Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 17 от 07.01.2025, Районен съд - Благоевград

Съд
Районен съд - Благоевград
Дело
Административно наказателно дело 476/2024
Вид
Решение № 17
Подписан
07.01.2025
В сила
04.02.2025
Състав
Екатерина Петрова Николова

Цитирани разпоредби

  • чл.27 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.2, т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.178 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 96, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Благоевград, 07.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Екатерина П. Николова при участието на секретаря Македонка Ст. С. като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно наказателно дело № 20241210200476 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН .

Образувано е по жалба на „Н“Е, със седалище и адрес на управление в гр.П, с управител и представител В К Ш, против НП

№755832-F752243/14.02.2024г., издадено от Директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП-гр.София, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1000.00лв., във връзка с нарушение по чл.

96, ал.1, изр.2-ро от ЗДДС.

С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваният административен акт. По същество не се оспорва извършването на твърдяното с НП административно нарушение, но се застъпва становището за несъразмерност и необоснованост на наложената имуществена санкция на жалбоподателя, която е над минималния размер, определен от законодателя.

Застъпва се също, че забавата на жалбоподателя се обосновава от бездействие и вина на друго 3-то лице, ангажирано като счетоводител на дружеството през 2022г. Иска се отмяна на НП или неговото изменение в санкционната част .

1

Санкционният орган, чрез процесуалният си представител оспорва жалбата. Поддържа, че жалбоподателят е извършил вмененото му административно нарушение, а атакуваното НП е законосъобразно издадено такова и за това следва да се потвърди .

РП- Благоевград, надлежно призовани, не ангажират представител и становище по жалбата.

Районният съд, след като съобрази доводите на страните и анализира събраният по делото доказателствен материал и приложимото право, установи следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице с право да обжалва НП и то е сторило това в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. /НП е връчено на законния представител за процесното дружество на 26.02.2024г., а жалбата срещу него е подадена на 11.03.2024г., видно от приложена товарителница с баркод на л.9 от кнахд №1357/2024г. по описа на БлАС/ Разгледана по същество, жалбата е частично основателна. Аргументи:

ПО ФАКТИТЕ В ПРОЦЕСА

С ангажираните по делото гласни и писмени доказателства се установи по един категоричен и безспорен начин, че на 18.01.2024г. , длъжностно лице при санкциониращият орган–св.Б /главен инспектор по приходите/, в присъствието на колегата си св.Б. и св.Ц., в офиса на ТД на НАП- Благоевград, е съставил на процесното дружество АУАН№F752242 за това, че на при извършена проверка на 07.01.2023г., възложена с резолюция

№012692304177547/25.10.2024г., е установено, че „Н Х“Е, в качеството си на данъчнозадължено лице по ЗДДС, не е подало заявление за регистрация по ЗДДС, в 7-дневен срок от датата, на която е достигнало облагаем оборот повече от 50 000лв/ съгласно действащата редакция на закона в сила до 31.12.2022г., публикувана в ДВ бр.52 от 05.07.2022г./, като това бездействие е продължило за период по-дълъг от 2 месеца, включително и с текущия месец на достигане на този оборот. За проверката е изготвен нарочен Констативен протокол №012692304177547, в който подробно са посочени обстоятелствата и документите, които обосновават този извод. Така изрично е отразено в 2 протокола, че при проверката е констатирано, че за периода 16.06.2022г.16.06.2022г., процесното дружество е достигнало облагаем оборот от 162 822.56 лв, във връзка с реализирана продажба на учредено право на строеж и СМР, за което е издаден нотариален акт №32, том 5, рег.№5796 по нотариално дело №691 от 2022г.

Проверката е извършена именно от актосъставителя св.Б., която е квалифицирала описаното бездействие на жалбоподателя като административно нарушение по чл. 96, ал.1 от ЗДДС, което е извършено на 24.06.2022г., тъй като 7-дневния срок за регистрация по ЗДДС в случая е изтекъл към 23.06.2022г.

Св.Б. е констатирала също, че в ТД на НАП е постъпило заявление от процесното дружество за регистрация по чл.96, ал.1 от ЗДДС, но едва на 25.10.2023г., което е повече от 1 година след датата на дължима регистрация, като това заявление е с входящ №0000-0128431/25.10.2023г. По него обаче е постановен отказ за регистрация с №011022304332106/07.11.2023г. на органа по приходите именно заради констатираните данни за извършено нарушение по чл.96, ал.1 от ЗДДС в процесния период .

Всички цитирани в акта и в Констативния протокол документи са приложени и приети като доказателства в процеса и те не се оспорват от жалбоподателя.

Преди съставянето на акта, св.Б е изпратила покана за тази процедура до жалбоподателя с №6613/07.11.223г., като същата е изпратена по електронен път на посочен от жалбоподателя електронен адрес за кореспонденция с него.

В предоставеният 7-дневен срок, който е изтекъл на 14.11.2023г., не се е явил законен представител или упълномощен такъв за жалбоподателя в ТД на НАП, офис Благоевград, поради което и акта е съставен в негово отсъствие и при условията на чл. 40, ал.2 от ЗАНН. АУАНТ връчен на законния представител на жалбоподателя лично на 29.01.2024г.

Въз основа на АУАН, на 14.02.2024г., Директорът на Дирекция „Обслужване“ в

ТД на

НАП-София, е издал атакуваното

НП№755832-F752242, с което на основание чл.178, вр. с чл.96, ал.1 от ЗДДС , е наложил на жалбоподателя имуществена санкция в размер на 1000.00лв. НП се установи, че е връчено надлежно на процесното дружество на 11.03.2024г.

Изложените фактически констатации в НП и акта за нарушение се 3 потвърждават като хронология и фактически обстоятелства при разпита на свидетелите по акта Б., Б. и Ц.. От тях св.Б сочи, че е извършила и процесната проверка на жалбоподателя и констатирала по документите, цитирани в АУАН , извършеното то него нарушение на чл.96, ал.1 от ЗДДС, с бездействието си и нерегистрирането в срок на дружеството по ЗЗДС, след достигане на минимално изискуемият се за това оборот от 50 000лв.Свидетелките потвърждават, че жалбоподателят е поканен да участва в процедурата по съставяне на акта, а след неявяването му е съставен в офиса им на НАП по документи и в негово отсъствие. След съставянето му АУАН е връчен лично на законния представител на процесното дружество.

Към делото са приложени и са приети като доказателства и анализираните в хода на проверката документи, както следва: нотариален акт №32/2022г., фактури, удостоверяващи увеличеният оборот на жалбоподателя в процесния период над 50 000 лв/л.48-49/, Справка по персонална партида на дружеството в периода 2022г.-2023г., заявление за регистрация от 25.10.2023г на процесното дружество с приложени към него Справки за облагаемия оборот към 25.10.2023г., Справки в базата данни на НАП за обща регистрация на ЗЛ, за подадени заявления за регистрация по ЗДДС, и за задълженото лице. Всички те обосновават напълно и категорично фактическите твърдения в АУАН.

От своя страна жалбоподателят е представил с жалбата като доказателства Договор за счетоводен абонамент и счетоводно обслужване от 30.05.2022г.- с „Е Б А “ООД, представлявано от Б К, което счетоводно дружество е следвало да обслужва именно жалбоподателя. В последствие обаче със спогодба от 25.09.2023г., подаден сигнал до СГП и във връзка с водено арбитражно дело през м.01.20214г., са събрани данни за злоупотреби на Б К, с което процесното дружество обосновава и причината за неизвършеното регистриране на същото по ЗДДС в конкретния случай.

Приета като доказателство в процеса е и Заповед №ЗЦУ1149/25.08.2020г., издадена от Изпълнителният директор на НАП, както, с която се доказва делегирането на правомощия на процесният издател на НП, за съставяне на такива актове, при констатиране на данъчни нарушения по ЗДДС.

Съдът кредитира изцяло посочените писмени и гласни доказателства 4 като годни да изяснят обективната истина в този казус, защото те кореспондират по между си и не се оспорват от страните.

ОТНОСНО ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ И ПРИЛОЖЕНИЕТО НА

ПРАВОТО

При така направените фактически констатации, районният съд счита, че с обжалваното наказателно постановление, законосъобразно е санкциониран жалбоподателя за извършено от него нарушение по чл.96, ал.1 от ЗДДС.

Атакуваното НП съдържа всички реквизити за такъв акт по ЗАНН съгласно чл.57 от този нормативен акт, тъй като в него ясно и конкретно са посочени датата и мястото на съставянето му, длъжностното лице, което го издава, датата и мястото на извършване на нарушението чрез бездействие, фактически е описан начина на извършване на твърдяното нарушение, като същото е посочено и с конкретна правна квалификация, чието съдържание по ЗДДС, напълно кореспондира с обстоятелствената част на НП. НП е издадено и от компетентен за това орган, в каквато насока се представи и изрична заповед по делото за делегирани правомощия в тази насока. Наред с това, АУАН и НП са надлежно връчени и са съставени в сроковете по чл.34 от ЗАНН. Ето защо, съдът приема, че атакуваното НП е процесуално законосъобразно.

От друга страна, с ангажираните по делото писмени /Констативен протокол и приложения към него/ и гласни доказателства /показания на свидетелите Б., Б. и Ц./, се установи по категоричен начин, че за периода 16.06.2022г.-16.06.2022г. при извършвана на дейност свързана с продажба на право на строеж и СМР, жалбоподателят, в качеството си на данъчно задължено лице по ЗЗДС, е достигнат облагаем оборот в размер над 50 000лв./162 822.56лв/, което е обусловило за него възникване на задължението му за регистрация по чл.96, ал.1 от ЗДДС, изпълнимо чрез подаване на заявление за такава данъчна регистрация в 7-дневен срок, считано от 16.06.2022г. Крайният срок за такова заявление в случая е изтекъл на 23.06.2022г. Жалбоподателят обаче не е подал такова заявление за регистрация до тази дата, а едва на 25.10.2023г., което е с близо 1 година по5 к ъ с н о . При това положение, съдът приема, че действително жалбоподателят е извършил от обективна страна административно нарушение по чл.96, ал.1 от ЗДДС, както правилно е приел и санкциониращият орган при издаването на обжалваното НП.

Касае за нарушение извършено от дружество и ЮЛ, чиято отговорност е обективна и безвиновна. Именно за това и съдът не приема за основателни възраженията на защитата, че причината за това бездействие и неизпълнение на задължението за регистрация по чл. 96, ал.1 от ЗДДС, била свързан с вината на трето лице –управител на счетоводна фирма, на която е било предоставено счетоводното обслужване на процесното дружество към 2022г. Дори и да са наведени данни за злоупотреби от това счетоводно дружество в ущърб интереса на процесния търговец, той носи отговорност за неправилния подбор на контрагент за неговото счетоводно обслужване, а наред с това възлагане на счетоводно обслужване на 3-то лице, не освобождава жалбоподателя от задължението му по чл. 96, ал.1 от ЗДДС след като знае и не оспорва, че е достигнал в процесния период облагаем оборот над 50 000лв., както и от задължението и правото му да контролира своят счетоводител за изпълнението на това законово правило.

ОТНОСНО

САНКЦИЯ

ОПРЕДЕЛЯНЕ

НА

АДМИНИСТРАТИВНАТА

Съгласно нормата на чл.178 от ЗДДС, данъчно задължено по този закон лице, което е длъжно, но не подаде заявление за регистрация или заявление за прекратяване на регистрация в установените по този закон срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 5000 лв.

След като правилно е квалифицирал процесното нарушение като такова по чл.96, ал.1 от ЗДДС, на основание чл.178 от ДДС, в конкретният казус санкциониращият орган е отмерил на жалбоподателя имуществена санкция от 1000 лв., която е над минималният размер по закона за такова деяние. След като в НП липсват каквито и да е обективирани и анализирани обстоятелства, които са мотивирали определянето на визираната санкция над 6 минималният размер, регламентиран от законодателя, съдът приема, че тази санкция не е съобразена с нормата на чл.27 от ЗАНН, а това мотивира нейното редуциране именно до минимума от 500.00лв., което кореспондира и с констатацията /поради липса на доказателства в обратна насока/, че до момента жалбоподателят не е имал други данъчни нарушения по ЗДДС, както и с неговото поведение в хода на проверката, а именно същият е съдействал с представянето на исканата от поверяващите документация /счетоводна документация и друга обща такава за дейността и регистрирането на процесната фирма/, като наред с това не е спорно, че е заплатил и всички начислени му лихви и данъци заради процесната забава. По тези съображения, съдът намира, че следва да се измени обжалваното НП, като наложената с него имуществена санкция са редуцира до минимума по чл. 178 от ЗДДС, а именно 500.00лв. .