Решение № 2956 от 20.07.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2956 гр. В., 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 40 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда М. Александрова при участието на секретаря Диана Н. Найденова като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело № 20263110101150 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

Предявени са субективно и обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 22 и 23, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПКр. и чл. 26, ал. 1, пр.

1 от ЗЗД и чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД от П. Н. К., ЕГН **********, настоящ адрес: гр. В., ул. А. Ф. № **, вх. *, ет. *, ап. ** против ***** АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. С., бул. Д. Н. № **, ет.*, ап. **, представлявано от А. В. М. и Г. Т. Т. и ****** АД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление: гр. С., бул. Д. Н. № **, ет.*, ап. **, представлявано от А.

В. М..

Ищецът моли да бъде осъден първия ответник ***** АД да й заплати сумата 79.50 евро, представляваща недължимо платена по договор за паричен заем № **** от **** г. за възнаградителна лихва, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 13.02.2026 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. чл. 26, ал.

1, предложение 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 и чл. 23 ЗПК, както и да бъде осъден втория ответник ****** АД да й заплати сумата от 307.55 евро, представляваща недължимо платена по договор за предоставяне на гаранция № **** от **** г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 13.02.2026 г. до окончателното изплащане на сумата, на осн.

1 чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. чл. 26, ал.1, предложение 1 от ЗЗД.

Претендират се разноските по делото.

Твърди се в исковата молба, че на **** г. е сключен договор за паричен заем № **** между ищцата и първия ответник, въз основа на който на ищцата е предоставен заем в размер на 1000 лева, със срок на погасяване 7 месеца, с размер на месечната погасителна вноска – 165.07 лева, с фиксиран годишен лихвен процент по заема – 45 %, ГПР - 56,49 % и общо задължение 1155.49 лева, състоящо се от размера на заетата сума и лихвата за целия срок на договора.

В чл. 4 от договора страните уговорили, че заемателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: 1) две физически лица поръчители, които да отговарят на следните изисквания: да представят служебна бележка от работодател за размера на трудовото възнаграждение, като нетният им осигурителен доход да е в размер над 1500 лева; да работят по безсрочен трудов договор; да не са заематели или поръчители по друг договор за паричен заем, сключен с "*****" АД; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други банкови и финансови институции или ако имат кредитната им история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от "Редовен"; да подпишат договор за поръчителство; 2) банкова гаранция в полза на кредитора за дължимите суми по договора със срок на валидност 30 дни след крайния срок на плащане на задълженията по договора; 3) одобрено от заемодателя дружество гарант, което предоставя гаранционни сделки.

Ищецът заявява, че на **** г. е сключен също така договор за предоставяне на гаранция № **** между него в качеството му на потребител, и "****" ЕООД в качеството му на гарант, по силата на който "****" ЕООД се е задължил да издаде гаранция за плащане в полза на "*****" АД, с наредител потребителя, с цел гарантиране изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно процесния договор за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за паричен заем, за сума, покриваща както следва: задължение за връщане на заемната сума в размер на 1000 лева; задължение за плащане на възнаградителна лихва; задължение за плащане на законна лихва за забава в 2 случай на забава на плащането на разходи за събиране на вземането, съдебни разноски и адвокатски хонорари. В чл. 3, ал. от договора за гаранция страните са уговорили възнаграждение за гаранта в размер на 601.51 лева, което е платимо разсрочено заедно с вноските по договора за заем, с размер на всяка вноска – 85.93 лева. Посочено е, че потребителят заплаща сумите по начина, описан в договора за паричен заем, като заемодателят е овластен да приема вместо гаранта плащанията. Така дължимата месечна вноска по двата договора става в общ размер 251.00 лева. Уговорено е, че гарантът се задължава при поискване от страна на кредитодателя да плати всички изискуеми задължения на потребителя по договора за заем.

Ищецът твърди, че Договор за паричен заем № **** от **** г. е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, тъй като в него е посочен ГПР от 56.49 %, което не отговаря на действително приложения такъв процент, тъй като в ГПР не е включена сумата 601.51 лева- стойност на гаранционното възнаграждение. Ако тази сума беше включена в ГПР, той би надвишил посочения в чл. 19 от ЗПК максимален размер. Посочения в договора ГПР не отговаря на реално прилагания. В договора за потребителски кредит не е конкретизирано кои компоненти точно са включени в годишния процент на разходите (ГПР), каква е неговата структура и как се формира същият, което е в разрез с разпоредбата на чл.11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК. Кредиторът не е включил това възнаграждение в ГПР, въпреки че го е включил в погасителния план.

Ищецът твърди, че е внесла сумата 1155.49 лева по договор за паричен заем от **** г. и сумата от 601.51 лева по договор за предоставяне на гаранция. Внесената от ищцата сума в размер на 1155.49 лева следва да се отнесе към погасяване единствено на главницата по договора. Надвнесената сума 155.49 лева се явява платена без основание по чл. 55, ал. 1 от 33Д.

Ищецът сочи, че според наличната информация в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ, едноличен собственик на капитала на "******" ЕООД (дружеството поръчител) е "*****" АД (дружеството кредитор), като двете дружества са с един адрес на управление. В същото време, съгласно чл. 3, ал. 3 от договора за предоставяне на гаранция, "*****" ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство. Тази свързаност обуславя извод, че разходът за 3 възнаграждение в полза на гаранта е известен на заемодателя, което се потвърждава и от обстоятелството, че договорът за паричен заем и този за предоставяне на гаранция са сключени в един и същи ден, отделни разпоредби от договорите препращат един към друг, дължимите в полза на търговците престации имат едни и същи падежи и макар формално кредитор на вземането, представляващо възнаграждение на гаранта за предоставеното по договора за заем обезпечение, да е ответникът "******" ЕООД, то кредитодателят е овластен да получава плащане по договора за предоставяне на гаранция, дължимо от потребителя, заедно с анюитетните вноски по договора за заем. Договорът за потребителски кредит и този за предоставяне на поръчителство са едно цяло. Този извод следва и от посоченото в договора за потребителски кредит, че предвиденото обезпечение на кредитора е с договор за поръчителство и сключване на договор за поръчителство в същия ден, в който е сключен договорът за кредит.

Договорът за предоставяне на гаранция е нищожен и на основание чл. 26, ал. 2, предл. 4 от ЗДД поради липса на основание /кауза/, предвид акцесорния му характер спрямо главния договор – договорът за паричен заем, по твърдения на ищеца.

В указания срок ответниците са подали отговори, оспорват исковете.

Твърдят, че не са налице сочените основания за нищожност на двата договора.

Молят исковете да бъдат отхвърлени и да им бъдат присъдени разноски.

Правят възражения по отношение размера на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение. Желаят постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца в случай, че не се яви в първото открито съдебна заседание и не изрази становище по отговорите.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

Не са налице предпоставките на чл. 238, ал. 2 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, тъй като той се представлява от упълномощен адвокат в първото открито съдебно заседание, взел е становище по отговорите.

Страните не спорят, че на **** год. ищецът е сключила договор за паричен заем № **** с ***** АД, че отпуснатия заем е в размер на 1000.00 лева, който следвало да изплати в срок 7 месеца при фиксиран годишен 4 лихвен процент 45 %. В чл. 4 от договора е уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен по един от следните начини: с поръчители – две физически лица, банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита, или гарант- одобрено от заемодателя дружество, което предоставя гаранционни сделки. Поръчителите следва да отговарят на следните условия: да представят служебна бележка от работодател за размер на трудовото възнаграждение, нетния размер на трудовото възнаграждение да е в размер на минимум 1 500 лв., да работят по безсрочен трудов договор, да не са поръчители по друг договор с дружеството- заемодател, да нямат неплатени осигуровки за последните две години, да нямат задължения към други банкови и финансови институции или ако имат- кредитната история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по- лош от редовен, да подпишат договор за поръчителство.

Съдът приема за установено също, че на датата на сключване на договора за кредит, ищецът сключва с втория ответник договор за предоставяне на гаранция № ****, по силата на който ****** ЕООД е поело задължение да обезпечи пред ***** АД задълженията на ищеца. Въз основа на сключения договор за поръчителство ищецът се е задължил да заплати на гарантиращото дружество възнаграждение в размер на 601.51лева, което е разсрочено за изплащане, заедно с месечната вноска по договора за кредит. Сумите по договора за поръчителство ищецът следва да заплаща на ***** АД, което е упълномощено от ****** ЕООД да събира в тяхна полза сумите по процесния договор, съобразно чл. 3, ал. 3 от договора за гаранция.

В чл. 3, ал. 2 и 3 е уговорено, че сумите по договора за поръчителство ищецът следва да заплаща на ***** АД, което е упълномощено от ****** ЕООД да събира в тяхна полза сумите по процесния договор. Доколкото договорът за поръчителство е акцесорен на този за предоставяне на потребителски кредит, то действието на поръчителството е предпоставено от валидното съществуване на главното правоотношение. Предвид това, наличието на основание за предоставяне на поръчителство от страна на ответното дружество, е обусловено от валидността на договора за кредит, или отделни негови клаузи и поради тази причина следва да се разгледат съвместно и двете правоотношения, имайки и предвид, обстоятелството, че кредиторът ***** АД е едноличен собственик на капитала на ****** ЕООД и в тази връзка кредиторът и поръчителят са свързани лица, което е видно от 5

Търговски регистър към Агенция по вписванията.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 , чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен.

С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен интерес за защита на икономически по- слаби участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне, дори ако нарушението на тези норми не е въведено като основание за обжалване (в този смисъл са задължителните указания, дадени с т. 1 на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС).

Изхождайки от предмета на договор за паричен заем № ****, сключен на **** год. и страните по него – физическо лице, което при сключването му действа извън рамките на своята професионална компетентност и финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗКИ, предоставяща кредита в рамките на своята търговска дейност, съдът приема, че процесният договор има характеристиките на договор за потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в който законодателят предявява строги изисквания за формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, уредени в глава трета, чл. 10 и чл. 11.