Решение № 161 от 23.10.2025, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 161 гр. К., 23.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Кирил М. Димов

Невена К. Калинова при участието на секретаря Славея Д. Топалова като разгледа докладваното от Невена К. Калинова Въззивно гражданско дело № 20255100500184 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение N 68/14.05.2025 г. по гр.д. N 22/2025 г. по описа на РС – К. е осъден ответника „Дом за стари хора“, гр.К., със седалище и адрес на управление гр. К., ул.“Х.Б.“ N 2, с БУЛСТАТ **********, представлявано от Директора И. МV И., поделение към Община К., пл. “Б.“ N 5, с БУЛСТАТ **********, да заплати на ищеца Н. Ю. Х. от гр.К., на основание чл. 200, ал. 1 от КТ сумата в размер на 10 000 лева, представляваща обезщетение за причинените й на 06.04.2024г., вследствие на настъпила трудова злополука, неимуществени вреди, изразяващи се във фрактура на долния край на лъчевата кост на дясната ръка, настъпил постравматичен стрес, безсъние, ведно със законната лихва върху главницата от 10 000 лева, считано от датата на увреждането - 06.04.2024г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен иска в останалата му част до пълния му предявен размер от 40 000 лева и ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 1 155 лева разноски по делото за адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от иска, а по сметка на Районен съд – К. и сумата от 400 лева, представляваща държавна такса за разглеждане на делото съобразно уважената част от иска.

Подадени са въззивни жалби и от двeте страни по делото както следва:

1.подадена е от Н. Ю. Х. от гр.К., чрез представител по пълномощие, въззивна 1 жалба вх. N 678/14.05.2025 г. по входящия регистър на РС– К., срещу решението в частта, с която предявеният от Н. Ю. Х. срещу „Дом за стари хора“ гр.К. иск по чл.200, ал.1 от КТ за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над сумата 10 000 лв. до пълния му предявен размер от 40 000 лв. и 2.подадена е от „Дом за стари хора“ гр.К., чрез представител по пълномощие, въззивна жалба вх. N 770/03.06.2025 г., п.кл. 02.06.2025г. по входящия регистър на РС – К., срещу решението в частта, с която предявеният от Н. Ю. Х. срещу „Дом за стари хора“ гр.К. иск по чл.200, ал.1 от КТ за обезщетение за неимуществени вреди е уважен за сумата от 10 000 лв..

Решението на РС – К., с което предявеният от Ю. Ю. Х. срещу „Дом за стари хора“ гр.К. иск по чл.200 от КТ е отхвърлен за разликата над сумата 10 000 лв. до пълния му предявен размер от 40 000 лв. се обжалва като необосновано и постановено при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, с искане в тази част да се отмени и предявеният иск да се уважи изцяло, ведно със законната лихва от датата на увреждането на 06.04.2024г. и направените по делото разноски. Изложени са оплаквания, че първоинстанционният съд не е анализирал в достатъчна степен поотделно и в съвкупност доказателствата по делото и при допуснати процесуални нарушения не е допуснал исканата от ищеца съдебно-медицинска експертиза с поставени задачи, както и не е съобразил задължителната съдебна практика по приложението на чл.52 от ЗЗД.

С въззивната жалба не се сочат нови писмени доказателства и се прави искане на основание чл.266, ал.3 от ГПК да се допусне исканата пред първоинстанционния съд съдебно-медицинска експертиза

Въззиваемият „Дом за стари хора“ гр.К. в срока по чл.263, ал.1 от ГПК, чрез представител по пълномощие, е подал отговор на въззивната жалба, с който я оспорва, с искане да се остави без уважение. Оспорва искането на насрещната страна за допускане на съдебно-медицинска експертиза в настоящото въззивно производство, при възражение, че не е необходима за установяване на обстоятелствата по формулираните задачи, с оглед на приобщените по делото доказателства. С отговора на въззивната жалба не се сочат нови писмени доказателства и не се правят нови доказателствени искания.

Решението на РС – К., с което предявеният от Ю. Ю. Х. срещу „Дом за стари хора“ гр.К. иск по чл.200 от КТ е уважен за сумата от 10 000 лв. се обжалва от „Дом за стари хора“ гр.К. като неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, с искане в тази част да се отмени и предявеният иск да се отхвърли изцяло или присъденото обезщетение да се намали съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Изложени са оплаквания, че предявеният иск е недоказан и увреждането е настъпило при 2 нарушение на служебните задължение на ищеца, което сочи на неговия умисъл или на проявена груба небрежност, като трудовата злополука е настъпила по изключителна вина на ищеца и основателно е възражението на ответника по чл.201, ал.1 от КТ, евентуално това по чл.201, ал.2 от КТ, по които първоинстанционният съд не се е произнесъл. С въззивната жалба не се сочат нови писмени доказателства и не се правят нови доказателствени искания.

Въззиваемият Н. Ю. Х. от гр.К. в срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е подала отговор на въззивната жалба, подадена от насрещната страна.

В съдебно заседание въззивникът Н. Ю. Х. от гр.К. не се явява и не се представлява, като с писмена молба чрез представител по пълномощие поддържа въззивната жалба по съображенията, изложени в същата, оспорва въззивна жалба на насрещната страна и претендира разноски по делото.

В съдебно заседание въззивникът „Дом за стари хора“ гр.К. чрез представител по пълномощие поддържа въззивната жалба по съображенията, изложени в същата, оспорва въззивната жалба на насрещната страна и поддържа отговора по същата, както и претендира разноски по делото.

Въззивният съд, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл. 269 ГПК, приема за установено следното:

Въззивната жалба на всеки един от въззивниците е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и като допустима следва да се разгледа по същество.

При извършената служебна проверка на обжалваното решение, въззивният съд констатира, че същото е валидно и допустимо.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба вх.

N 119/24.01.2025г., подадена от Н. Ю. Х., в която са изложени твърдения, че по силата на трудов договор е назначена в “Дом за стари хора” гр.К. на длъжност „медицинска сестра”, като с допълнително споразумение N 08/05.03.2024 г. бил променен срокът на действие на трудовия договор и работното й време на 8 часа дневно, считано от 01.01.2024 г., като изпълнявала трудовите си функции коректно и добросъвестно, без нарушения на трудовата си дисциплина. При изпълнение на трудовите си задължения в Дома на 06.04.2024 г. в 16.45 ч. по хранене на потребител, облечена в работно облекло, излизайки от една към друга стая, ищецът се подхлъзнала на пода, стъпвайки на разсипана храна, паднала на земята и за известно време загубила съзнание, без спомен колко време е престояла на пода. След като се свестила, усетила непоносима болка в областта на китката на дясната ръка и когато сама се изправила, се насочила към коридора, където забелязала готвачката М. А. Й., която я попитала какво се е случило, а тя пребледняла от болка, отговорила, че била паднала на земята и не помнела какво е станало. Обадила се на колегата си Б. Ю., с когото заедно посетили филиал за “ЦСМП” К., където било установено, че ръката й била отекла, с препоръка да пътува 3 за МБАЛ “Д-р А.Д.” АД, гр. К., до което лечебно заведение била транспортирана с личен превоз и в което била прегледана в Спешно отделение, след което и консултирана с ортопед травмотолог. След извършени изследвания, включ. образна диагностика, констатирали, че е налице фрактура на долния край на лъчевата кост на дясната ръка, която била наместена и с местна анестезия била поставена гипсова имобилизация на дясна предмишница. Твърди се още, че гипсовата имобилизация продължила 35 дни, след което на 11.05.2024 год. била премахнатa и по време на която ищецът нямала възможност сама да се обслужва, което наложило майка й да се грижи за нея. След сваляне на гипса болките, отока и ограничените движения на дясната ръка продължили, което наложило ищецът да бъде хоспитализирана в МБАЛ ”Д-р А.Д.” АД, гр.К., в отделение по “Физикална и рехабилитационна медицина” за времето от 21.06.2024 г. до 28.06.2024 г., през което констатирали, че по отношение на дясната ръка са налице затруднения в дейностите от ежедневния живот на ищеца, както и болезненост и ограничено движение на дясна гривнина става, с назначена рехабилитационна програма - ЛФК срещу съпротив, лимфен дренаж, лечение със СЧТ и др., лечение с НИМП. При изписването ищецът била с редуциран, но все още съществуващ болков синдром и увеличен обем на движение, посочено в заключението към епикризата. Към настоящия момент ищецът още не можела да се отърси от шока и кошмара, който преживяла, страдала от безсъние и често получавала сърцебиене.

Преди злополуката била пълноценен и здрав човек, без придружаващи заболявания, след което имала ограничени движения на дясната ръка, изпитвала болки, които се засилвали при промяна на годишните сезони и не можела да изпълнява физическа работа, била напрегната и тревожна повече от пет месеца, с нарушен сън за дълъг период от време поради изпитвани силни продължителни болки. За времето от 08.04.2024 г. до 28.06.2024 г. ищецът била временно неработоспособна, което я депресирало и защото изпитвала съмнения и страх дали ще се възстанови дясната й ръка и движенията й в пълен обем, при наложилото се ежемесечно посещаване на различни лекари. С декларация за трудова злополука N 1/09.04.2024 год., досие N 5, заведена в ТП на НОИ - гр.К. с вх. N 5101-08-5/09.04.2024 г., ответникът декларирал настъпилата злополука като трудова по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО и същата с влязло в сила разпореждане N 5104-08 4/12.04.2024 г. на длъжностно лице от ТП на НОИ- К. на основание чл.60, ал.1 от КСО билa приета за трудова злополука по чл.55, ал.1 от КТ. Причинените й неимуществени вреди ищецът счита, че са в пряка и причинна връзка с изпълняваната от нея трудова дейност, поради което следвало да се ангажира имуществената безвиновна и доказана по безспорен начин отговорност на работодателя й „Дом за стари хора”, гр.К., като самостоятелно организационно и икономически обособено образувание — поделение към Община К., регистрирано в регистър БУЛСТАТ. Искането е съдът да постанови решение, с което на основание чл.200, ал.1 от КТ да осъди ответника да й заплати сумата в размер на 40 000 лв., 4 представляваща обезщетение за причинените й на 06.04.2024 г. вследствие на настъпилата трудова злополука неимуществени вреди, изразяващи се във фрактура на долния край на лъчевата кост на дясната ръка, настъпил постравматичен стрес, безсъние, ведно със законната лихва върху главницата от 40 000 лв. за времето от датата на увреждането 06.04.2024 год. до окончателното й изплащане, както и да й заплати направените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът оспорва изцяло иска по основание и по размер, при възражения, че твърденията на ищеца са противоречиви относно механизма на твърдяната трудова злополука, като дори същата да се приеме за трудова, тя е станала по изключителна вина на ищеца, тъй като основните й задължения по длъжностна характеристика били да участва при раздаването на храна и оказването на помощ при хранене на нуждаещите се възрастни и да осъществява контрол за спазване на хигиенните изисквания в дома. Нарушаването на служебните задължения сочело умисъл от страна на ищеца, т.е. липсата на елементарно старание и внимание, пренебрегвайки основни правила за безопасност. Сочи също, че ищецът е допринесла за настъпване на трудовата злополука при груба небрежност, поради което било налице съпричиняване. Наред с това възразява, че ищецът е получила обезщетение от общественото осигуряване за временна нетрудоспособност поради трудова злополука, като неприспадането на тази сума би довело до двойно плащане и неоснователно обогатяване. Прави възражение за прекомерност на претендираното обезщетение от 40 000 лв., който размер счита, че е в разрез с трайно установената практика на ВКС за определяне на размерите на обезщетенията за подобен род вреди.