Решение № 22 от 12.02.2025, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Ямбол, 12.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Яна В. Ангелова

Светла Р. Димитрова като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно гражданско дело № 20252300500035 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435, ал.2, т.4 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на длъжника по изпълнението П. Т. (П.) Ж. от с.*****, Обл.Ямбол, който е обжалвал отказа от 14.01.2025г. на ЧСИ И.Х. с рег.№878 в КЧСИ да извърши нова оценка по изп.д.№20248780401413 на изнесените на публична продан имоти в с.*****, както и отказа на ЧСИ да спре насрочената на 17.01.2025г. публична продан по отношение на имотите в с.*****.

Жалбоподателят поддържа доводи за незаконосъобразност на обжалваните откази на изпълнителния орган. Твърди, че по изпълнителното дело е получил само покана за доброволно изпълнение, но по реда на чл.485, ал.2 ГПК не е бил уведомен за изготвеното заключение за цената на имотите, от познати узнал, че имотите му в с.Бояново и в с.***** са изнесени на публична продан, като е бил лишен от възможността да заплати 20 % от дължимата сума и поеме задължението всеки месец да внася по 10% от сумата. Сочи, че съгласно чл.442а, ал.1 ГПК предприетите изпълнителни способи следва да са съразмерни с размера на задължението и на основание чл.442а, ал.2 ГПК прави възражение за несъразмерност на способа опис на поземлените имоти, находящи с в с.*****. С жалбата прави и искане на основание чл.438 ГПК окръжният съд да спре публичната продан на имотите в с.*****, насрочена на 17.01.2025г.

Взискателят „ОМН Финанс“ООД гр.София, чрез пълномощника адв.Н. изразява становище за недопустимост на жалбата, тъй като искането на длъжника е постъпило извън срока по чл.485, ал.2 ГПК. Алтернативно жалбата се счита за неоснователна, тъй като длъжникът е проявил нехайство, не е присъствал на описа , лишил се е от възможността да обжалва оценката и поради просрочие на искането за нова оценка ЧСИ законосъобразно е отказал назначаване на повторна оценка.

В представените по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК мотиви частният съдебен изпълнител излага съображения, според които жалбата е допустима, но неоснователна, тъй като са спазени законовите изисквания за предявяване на оценките и в срока за възражения срещу тях не е постъпило искане от длъжника за изготвяне на нови оценки, при което обжалваният отказ е законосъобразен акт. В частта, с която длъжникът прави оплакване за 1 несъразмерност на обезпеченията ЧСИ намира жалбата за недопустима, като сочи, че по реда на чл.454, ал.1 ГПК П.Ж. не е направил искане за спиране на изпълнението, а и разпоредбата не се прилага за ипотекирани в полза на взискателя имоти, какъвто е разглежданият случай.

ЯОС, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, установи от фактическа страна следното:

Изпълнително дело № 1413/2024г. по описа на ЧСИ И.Х. с район на действие съдебния район на ЯОС и с рег. №878 в КЧСИ е образувано по молба на взискателя „ОМН Финанс“ООД гр.София и въз основа на изпълнителен лист от 25.09.2024г. по ч.гр.д.

№2905/2024 на ЯРС, издаден по заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК за събиране на парично задължение на длъжника П. Т. Ж. от с.***** в размер на сумите, а именно: главница от 66 700 евро със законната лихва от 24.09.2024г., 7 730,84 евро – лихва за посочен период, 15 351,04евро – частично начислена неустойка за посочен период, както и ДТ и разноските в заповедното производство.

С молбата за образуване на изпълнителното производство взискателят е поискал принудителното изпълнение да се насочи върху банковите сметки на длъжника, върху трудовото му възнаграждение и притежаваните МПС с налагане на запори, както и върху седем недвижими имота в с.*****, Общ.Стралджа (подробно индивидуализирани), върху осем недвижими имота в с.Бояново, Общ.Елхово, (подробно индивидуализирани), както и върху един недвижим имот в с.Стойките, Обл.Смолян. За имотите в с.***** взискателят е установил с представения по изпълнителното дело нот.акт, че са ипотекирани в негова полза за обезпечение на вземанията му, за които е издаден изпълнителният лист.

ЧСИ е извършил проверка за собствеността на длъжника върху имотите, предмет на изпълнението, наложил е възбрани върху същите и на 01.10.2024г. е поискал вписване на възбраните.

На 01.10.2024г. ЧСИ е изпратил покана за доброволно изпълнение на длъжника П.

Ж., като с поканата длъжникът е уведомен за наложените от ЧСИ възбрани върху недвижимите имоти в с.*****, в с.Бояново и в с.Стойките, тъй като към поканата ЧСИ е приложил молбите с исканията за вписване на възбраните върху подробно описаните имоти (чл.449, ал.2 ГПК). С поканата за доброволно изпълнение длъжникът е уведомен за насрочения на 25.10.2024г. от 10 часа опис на недвижимите имоти в с.*****, както и за насрочения на същата дата - 25.10.2024г. от 14 часа опис на имотите в с.Бояново. С поканата на длъжника са връчени и копие от изпълнителния лист, както и от издадената заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК. Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника лично на 08.10.2024г.

На 25.10.2024г. в 10 часа ЧСИ е извършил опис на недвижимите имоти в с.*****.

С протокола за опис ЧСИ е назначил вещо лице, което да изготви пазарна оценка на описаните имоти, със срок за представяне на заключението до 06.11.2024г. и посочен ден за предявяване на пазарната оценка на 07.11.2024г. в 14часа.

На 25.10.2024г. в 14 часа ЧСИ е извършил опис и на недвижимите имоти в с.Бояново, като за оценката на тези имоти е назначил друго вещо лице. В протокола за втория опис от 25.10.24г. също са посочени срок за изготвяне на заключението и дата на предявяване на оценката на имотите в с.Бояново.

Оценката на недвижимите имоти в с.***** е постъпила по изпълнителното дело на 04.11.2024г. /вх.№ 47957/04.11.2024г./, предявена е на 07.11.2024г. в 14.00 часа, но нито една от страните не се е явила при предявяването й, което се установява от съставения протокол за предявяване на оценката от 07.11.2024 г. /л. 315 от и.д./

На 12.11.2024г. в 11 часа е предявена и оценката на недвижимите имоти в с.Бояново, като страните отново не са се явили на предявяването й.

С обявление от 15.11.2024г. ЧСИ е изнесъл на публична продан недвижимите имоти в с.*****, която продан е обявена в периода 16.12.2024г.- 16.01.2025г. и посочена дата на завършване на проданта - 17.01.2025г. На длъжника П.Ж. ЧСИ е изпратил по пощата съобщение за публичната продажба, но същият е отказал да го получи /л.476 от и.д./.

На 14.01.2025г. длъжникът П. Ж. е подал до ЧСИ жалба срещу оценката на 2 недвижимите имоти в с.*****, които са изнесени на публична продан и е поискал на основание чл. 485, ал.2 от ГПК да се извърши повторна оценка. В жалбата длъжникът е посочил, че не е уведомен за оценката по реда на чл.485 ГПК. Жалбата е постъпила в деловодството на частния съдебен изпълнител на 14.01.2025г. и е заведена с вх. № 2076/14.01.2024г.

Със съобщение изх.№2744 от 14.01.2025г. /л. 508 от и.д./ ЧСИ И.Х. по същество е отказал да уважи искането, като е указал на длъжника, че за обжалване дължи таксите по т.8, по т.4 и по т.31 от ТТР към ЗЧСИ за изготвяне на копие от изпълнителното дело, за изпращане на преписи от жалбата и за пощенски услуги.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата в частта на отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл.485 ГПК на имотите в с.*****, срещу които е насочено принудителното изпълнение, е процесуално допустима. Същата е подадена в законоустановения двуседмичен срок от извършване на обжалваното действие (жалбата е постъпила на 15.01.2025г., а отказът е постановен на 14.01.2025г.), от легитимирано лице – длъжника по изпълнението и срещу подлежащ на обжалване акт по почин на длъжника.

Разгледана по същество, жалбата в тази й част е неоснователна, поради следните съображения:

Съгласно чл.485, ал.2 ГПК заключението на вещото лице за определяне стойността на имота при изнасянето му на публична продан се съобщава на страните, които в 7 - дневен срок могат да го оспорят. Разпоредбата на чл. 484, ал.3 от ГПК урежда, че в описа се посочва денят на предявяване на оценката на вещта, когато тя се извършва след описа. В този случай страните се смятат за уведомени за предявяването на оценката, независимо дали са присъствали на описа.

Видно е от протокола за опис на недвижимите имоти в с.***** от 25.10.2024г., че оценката на имотите ще се извърши след описа от назначено вещо лице, като в протокола са посочени дата и час на предявяване на оценката на имотите – 07.11.2024г. от 14.00 часа.

/л.285 от и.д./. За датата на описа длъжникът е бил редовно призован и в този смисъл, независимо че не е присъствал на описа, същият е бил уведомен за датата и часа на предявяване на оценката.

При предявяване на оценката на посочения в протокола за опис ден и час длъжникът не се е явил лично, нито е изпратил свой представител, но 7-дневният срок за оспорване на оценката за него е започнал да тече от 07.11.2024г., съгласно чл. 484, ал. 3 от ГПК, вр. с чл.485, ал.2 ГПК, тъй като е бил уведомен за датата на предявяване на оценката.

Седемдневният срок за оспорване на оценката е изтекъл на 14.11.2024г., а депозираната от длъжника жалба за оспорването й е подадена на 14.01.2025г., поради което правилно съдебният изпълнител е отказал да извърши повторна оценка.

Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че в нарушение на чл.485, ал.2 ГПК не е бил уведомен за експертното заключение, тъй като както се посочи, длъжникът е бил редовно призован за датата на описа, в протокола за опис ЧСИ е посочил деня за предявяване на оценката и длъжникът се е считал за редовно уведомен за предявяването на оценката, като в този случай липсва основание съдебният изпълнител да изпраща на длъжника нарочно съобщение.

Жалбата на длъжника в частта, с която се оспорва отказа на ЧСИ да спре принудителното изпълнение – насрочената на 17.01.2025г. публична продан на недвижимите имоти в с.*****, е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК длъжникът в изпълнителното производство, какъвто е жалбоподателят, може да обжалва лимитативно изброените в закона действия на съдебния изпълнител - постановлението за глоба; насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл.468, ал. 4 и чл.485;

3 определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2; отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение; разноските по изпълнението. Тези подлежащи на обжалване изпълнителни действия на съдебния изпълнител са изрично и изчерпателно посочени в нормата на чл. 435 от ГПК, като жалби срещу други действия не са допустими.

Жалбоподателят е длъжникът по изпълнението. Като такъв, законът му признава правото на жалба срещу отказа на съдебния изпълнител да спре изпълнението. Съгласно разпоредбата на чл.454, ал.1 от ГПК съдебният изпълнител спира изпълнението, ако до деня, предхождащ публичната продан на имота, длъжникът-физическо лице внесе 20 на сто от вземанията по предявените срещу нето изпълнителни листове и се задължи писмено да внася на съдебния изпълнител всеки месец по 10 на сто от тях, като това правило на основание чл.454, ал.3 ГПК не се прилага, когато се продава заложена или ипотекирана вещ.

В случая от материалите в кориците на изпълнителното дело не се установи длъжникът да е направил искане до съдебния изпълнител за спиране на публичната продан на имотите в с.*****, като не се установи длъжникът да е внесъл и 20 на сто от вземанията по изпълнителния лист и да се е задължил писмено да внася ежемесечно 10 на сто от вземанията. Както се посочи, съгласно актуалната редакция на разпоредбата на чл. 435, ал.2, т.6 ГПК длъжникът може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре изпълнението, но в случая нито съдебният изпълнител е сезиран с такова искане, нито е постановил отказ да спре изпълнението в писмен вид. Единствено при условие на такава хипотеза - постановен от съдебния изпълнител писмен акт с отказ да спре изпълнението, жалбата на длъжника ще е допустима с оглед разпоредбата на чл.435, ал. 2, т. 6 ГПК, тъй като т. нар. мълчалив отказ е непознат в гражданския процес. В случая жалбата на длъжника срещу отказа на ЧСИ да спре изпълнението е лишена от предмет и е недопустима.