Решение № 115 от 05.03.2026, Районен съд - Монтана
- Съд
- Районен съд - Монтана
- Дело
- Гражданско дело 3074/2025
- Вид
- Решение № 115
- Подписан
- 05.03.2026
- В сила
- 02.04.2026
- Състав
- КАЛИН ИВАНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 10, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 115 гр. ******, 05.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ******, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: К. ИВАНОВ при участието на секретаря НИКОЛИНКА Г. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от К. ИВАНОВ Гражданско дело № 20251630103074 по описа за 2025 година
Разглеждат се обективно кумулативно съединени: установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, вр. чл. 26, ал.1, предл.1-во от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК и осъдителен иск за неоснователно обогатяване с пр. основание чл. 55, ал.1, предл. 1-во от ЗЗД.
Ищецът К. Д. Н., ЕГН ********** от гр.****** е предявил срещу ответното дружество ,,БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ‘‘ООД, ЕИК: ***********, със седалище и адрес на управление: гр.************ обективно кумулативно съединени искове с искане/петитум/:
-Да бъде обявен за нищожен сключеният между страните Договор за кредит МАХ500083206/31.03.2025 г. на осн. чл. 26, ал.1, вр. чл. 22 от ЗПК, поради нарушение на императивни законови разпоредби;
-Ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 237,47 евро/ 464,46 лв./- платена сума без основание по Договора, който е нищожен, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.11.2025 г. до окончателното изплащане.
Претендира деловодни разноски по чл. 78, ал.1 от ГПК.
Към исковата молба се прилагат относими по делото писмени доказателства.
Изпълнена е процедурата по чл. 131, ал.1 от ГПК, като в законния 1 едномесечен срок ответникът е подал писмен отговор на исковата молба, в който исковете се оспорват като неоснователни, поради което моли да бъдат отхвърлени от съда с решението, за което се излагат подробни съображения.
Съдът, на основание чл. 235, ал.2, вр. с чл.12 от
ГПК, въз основа на закона и на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Предявените искове са процесуално допустими за съдебно разглеждане, като предявени от и срещу надлежна страна в производството, с допустимо искане. Разгледани по същество, исковете са основателни.
Съображенията на Районния съд са следните:
Доказателствата по делото са писмени,.
Не е спорно по делото, че между страните е сключен Договор за кредит МАХ500083206/31.03.2025 г. със следните параметри:
-Размер на кредита: 500лв.;
- Размер на погасителна вноска: 43,59лв.;
- Годишен процент на разходите/ГПР/: 60,77%;
- Брой вноски:13;
- Фиксиран годишен лихвен процент: 47,79 %;
-срок на кредита: 6м. и 14 дни.
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.
Съгласно чл. 19, ал.1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. (2) Годишният процент на разходите по кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания.
Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени 2 задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС. В процесния случай, посоченото ГПР по договора е в размер от 60,77%-такъв размер на ГПР надвишава съществено максимално допустимия размер от пет пъти размера на законната лихва, поради което това води до недействителността на целия Договор за кредит, по смисъла на чл.22 от ЗПК.
Вън от посоченото, в посочения размер на ГПР не са включени двете допълнителни такси-за бързо разглеждане и динамично плащане. Това от една страна ще доведе до още по-висок и недопустим размер на ГПР по кредита.
На следващо място, по този начин потребителят е въведен в заблуждение относно съществените параметри и крайните разходи по кредита, както и относно изискването са ясно и точно посочване на всички параметри по кредита, което е нарушение на императивните разпоредби на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК и чл. 10, ал.1 от ЗПК- още едно основание за прогласяване на кредита за недействителен от съда.
Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал.1, предл.1-во от ЗЗД, който е получил нещо без основание е длъжен да го върне. Видно е от приложената на л.31 от делото Справка за плащанията по кредит с № 500083206, че кредитополучателят е надплатил над дължимата главница от 500 лв., която единствено дължи по недействителен договор съгласно чл. 23 от ЗПК, сумата от 237,47 евро/464,46лв./ по процесния кредит- суми за лихви, такса бързо разглеждане и динамично плащане. Установено че, недължимо платената сума от 237,47 евро е напуснала патримониума на ищеца, като е постъпила в този на ответното дружество, без да има правно основание за това, респективно, подлежи на връщане, като недължимо платена.
Предвид горното, съдът намира, че обективно кумулативно съединените искове, като изцяло доказани по основание и размер, следва да се уважат от съда.
При този изход на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца съгласно чл. 78, ал.1 от ГПК сторените от него деловодни разноски, съгласно приложения списък на разноските по чл. 80 от ГПК-22,55 евро.
На следващо място, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, вр. чл. 38 от ЗАДв. в полза на пълномощника на ищеца-адв. М. С., осъществил безплатна адвокатска защита, следва да се присъди претендираното от него адвокатско възнаграждение, което съдът следва да определи по справедливост, спрямо всички обстоятелства по делото. Съдът, предвид, че делото не е с висока фактическа и правна сложност, както и, че е приключено в едно съдебно заседание, намира, че адв. възнаграждение следва да бъде определено спрямо минимума по Наредбата, но като се вземе предвид цената само на осъдителния иск-предвид обстоятелството, че установителният иск няма самостоятелно значение, а е предявен единствено с оглед установяване на 3 вземането по осъдителния иск за неоснователно обогатяване. Така съдът намира, че справедливото в случая адв. възнаграждение за безплатно процесуално представителство на ищеца е в размер на 204,52 евро.
Водим от горното, съдът, на основание чл.235, ал.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал.1 от ГПК, вр. чл. 26, ал.1, предл.1-во от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК, вр. чл.
55, ал.1,предл. 1-во от ЗЗД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че сключеният между: К. Д.
Н., ЕГН ********** от гр.****** и ,,Б***********‘‘ООД, ЕИК:
***********, със седалище и адрес на управление: гр.************ Договор за кредит МАХ500083206/31.03.2025 г. е недействителен поради нарушение на закона, като О С Ъ Ж Д А ,,Б***********‘‘ООД, ЕИК:
*********** ДА ЗАПЛАТИ на К. Д. Н., ЕГН ********** сумата от 237,47 евро/464,46 лв. / , ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.11.2025 г. до окончателното изплащане, която сума представлява сборът на заплатените при изначална липса на основание суми по Договора.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК ,,Б***********‘‘ООД, ЕИК:
***********, със седалище и адрес на управление: гр.************ ДА ЗАПЛАТИ на К. Д. Н., ЕГН ********** от гр.****** сумата от 22,55 евро - разноски за внесена държавна такса.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, вр. чл. 38, ал.2 от ЗАДв.
,,Б***********‘‘ООД, ЕИК: ***********, със седалище и адрес на управление: гр.************ ДА ЗАПЛАТИ на адвокат М. М. С. от АКВраца с адрес: гр.К******** обл.Враца,ул.,,В***************** сумата от 204,52 евро адвокатско възнаграждение за безплатна адвокатска защита на ищеца.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- ****** в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ******: _______________________ 4