. - мораторна лихва върху непогасената главница за периода от 31.10.2023 г. до 25.04.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението, както и разноски по заповедното производство. В заявлението е посочено, че поради неизпълнение на задължението по договора за паричен заем от кредитополучателя, същото било изпълнено от гаранта „Файненшъл България“ ЕООД в полза на „Изи Асет Мениджмънд“ АД, като на 01.10.2025 г. гарантът заплатил на заемодателя сумата от 963,59 лв. След погасяване на задължението за гаранта било възникнало правото на регресен иск срещу 2 длъжника, чието задължение било изпълнило, поради което за „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД /като цесионер/ възниквал правен интерес от предявяване на претенцията по съдебен ред. Към заявлението са приложени надлежно заверени копия от договор за потребителски заем №4739666 от 02.03.2023 г. между „Кредисимо“ ЕАД, в качеството му на кредитор и Х. Б. Ш., в качеството му на кредитополучател и погасителен план, Договор за предоставяне на гаранция № 4739666 от 02.03.2023 г., сключен между „Файненшъл България“ЕООД - гарант и Х. Б. Ш. – потребител.

Подаденото заявление се основава на договор за паричен заем №4739666 от 02.03.2023 г.между „Изи Асет Мениджмънд“ АД и длъжника, съгласно който на длъжника е предоставен паричен заем в размер на 1000 лв. със срок за издължаване 8 месеца, на 8 броя вноски в размер на всяка 144,47 лв. с посочени конкретни дати на всяка вноска с фиксиран годишен лихвен процент на заема 40% и ГПР 48,14%. Общата сума дължима по заема е в размер на 1155,76 лв. /главница и възнаградителна лихва/. Съгласно чл. 4 от договора заемателят се задължава в срок от три дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1. Две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на посочените в договора изисквания; 2. Банкова гаранция с бенефициер – заемодателя за сумата по чл. 2, т. 7, със срок на валидност – 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора; 3. Одобрено от заемодателя дружество – поръчител, което предоставя гаранционни сделки.

По делото е приложен договор за предоставяне на гаранция №4739666 от 02.03.2023 г. между „Файненшъл България“ ЕООД, в качеството на поръчител и длъжника, в качеството на потребител, по силата на който гаранта отговаря солидарно с потребителя пред „Изи Асет Мениджмънд“ АД за изпълнението на всички задължения на потребителя във връзка с договора за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на задължението по договора. Съгласно чл. 3 от този договор, потребителят дължи възнаграждение в размер на 404,24 лв., платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 50,53 лв., дължими на падежа на погасителните вноски по договора за паричен заем, като възнаграждението се дължи независимо дали отговорността на поръчителя ще бъде ангажирана при евентуално неизпълнение от страна на длъжника или не. Вноските са включени в погасителния план по договора за паричен заем и „Изи Асет Мениджмънд“ АД е овластено да приема вместо гаранта изпълнението на задължението на потребителя за плащане на възнаграждението по този договор и всички други вземания на гаранта по този договор, С атакуваното разпореждане НПРС е отхвърлил изцяло заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Х. Б. Ш.. За да отхвърли заявлението съдът е приел, че договорът за потребителски кредит е недействителен, тъй като не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9а и 10 ЗПК – не сочи методиката за изчисляване на референтния лихвен процент, както и действителният ГПР, поради неотчитане на разходите по договора за предоставяне на гаранция. Намерил клаузата на чл. 4 от договора относно обезпечеността на кредита за неравноправна, доколкото същата била предварително изготвена и задължителна, без 3 възможност на потребителя да влияя върху нея, в т.ч. и относно избора на дружеството – поръчител. Изложени са мотиви, че възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция води до увеличение на ГПР по договора за заем, което от своя страна представлява заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Поради нищожността на чл. 4 от договора за заем, както и цялостната негова недействителност, съдът приел, че е изцяло нищожен и сключения договор за предоставяне на гаранция, поради което и за поръчителя не са възникнали правата по чл. 5 от договора за предоставяне на гаранция – да иска възстановяване на платените от него задължения. Следователно дори гарантът да е платил сочената сума, той е платил по един нищожен договор и платеното се явява недължимо платено от страна на гаранта. След като поръчителят не притежава права, основана на договора за предоставяне на гаранция поради неговата нищожност, той не може да прехвърля такива на заявителя, който се основава на договор за цесия, тъй като не може да се прехвърлят несъществуващи права.

При така изнесените обстоятелства и факти, съдът достига до следните изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението трябва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, да не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да не е налице обоснована вероятност за това; длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на Република България и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията на Република България съгласно чл. 411, ал. 2 от ГПК. Съобразно чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, а съгласно т.

3, на чл. 411, ал. 2 /нова - ДВ бр. 100/2019 г. / заповедният съд е задължен да следи за наличието на неравноправни клаузи, когато искането на заявителя произтича от потребителски договор, какъвто е настоящият случай. С оглед качеството на заемателя, е налице договор с потребител по смисъла на § 13 от ДР на ЗЗП, по отношение на който намират приложение съответно разпоредбите на ЗПК. Съгласно чл. 24 от ЗПК за договора за потребителски кредит се прилага и чл. 143-148 от ЗЗП, като неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В чл. 143, ал. 2 от ЗЗП са посочени 20 хипотези, при наличието на една от които би могло да се приеме, че е налице неравноправна клауза. С даденото задължително тълкуване на закона с Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 1/2020 г., ОСГТК, се прие, че съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. В мотивите към горното решение е прието, че: "С новелата на чл. 7, ал. 3 ГПК /ДВ бр. 100/2019 се предвиди изрично задължение на съда да 4 следи служебно за нищожността по чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на потребителите, произтичаща от неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Изрично задължение да следи за неравноправни клаузи в потребителските договори съдът има и в заповедното производство. При установяването на такава клауза, на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, съдът отказва издаването на заповед за изпълнение. По отношение на останалите сделки, задължението на съда да се произнесе за нищожността им се извежда от общите принципи на гражданския процес. Тези основни правни норми не са абсолютни, не действат самостоятелно, а си взаимодействат и се допълват и трябва да се прилагат така, че да се прояви тяхната балансираност. Когато нищожността произтича от формата или съдържанието на договора, съдът е длъжен да я констатира служебно, като в този случай правото на страната да се позове на нея не е обвързано със срок. ". В горния смисъл и Решение № 50206 от 25.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3578/2020 г., III г. о., и др. Според дадените разяснения с ТР № 1/2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд извършва служебна проверка за правилното приложение на императивни правни норми. Нормите на ЗЗП, уреждащи материята за неравноправния характер на клаузи в потребителски договори, както и нормите на ЗПК, касаещи формата, действителността на договора за кредит и последиците от установяване на недействителността му, са именно от такъв характер - императивни.