Решение № 1286 от 15.04.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1286 гр. Пловдив, 15.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20215330108980 по описа за 2021 година

Предявен е иск по член 200, ал. 3 КТ и член 86 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по искова молба на В. Д. В., ЕГН **********, против ЕВН България Електроразпределение ЕАД, ЕИК ***** за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 13 898 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи за периода 1.03.2020 г. 28.02.2021 г. в размер на разликата между получената пенсия за инвалидност поради трудова злополука и трудовото възнаграждение, което би получил при ответника за длъжността „********“ за този период, в резултат на трудова злополука, настъпила на 30.04.1998г., и установена с акт за трудова злополука от 4.05.1988г., ведно със законната лихва от датата на настъпването им – 1.03.2020г. до окончателното им плащане. Претендира разноски.

Ищецът твърди, че е работил по трудово правоотношение с

„Електроразпределение Пловдив“ АД, чийто правоприемник е ЕВН България Електроразпределение ЕАД. Твърди, че по време на ТПО е претърпял трудова злополука, установена с акт за трудова злополука на******., като с ЕР на ТЕЛК от ******г. му била определена пожизнено 100% загубена работоспособност с чужда помощ. В тази връзка била ангажирана имуществената отговорност на работодателя с влезли в сила решения по гр.д. № 1242/2011 на ХОС, гр.д. № 1415/2004г. на ХРС, гр.д.

№ 226/2010г. на ПРС, гр.д. № 874982011г. на ПРС и гр.д. № 4387/2013г. на ПРС.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, 1 с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Излага се довода, че към настоящия момент, ако ищецът беше работил, той щеше да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като занапред не би получавал трудово възнаграждение при ответника, поради прекратяване на трудовото правоотношение на осн. член 328, ал. 1, т. 10 от Кодекса на труда. Ангажира доказателства и претендира разноски.

Пловдивски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от правна и фактическа страна следното:

В доказ. тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че е претърпял сочените в исковата молба вреди и техния размер, както и че същите са причинно-следствена връзка с трудовата злополука.

Между страните няма спор, че ищецът е претърпял трудова злополоука, вследствие на която е инвалидизиран с определена пожизнено 100% загубена работоспособност с чужда помощ.

Пропуснатите ползи са онези вреди, които според съдебната практика се изразяват в неосъществено увеличаване на имуществото на кредитора, които са предвидими и произтичат нормално от неизпълнението на поетото задължение. В случая са претендирани вреди от неполучени доходи за процесния период в размер на разликата между получената пенсия за инвалидност поради трудова злополука и трудовото възнаграждение, което би получил при ответника за длъжността „отговорник ЕРГ“.

По делото е изслушана съдебно-кадрова експертиза с вещото лице С.К., която съдът цени като компетентно изготвена и обективна, от която се установява, че ако ТПО на ищеца не бе прекратено и той продължи да работи на длъжност „********“ същият би придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст към 17.03.2019г.

Трудовото възнаграждение е дължимо до прекратяване на съществуващото ТПО, но доколкото ищецът е навършил възраст и стаж за пенсия за осигурителен стаж и възраст към 17.03.2019г., то същият не е реализирал пропуснати ползи за процесния период 1.03.2020г. - 28.02.2021г. поради факта, че в процесния период не би получавал заплата, поради навършване на възраст и стаж за пенсия за осигурителен стаж.

Гореизложеното обуславя неоснователност на иска, като с оглед изхода от спора на ответника ще се присъдят разноски от 150 лева разноски за експертиза и 150 лева за юрк. възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от В. Д. В., ЕГН **********, против ЕВН България Електроразпределение ЕАД, ЕИК ****** иск по член 200, ал. 3 от КТ за 2 осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 13 898 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи за периода 1.03.2020г. 28.02.2021г. в размер на разликата между получената пенсия за инвалидност поради трудова злополука и трудовото възнаграждение, което би получил при ответника за длъжността „*******“ за този период, в резултат на трудова злополука, настъпила на 30.04.1998г., и установена с акт за трудова злополука от 4.05.1988г., ведно със законната лихва от датата на настъпването им – 1.03.2020г. до окончателното им плащане, като недоказан и неоснователен.

ОСЪЖДА В. Д. В., ЕГН ********** да заплати на ЕВН България Електроразпределение ЕАД, ЕИК ***** разноски от 150 лева разноски за експертиза и 150 лева за юрк. ъвзнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3