Решение № 55 от 21.01.2025, Районен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. Хасково, 21.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валентина Ж. Иванова при участието на секретаря Антония Сл. Бузова като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело № 20235640101436 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.

145 и сл. от

Административнопроцесуалния кодекс, вр. §19 ал.1 от ПЗР на ЗИДАПК, вр. с §4к., ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, вр. с чл.28а, ал.8 от ППЗСПЗЗ.

Образувано е по повод жалба на В. Р. В., ЕГН **********, с адрес:

**********************************************************************,

***********, адв. Д. Ф. Р. за обявяване нищожността на Заповед № ДС – 28 - 1 от 11.06.2019г. на Областния управител на област Хасково, издадена на основание § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, в частта на възстановеното право на собственост на наследници на Г. Д. М. върху поземлен имот с идентификатор № *** с площ 337 кв.м, с трайно предназначение на територията:

Урбанизирана, с начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10м/, номер по предходен план: 153, със съседи: ***, ***,

***, ***, ***. Жалбоподателят твърди, че със

Заповед № ДС - 28 - 1 от 11.06.2019г., обн. ДВ бр. 51 от 28.06.2019г., издадена на основание § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 32 ал. 1 от ЗА, бил одобрен план новообразуваните имоти /ПНИ/ в м. 1:1000 на жилищни райони /ж.р./: ж.р. „Орфей 1“, ж.р. „Изгрев", ж.р. „Куба - 1" и местност „Халилово - юг" в 1 землището на град Хасково, община Хасково, приети от комисията по чл. 28б, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, относно възстановено право на собственост при условията на § 4б ал. 1 от ПЗРЗСПЗЗ на наследници на Г. Д. М. върху новообразуван имот с идентификатор ***, ж.р. „Куба", землище на гр. Хасково, с площ 337 кв.м. Същият бил собственик на ПИ ***, на първо място съгласно договор за покупко - продажба от 27.09.1970г„ сключен в гр.

Хасково, между страните В. Р. В., като купувач от една страна и Г. Р. Т., в качеството си на продавач, в местността "Ючките лозя" над СП "Тих труд", граничещ на изток с М. Т., на запад с нива на Г. М. и нива на Т. Б., на север с помпена станция 900 куб. м. "Висока зона", на юг- път между СП "Тих труд" и нивата, както и на основание давностно владение, констатирано с НА.

Жалбоподателят не обжалвал Заповед № ДС - 28 - 1 от 11.06.2019г. в законния 14 - дневен срок от публикуването й в ДВ бр. 51 от 28.06.2019г., поради което в полза на възстановените собственици била издадена Заповед № 10 от 06.01.2020г. на Кмета на Община Хасково, с която било наредено да бъде възстановено правото на собственост при условията на § 4б ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследници на Г. Д. М. върху новообразуван имот с идентификатор ***, ж.р. „Куба", землище на гр. Хасково, с площ 337 кв. м. Тази заповед му била съобщена и той я е обжалвал в законния 14 - дневен срок, за което било образувано адм.д. № 6/2020г. по описа на Районен съд - Хасково.

Независимо от това счита, че има правен интерес да обжалва и Заповед № ДС - 28 - 1 от 11.06.2019г. на Областен управител на Област Хасково, с която бил одобрен плана на новообразуваните имоти, като нищожна в частта, в която се възстановявало право на собственост на наследниците на Г. Д. М.. Посочено е в жалбата, че жалбоподателят имал правен интерес да бъде изрично обявена за нищожна Заповед № ДС - 28 - 1 от 11.06.2019г. в частта на възстановения ПИ ***, тъй като същата обусловила издаването на Заповед № 10 от 06.01.2020г. на Кмета на Община Хасково, в полза на наследници на Г. Д. М., и дала основание за изменение на КРНИ с отразяване на наследниците на Г. Д.

М. като собственици на процесния имот. Правният му интерес произтичал и от обстоятелството, че като административен акт процесната заповед засягала правото му на собственост върху ПИ ***. Изложено е още в жалбата, че жалбоподателят бил собственик на поземлен имот с идентификатор *** с площ 303 кв.м, съгласно договор за покупко продажба от 27.09.1970г., сключен в гр. Хасково, между страните В. Р. В., като 2 купувач от една страна и Г. Р. Т., в качеството му на продавач, в местността "Ючките лозя" над СП "Тих труд", граничещ на изток с М. Т., на запад с нива на Г. М. и нива на Т. Б., на север с помпена станция 900 куб. м. "Висока зона", на юг- път между СП "Тих труд" и нивата. С Удостоверение № И 12 от 05.10.1989г., Изпълнителният комитет на Общинския народен съвет - Хасково, обл. Хасковска, съгласно ПМС № 26 на Националния съвет на отечествения фронт от 1987г. и Решение № 140, протокол от 20.12.1988г. на ИК на ОбНС Хасково, се предоставяло право на ползване на В. Р. В., от гр. Хасково, ул.

"Сливница" № 14-23 върху земя: нива в размер на 300 кв.м., находяща се в землището на гр. Хасково, обл. Хасковска, местност о-в Куба, № 153 по парцеларния план, която земя можела да се ползва за самозадоволяване, отдих и почивка. Съгласно чл.12, ал. 1 и 2 от ПМС № 26 на Националния съвет на Отечествения фронт от 23.04.1987г., земята се предоставяла безвъзмездно за безсрочно ползване, като същата можела да се стопанисва и от наследниците им, когато се ползвала при условията и по реда на това постановление. В тази връзка била и приложена към жалбата молба, адресирана до председателя на КТСУС при Общински народен съвет-Хасково с вх. № 194-В-216/20.11.1988г., за издаване на скица за парцел. Видно било от текста на молбата, че към същата бил приложен документ за собственост, а именно Удостоверение № И12 от 05.10.1989г. за парцел № 153 по плана на гр. Хасково, обл. Хасковска, кв. Куба, като се искало издаване на скица от регулационния план за парцела / имота, която да послужи пред съда. Предвид гореизложеното, правото на собственост на жалбоподателя било предоставено за безсрочно ползване от Общинския народен съвет - Хасково още през 1989г., като това право било упражнявано в пълен обем и същото било признато на самостоятелно основание както от Общинския съвет –Хасково, така и от нотариуса, издал нотариален акт на земята и построената в нея, съгласно предназначението й /за отдих и почивка/ Вила. Твърди още, че с НА № 49 от 23.10.1992г., том V, дело № 2224/1992г., вписан в СВ - Хасково, нотариус Х. К.. - нотариус при Хасковски районен съд, на основание постановлението от 20.10.1992г., издадено въз основа на обстоятелствена проверка, извършена по нот. дело № 2224/1992г. и съгласно чл. 483 ГПК, жалбоподателят бил признат за собственик по давностно владение върху следния недвижим имот: нива от 300 кв.м., находящ се в местността "Куба" - Хасковско землище, заснета с № 153 по кадастъра на района и попадаща в зоната за отдих и почивка в извън 3 строителните части на град Хасково, при граници: път, М. Т., Й. М. и Д. Б., а с НА № 41 от 27.01.1998г.том II дело № 272/1998г„ вписан в СВ - Хасково, И. В.

- районен съдия при Районен съд - гр. Хасково, на основание постановлението от 27.01.1998г., издадено въз основа на обстоятелствена проверка, извършена по нотариално дело № 272/98г. и съгласно чл. 483 от ГПК, жалбоподателят бил признат за собственик по наследство и давностно владение върху следния недвижим имот: сезонна сграда /Вила/, с площ от 25 квадратни метра, построена в имот с планоснимачен № 153 в местността "Куба"-1, Хасковско землище, с площ на имота 0,3 - нула цяло и тридесет декара, при граници на същия: имот с планоснимачен №155, №156 и №152, тоест изградил в процесния имот сграда - вила с площ 25 кв.м. Видно било от Справка за местни данъци и такси с ПИК на НАП по партидата на жалбоподателя, че поземленият имот и изградената в него сграда били декларирани от 05.03.1998г. и за същите се плащал данък за недвижимия имот и такса битови отпадъци. Доказателство затова били приложените към жалбата приходни квитанции за платен данък МДТ към общ. Хасково на земя и сграда, находящи се в гр. Хасково, кв. Куба 1 и 2 за 2017г., 2018г.,2019г. и 2020г. Излага твърдения, че след закупуване на имота през 1970г. жалбоподателят го владеел несмущавано от никого и никой нямал претенции за собствеността му.

Обосновава нищожността на Заповед № ДС - 28 - 1 от 11.06.2019г. на Областен управител на област Хасково, с обстоятелството, че в обжалваната част относно възстановяване право на собственост на наследници на Г. Д. М. върху ПИ ***, заповедта била лишена изцяло от законова опора, която незаконосъобразност следвало да се приравни на пълна нищожност, а позоваването на нищожност му давала възможност да обжалва заповедта в частта на ПИ *** без ограничение във времето, съгласно чл. 149, ал.

5 от АПК. По отношение на поддържаните в жалбата основания за нищожност е посочено, че ПИ *** не попадал в разпоредбите на § 4 и сл. от ПЗРЗСПЗЗ, тъй като не бил земеделска земя, предоставена за ползване въз основа на актове на Президиума на НС, ДС или МС, поради което включването на този имот в плана на новообразуваните имоти и възстановяването му на наследници на Г. Д. М. на основание на § 4к ал. 7 от ПЗР ЗСПЗЗ било съществено нарушение на законовите разпоредби, която материална незаконосъобразност следвало да се приравни на нищожност.

Изложено е, че жалбоподателят се легитимирал като собственик на ПИ 4

*** въз основа на договор за покупко-продажба и обстоятелствена проверка, констатирано с НА № 49 от 23.10.1992г. и с НА № 41 от 27.01.1998г.

При издаване на акта нотариусът се бил позовал на множество документи, издадени от различни институции, които дали необходимата информация за признаване на правото на собственост на В. Р. В., което изключвало да е бил ползвател на този имот. В КК на гр. Хасково, одобрена със Заповед № РД-1863/05.10.2006г., имотът бил заснет с идентификатор № *** и бил с площ 337 кв.м, с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, с начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10м/, номер по предходен план: 153, със съседи: ***, ***, ***,

***, ***. След закупуване на имота /1970г./, както и след снабдяване с НА № 49 от 23.10.1992г., жалбоподателят го владеел постоянно и несмущавано от никого, което владение продължавало и досега. Имотът бил деклариран в Данъчна служба при Община Хасково и за него се заплащали дължимите данъци. Изложеното обосновавало извода, че жалбоподателят притежавал правото на собственост върху ПИ *** с площ 337 кв.м въз основа на надлежни документи за собственост и никога не бил изгубвал тази собственост. Той не бил ползвател на процесния имот и имотът не бил включван в ТКЗС, ДЗИ и др., образувани въз основа на тях селскостопански организации, поради което незаконосъобразно този имот бил включен в плана на новообразуваните имоти по § 4 ал. 1 от ПЗРЗСПЗЗ и върху него било възстановено право на собственост на наследниците на Г. Д. М.. Не била налице според жалбоподателя и материалноправната предпоставка на § 4б ал.

1, изр. първо от ПЗРЗСПЗЗ в плана на новообразуваните имоти да се включват незастроени земеделски земи, върху които е предоставено право на ползване, съгласно актовете, посочени в § 4 ал. 1. Това произтичало от разпоредбата на § 4к ал. 7, която препращала към §4, свързан с § 4б ал. 1 от ПЗРЗСПЗЗ.

Процесният имот *** не представлявал земеделска земя, а бил урбанизирана територия Следвало да намери приложение чл. 10б ал. 1 от ЗСПЗЗ, вр. чл. 28а ал. 2 от ЗСПЗЗ, съгласно който бившите собственици, чиито земи не могат да бъдат възстановени, поради проведени мероприятия по смисъла на §1в от ДРППЗСПЗЗ, имали право на обезщетение по реда на чл.

10б ал. 1 от ЗСПЗЗ. Не било налице законово основание да се възстанови правото на собственост на наследници на Г. Д. М. върху ПИ *** на основание Решение № 36-51/01.04.1998г. на ОСЗГ по заявление № 5

51170/26.02.1992г. по чл. 11 ЗСПЗЗ. и поради липса на идентичност между притежаваните от Г. Д. М. ниви, за които било подадено заявление за възстановяване на собствеността в ПК - Хасково и процесния имот, собственост на жалбоподателя, поради което Заповед № ДС - 28 -1 от 11.06.2019г. в обжалваната част била нищожна, поради липса на предмет.

Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да бъде обявена нищожността на Заповед № ДС – 28 - 1 от 11.06.2019г. на Областен управител на област Хасково, издадена на основание § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, в частта на възстановеното право на собственост на наследници на Г.