Решение № 33 от 04.03.2025, Районен съд - Каварна

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. Каварна, 04.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Д. Панчева при участието на секретаря Йорданка Анг. Ялнъзова като разгледа докладваното от Емилия Д. Панчева Гражданско дело № 20243240100411 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба подадена от Т. Л. Д. с ЕГН ********** с адрес гр. Шабла, ул. **** № 7, чрез адв. П. П. от САК, против „АЙ ТРЪСТ” ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление гр.

София, р-н Триадица, бул. Витоша № 146, сграда А, ет. 4, Бизнес център „България”, с искане за осъждане на ответника на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, да заплати на ищцата сума в размер на 199,52 лв. представляваща недължимо платените суми във връзка с договор за предоставяне на поръчителство, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба до датата на окончателно й заплащане.

Ищцата извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че на 19.04.2021 г. е сключила с "КРЕДИСИМО" ЕАД договор за потребителски кредит № 2459223, за сума в размер на 1342,50 лева, за срок от 11 месеца, по силата на който е усвоила главница в размер на 1342,50 лв.

Твърди се, че във връзка с чл. 4, ал, 1 от договора за потребителски кредит и на датата на неговото сключване, на ищцата в качеството й на кредитополучател е предоставен Договор за предоставяне на поръчителство, сключен с ответника „Ай Тръст“ ЕООД носещ същия идентификационен номер, както номерът на договора за заем, като по така посочения договор за 1 поръчителство от кредитополучателя се изисквало възнаграждение за поръчителство в размер на 1249.08 лв. заплащане на

Твърди се, че с Решение № 74 от 05.06.2024, постановено по Гр.д. № 20233240100079 по описа на Районен съд Каварна е прогласена нищожността на Договора за предоставяне на поръчителство. Съгласно чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. На основание посочената разпоредба ищцата извежда правния си интерес от предявяване на осъдителен иск срещу ответното дружество на основание чл. 26 от ЗЗД и чл. 146, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за сумата от 199,52 лв., представляваща недължимо заплатена сума при начална липса на основание от ищеца на ответника „Ай Тръст“ ЕООД, по обявения за нищожен договор за предоставяне на поръчителство от 19.10.2021 г., сключен за обезпечаване на вземанията на „Кредисимо“ ЕАД по договора за потребителски кредит № 2459223/19.10.2021г. Твърди се заплащане на всички дължими по договора за предоставяне на поръчителство суми, възлизащи на 1342.50 лв., което обстоятелство е удостоверено от „Ай Тръст“ ЕООД, в удостоверение за липса на задължения № 1021528 от 09.12.2022г. При уважаване на главния иск се претендира за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й заплащане.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът АЙ ТРЪСТ ЕООД, чрез процесуален представител юрк. С. С., е депозирал отговор, с който заявява, че признава предявения иск по основание и до размера от 199,52 лева. Твърди се, че договорът за кредит е предсрочно изплатен, като на ответника е заплатено възнаграждение само за срока на действие на договора за кредит, като не е заплатено възнаграждение в пълен размер от 1097,33 лева. Твърди се, че общият размер на заплатените суми по договора за предоставяне на поръчителство възлиза на 199,52 лева, които са разпределени за възнаграждение за поръчител. С оглед направеното признание на иска, се моли за постановяване на решение на осн. чл. 237 ГПК.

Ответникът твърди, че след постановяване на решението по Гр.д. № 79/2023 г. на PC Каварна и преди предявяване на настоящия иск е изпратил имейл до посочения от ищеца Т. Д. при сключване на договора за предоставяне на поръчителство електронен адрес valeriaa @abv.ba, като е отправил покана 2 да му бъде посочена банкова сметка, по която да заплати сумите, платени от ищцата по обявения за нищожен договор. С оглед неполучаване на отговор от Т. Д. счита, че следва да се приложи нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК и разноските по настоящето дело да бъдат възложени в тежест на ищеца, тъй като ответникът е направил опит да изпълни задължението си преди входиране на исковата молба по която е образувано делото, но насрещната страна не е оказала необходимото съдействие, както и е направил признание на иска в срока по чл. 131 ГПК.

С молба вх. № 3920/09.12.2024 г. и вх. № 384/31.01.2025 г. ищецът, чрез процесуалния си представител прави искане съдът да се произнесе с решение съобразно признанието. Претендира за присъждане на разноски в производството, т.к. въпреки направеното признание на иска претендираната сума все още не е заплатена на доверителя му.

Съгласно чл. 237, ал. 1 от ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, като в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска.

Налице са условията за постановяване на решение в хипотезата на чл.

237, ал. 1 от ГПК. Предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, с оглед признаването му от ответника, следва да бъде уважен. Към решението си съдът не излага мотиви, като изрично указва, че то се основава на признанието на иска от страна на ответника.

По отношение на разноските:

При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл.

78, ал. 1 ГПК. Ищецът е представил списък по чл. 80 ГПК, съгласно който размера на претендираните от него разноски възлиза на сумата 52,00 лева – заплатена държавна такса. Посочената сума следва да бъде възложена в тежест на ответника Ай Тръст ЕООД.

На основание чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на адв. П. П. - САК следва да се присъди адвокатски хонорар за представителство по делото. Упълномощеният от ищцата адвокат претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, тъй като е защитавал страната безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА /в тази насока договор за правна защита от 10.12.2022г. на лист 10 от делото/. Преценявайки вида на защитаваното 3 спорно право, интересът, вида и количеството на извършената работа, фактическата и правна сложност на делото и съобразявайки разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.), претендираното от процесуалния представител на ищцата възнаграждение в размер на 400,00 лева се явява обосновано и законосъобразно, поради което следва да се присъди в тежест на ответника. Наведените от процесуалния представител на ответника възражения за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, като неоснователни следва да бъдат оставени без уважение.

Съдът намира за неоснователно искането на ответното дружество за приложение на чл. 78, ал. 2 ГПК. Особеното правило по него за разпределение на отговорността за разноски изисква кумулативно осъществяване на две предпоставки - ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска, като преценката за наличие на първата предпоставка е винаги конкретна, с оглед обстоятелствата по делото. В случая като е получил плащане, за нещо, което не му се следва, защото договора за предоставяне на поръчителство е нищожен и по него не се дължи изпълнение от потребителя, кредиторът е дал повод за завеждане на подобно дело, доколкото на длъжника се дължи връщане на недължимо платеното и същият по съдебен ред търси защита на правата си. Наред с горното, въпреки направеното признание на иска, не са представени доказателства претендираната сума да е възстановена на ищеца до приключване на устните състезания по делото, въпреки посочената от него банкова сметка. В случая ответникът не може да ползва привилегията на чл. 78, ал. 2 ГПК и да се освободи от разноските по делото, а напротив - същите следва да бъдат възложени в негова тежест.

По гореизложените съображения, Каварненският районен съд РЕШИ:

ОСЪЖДА "АЙ ТРЪСТ" ЕООД, ЕИК: 203508899, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1463, р-н Триадица, бул. "Витоша" 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център "България", да заплати на Т. Л. Д., ЕГН: **********, с адрес гр. Шабла, обл. Добрич, ул. **** № 7, сума в размер на 199,52 лв. (сто деветдесет и девет лева и петдесет и две стотинки), представляваща 4 недължимо платени суми във връзка с договор за предоставяне на поръчителство от 19.10.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.08.2024 г. - датата на депозиране на исковата молба в съда, до датата на окончателно й заплащане.

ОСЪЖДА "АЙ ТРЪСТ" ЕООД, ЕИК: 203508899, на основание чл. 78, ал.

1 ГПК, да заплати на Т. Л. Д., ЕГН: ********** сумата от 52,00 лв. (петдесет и два лева) – съдебно деловодни разноски в производството и на Адвокат П. П. САК, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата от 400,00 лв. (четиристотин лева), представляваща адвокатски хонорар за процесуално представителство в производството по делото. Посочените суми за разноски и адвокатски хонорар да бъдат преведени по следната специална банкова сметка: Банка: „Обединена Българска Банка“ АД, IBAN: BG45UBBS****, Титуляр: адв. П. С. П. – клиентска сметка на осн. чл. 39 от ЗА.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Добрички окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.

Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Каварна: _______________________ 5