Решение № 82 от 25.11.2021, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 82 гр. Пловдив, 25.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Величка П. Белева при участието на секретаря Мила Д. Тошева в присъствието на прокурора Иван Христов Перпелов (АП-П.) като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно гражданско дело № 20215000500483 по описа за 2021 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 257, постановено на 16.07.2021 г. по гр.д.

1914/2020 г. на О.С.-П., с което е осъдена П.Р.Б. да заплати на Т. Н. Р. сумата 3 000 лв., ведно със законната лихва от 27.08.2020 г., като обезщетение за неимуществените вреди, които е претърпял вследствие на повдигнато му от ответника обвинение в извършване на престъпление по ДП № 132/15 г., НОХД № 1104/2016 г. на ПОС, по което е признат за невинен с влязла в сила присъда, като за разликата до претендираните 80 000 лв. искът е отхвърлен.

Жалбоподателят П.Р.Б. моли решението да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно по съображения, изложени в подадената на 28.07.2021 г. въззивна жалба, в частта му, с която П. е осъдена да заплати на Р. обезщетение в размер на 3 000 лв., ведно със законната лихва, и да бъде постановено от ПОС решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло, евентуално, да се намали размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Като ответник в производството пред окръжния съд оспорва предявените от ищеца Т.Р. искове по чл. 2,ал.1,т.3 от 1

ЗОДОВ и по чл. 86, ал.1 от ЗЗД и моли те да бъдат отхвърлени като неоснователни. Моли да бъде отхвърлена като неоснователна въззивната жалба, подадена от ищеца по спора Т.Р.. В производството пред настоящата инстанция не ангажира събиране на нови доказателства.

Жалбоподателят Т. Н. Р. моли решението да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно по съображенията, изложени в подадената на 4.08.2021 г. въззивна жалба, в частта му, с която предявените от него искове за присъждане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди ведно със законната лихва за размера над 3 000 лв. до 80 000 лв. ведно със законната лихва върху тази разлика. Като ищец в производството пред окръжния съд предявява искове с правно основание чл. 2,ал.1, т.3 от ЗОДОВ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 80 000 лв. вследствие на незаконното обвинение за престъпление по ДП № ***/**** г., за което е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 1104/2016 г. на ОС-П., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаването на исковата молба 27.08.2020 г. Моли да бъде отхвърлена като неоснователна жалбата, подадена от П.Р.Б.. В производството пред настоящата инстанция не ангажира събиране на нови доказателства. Претендира за присъждане на разноски за въззивното производство.

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателите, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено следното:

Безспорно е между страните, видно е от приложеното НОХД № 1104/2016 г., че срещу ищеца по делото Т.Р. е било водено наказателно производство за две престъпления по чл.244,ал.1 във вр. с чл. 20,ал.2 от НК (за придобиване на подправени парични знаци и за държане на подправени парични знаци) и с присъда № 105/1.11.2016 г., влязла в сила на 6.10.2017 г. след потвърждаването й след протест от П. от въззивната инстанция и от ВКС, той е признат за невинен по двете обвинения.

С подадената на 27.08.2020 г. искова молба ищецът Т.Р. твърди, че делото е продължило повече от 2 години, като 8 месеца той е бил задържан 2 под стража. Твърди, че в по искане на П. е била назначена експертиза, която е дала заключение, че ищецът се нуждае от операция на дискова херния, но П. не е допуснала извършването й. Твърди, че към момента на задържането си е бил със 75% нетрудоспособност, като излязъл от ареста бил със 100% нетрудоспособност, а в момента е с 95% нетрудоспособност. Твърди, че само той се грижи за болната си майка и се е притеснявал какво се случва с нея.

Твърди, че с посоченото са му причинени неимуществени вреди – обида, възмущение, битови неудобства, внушаване чувство на малоценност и незначителност. Претендира за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 80 000 лв. ведно със законната лихва от датата на завеждането на исковата молба.

С отговора от 2.10.2020 г. на исковата молба ответникът П.Р.Б. оспорва исковете, като твърди, че твърденията на ищеца за претърпени неимуществени вреди са голословни и че липсват доказателства за причинна връзка между здравословното състояние на ищеца и воденото срещу него наказателно производство. Твърди, че претенцията е завишена по размер, тъй като не е съобразена с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, с трайната съдебна практика и с обществено-икономическите условия в страната. Твърди, че съгласно справката за съдимост на ищеца той е осъждан общо 4 пъти, което сочи на по-нисък интензитет на търпените вреди, а воденето на друго наказателно производство срещу него в процесния период– до невъзможност за разграничаване на твърдените за търпени неимуществени вреди.

С обжалваното съдебно решение окръжният съд приема, че с гласните доказателства ищецът е установил търпените от него притеснения за майка му, защото тя е болна той не е могъл по време на задържането си да се грижи за нея, и не е установил реалното претърпяване на останалите, твърдени като претърпени, конкретни вреди. Съдът приема, че следва да бъде определено като справедливо обезщетение в размер на 3 000 лв. Съдът отчита, че обезщетението следва да бъде определено в по-висок размер, тъй като ищецът е обвинен за две престъпления по чл. 244,ал.1 от НК, за всяко от които се предвижда наказание „Лишаване от свобода“ от 2 до 8 години и които са тежки по смисъла на чл. 93,т.7 от НК, като в хода на наказателното производство на ищеца е наложена най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“ и той я е търпял за най-високия възможен законодателно предвиден срок от 8 месеца. Съдът намира, че за налагането на 3 тази мярка, което е довело до единствено установената като реално претърпяна от ищеца вреда притеснение, че няма кой да се грижи за тежко болната му майка по времето на задържането му, ищецът е допринесъл поради обремененото му съдебно минало. Съдът преценява, че обезщетението следва да бъде определено в по-нисък размер с оглед обремененото съдебно минало на ищеца и ангажираността му, макар и за краткия срок от няколко дни, в паралелното провеждане на друго наказателно производство, по НОХД № 3094/2017 г. на ПРС едновременно с това по НОХД № 1104/2016 г. на ПОС, за извършено на 16.05.2017 г. престъпление, около година след като на 26.04.2016 г. е променена мярката за неотклонение „Задържане под стража“ по НОХД № 1104/2016 г. Съдът преценява, че следва размерът на обезщетението да се определи в по-висок размер, защото проведеното наказателно производство е протекло в двете негови фази (досъдебна и съдебна), а в съдебната фаза се е развило на всички съдебни инстанции, но че не се налага завишаване на размера с оглед срока, тъй като общата продължителност на производството от 2 години и 1 месец е в рамките на разумното и ищецът е бил оправдан и по двете повдигнати му обвинения още на първа инстанция. Съдът преценява, че не се налага определяне на обезщетение в по-висок размер заради обстоятелството, че по време на задържането му под стража ищецът е търпял болки и изтръпване на крайниците, неповлиявани от медикаментозното лечение, доколкото те са причинени от наличното при него с голяма давност, от 2010 г., дегенеративно заболяване и той би ги търпял във всякакви условия, докато не бъде опериран, което той не може финансово да осигури със закупуване на импланти, а не защото здравето му се е влошило при задържането поради непозволяване от ответника да се извърши операция, от която ищецът имал належаща нужда, както той твърди. Съдът преценява, че не се установява претърпените от ищеца притеснения да са със сила, интензивност и продължителност, които да налагат по-високо обезщетение.

С подадената въззивна жалба жалбоподателят П.Р.Б. твърди, че претенцията на ищеца е недоказана, като не са ангажирани доказателства за наличието на пряка причинно-следствена връзка между твърдените вреди и обвинението, включително че те са пряк резултат именно и единствено от незаконното обвинение, което е предмет на предявения иск. Заявява, че в съдебното решение правилно е прието, че разпитаният по искане на ищеца 4 свидетел не установява твърдените в исковата молба претърпени от ищеца негативни преживявания вследствие на повдигнатото му обвинение и водено наказателно производство. Евентуално, ако се приеме наличие на основание за присъждане на обезщетение, претендира да бъде намален размерът на присъденото обезщетение до неговия разумен минимум, съответстващ на принципите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Счита размера от 3 000 лв. за силно завишен, неотговарящ на трайната съдебна практика и на икономическия стандарт в страната. Претендира да бъде съобразено обстоятелството, че наказателното производство е приключило в разумен срок, на първа инстанция, както и обстоятелството, че ищецът е осъждан 4 пъти, което сочи на по-нисък интензитет на търпените вреди, а воденето на друго наказателно производство срещу него в процесния период – до невъзможност за разграничаване на твърдените за търпени неимуществени вреди.

С подадената въззивна жалба жалбоподателят Т.Р. твърди, че решението е неправилно, защото вредите са търпени не само до оправдателната присъда, но и след това, и размерът на присъденото обезщетение не е съобразен с принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал.1, т.3, предл.1 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от П. при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. В случая е безспорно, че срещу Т.Р. от П. са повдигнати обвинения в извършване на две престъпления по чл. 244,ал.1 от НК, за които той е оправдан с присъдата на ОС-П. от 1.11.2016 г., която е обжалвана от П. пред апелативния съд и пред ВКС и е влязла в сила на 6.10.2017 г. Налице са основания за ангажиране на отговорност на П.Р.Б. при условията на чл.2,ал.1,т.3, предл.1 от ЗОДОВ.

Съгласно нормата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Относно твърдените от ищеца обстоятелства за претърпени неимуществени вреди вследствие воденото срещу него наказателно производство, в хода на което той е обвинен в извършване на двете престъпления, за които е оправдан от съда, ищецът е ангажирал и са събрани от окръжния съд гласни и писмени доказателства. По начало е обичайно, настъпва несъмнено винаги при лица с нормална психика и по начало не се 5 нуждае от специално доказване, наличието на отрицателни стресови преживявания, притеснения и напрежение по време на продължилото в период от 21.08.2015 г. (когато то е образувано срещу Т.Р. и още две лица, като той е привлечен като обвиняем с постановление от 22.08.2015 г.) до 6.10.2017 г. (2 години, 1 месец и 14 дни) наказателно производство, в хода на което Т.Р. е бил с мярка неотклонение първо „Задържане под стража“ за период от 8 месеца (от 25.08.2015 г., взета с определение по ЧНД № 1595/2015 г. на ОС-П., до 26.04.2016 г., отменена с определение по ВЧНД № 238/2016 г.), а след това мярката е „Подписка“. Несъмнено е, че провеждането на наказателното производство в период от две години с две обвинения за тежки престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода над 5 години, е причинило твърдените от Р. притеснения. Конкретни обстоятелства относно преживяванията на ищеца се установяват и от показанията на разпитания от окръжния съд в съдебното заседание на 22.06.2021 г. по искане на ищеца свидетел С. А. Д.. Видно от показанията на свидетеля Д., той е бил заедно с ищеца в следствения арест през 2017 г., когато Р. е бил задържан за друго обвинение, а не по време на процесното задържане, майката на ищеца е на легло от 5-6 години, имала две операции от рак на двете гърди, нямало кой да се грижи за нея при задържането на ищеца от 2015 г. насам, Р. се притеснявал за майка си, през 2018 г. свидетелят пращал своята майка да види майката на Р., защото тогава ищецът пак бил в затвора, няма други роднини, които да се грижат за нея, ищецът единствен го правел. Установява се следователно от тези показания, че ищецът е изпитвал притеснение и с оглед дълга си да се грижи за своята майка поради нейното здравословно състояние и невъзможността да го прави поради задържането му. В случая е безспорно наличието на проблеми със здравословното състояние на Р. по време на задържането му в ареста. От негова страна е представено в копие експертно решение на ТЕЛК от 29.06.2020 г., съгласно което той има определена нетрудоспособност 95% без чужда помощ за срок от три години, за което е инвалидизиран на 12.04.2011 г., като посочената диагноза е „Увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел с миелопатия“. Видно от представените от страна на П. в копия и приети в съдебното заседание на окръжния съд на 19.01.2021 г. документи, с представеното в копие писмо от ГДИН-ОблСИН-П. до ОП-П. от 12.12.2015 г. е посочено, че Т.Р. е задържан в ареста в гр. П., съобщава за дискова херния 6 при първоначалния медицински преглед и че е претърпял две операции на гръбначния стълб, там се засилват оплакванията от болки в кръста и крака, на 11.11.2015 г. той е бил изведен за консултация с неврохирург в УМБАЛ“Св.Г."- П. и мнението на специалиста е, че липсват индикации за оперативно лечение по спешност на лумбалната стеноза, като предвид засилващите се оплаквания от затруднено движение и неповлияващи се болки от предписаните медикаменти е уместно разпореждане за превеждането на Р. в СБАЛЛС-гр.С. за извършване на експертно изследване и лечение. С представената в копие декларация до наблюдаващия окръжен прокурор от 14.12.2015 г. Р. декларира, че не желае да бъде изпращан на лечение в З.Б.гр.С., защото има нужда от оперативно лечение, което там не може да бъде направено, за заболяване, което той лекува от 2011 г. и има до момента направени две операции, възстановителният период от които е дълъг, труден и немислим в тези условия. В декларацията е посочено още, че той е хипертоник и със аритмия и тук, в ареста му доставят хапчета и инжекции, а там няма кой. Видно от представената епикриза от 13.07.2010 г. от СБАЛЛСН.О.-С., лечението на Р. не е дало задоволителни резултати и той е бил предложен с протокол на ЛКК за прекъсване на наказанието и извършване на оперативна интервенция, като е изписан и наказанието е прекъснато от 13.07.2010 г. Видно от представената епикриза от 29.09.2011 г. от УМБАЛ“С.Г.“ЕАД-гр.П., Р. е опериран на 19.09.2011 г. Установява се при тези обстоятелства, че е неоснователно заявеното от ищеца в исковата молба твърдение, че в хода на наказателното производство П. е поискала да се назначи експертиза, която да даде заключение дали ищецът се нуждае от операция от дискова херния, експертизата е казала, че се нуждае, но П. не е допуснала извършването й. От посочените по-горе документи се установява, че медицинският специалист при консултацията е дал мнение, че няма индикации за оперативно лечение по спешност, както и че имало възможност ищецът да бъде приведен в болницата за лечение на лишените от свобода в гр.С., където, както е било направено през 2010 г., е имало възможност за лечение, включително за насочване евентуално към друго лечебно заведение за операция, но той е отказал това лечение. Няма основания при тези обстоятелства да се приеме, че е настъпило влошаване на здравословното състояние на ищеца, включително довело до по-тежка инвалидизация, което да се дължи на действия на П. и да е във връзка с неговото задържане и с 7 провеждането на наказателното производство, приключило с оправдателната присъда. Несъмнено е само, че лечението на тези здравословни проблеми именно в условията на изтърпяване на мярката „Задържане под стража“ е създало допълнителни притеснения за Р., доколкото той не е могъл свободно да организира такова лечение. Правилна е следователно преценката на окръжния съд, че при воденето на наказателното производство за престъпленията, за които Р. е оправдан от съда, са му причинени болки и страдания с неимуществен характер, за които вреди му се дължи обезщетение от П. по реда на чл. 4 от ЗОДОВ във вр. с чл. 52 от ЗЗД, вр. §1 от заключителните разпоредби на ЗОДОВ. Неоснователно е оплакването на П. като жалбоподател за липса на основания за присъждане на обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди поради недоказаност на претенцията му, включително на причинната връзка между твърдените вреди и обвинението.