Решение № 69 от 14.04.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. Варна, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Ванухи Б. Аракелян

Дарина Ст. Маркова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно търговско дело № 20263001000029 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от ищеца Община Георги Дамяново срещу решение № 293/09.07.2025 година по търг. дело № 313/2024 година на ВОС. С обжалвания съдебен акт е отхвърлен предявения от общината иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 268 807,52 лева, представляваща платен аванс по развален с исковата молба поради безполезност на изпълнението договор № 83-III/22.07.2019 год. за възлагане на обществена поръчка, с предмет „Инженеринг /проектиране и строителство/ на обекти: „Изграждане на подпорна стена /дясно/ прилежаща на кв.12, с.

Копиловци, община Георги Дамяново“, „Изграждане на подпорна стена /ляво/ прилежаща на кв. 20, с. Копиловци, община Георги Дамяново“, „Изграждане на подпорна стена /ляво/ прилежаща на кв. 28, с. Копиловци, община Георги Дамяново“ и „Изграждане на подпорна стена /дясно/ прилежаща н а кв. 47 и 45 с. Копиловци, община Георги Дамяново“ - кв. 12 – 40 линейни метра - кв.

20 – 80 линейни метра - кв. 28 – 90 линейни метра - кв. 45-47 – 150 линейни метра“. Посочената сума се претендира като платена на отпаднало основание, 1 ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска до окончателното заплащане.

Във въззивната жалба на общината се оспорва решението като незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон. Сочи се, че страните по спора са обвързани от договор № 83-III/22.07.2019 год. за възлагане на обществена поръчка, по който общината е възложител. На 17.08.2020 година между страните е подписан протокол за откриване на строителна площадка, от който момент, според въззивника, е започнал да тече срока от 120 календарни дни за изпълнение на възложената работа. Общината поддържа, че е изправна страна по правоотношението като изплатил на изпълнителя сумите по договора (авансово и допълнително). Твърди, че изпълнителят не е извършил в цялост и в срок възложената работа, обстоятелство, констатирано на 25.02.2022 година от комисия на общината, в която е участвал и представител на изпълнителя. Позовава се на събраните по делото доказателства и допуснатата експертиза, от които се установява, че още от 2021 година, изпълнителят е преустановил дейности по изпълнението.

Това мотивира твърдението му, че в полза на общината е възникнало субективното право да развали процесния договор и да иска осъждане на ответника да върне получените на отпаднало основание суми като аванс.

Поради продължителния срок на забавата (повече от четири години), евентуално последвало изпълнение се определя като безполезно за възложителя. Поддържа, че посредством процесната искова молба е упражнил правото си да развали облигационната връзка между страните. Направеното волеизявление за разваляне е следвало да се вземе предвид от първата инстанция, като от този момент процесния договор следва да се приеме за развален. Позовава се на относима съдебна практика. След факта на развалянето изпълнителят следва да върне получените парични суми по правилата за двустранна реституция. Акцентира, че приложение в отношенията между страните следва да намери правилото на чл. 87, ал. 4 ЗЗД.

Твърди като установен отпаднал кредиторов интерес от запазване на облигационната връзка. По тези причини иска отмяна на обжалваното решение, както и присъждане на направените разноски от страната.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна по спора, в който се излагат основания за оставяне без уважение на 2 въззивната жалба. Претенцията на ищеца намира за неоснователна, като се придържа към изложеното от съда в съдебния акт.

В проведеното съдебно заседание пред въззивната инстанция страните са изразили становища по спора, като съответно се поддържат въззивната жалба и подадения писмен отговор от ответника. Въззивникът е направил искане за присъждане на разноски сторени в производството, като насрещната страна е отправила искане по чл. 78, ал. 5 ГПК. Въззиваемият не е претендирал разноски за настоящата инстанция.

След като прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон Варненския апелативен съд възприема следната фактическа и правна обстановка:

Решението на първоинстанционния съд е действително (по критериите, възприемани в мотивите към ТРОСГТК №1/2011 г. на ВКС), съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК и съответстват на предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1 предложение 3 ЗЗД за осъждане на ответника да върне на ищеца претендираната сума (заплатена авансово) като дадена на отпаднало основание – развален договор обвързващ страните. Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността, а по допустимостта в обжалваната част, по правилността на решението съдът е обвързан от оплакванията в жалбата. Посредством въведените във въззивната жалба оплаквания, предмет на въззивно обжалване е правилността на решението, в неговата цялост.

Съдът е сезиран с иск по чл. 55, ал. 1, предложение 3 ЗЗД.

Пред настоящата инстанция не са спорни фактите, че страните по спора са в облигационна връзка, обективирана в договор № 83 – III/22.07.2019 год., който е резултат от проведена обществена поръчка № 01139-2019-0003, вписана по партида на общината в публичния регистър на Агенция по обществените поръчки към Агенция по вписванията. Така с решение № 160/04.06.2019 год. Община Георги Дамяново, в качеството си на възложител, открива процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет:

„Инженеринг /проектиране и строителство/ на обекти: „Изграждане на подпорна стена /дясно/ прилежаща на кв.12, с. Копиловци, община Георги Дамяново“, „Изграждане на подпорна стена /ляво/ прилежаща на кв. 20, с.

3

Копиловци, община Георги Дамяново“, „Изграждане на подпорна стена /ляво/ прилежаща на кв. 28, с. Копиловци, община Георги Дамяново“ и „Изграждане на подпорна стена /дясно/ прилежаща на кв. 47 и 45 с. Копиловци, община Георги Дамяново“ - кв. 12 – 40 линейни метра - кв. 20 – 80 линейни метра - кв.

28 – 90 линейни метра - кв. 45-47 – 150 линейни метра“. Ответното дружество се явява класиран на първо място изпълнител по тази обществена поръчка.

Съгласно чл. 2, т. 1 общата стойност на договора е в размер на 537 615,04 лева с ДДС. В изпълнение на чл. 2, т. 2 от договора ищецът е заплатил на ответника аванс (предвиден като 50% от общата стойност) по договора в размер на 268 807,52 лева, предмет на настоящото производство. Това обстоятелство също не е спорно между страните.

Спорът, пренесен и пред настоящата инстанция, е свързан с твърдението на ищеца, че поради забава на длъжника е развалил процесния договор, защото за него е отпаднал интереса от неговото изпълнение. На това отпаднало основание формира искането си за връщане на авансово заплатената сума на твърдяния като неоснователно обогатил се ответник.

Съгласно изрично изявената воля в исковата молба и дадените уточнения от ищеца с молба от 12.07.2024 година, договорът е развален без предизвестие, тъй като продължилата години забава от страна на ответника е направила изпълнението по договора безполезно за ищеца. Именно по тази причина ищецът е направил волеизявление, че счита договорът за развален с предявяването на процесната искова молба. Отпадането на интереса от изпълнението на договора се мотивира и с обстоятелството, че поради неизпълнението от страна на ответника, ищецът не е получил финансиране от средства на ЕС, предвидени за целта на обществената поръчка (така ИМ и уточнителната молба). В срока по чл. 372 ГПК ищецът в подадената от него ДИМ е изразил становище, че първоначалната искова молба не подлежи на допълване и е оспорил постъпилия писмен отговор от ответника. Поради продължителния срок на забавата, евентуално последващо, дори и забавено изпълнение се определя като безполезно (така обстоятелствената част на въззивната жалба).

Разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД урежда връщане на даденото при отпадане на основанието. Съгласно задължителната и трайноустановена практика, обективирана в ППВС № 1/1979 г., на отпаднало 4 основание може да се претендира връщане на платената сума въз основа на договор, развален поради неизпълнение. Отпадането на основанието за плащане на авансираните процесни суми е в зависимост от развалянето на договора.

Основният въпрос, на който следва да се даде отговор в настоящото производство е свързан с това развален ли е договорът между страните; налице ли са предпоставките по чл. 87, ал. 2 предложение 2 ЗЗД; както и произнасянето на съда съобразно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК.

При формиране на своя основен правен извод настоящият съдебен състав възприема изцяло трайната и константна практика, че въззивният съд не е освободен от задължението да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да формира собствени изводи и да постанови решение по същество, като обсъди и оплакванията във въззивната жалба, възраженията и доводите на страните. В този смисъл са решение № 331/19.05.2010 г. по гр.д.

№ 257/2009 г. на ВКС, ГК, IV г.о.; решение № 700/28.10.2010 г. по гр.д. № 91/2010 г. на ВКС, ГК, IV г.о.; решение № 27 от 02.02.2015 г. по гр.д. № 4265/2014 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 160-А от 16.12.2020 по т. д. № 2156/2019 г., ІІ т.о.; решение № 211 от 21.01.2021 г. по гр. д. № 64/2020 г., ІV г. о.; решение № 183 от 16.11.2017 г. по т. д. № 2624/2016 г., ІІ т. о.; решение № 145 от 7.01.2019 г. по гр. д. № 811/2018 г., ІІ г. о. и други. Задължението на въззивния съд да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните твърдения, доводи, възражения и оспорвания, произтича от характера на въззивното производство, чиято непосредствена цел е повторното разрешаване на материалноправния спор. Съгласно т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, както и т.2 от ТР № 1 / 2013г. на ОСГТК на ВКС правораздавателната дейност на въззивната инстанция е аналогична на тази на първоинстанционния съд и не се изчерпва само с контрол върху валидността, допустимостта и правилността на първоинстанционното решение, а има за предмет разрешаване по същество на материалноправния спор, очертан от ищеца с основанието и петитума на исковата молба. Това предполага самостоятелна преценка на събраните пред двете инстанции доказателства и на заявените от страните доводи и възражения, тъй като без извършване на такава преценка въззивният съд не би могъл да формира свои собствени фактически и правни изводи по основателността на предявените искове. Няма 5 спор, че по своята същност дейността на въззивната инстанция е аналогична на тази на първата като без да представлява нейно повторение, я продължава, при което преценката относно правилността на акта на първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност.

За да приеме за установени дадени обстоятелства по делото, въззивният съд следва да обсъди и анализира относимите към тях доказателства, събрани по делото, както и твърденията и възраженията на страните при спазване правилата на формалната и правната логика. Следователно, фактическите му констатации и правните му изводи следва да са обосновани и постановени при изпълнение на задължението да отговори на всички доводи във въззивната жалба, в рамките на предмета на проверката по чл.269 ГПК, в качеството си на съд по съществото на спора и като съобрази всички настъпили до приключване на делото обстоятелства.

С оглед на гореизложеното, настоящата инстанция съобразява следното :

Установено е в съдебната практика и правната доктрина становището, че нормалното развитие на договора предполага изпълнение на поетите от съконтрахентите договорни задължения. При неизпълнение на задълженията на едната страна поради причина, за която отговаря, изправната страна има право да претендира реално изпълнение, обезщетение за забава, обезщетение за неизпълнение или да развали договора. Развалянето е крайно средство за ликвидиране на възникналото между страните правоотношение. Формата на разваляне на договора е в зависимост от формата на сключения договор.