Решение № 728 от 19.02.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 728 гр. Пловдив, 19.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Вили Ст. Шутова като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20225330114629 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба от „Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК 131134023, против А. В. Р., ЕГН: **********, с която са предявени кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422 от ГПК, вр. чл. 430 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че ищецът образувал ч. гр. дело №7710/2022г. по описа на Районен съд – Пловдив, ГК по реда на чл. 417 от ГПК срещу А. В. Р., ЕГН: **********. Въз основа на издадените заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист са образували *** *** ***. В срок срещу заповедта постъпило възражение от длъжника, поради което за ищеца се породил правен интерес да предяви настоящите искови претенции в срока по чл. 415 ГПК.

Твърди се, че на 17.04.2018г. „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД сключва Договор за потребителски кредит № *** (Приложение №2) с ответника. Размерът на представения кредит бил 8870.19 лева, като към отпуснатия кредит се включила и еднократна такса за оценка на риска, в размер на 950.38 лева, дължими в деня на подписване на договора за кредит, която се финансирала от кредитора и се възстановявала от Потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план предвид заявеното му желание в искането-декларация (Приложение 3). Сочи се също, че част от средствата по отпуснатия кредит в размер на 3345 лева са преведени за погасяване на преходни негови задължения съответно: сумата в размер на 500 лева по договор № ***, сумата в размер на 1673 лева по договор № **********, сумата в размер на 899 лева по договор № *** и сумата в размер на 273 лева 1 по договор № ***, всички съобразно релевирано от длъжника искане в приложено изявление за рефинансиране на задължение (Приложение 5).

Твърди се, че в тези случаи, когато потребителя е пожелал сключване на застраховки или да се присъедини към застрахователните програми застрахователни премии, финансирани от кредитора се превеждат по сметка на избрания от потребителя застраховател, за което самия той дава изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора. Посочва се, че потребителят пожелал да сключи застраховка „Живот“ в размер на 950.40 лева, както и застраховка „Безработица“ в размер на 969.41 лева. Общото крайно задължение по Договора възлизало на 15788.78 лева, която сума била разсрочена на 48 погасителни месечни вноски, от които 47 вноски в размер на 328.94 лева и една последна изравнителна вноска в размер на 329.16 лева.

Уговорения лихвен процент между страните, с който се олихвявал предоставения кредит, изразен като годишен лихвен процент бил в размер на 31.84 %. В така предоставената сума кредитополучателя имал задължение да върне на месечни вноски, всяка включваща главница и договорна лихва.

Длъжникът преустановил плащанията по договора, като пропуснал да погаси задълженията си за последните 42 вноски от уговорения погасителен план.

Видно от чл. 6 на процесното съглашение на 25.04.2022г. е настъпил крайния срок, а с него и падежът на всяка една от просрочените вноски, което обосновавало тяхната изискуемост. Към датата на входиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по ред на чл. 417 от ГПК, задължението на ответника било съставено от 8270.07 лева главница и 5545.22 лева договорна лихва. Ответникът дължал обезщетение за забава за периода от 25.11.2018г. до 11.05.2022г. в размер на 4953.70 лева.

С оглед на гореизложеното се моли да се постанови решение, с което да се признае за установено, че ответницата в качеството си на кредитополучател по Договор за потребителски кредит №*** дължи изпълнение на парично задължение към „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, в качеството и на „Кредитор“ по същия договор, в общ размер на 18768.99 лева, от които неизплатена главница в размер на 8270.07 лева, договорена лихва в размер на 5545.22 лева за периода от 25.11.2018г. до 25.04.2022г., обезщетение за забава в размер на 4953.70 лева за периода 25.11.2018г. до 11.05.2022г. ведно със законната лихва, считане от датата на подаване на заявлението по 417 от ГПК (30.05.2022г.) до окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове, както и оспорва изложените фактически твърдения и по конкретно дължимостта на претендираните от ищцовото дружество суми. Намира, че предявените искове са неоснователни и недоказани, като моли същите да бъдат отхвърлени. Възразява размерът на предоставения кредит да е 8870.19 лева, като тази сума представлявала общия размер на кредит, но тя не била реална, тъй като в общия размер на кредита не била включена еднократна такса оценка на риска в размер на 950.38 лева, както и лихвите по кредита. Така общата сума по кредита била съвсем различна от посочената. Това заблуждавало ответника като потребител.

2

Размерът на отпусната заемна сума била в размер на 6000 лева, а кредиторът искал 15788.87 лева, което било два пъти и половината в отпуснатата заем сума. Оспорва се, че задължението не е било погасено. Счита исковата молба за нередовна, тъй като не било посочено какъв е размерът на плащанията извършени от ответницата за погасяване на задълженията по кредита. Прави възражение,че претендираната договорна лихва в размер на 5545.22 лева и обезщетение за забава в размер на 4953.70 лева са погасени по давност, съобразно разпоредбата на чл. 111 ЗЗД.

Прави възражение за недействителност на договора за потребителски кредит и за нищожност на договорните клаузи от същия поради противоречие с ЗПК. Сочи се, че не са били посочени в ГПР допълнителни такси и застраховки към договора, като същото било нарушение на ЗПК и договора следвало да бъде обявен за недействителен. Възразява,че сключения договор е недействителен, тъй като бил с шрифт по-малък от 12 пиксела.

С оглед гореизложеното счита предявените искови претенции за неоснователи и моли съдът да ги отхвърли. Претендира разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

От приобщените по делото доказателствени материали се изяснява, че между „Ти Би Ай Банк” ЕАД и ответникът е възникнало правоотношение по повод на сключен Договор за потребителски кредит № ***, по силата на който на длъжника е предоставена сума в размер от 6000 лева /л.5- 11/, която е усвоена по банкова сметка на ответника, открита в „Ти Би Ай Банк“ ЕАД ( чл. 7.2 от договора ). Ищецът- кредитор е финансирал и застрахователна премия на ответника в общ размер от 1919.81 лева., включваща покрития по клаузи „B a n k Комбо Живот“ на стойност 950.40 лева. и “ B a n k Комбо Безработица“ на стойност 969.41 лева. В чл. 7.1 от договора е посочено, че общата сума, която е усвоена от потребителя - ответник е 8870.19 лева.

Крайният срок за погасяване на задълженията по договора за кредит е 25.04.2022г. ( към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК в съда30.05.2022 г., всички вземания са падежирали ). Съобразно чл. 7.1 от договора, длъжникът следва да заплати на кредитора и еднократна такса „оценка на риска“, която възлиза на сума в размер от 950.38 лева.

От приетото по делото заключение по изготвената ССчЕ / л. 1114-- 123/ се установява, че отпуснатата по силата на процесния договор за кредит сума в размер от 6000 лева. е усвоена от длъжника на 17.04.2018 г. по посочена от него банкова сметка в „Ти Би Ай Банк“ ЕАД. Отразено е, че длъжникът е осъществил частични плащания по договора, които са в общ размер от 1988.33 лева. Посочено е също, че по договора за кредит са включени покрития по клаузи „Bank Комбо Живот“ на стойност 950.40 лева. и “Bank Комбо Безработица“ на стойност 969.41 лева, за които вещото лице в съдебно заседание посочва, че са включени в главницата, както и сумата от 950.38 лева, представляваща еднократна такса „оценка на риска“, като така общата сума на главницата, върху която е начислявана и лихва е в размер на 8870.19 3 лева. Относно сумата по застрохателните премии вещото лице не може с категоричност да посочи дали тя е преведена по банкова сметка на застрахователя.

По делото е изготвено и заключение по назначена съдебно техническа експретиза, вещото лице по която заключава, че текста в Договор за потребителски кредит № *** и Заявление – декларация за установяване на договорни отношения е изписан с размер 12рt. Заключава и че в тексът в Декларация за представяне на СЕФ е изписан с размер 10,6 рt, а в текста в Заявление за рефинансиране на задължения – с размер 8 рt.

Съдът кредитира в цялост заключенията и на двете вещи лица, като счита същите за обективни и обосновани. Относно разликата в размера на изплатената сума от ответника по договора, посочена в табличния вид и заключението, то съдът приема за релевантен сбора в табличния вид, тъй като в таблицата са посочени отделните суми, платени по дати и техния общ сбор дава именно общо посочения размер в таблицата - 1988.33 лева.

По правните аспекти на спора:

Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че между "Ти Би Ай Банк" ЕАД като заемодател и А. В. Р. като заемател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 6000 лева. Допълнително, ищецът и ответникът са постигнали съгласие кредиторът да финансира заплащането на застрахователна премия в общ размер от 1919.81 лева., включваща покрития по клаузи „ Bank Комбо Живот“ на стойност 950.40 лева. и “Bank Комбо Безработица“ на стойност 969.41 лева. От заключението на вещото лице по назначената ССчЕ се установява, че отпуснатата сума в размер на 6000 лв. е усвоена от длъжника.

Относно сумата по застрохателните премии вещото лице не може да потвърди дали тя е преведена по банкова сметка на застрахователя. Тоест, за съда не съществува единствено съмнение, че длъжникът е усвоил сума в общ размер от 6000 лв.

Изяснява се и че заемодателят е банкова финансова институция по смисъла на ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Същевременно, ответникът е физическо лица, което му придава качеството на потребители на финансова услуга. Предвид това, приложение ще намерят не само общите норми на Закона за задълженията и договорите и Търговския закон, но и особените правила на Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит.

Освен по изрично възражение, съдът следи служебно за нищожност на договора и когато: 1.) е нарушена норма предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства; 2.) е относимо до формата /външната страна на представения правопораждащ спорното право документ/;

3.) е налице противоречие с добрите нрави – в тази връзка решение № 229 от 21.01.2013 год., по т.д.№ 1050/2011 год. на II т.о. на ВКС; т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС; 4.) е налице неравноправна клауза.

4

Прочитът на съдържанието на процесния договор за кредит налага разбирането, че същият е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 и т. 10 ЗПК- „Договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа по т. 7 - общия размер на кредита и условията за усвояването му; по т. 10- годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

На първо място, съдът счита за нужно да посочи, че кредиторът неправилно отразява в чл. 7.1 от договора, че общият размер на кредита, усвоен от потребителя е в размер от 8870.19 лева. С оглед съдържанието на представения договор за потребителски кредит не се установява на ответницата да е отпуснат кредит в размер на 8870.19 лева. Напротив, предоставената сума е в размер на 6 000 лв., а разликата до сумата от 8870.19. се състои от начислени застрахователни премии в общ размер от 1919.81 лева. и такса „Оценка на риска“ в размер на 950.38 лева. Тези суми обаче не са част от главницата - заетата сума, а са разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. В тази връзка те могат да се претендират въз основа на договора за кредит, доколкото са начислени съгласно клаузи от същия, но не като главница, а като такси и премии, съгласно основанието, за което се дължат. Не посочването на това какви компоненти се включват в сумата от 8870.19 лева. поставя в подчертана неяснота потребителя защо при чиста стойност на предоставения финансов ресурс в размер от 6000 лв., усвоената сума е посочено да е 8870.19 лева. Съобразно изложеното, поведението на кредитора е недобросъвестно, особено предвид факта, че кредиторът разсрочва плащането на таксата „оценка на риска“, като при формирането на всяка анюитетната вноска добавя и част от дължимата сума за посочената такса. Изложеното следва да се окачестви като нелоялна и по –специално заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО ( директивата адресира нелоялните търговски практики ), тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на цената на договора и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел.