Решение № 681 от 28.05.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 681 гр. Пловдив, 28.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело № 20245300501144 по описа за 2024 година

Постъпила е жалба с вх. №14919/25.4.2024 г. на ПОС, подадена чрез ЧСИ на 11.03.2024 г., от длъжника Е. Д. К. с ЕГН ********** от с.***** чрез адв.С. П. против Разпореждане от 1.03.2023 г. по ИД №485/2018 г. на ЧСИ П. И. с рег. № ***** по РКЧСИ, с район на действие - ОС - Пловдив, с което от ЧСИ е оставена без уважение молба за прекратяване на изпълнителното производство поради настъпила перемпция. Жалбоподателят поддържа, че по делото не са били извършвани изпълнителни действия повече от две години в периода 25.09.2019-25.09.2021 г., поради което и на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК същото е прекратено по силата на закона.

Излага доводи, че на

25.2.2020г.,22.1.2021г.,

02.3.2022г.,11.7.2022г. са депозирани молби от взискателя за опис на движими вещи в дома на длъжника, които не са се състояли, а молбите му от 22.6.2021г и от 21.9.2022г за „понататъшни действия“ са без конкретика и без посочено изпълнително действие в рамките на конкретен изпълнителен способ и не прекъсват давността; в т.10 от ТР №2/26.6.2015г. по т.д.№2/2013 г. на ОСГТК, ВКС приема за изпълнително действие извършването на опис, но не и насрочването му без реално извършване - счита, че не прекъсват давността молбите на взискателя за опис без да е насрочен опис или да се състоял опис. Иска се да се отмени обжалваното разпореждане на ЧСИ и да бъде прекратено ИД.

Взискателят Агенция за събиране на вземания ЕАД, ЕИК *****– не взема становище по жалбата.

Постъпили са писмени мотиви по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК от ЧСИ П. И., който 1 счита жалбата за допустима, но неоснователна. Излага доводи, че искането за прилагане на определен изпълнителен способ само по себе си е достатъчно за прекъсване на срока по чл.433,ал.1,т.8 ГПК,независимо дали изпълнителното действие реално е извършено.

Съдът намира, че разпореждането на ЧСИ за отказ е получено на 06.03.2024 г., а жалбата е подадена на 11.3.2024 г. в двуседмичния срок по чл.436/1/ ГПК, поради което е допустима, а по същество е неоснователна, поради следното:

Съобразно разясненията, дадени в ТР 2/2013, прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес, като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ.

С молба жалбоподателят е поискал ЧСИ да прекрати ИД поради перемпция – на осн.чл.433, ал.1,т.8 ГПК – поради неизвършване на изпълнителни действия в продължение на 2 години в периода 25.09.2019-25.09.2021 г..

От приложено копие на изпълнително дело №485/2018 на ЧСИ П.Илиев, се установява следното:

Изпълнителното производство е образувано на 2.3.2018 г. срещу длъжника Е. Д. К. въз основа на изп. лист, издаден в полза на Агенция за събиране на вземания ЕАД. С молбата за образуване на ИД, взискателят е възложил на ЧСИ правомощията по чл.18 от ЗЧСИ. ПОС намира, че при възлагане на ЧСИ за извършване на действията по събрането на вземането, взискателят може и да не е внесъл авансово дължимите разноски за конкретното изп.действие, както и че насрочването на опис прекъсва давността дори и не е извършен реално описа, тъй като е налице опит за събиране на вземането; давността се прекъсва и тогава, когато изпълнителното действие е неуспешно поради ненамиране на длъжника на адреса.

По ИД са извършени следните изпълнителни действия:

2

На 12.03.2018 г. ЧСИ е наложил запор на банковите сметки и трудовото възнаграждение на длъжника – л.23 и 25 от ИД;

На 12.05.2018 г. ЧСИ е наложил запор на банковата сметка на длъжника в банка ДСК – л.24 от и.д.

На 23.01.2019 г. взискателят е поискал ЧСИ да предприеме изпълнителни действия да насрочи опис на дв.вещи в дома на длъжника-л.49;

На 22.05.2019 г. ЧСИ е насрочил опис на дв.вещи в дома на длъжника за 2.7.2019г., който не се е състоял;

На 28.05.2019 г. ЧСИ е наложил запор на трудовото възнаграждение на длъжника – л.72 от ИД;

На 29.7.2019 г. взискателят е поискал ЧСИ да насрочи опис на дв.вещи в дома на длъжника-л.84;

На 02.09.2019 г. ЧСИ е наложил запор на банковата сметка на длъжника-л.93 от и.д.;

На 25.02.2020 г. взискателят е поискал ЧСИ да извърши опис на дв.вещи в дома на длъжника – л.98 и.д.;

На 22.01.2021 г. взискателят е поискал ЧСИ да извърши опис на дв.вещи в дома на длъжника – л.105 и.д.;

На 2.03.2022 г. взискателят е поискал ЧСИ да наложи запор на банковите сметки на длъжника – л.118 от ИД;

На 21.7.2022 г. ЧСИ е наложил запор на всички парични ввземания по всички банкови сметки на длъжника-л.123 от и.д.;

На 21.9.2022 г. взискателят е поискал ЧСИ да наложил запор върху МПС на длъжника-л.129;

На 14.07.2023 г. ЧСИ е насрочил опис на дв.вещи в дома на длъжника за и е наложил запор върху трудовото му възнаграждение-л.134и.д.;

На 29.09.2023 г. ЧСИ е наложил запор на трудовото възнаграждение на длъжника – л.140 от ИД;

На 29.01.2024 г. от длъжника е постъпила молба за прекратяване на делото на осн.чл.433,ал.1,т.8 от ГПК. С разпореждане от 1.03.2024 г. ЧСИ е постановил отказ, който е предмет на настоящата ЧЖ.

При така установеното от фактическа страна, ПОС намира, че възражението на длъжника за настъпила перемпция по чл.433,ал.1,8 ГПК за прекратяване на ИД е неоснователно тъй като не е налице 2-годишно бездействие на взискателя в процесния период. С оглед на разяснения тя в ТР №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да се приеме, че в случая не е налице хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, тъй като взискателят е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години от образуване на изпълнителното производство; не е проявил процесуална пасивност, напротив – поддържал е висящността на изпълнителния процес с искането си за прилагане на посочените по-горе изпълнителни способи и не следва да бъде санкциониран с прекратяване на производството.

За прекратяването на ИД на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не е от значение извършването 3 на валидни изпълнителни действия, а процесуалната пасивност на взискателя, който в продължение на две години да не е поискал извършването на изпълнителни действия.

Предвид гореизложените съображения, въззивният съд намира за изцяло неоснователна жалбата срещу действия на ЧСИ на заявеното основание, поради което и жалбата следва да бъде оставена без уважение.

Решението на окръжения съд е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл.

437 ал. 4 от ГПК.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 437 ал. 4 от ГПК, Пловдивският окръжен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. №14919/25.4.2024 г. на ПОС, подадена чрез ЧСИ на 11.03.2024 г., от длъжника Е. Д. К. с ЕГН ********** от с.***** чрез адв.С. П. против Разпореждане от 1.03.2023 г. по ИД №485/2018 г. на ЧСИ П. И. с рег. № ***** по РКЧСИ, с район на действие - ОС - Пловдив, с което от ЧСИ е оставена без уважение молба за прекратяване на изпълнителното производство поради настъпила перемпция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4