Решение № 27 от 17.02.2026, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. Разлог, 17.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Антонина Д. Якимова при участието на секретаря А. Р. Т., разгледа докладваното от Антонина Якимова, Адм. нак. дело №

20251240200166 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по жалба, подадена от „Ф.А.“ЕООД, ЕИК*, с адрес с.Б., о.Р., у.„Д.ч.“№*, с управител Я.Г.П., против НП №* от 18.02.2025 г. на Н-ка на о-л „ОД“С., Д„ОД“ в ГД„ФК“, с което на осн. чл.185, ал.1 от ЗДДС, на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ от 1`000,00 лева за нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС.

В СЗ пред настоящия съд. състав не се явява законен представител на дружествотожалбоподател. Явява се упълномощен процесуален представител - адв. Б., която поддържа жалбата и пледира за отмяна на процесното НП. Представя писмена защита, в която релевира доводи за недопустимост на кумулативното налагане както на имуществена санкция, така и ПАМ за едно и също нарушение на дружеството-жалбоподател. Отделно от това навежда твърдения, че дори от формална страна да е осъществено нарушение на разпоредбите на Наредба №*/13.12.2006 г., в конкретния случай предвид наличието на смекчаващи обстоятелства, същото следва да се квалифицира като маловажен случай.

Претендират се и разноски съгласно представен списък.

Въззиваемата страна - редовно призована, не се явява, не се явява и процесуален представител. Процесуалният представител - гл. юрк. Е.В.М. депозира писмено становище с вх. №*/10.06.2025 г. по описа на съда, в което развива подробни съображения за процесуалната и материалната законосъобразност на НП, като моли същото да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира се присъждането на разноски, представляващи юрк. възнаграждение за процесуално представителство пред настоящата инстанция.

РП-Б., ТО-Р., не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

След преценка на събрания по делото доказателствен материал, съдът прие от фактическа страна следното:

На 25.01.2025 г. в г.Б., била извършена проверка от св. А.Ф.М. и св. С.К.Ж. на търг. обект по смисъла на пар.1, т.41 от ДР на ЗДДС, – бар “S., в г.Б., у.„Н.Г.“№*, стопанисван от „Ф.А.“ЕООД, ЕИК*. По време на проверката било установено, че в обекта е монтирано и въведено в експлоатация ФУ модел T.M20 с рег. №на ФУ в НАП*, дата на регистрация в НАП 30.12.2019 г., индивидуален №/ИН/ на ФУ* и индивидуален №/ИН/ на фискалната памет *. При преглед на ДФО №*/25.01.2025 г. издаден от монтираното в обекта ФУ, било установено, че за деня на проверката са регистрирани продажби платени с банкови карти на 1 обща ст-ст 64,50 лв. Същевременно при проверка на кратък репорт за 25.01.2025 г. от наличното в обекта ПОС-терминално устройство, през което се извършват плащания от клиенти, се констатирало, че извършените плащания с банкови карти са от 145.00 лв.

Предвид това инспекторите по приходите приели, че за извършените плащания с банкови карти от 80.50 лева не са издадени фискални касови бележки от монтираното в обекта ФУ, нито касови бележки от кочан.

Като доказателство за резултатите от извършената проверка бил съставен протокол серия АА №*/25.01.2025 г.

На същата дата, а именно на 25.01.2025 г., на дружеството-жалбоподател, в присъствието на законния представител на дружеството- Я.Г.П., бил съставен АУАН №*/25.01.2025 г. за извършено нарушение на разпоредбата на чл.118, ал.1 от ЗДДС, във вр. с констатациите на проверяващите. Актът е надлежно предявен и връчен. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, е депозирано писмено възражение.

Въз основа на АУАН №*/25.01.2025 г. било издадено атакуваното НП №* от 18.02.2025 г. на Н-ка на о-л „ОД“-С., Д„ОД“ в ГД„ФК“, с което на жалбоподателя на осн. чл.185, ал. 1 от ЗДДС, е наложена „имуществена санкция“ от 1`000,00 лева за нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС.

Междувременно, след издаването на процесното НП, за същото нарушение по чл.118, ал.1 от ЗДДС, на дружеството-жалбоподател била издадена и Заповед за налагане на принудителна адм. мярка №*/24.02.2025 г. на Н-ка на о-л „ОД“-С. в ГД „ФК“ при ЦУ на НАП / л. 65-67/, с която на осн. чл.186, ал.1, т.1, б. "а" от ЗДДС, и на осн. чл.187, ал.1 от ЗДДС, било разпоредено „запечатване“ на обекта - бар “S., в г.Б., у.„Н.Г.“№*, стопанисван от „Ф.А.“ЕООД, ЕИК*, за срок от 14 дни и забрана за достъп до него.

Във вр. с подадена жалба от дружеството „Ф.А.“ЕООД за отмяна на горепосочената заповед за налагане на ПАМ, било образувано адм. дело №499/2025 г. по описа на АС-Бл..

Инстанционният контрол приключил с постановяването на Решение №2267/09.05.2025 г. на АС-Бл. /л.68-70/, видно от което е, че е била отменена атакуваната Заповед №*/24.02.2025 г.

Постановеният съд. акт е влязъл в сила, като същият е потвърден с Решение №10834 от 04.11.2025 г., постановено по а.д. №7560/2025 г. по описа на ВАС.

Като свидетели по делото са разпитани А.Ф.М. и С.К.Ж. - лицата, които са извършили проверката, както и С.П.П. –барман в проверявания обект.

Свидетелят А.М. /актосъставител/ сочи, че на 25.01.2025 г. при извършена проверка на търг. обект – бар “S.” в г.Б., у.„Н.Г.“било установено, че за сумата от 80.50 лева не са издадени фискални касови бележки от наличните ФУ, нито касови бележки от кочан. Твърди, че на място са присъствали управителя на дружеството-жалбоподател, както и бармана, работещ в проверяваното заведение, като за установеното нарушение на същата дата – 25.01.2025 г., е съставен АУАН.

Свидетелката С.Ж. потвърждава, че на 25.01.2025 г., заедно с колегата си, е извършила проверка на процесния обект относно установяване спазване на разпоредбите на данъчното и осигурителното законодателство. Твърди, че тогава били установени две нарушения, едно от които се изразявало в неиздаване на фискални касови бележки за сумата от 80.00 лева. С оглед на констатираните нарушения, бил съставени и връчени актове в деня на проверката.

Свидетелят С.П. заявява, че работи като барман и си спомня извършената проверка. Твърди, че в присъствието на инспекторите възникнал технически проблем, изразяващ се в невъзможност за разпечатване на касови бележки. За него уведомил проверяващите, поддържащият програмата и шефовете му – Я.П. и И.П..

При установяване на фактическата обстановка, съдът се довери на показанията на свидетелите инспектори по приходите М. и Ж., като взе предвид тяхната последователност, непротиворечивост, информативност и корелацията им с приложените по делото писмени док-ства. Високата доказателствена стойност на показанията на тези свидетели се основава на възпроизвеждането на непосредствено възприети от тях обстоятелства, релевантни към 2 предмета на делото. Не така стоят нещата с показанията на св. С.П.. Изложеното от него относно възникнал технически проблем в деня на проверката, според настоящия съд. състав представлява защитна версия, доколкото същият е заинтересован свидетел с оглед на трудовото му правоотношение с дружеството-жалбоподател.

Писмените док-ства, доколкото са относими към предмета на делото и изясняват същото, съд. състав кредитира изцяло и основа фактическите си изводи и на тях, като същите са приобщени по надлежния процесуален ред.

При така установената фактическа обстановка, съдът прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за обжалване по чл.59, ал.2 от ЗАНН, и е насочена с/у подлежащ на съд. контрол адм. нак. акт, поради което се явява процесуално допустима

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения:

При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи - АУАН е съставен от инспектор по приходите, съгл. чл.193, ал.2 ЗДДС, вр. чл.7, ал.1, т.4 от Закона за НАП и т.2.1. от приложената заповед №*/27.02.2024 г., атакуваното НП е издадено от орган, надлежно упълномощен на основание чл.193, ал.2 ЗДДС, от ръководителя на НАП с т.1.1 на същата заповед.

На следващо място, същите са в предвидената от закона писмена форма и съдържание, при спазване на установения ред и в сроковете по чл.34, ал.1 и, ал.3 ЗАНН. Налице е и редовна процедура по съставянето и връчването им и съдържат всички изискуеми съобразно разпоредбите на чл.42 ЗАНН и чл.57 ЗАНН реквизити, в това число описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, неговата правна квалификация и докствата, установяващи нарушението.

Релевантните за обективната съставомерност на нарушението признаци са описани по ясен и конкретен начин, като дадената правна квалификация съответства на словесното описание.

Неоснователни са упреците на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения, основани на указанията на СЕС, дадени в решение от 4.05.2023 г., по дело С97/21. Безспорно, във вр. с неизпълнението на данъчното задължение, санкционирано от АНО, по отношение на „Ф.А.“ЕООД е наложена и принудителна адм. мярка „запечатване на търговски обект" и „забрана на достъп до обект" за срок от 14 дни. В случая обаче, адм. акт, с който е наложена въпросната принудителна адм. мярка е отменен с Решение №2267/09.05.2025 г., постановено по адм.д. №499/2025 г. по описа на Бл.АС, потвърдено с Решение №10834/04.11.2025 г. по адм. д. №7560/2025 г. по описа на ВАС, респ. заповедта не е произвела правното си действие както към момента на издаването на НП, така и до настоящия момент. В мотивите на съд. акт, с който е отменена принудителната адм. мярка, съдът е приел от една страна, че кумулирането на мярката по чл.186, ал.1, т.1, б.„а” ЗДДС, с наложената на дружеството имуществена санкция по чл.185, ал.1 ЗДДС, за нарушението по чл.118, ал.1 ЗДДС, /извършени плащания с банкови карти от 80.50 лева, за които не са издадени фискални касови бележки/ не зачита правото по чл.50 от Хартата /т.55 от решението на Съда на ЕС по дело С-97/21/, а от друга страна, че същото е непропорционално. Тоест, ЗППАМ не е отменена поради недоказаност на нарушението.

Нито решение на СЕС от 04.05.2023 г. по дело С-97/21, нито практиката на СЕС по приложението на чл.50 от ХОПЕС, поначало предполагат забрана за едновременно /паралелно/ протичане на отделни производства с нак. хар-р с/у едно и също лице по повод едно и също деяние, ако по никое от тях не е постановено окончателно решение или друг акт. В този смисъл, макар правната ни уредба да не осигурява координиране на съд. производства, имащи за предмет мерки по чл.185 и чл.186 от ЗДДС, то приключването на едно от тези производства с акт, който на собствено основание премахва последиците на 3 една от мерките, то съдът следва да отчете отпадналото кумулиране на мерките и да се произнесе относно тежестта на поставената пред него за контрол друга спорна мярка. В тази ситуация и без да се нарушава решение на СЕС от 04.05.2023 г. по дело С-97/21 се обезпечава възможността за ефективно наказване на нарушителя по наложено му наказание, но без да се нарушава правилото на чл.50 от ХОПЕС.

Ето защо не може да бъдат споделени съображенията на жалбоподателя, че е без значение за преценката за спазване правилото на чл.50 от ХОПЕС, обстоятелството дали заповедта за налагане на принудителна адм. мярка е отменена, какъвто е случаят, или не е отменена по съд. ред, респ. дали същата е проявила своето действие. Именно отмяната на заповед №*/24.02.2025 г. като „второ наказание“, наложено по реда на чл.186, ал.1, т.1 от ЗДДС, във вр. със същото деяние, за което е наложена „първото наказание“ ч/з процесното НП от 18.02.2025., е обстоятелството, което позволява да се прецени законосъобразността на НП, вкл. и от гледна точка на пропорционалността на наложената имуществена санкция, след като правните последици от нарушаването на правилото ne bis in idem са премахнати ефективно /в този смисъл са Решение №5459/09.12.2025 г. по адм. дело №2147/2025 г. на АС-Бл. и Решение №5238/24.11.2025 г. по адм. дело №2115/2025 г. на АС-Бл./.