Решение № 417 от 06.07.2022, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 417 гр. гр. Хасково, 06.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА З. ЖИСОВА при участието на секретаря Михаела Кр. Стойчева като разгледа докладваното от ХРИСТИНА З. ЖИСОВА Гражданско дело № 20225640100464 по описа за 2022 година

Предявен е иск от АНГ. ХР. В., ЕГН **********, с адрес: ********, със съдебен адрес: ********* адв. Д.Д., против „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК 115552190, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Хр. Г. Данов“ № 37, с правно основание чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.1 от ГПК вр. чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД. За претендираните суми е издадена заповед № 782 от 02.02.2022г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 1388 по описа за 2022г. на Районен съд - Пловдив.

Ищецът твърди, че предявява настоящия иск за установяване на вземането по ч.гр.дело № 20215330101388/2022 г. по описа на РС-Пловдив, тъй като срещу издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК било постъпило възражение от длъжника „Електроразпределение Юг“ ЕАД. Въпреки че заповедното производство било проведено от РС-Пловдив, по седалището на длъжника-ответник, настоящото исково производство следвало да бъде проведено от РС-Хасково по седалището на ищеца, предвид разпоредбата на чл.113 ГПК, тъй като същият имал качеството на потребител по смисъла на §1 т.41б от ДР на Закона за енергетиката, както и по смисъла на §13 т.1 от ДР на ЗЗП.

Ищецът сочи, че ответното дружество издало Фактура № 8270170923/19.01.2022 г. на стойност 131,92 лева, за електрическа енергия, допълнително начислена за стар период 11.11.2021 г. – 15.12.2021 г., отделно от редовните ежемесечни фактури, за обект с ИТН:

*******, намиращ се в ********, на клиент с кл. № **********, чийто титуляр бил последният. На 26.01.2022 г. при заплащане на всички битови сметки на каса на „Изипей“ АД, платил измежду тях и сумата от по посочената фактура, считайки я за редовна сметка за януари месец 2022 г.

В исковата молба е посочено, че ищецът не е ползвал тази допълнително начислена ел. енергия за посочения стар период по процесната фактура не била ползвана от него, и същата била издадена без правно основание, поради което следвало сумата от 131,92 лева да му бъде възстановена.

1

С тези мотиви се претендира от съда да постанови решение, с което да признае за установено задължението на ответника към ищеца по Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, по ч.гр.дело № 20215330101388/2022г. по описа на РС-Пловдив за сумата от 131,92 лева - главница по Фактура № 8270170923/19.01.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението.

Ответникът не оспорва допустимостта на предявения иск, но счита същият за неоснователен и като такъв намира, че следва да бъде отхвърлен. Посочва, че са налице всички предпоставки за преизчисляване на количеството електрическа енергия, поради което сумата в размер на 131,92 лева с ДДС била дължима от ищеца.

По съществото на спора ответникът твърди, че на 15.12.2021г. при извършена проверка на електромер с фабричен № 12424783, ИТН: *******, кл. № ********** отчитащ доставената електрическа енергия в обекта на ищеца, от служители на „Електроразпределение Юг" /„ЕР ЮГ"/ ЕАД било установено, че електромерът е с изгаснал дисплей, поради което консумираната електрическа енергия не можело да бъде отчетена. За извършените действия бил съставен констативен протокол № 649439 от 15.12.2021г., като бил изготвен в присъствието на свидетел. Протоколът бил подписан от посочените лица.

Ето защо ответникът намира, че при наличието на предпоставките по чл. 52, ал. 1, т.2 от ПИКЕЕ е извършено преизчисление на количеството електрическа енергия, като било начислено допълнително количество електрическа енергия на клиента в размер на 566 kWh.

Стойността на допълнителното количество електрическа енергия, изчислена по определената от КЕВР прогнозна пазарна цена на електрическа енергия за покриване на технологичните разходи на ЕР Юг в качеството му на оператор на разпределителна електрическа мрежа, за период от 34 дни (чл. 56, ал. 3 от ПИКЕЕ) била в размер на 131,92 лева с ДДС. Периодът от време, за който била извършена корекцията, бил 34 дни, като началото на корекционния период - 11.11.2021г. представлявала датата на последния отчет на електромера, съгласно извадка от ежедневните отчети на електромера от системата за дистанционен отчет, като след тази дата до датата на демонтажа на процесния електромер не били фактурирани количества електрическа енергия освен процесните 566 kWh. Последната дата била датата на извършената последваща техническа проверка и демонтаж на процесния електромер - 15.12.2022г. За посочената сума била издадена фактура № 8270170923 от 19.01.2022 г., изпратена на ищеца с писмо с обратна разписка, с което била спазена процедурата по ПИКЕЕ.

Ответникът посочва, че съществува законово основание за начисляване на процесната сума. КЕВР имала правомощие да приеме ПИКЕЕ, които да регламентират условията и реда за установяване случаите за неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия - чл. 83, ал. 2, вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката. На това основание КЕВР приела ПИКЕЕ, като в случая приложение намирали раздел IX и конкретно разпоредбата на чл. 52, ал. 1, т. 2 от ПИКЕЕ. На основание чл. 56, ал. 1 и ал. 3 от ПИКЕЕ стойността на допълнителното количество електрическа енергия била изчислена по определената от КЕВР пазарна цена на електрическа енергия за покриване на технологичните разходи на ЕР Юг в качеството му на оператор на разпределителна електрическа мрежа, ведно с дължимата сума за мрежови услуги и за цена за задължения към обществото.

Поддържа се още, че обстоятелството, кой бил конкретният извършител, било ирелевантно по настоящия спор, защото в посочените законови разпоредби, регламентиращи преизчислението на количеството електрическа енергия, не се съдържало изисквания за извършване корекции на сметки при установено виновно поведение на крайния клиент, а точно обратното - единственото условие за упражнявано правото на енергийния доставчик да извърши едностранна корекция, било да бъде установено по 2 съответния ред, че е налице случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. В допълнение сочи, че корекционната процедура цели възстановяване на настъпило без основание имуществено разместване, а не да бъде ангажирана отговорността на потребителя за негово виновно поведение.

Ответникът отбелязва, че от 04.05.2019г. в законна сила били влезли нови ПИКЕЕ, според които преизчисляването на количеството електрическа енергия се извършвало от операторите на съответните електрически мрежи, а не от крайния снабдител на електрическа енергия. Поради тази причина крайните снабдители вече не издавали фактури за допълнително начислени количества електрическа енергия, а дейността по преизчисляването и фактурирането на количества неизмерена, неточно и/или неправилно измерена електрическа енергия се извършвала от оператора на съответната електрическа мрежа, към която бил присъединен конкретният обект на клиент. Ето защо счита, че общите условия на крайния снабдител на електрическа енергия, в случая „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, били ирелевантни, съответно неотносимо към процесния случай е дали в тях се предвижда изричен ред за уведомяване на клиентите.

С оглед изложените съображения ответникът намира иска за неоснователен и моли същият като такъв да бъде отхвърлен.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа следното:

От материалите, съдържащи се в ч. гр. д. № 1388/2022 г. по описа на РС - Пловдив, приложено по настоящото производство, се установява, че въз основа на заявление с вх. рег.

№ 7601-11/31.01.2022г. в полза на ищеца срещу ответника е издадена Заповед № 782/02.02.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за процесната сума, както и направените по делото разноски в размер на 25 лева за държавна такса и 300 лева за адвокатско възнаграждение (л.21 от гр.дело № 464/2022 г. на РС Хасково). В предвидения от закона срок е подадено възражение от ответника и с разпореждане от 10.02.2022 г. на ищеца е указано, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок и последният е сторил това.

Не се спори по делото, че ищецът е потребител на електрическа енергия като клиент с клиентски № **********, доставяна до обект с ИТН: *******, находящ се в *********, а ответното дружество „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД е оператор на електрическата мрежа.

Липсва спор и относно обстоятелството, че на 15.12.2021г. е извършена проверка на меренето на електрическа енергия на обекта на ищеца от служители на „Електроразпределение Юг", за което е съставен констативен протокол и въз основа на него е издадена фактура № 8270170923 от 19.01.2022 г. на стойност 131,92 лева с ДДС, която ищецът е заплатил на ответника. Фактите се установяват и от представените от страните писмени доказателства като според представената от ищеца Разписка № 0400014830069776/26.01.2022 г., същият на 26.01.2022 г. е заплатил сумата от 131,92 лв. по Фактура № 8270170923 от 19.01.2022 г.

От приетия като доказателство по делото Констативен протокол № 649439 от 15.12.2021 г. се установява, че на същата дата представители на „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД са извършили проверка на измервателната система на ищеца и средство за търговско измерване с фабричен № 012424783 в присъствието на представител на клиента – Х..А. В.. При проверката е било установено, че електромерът е повреден, с изгаснал дисплей. Монтиран е нов изправен електромер. Този констативен протокол е подписан от извършилите проверката, представители на оператора на електрическата мрежа, както и от присъствалия представител на клиента.

С писмо с изх. № 964/19.01.2022г. ищецът е бил уведомен от ответника за 3 извършената проверка, видно от приложеното известие за доставяне № ИД PS 4040 01P50T D.

Представени са също справка за коригиране на сметката за електроенергия и Фактура № 8270170923 от 19.01.2022 г., от които е видно, че вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството електрическа енергия за електромер № 012424783 за периода от 11.11.2021 г. до 15.12.2021 г. на клиент с кл. № ********** е допълнително начислена енергия от общо 566 кВтч на стойност 131,92 лева с ДДС. За извършената корекция било изпратено писмо, видно от приетото по делото известие за доставяне № ИД PS 4040 01P50T D.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, който е процесуално допустим, доколкото изхожда от заявител по образувано заповедно производство срещу длъжника в едномесечния срок от уведомяването му за своевременно депозирано от страна на последния възражение срещу издадена заповед за изпълнение относно процесното вземане.

Разгледан по същество, искът е изцяло основателен поради следните съображения:

Съгласно чл. 55, ал. 1. предл. 1 ЗЗД този, който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне. Следователно, за да бъде уважен така предявеният иск, е необходимо да се установи кумулативното наличие на следните елементи: извършено от ищеца плащане на процесната сума, която е получена от ответника без валидно правно основание. В съответствие с правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да докаже извършване на плащането, а в тежест на ответника - съществуването на облигационна връзка с другата страна, както и на твърдените основания за едностранно коригиране сметката на ищеца за доставената му през изминалия релевантен период електрическа енергия поради неизмерването й, както и размера на вземането, съответстващ на представената по делото фактура № 8270170923 от 19.01.2022 г.

Разпечатката съдържа 32 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/80e358b7-5b9b-4b42-b85a-5972cc10490f