Протокол № 32 от 16.02.2023, Апелативен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 32 гр. Варна, 15.02.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Виолета Т. Н.

Сложи за разглеждане докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело № 20233000500009 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 10:08 часа се явиха:

Въззивникът Г. П. Г., редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Р. Д., редовно упълномощена и приета от съда от първата инстанция.

Въззиваемата страна Ж. К. П. , редовно призована, не се явява, представлява се от адв. Константин Караниколов, редовно упълномощен и приет от съда от първата инстанция.

АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.

АДВ.КАРАНИКОЛОВ: Моля да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА И ПОСТЪПИЛИЯ ОТГОВОР

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от Г. П. Г. от гр. Генерал Тошево, обл. Добрич чрез адв. Р. Д. от АК - Варна, насочена срещу решение № 260053/27.06.22г. по гр. д. № 364/16г. на ОС-Добрич, с което въззивникът е осъден да заплати на Ж. К. П. от гр.Добрич, на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД сума в размер на 42 000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени на ищцата от ответника с извършено от последния спрямо първата противоправно деяние, за което същият е признат за виновен и наказан с влязла в сила на 24.06.2021г. присъда № 1

260010/23.02.2021г. по НОХД № 226/2018г. на Добричкия районен съд, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от датата на предявяване на исковете 29.06.2016г. до окончателното й изплащане; сума в размер на 8 847 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху главницата от 42 000 лв. по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за периода 29.06.2013г.-28.06.2016г. вкл., както и сторените в първата инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 4 729.35 лв. В жалбата се твърди, че съдът неправилно е приложил относимите материални и процесуални норми и не е обсъдил и анализирал правилно събраните по делото доказателства.

Поради това се счита, че решението е неправилно и необосновано и се претендира неговата отмяна в обжалваните му части. Освен това се счита, че решението евентуално е недопустимо поради нередовност на предявените искове по съображения, изложени в отговора на исковата молба и в тази връзка се претендира неговото обезсилване. Излага се, че неправилно е била приложена нормата на чл. 300 от ГПК, тъй като влязлата в сила присъда се ползва със сила на пресъдено нещо единствено за изчерпателно посочените обстоятелства, а всички останали постановки в присъдата не се обхващат от установителното действие и е недопустимо гражданския съд да приема за установени съдържащите се в присъдата констатации, които не са обхванати от силата на пресъдено нещо. Поддържа се, че ответникът не се е облагодетелствал с никакви парични суми, тъй като получените такива са били изразходвани за нужди на представляваната от него кооперация. Освен това той не е въвеждал в заблуждение ищцата, тъй като всички важни за планирания договор факти са били публично известни. Наказателното производство е приключило бързо и с този резултат единствено поради тежкото емоционално и психическо състояние на подсъдимия и за да не се утежнява допълнително същото. Поддържа се още, че част от получените от ищцата суми ответникът ги върнал преди започване на досъдебното производство и това е установено, както от направените признания от самата нея в това досъдебно производство, така и от гласните доказателства по настоящото дело. По този начин и след като по делото не са били обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност всички доказателства относно релевантните по спора факти, съдът е допуснал друго процесуално нарушение. Поддържа се още, че незаконосъобразен се явява изводът на съда и във връзка с релевираното от ответника възражение за погасяването на предявените искове по давност. Самата ищца е признала, че е предала сумата от 12 000 лв. през първата половина на м. юни на 2011г., поради което и е изтекла общата погасителна давност. Изпълнителното деяние е било завършено с предаването на сумите на ответника, поради което и същият е бил известен като деец от този момент, а не от момента, който е приел съдът – когато ищцата е осъзнала, че е въведена в заблуждение. На последно място се поддържа, че първоинстанционният съд е допуснал и процесуално нарушение като не е съобразил депозираната от ответника молба на 18.04.22г. с искане за събиране на допълнителни доказателства чрез изготвяне заключение по 2 допълнителна ССчЕ. В тази връзка е отправено искане въззивният съд да уважи направените с молбата от 18.04.22г. искания, а именно: да се издаде ново съдебно удостоверение, адресирано до „Сердика-90“ АД, гр. Добрич за снабдяване със заверени преписи от фактури и счетоводни документи, удостоверяващи осъществена търговска дейност през 2011г. между дружеството и РПК „Наркооп“, гр. Генерал Тошево; за възлагане на допълнителна задача на ССчЕ като вещото лице след като се съобрази с намиращите се счетоводни книжа на РПК „Наркооп“, гр. Генерал Тошево в „Кооп консулт“ ЕООД и в „ПАТО“ ЕООД да установи дали счетоводството на кооперацията е водено редовно. Към въззивната жалба е представено копие от цитираната молба, ведно с удостоверение за актуалното състояние на „Сердика Добрич“ АД, регистрирано едва на 28.02.18г. и на „Сердика-90“ АД, както и опис на фактури от продажби на „ПАТО“ ЕООД за периода от 01.01.11г. до 31.12.11г. Претендира се присъждането на разноски.

В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещната страна Ж. К. П. чрез адв. Ю. Отузбирова от АК-Добрич, с който същата е оспорена като неоснователна. Счита се, че обжалваният акт е правилен, обоснован и постановен в съответствие с процесуалните и материални норми, при пълнота на събраните доказателства, ценени в тяхната съвкупност. Точно е била приложена нормата на чл. 300 от ГПК при зачитане на влязлата в сила осъдителна присъда по отношение на ответника – че същият виновно и противоправно е увредил ищцата, въвеждайки я в заблуждение, че ще й продаде магазин на РПК „Наркооп“ в гр. Ген. Тошево, за което тя му е предала сумата от 42 000 лв., която е получена от ответника в негова полза. Изцяло се споделят мотивите на първоинстанционния съд в тази насока. Направените изявления от ищцата в рамките на досъдебното производство за върнати от ответника суми, са били отречени от нея в рамките на съдебното следствие, обяснявайки, че предходните изявления са били направени поради обещанието на Г., че ще й върне парите и за да му се подобри положението в наказателния процес. Фактът на връщането на парите не е бил доказан и със събраните по настоящото дело гласни доказателства.

Изцяло се споделят съображенията на съда за отхвърляне на възражението за изтекла погасителна давност. Считат се за неоснователни доказателствените искания, тъй като в проведеното на 18.04.22г. съдебно заседание ответникът не е представил нова счетоводна документация, за да бъде изпълнена допълнителната задача от вещото лице по ССчЕ, а от друга страна е налице осъдителна присъда за това кой се е облагодетелствал със сумата от 42 000 лв. Претендира се обжалваното решение да бъде потвърдено и на въззиваемата да се присъдят разноските по делото.

Решението не е обжалвано и влязло в сила в частта му, с която е отхвърлен иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху главницата от 42 000 лв. в частта за периода от 04.07.11г. до 28.06.13г. включително.

Въззивната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от 3 обжалването на обжалваем първоинстанционен съдебен акт, при наличието на доказателства за надлежна представителна власт и редовност на жалбата, поради което и същата се явява допустима.

Съдът, с определението си от разпоредително заседание се е произнесъл по доказателствените искания като е оставил без уважение исканията на въззивника Г. за приемане по въззивното дело на представените с въззивната жалба копие на удостоверения за актуалното състояние на „Сердика Добрич“ АД и на „Сердика-90“ АД, на опис на фактури от продажби на „ПАТО“ ЕООД за периода от 01.01.11г. до 31.12.11г.; за издаването на ново съдебно удостоверение, адресирано до „Сердика-90“ АД, гр. Добрич за снабдяване със заверени преписи от фактури и счетоводни документи, удостоверяващи осъществена търговска дейност през 2011г. между дружеството и РПК „Наркооп“, гр. Генерал Тошево; за назначаването на допълнителна ССчЕ, по която вещото лице след като се съобрази с намиращите се счетоводни книжа на РПК „Наркооп“, гр. Генерал Тошево в „Кооп консулт“ ЕООД и в „ПАТО“ ЕООД да установи дали счетоводството на кооперацията е водено редовно.

АДВ.Д.: Поддържам въззивната жалба. Подновявам искането си за събиране на доказателствата, които съм формулирала във въззивната жалба, като представям доказателства, че в 7.53 ч. и 7.54 ч. съм изпратила на електронна поща на съда в Добрич съответната молба, с представяне на документите, които не са били своевременно докладвани по делото. В тази връзка искам да посоча, че считаме, че доколкото дали е водено редовно счетоводството, е въпрос относим дали сумата, която е предала ищцата на ответника е постъпила в патримониума на кооперацията. От тази гледна точка е нашето искане да се установи редовността на водените счетоводни документи, тъй като записите в тях могат да имат доказателствена стойност само ако се установи редовността. А в случая ние твърдим, че в никакъв случай не е било редовно водено и от тази гледна точка съответно неотразяването на определена дата на вписването на тази сума, не означава, че не е влязла в патримониума на кооперацията.

АДВ.КАРАНИКОЛОВ: Оспорвам въззивната жалба. Поддържам отговора.

По отношение на днес представените така наречените от страната доказателства считам, че същите нямат качеството на такива и белезите съответно. Второ, дори да се приемат като такива, считам, че направените с въззивната жалба искания са както неотносими, така и несвоевременно направени. В случая считам, че се измества предмета на спора и е ирелевантен фактът за това дали е водено редовно счетоводството или не. И отново повтарям, че това искане за назначаване на такава експертиза е несвоевременно и неотносимо.

АДВ.Д.: Само искам да кажа, че следобеда съм ги изпратила тези неща отново в съда.

Съдът намира, че представените в днешно съдебно заседание документи 4 следва да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото, тъй като същите са в отговор на възприетото от въззивния съд становище в мотивите на определението от разпоредително заседание, поради което ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА и прилага представените в днешно съдебно заседание от адв.

Д. документи –имейл от 18.04.2022г., изпратен в 07:53 ч. с тема „Становище по гр.д. № 365/2016г. на ДОС, насрочено за 18.04.22г. от 10.00ч.“, в което е посочено, че се изпраща становище по гр.д. № 364/16г. на ДОС, както и снимка на прикачени два документа, за които се представя копие на молба; имейл с тема „Становище по гр.д.№ 365/2016 г. на ДОС, насрочено за 18.04.22 г. от 10:00ч.“ с отбелязан час на изпращането 07:54ч.; имейл с дата 18.04.2022 г., 14:29 ч. – становище за отмяна хода по същество по гр.д. № 364/2016 г. на ДОС, имейл от 14.02.2022 г. – 09:32 ч. –становище по гр.д. № 364/2016 г. на ДОС.

Съдът намира, че независимо от така представените документи, подновеното в днешно съдебно заседание доказателствено искане, формулирано във въззивната жалба, е неоснователно, тъй като въззивният съд намира същото за неотносимо към предмета на делото.

Воден от тези съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без уважение исканията на въззивника, формулирани във въззивната жалба.

Определението не подлежи на самостоятелно обжалване.

АДВ.Д.: Нямам искания за събиране на нови доказателства. Представям списък на разноските.

АДВ.КАРАНИКОЛОВ: С отговора съм представил договор с внесена в брой сума за адвокатско възнаграждение.