Определение № 36217 от 12.10.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 36217 гр. София, 12.10.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20231110101813 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Постъпила е молба от ответника ********* с искане за изменение на постановеното по гр.д. № 1813/2023 г. по описа на Софийски районен съд Решение № ********* в частта му за разноските, като присъдените в ползва на ищеца разноски за платено адвокатско възнаграждение бъде намалено до размера на 400 лв. Твърди се в молбата, че при общ материален интерес от 671 лв. е присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 2600 лв. Изложени са съображения, че когато съдът присъжда адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ не е обвързан от разпоредбите на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и следва да определи едно общо възнаграждение, независимо от броя на предявените искове, като съобрази същото с фактическата и правна сложност на делото.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, с който изразява становище за неоснователност на искането.

Молбата е подадена от процесуално легитимирана страна и в предвидения за това срок, поради което същата се явява процесуално допустима, а по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съдът принципно споделя съображенията, изложени в молбата в хипотезата на присъждане на адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ. В настоящия случай обаче не е такъв. На първо място следва да се отбележи, че с решението, чието изменение се иска в частта му за разноските, съдът е присъдил адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв., а не както се твърди в молбата – 2700 лв. На следващо място, съдът не е присъдил адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правно помощ, а е присъдил разноски за реално заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение. По делото е представен договор за правна защита и съдействие, с който ищецът и процесуалният му представител са уговорили и е заплатено адвокатско възнаграждение по 500 лв. за всеки от предявените искове, или общо 1000 лв. В случая са предявени два обективно кумулативно съединени иска – установителен иск за нищожност и осъдителен иск за връщане на платеното без основание по нищожна клауза. В посочената хипотези приложение намира чл. 2, ал. 5 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, според която за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела се определят съобразно вида и броя на предявените искове“. Нормата е ясна и не се нуждае от тълкуване. Съдът съобрази също така, че в договора за правна защита и съдействие страните са уговорили адвокатско възнаграждение да се дължи за всеки от исковете поотделно. Ето защо, съдът намира, че адвокатско възнаграждение се дължи и следва да бъде присъдено за всеки от предявените искове.

При преценка основателността на направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът е съобразил в решението, че уговореното възнаграждение за всеки от исковете в размер на 500 лв. е близко до минималния размер, предвиден в НМРАВ, поради което и отговаря на фактическата и правна сложност на делото. Към настоящия момент липсват факти, които да променят извода на съда, обективиран в мотивите на решението.

Мотивиран така, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на ответника ********* за изменение на постановеното по гр.д. № 1813/2023 г. по описа на Софийски районен съд Решение № ********* в частта му за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчване на съобщението пред Софийски градски съд.

ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2