Определение № 332 от 14.09.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 332 гр. Пазарджик, 14.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Венцислав Г. Петров като разгледа докладваното от Венцислав Г. Петров Търговско дело № 20265200900137 по описа за 2026 година

Производството е образувано след изпращане на делото от РС – Пещера с Определение № 369 от 23.07.2026 г. по гр. д. № 645/2026 г., на основание чл.

118 от ГПК.

По повдигнатата от настоящия съд с Определение № 317/31.08.2026 г. препирня по чл. 122 от ГПК с Определение № 341 от 11.09.2026 г. по в. ч. т. д.

№ 464/2026 г. Пловдивският апелативен съд е приел, че в случая се касаело до предявен иск в евро, чиято равностойност в лева е 25 000.01 лева, т. е. над сумата от 25 000 лева. Затова, родово компетентен съд, който да разгледа исковата молба, бил окръжния съд.

Съдът приема следното:

С постановеното Решение № 81 от 20.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 1823/2014 г., І т. о., е прието, че производството по издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1, т. 1 от ГПК намира приложение само спрямо вземания за парични суми, когато искът е подсъден на районния съд, т. е. за вземания в размер до 25 000 лева /арг. от чл. 104, т. 4 от ГПК/. С оглед общата правораздавателна власт на съдилищата по всички видове дела, постановяване на съдебен акт, в нарушение на съдопроизводствен ред и правилата за подсъдността не представлява излизане извън правораздавателната власт на съда, поради което издадената от районния съд заповед за изпълнение по чл.

410, ал. 1, т. 1 о т ГПК за вземане над 25 000 лева не е нищожна, а недопустима. За разлика от нищожния акт, недопустимият неподлежащ на обжалване съдебен акт, каквато е заповедта по чл. 410 о т ГПК /обжалваема само в частта за разноските/, поражда правни последици. В хипотезата на издадена заповед по чл. 410, ал. 1, т. 1 от ГПК за изпълнение на парично вземане в размер над 25 000 лева, исковото производство по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК е недопустимо, но не поради недопустимостта на заповедта за изпълнение, а поради приложението на чл. 410, ал. 1 от ГПК и при определяне на допустимия предмет на специалния установителен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК с оглед обусловеността му от предмета на заповедното производство.

1

Предмет на установителния иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, може да бъде само право по чл. 410, ал. 1 от ГПК, за което е издадена заповедта за изпълнение. Ако една от тези две предпоставки не е налице: 1. правото не е от очертаните притезания в чл.

410, ал. 1, т. 1 ГПК до 25 000 лева; 2. не е издадена заповед за изпълнение за него, искът по чл. 422, ал. 1 ГПК е недопустим – в този смисъл са Решение № 81 от 20.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 1823/2014 г., I т. о., Определение № 57 от 5.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 1094/2019 г., II т. о., Решение № 50011 от 26.09.2022 г. на ВКС по т. д. № 1964/2020 г., I т. о.

Уредбата в чл. 410, ал. 1, т. 1 от ГПК е ясна, пълна и непротиворечива, като допуска издаването на заповед за изпълнение по този ред само при положение, че спорът е родово подсъден на районен съд, т. е. с цена на иска до 25 000 лева. В случаите на спорно вземане над тази сума това е недопустимо.

От това следва, че и искът за признаване за установено съществуването на такова вземане предявен въз основа на такава заповед е също недопустим, още повече, че единствено в това производство длъжникът може да се защити срещу подобен порок на самата заповед /арг. от чл. 413, ал. 1 ГПК/. Самата заповед за изпълнение представлява един цял и неделим акт и порокът й засяга всички вземания претендирани със заявлението, по което се издава – в този смисъл Определение № 680 от 17.07.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 290/2012 г., II т. о.

След като с обвързващ настоящия съдебен състав съдебен акт ПАС е приел, че искът е подсъден на окръжен съд с цена 25 000,01 лева, то искът по чл. 422, ал. 1 от ГПК се явява недопустим и производството следва да се прекрати, на основание чл. 130 от ГПК.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по т. д. № 137/2026 г. на Окръжен съд – Пазарджик, на основание чл. 130 от ГПК .

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението пред Пловдивския апелативен съд.

Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________ 2