Решение № 4604 от 16.11.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 3550/2023
- Вид
- Решение № 4604
- Подписан
- 16.11.2023
- В сила
- 16.11.2023
- Състав
- Анета Александрова Трайкова
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- член 47, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- член 14, ал. 1 · Закон за местните данъци и такси
РЕШЕНИЕ
№ 4604 гр. Пловдив, 16.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20235330103550 по описа за 2023 година
Ищецът “Водоснабдяване и канализация” ЕООД е предявил срещу ответника Н. Р.
Й. с ЕГН: ********** и адрес: гр. П., УЛ.****** общ. П., обл. П. иск за признаване за установено, че ответникът му дължи сумите: 786.27 лв. главница, представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за обект на потребление: гр. П., ул.“****“ № ****, за периода: 23.02.2019 г. до 23.09.2022 г.; ведно със сумата от 121.28 лева лихва за периода 30.04.2019г. до 30.09.2022г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 25.10.2022 г. до окончателното погасяване, които е разпоредено да му бъдат заплатени от същия със заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК, постановена по ч. гр. дело № 15279/2022 г. на ПРС, IV-ви бр. с-в.
В исковата молба се твърди, че ответникът има качеството на потребител на основание Наредба № 4/2004 г. и приетите Общи условия, т.к. е собственик на водоснабден недвижим имот. Между ответника и ищеца било сключено споразумение за разсрочване на задължение № *****г. за суми, обхващащи част от процесните суми, като с това се удостоверявало, че същият е ползвател на ВиК услуги, предоставени за имот в гр. П., ул.“***“ №****.
Отчетът в имота е извършван при условията на липсващо измервателно устройство, като е начислявано количество вода за един обитател- 5 куб.м., като се претендират услуги по доставка на питейна вода и отвеждането на канална вода за периода от 23.02.2019 г. до 23.09.2022 г. в размер на 786.27 лева главница и начислена мораторна лихва към главницата за периода 30.04.2019г. до 30.09.2022г. в размер на 121.28 лева. Ищецът твърди, че в картотеката му монтираното измервателно устройство фигурира под №*******
Твърди да е поискал издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от 1
ГПК, била е издадена заповед за изпълнение, срещу която е подадено възражение от ответника в качеството му на длъжник, поради което е и налице основание за предявяване на установителен иск за признаване за установено в отношенията между страните съществуването на парично вземане в посочения размер.
В писмения отговор, подаден от особения представител на ответника адв. Ш., се оспорват твърденията на ищеца за наличието на предпоставки за служебно начисляване при условията на съществуващо неизправно измервателно устройство, като са изложени подробни съображения, в които е цитирана разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от Наредба № 4/2004 година, както и че ответницата има качеството потребител.
Прави правопогасяващо възражение за изтекла погасителна давност относно вземанията на ищеца за периода 26.02.2019 до 25.10.2019 година.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона, намира за установено следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 15279/2022г. по описа на ПдРС вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение, като заповедта е била връчена на длъжника при условията на член 47, ал. 6 ГПК, а искът, по които е образуван настоящият процес, е предявен в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело, като предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД:
Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл. 198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя В и К услуги на потребителите срещу заплащане за територията на гр. Пловдив. По производството се претендират потребени количества вода за водомер № 00104311340 за периода 23.02.2019 г. до 23.09.2022 г.
Приложимият нормативен акт за процесния период е Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
В чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. е предвидено, че потребители на В и К услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от общите условия на оператора. Тази разпоредба регламентира няколко основни групи потребители: собственици, носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката й, субекти по чл. 2 ЗРВКУ – наематели. За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект, то той на първо място трябва да има качеството на “потребител” на тези услуги. С отговора на исковата молба ответникът оспорва да е ползвател на ВиК услуги. Същото не се установява и от представените по делото писмени доказателства – декларации по член 14, ал. 1 от ЗМДТ, отнасящи се за други лица. Следователно ответникът не се легитимира като собственик на процесния имот, нито като негов вещен ползвател. Обстоятелството, че ответницата има подписано споразумение с ищцовото дружество за разсрочване на задълженията по фактури за аб. № ***** за периода 2.07.2010г. – 26.03.2021г. не я прави потребител по смисъла на ЗРВКУ и Наредба № 4/14.09.2004г., доколкото искът се основава на твърдението, че ответницата е собственик на водоснабден имот, с оглед на което искът подлежи на отхвърляне.
Така мотивиран, ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
2
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от “Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 115010670, срещу Н. Р. Й. с ЕГН: ********** и адрес: гр. П., УЛ.*****, общ. П., обл. П. иск по чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, че Н. Р. Й. с ЕГН: ********** и адрес: гр. П. УЛ.****, общ. П., обл. П. , дължи на Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 115010670, сумата от 786.27 лв. главница, представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за обект на потребление: гр. П., ул.“В*****“ № **** за периода 23.02.2019 г. до 23.09.2022 г.; ведно със сумата от 121.28 лева лихва за периода 30.04.2019г. до 30.09.2022г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 25.10.2022 г. до окончателното погасяване, които е разпоредено да му бъдат заплатени от същия със заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК, постановена по ч. гр. дело № 15279/2022 г. на ПРС, IV-ви бр. с-в, като недоказан и неоснователен.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________ 3