Определение № 735 от 25.09.2023, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 735 гр. Ловеч, 25.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ТАТЯНА МИТЕВА

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20234300500358 по описа за 2023 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл. 418, ал. 4 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№1857/10.05.23 г. подадена от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД против разпореждане № 358/19.04.2023 г., по ч.гр.д.

№170/2023г. на Районен съд Луковит, с което е отхвърлено изцяло заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу Ц. А. И. от ***.

Жалбоподателят излага твърдения в жалбата си за незаконосъобразност на горепосоченото разпореждане, като се поддържа, че не е налице нередовност на заявлението по чл.417 от ГПК поради липса на индивидуализиране на претендираното вземане. Счита, че информацията в заявлението и извлечението от счетоводни документи съдържа достатъчно данни за индивидуализация на вземането на длъжника и то е редовно от външна страна и отговаря на всички изисквания по чл.60 ал.2 от ЗКИ. Цитира практика на ВКС, поред която извлечението от счетоводните книги следва да съдържа достатъчна информация за претендираното вземане, каквато според него е налице в казуса, като прави характеристика на заповедното производство като специално. Изтъква, че кредитополучателят сам е пожелал да се присъедини към застрахователни програми и средствата се превеждат от кредитора към сметка на застрахователя, за което той е дал изрично си 1 нареждане и съгласие с подписването на договора за кредит, като коментира съответните точки, касаещи тези клаузи от договора. Счита, че досежно реквизитите в извлечението от счетоводните книги липсва легална дефиниция, но представеното към заявлението отговаря на изискванията на редовен от външна страна документ, удостоверяващ подлежащо на изпълнение вземане..

Моли съда за отмяна на атакуваното разпореждане и за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника Ц. И. за сумите по заявлението.

Частната жалба е допустима, тъй разпореждането е връчено на жалбоподателя на 3.05.23 г, а частната жалба е подадена на 10.05.23 г , следователно тя е подадена в срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване (чл. 418, ал. 4 ГПК).

Производството пред районния съд е образувано въз основа на заявление по чл. 417 ГПК, подадено от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД с вх.

№1245/29.03.23 г., с което е поискано издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу Ц. А. И. от *** за сумата от 4408,21 лв. главница, възнаградителна лихва от 884,97 лв. за периода от 15.09.2022 г. до 21.02.2023 г., обезщетение за забава 96,25 лв. за периода от 15.09.2022 г. до 16.03.2023 г. и законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до изплащане на вземането като е посочено, че паричното задължение е възникнало по договор за потребителски кредит №**********/15.03.2022 г. и въз основа извлечение от счетоводните книги към 16.03.2023 г. Изрично е посочено, че този договор не е сключен при ОУ и в него е инкорпорирано съдържанието на чл.11 от ЗПК, като всяка страница е разписана от длъжника.

Претендира се присъждане и на ДТ от 107,79 лв. и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение. Към заявлението са приложени договора за потребителски кредит с приложенията към него, извлечение от счетоводните книги, обратна разписка за изпратено уведомление за предсрочна изискуемост и уведомление за настъпила предсрочна изискуемост, 2 бр.пълномощни, документ за внесена ДТ и списък с разноските.

С разпореждане № 358/19.04.2023 г., по ч.гр.д. №170/2023г. на Районен съд Луковит е отхвърлил изцяло заявлението с мотиви, че има нередовност на 2 извлечението и то е в противоречие със закона.

С разпореждане №678/28.08.2023 г. съдът е указал на заявителя в тридневен срок от получаване на съобщеното да отстрани констатираните нередовности на заявлението, посочени в обстоятелствената част на разпореждането. Съдът е счел, че заявлението и приложеното към него извлечение от счетоводните книги не са редовни, с оглед липсата на уточнение на размера на дължимата главница и лихви, както и изрично да се отрази погасената част на кредита и какви задължения са погасени с тези плащания.

В указания срок от заявителя е постъпила уточняваща молба с вх.

№5261/18.09.23 г. в която се уточнява, че размерът на непогасената главница от 4779,44 лв, включва размерът на финансираната стока, избрана от потребителя 3500 лв за телефон, финансиране на избраните от кредитополучателя застраховки, застраховка Банк пакет 3 кредит+ сметка в размер на 919,79 лв. и застраховка Банк пакет 3 сметка в размер на 359,65 лв, Посочва, че сумите са отпуснати по желание на клиента, включително и застраховките и формират стойността на отпуснатия кредит-главница, който се възстановява от кредитополучателя съгласно съответния погасителен план.

Конкретизира, че по договора е заплатена сумата 1 169,36 лв. от страна на длъжника, без да се посочва какви задължения са погасени с тези суми, като уточнява, че непогасени остават 4408,21 лв. главница, 884,97 лв. договорна лихва за периода от 15.09.22 г. до 21.02.23 г. и 96,25 лв. обезщетение за забава за периода от 15.09.22 г. до 16.03.23 г.

С оглед на гореизложеното разпореждане е правилно. съдът намира, че обжалваното

Правилно и в съответствие със закона районният съд е приел, че така подадени заявлението и извлечението от счетоводните сметки са нередовни.

Настоящата инстанция е изпълнила вмененото й от ГПК задължение да укаже на заявителя в какво се състои нередовността и да му предостави възможност за отстраняването

(чл. 411, ал. 2, т. 1, вр. 410, ал. 2 ГПК), но дори и след представяне по делото на уточняващата молба от заявителя не се внася яснота относно начина на формиране на вземанията по заявлението и съответствието им с размерите, означени в извлечението от счетоводните книги. Това несъответствие се проявява и след подаване на уточнителната молба, от която 3 става ясно, че длъжникът е извършвал плащания по договора и с тях са погасени от заявителя главница и договорна лихва в размер общо на сумата 1 169,36 лв, без да се посочва какво от задълженията се погасява с тази сума и съответно това не намира отражение в заявлението и документа по чл. 417 от ГПК. Едва в уточняващата молба се посочва, че в главницата са включени и други главни вземания – финансиране на избрани от кредитополучателя застраховки, които обаче не са означени в заявлението за издаване на заповедта за незабавно изпълнение и в извлечението от счетоводните книги.

От уточнението отново не става ясно върху кой размер на главницата са начислени претендираните договорни лихви и обезщетение за забава– върху главното вземане по договора за кредит или и върху добавените към него главни вземания за застраховки. Продължава по този начин да съществува съществено разминаване между посочените в заявлението, извлечението от счетоводни книги и приложеният договор суми. Дори и след оставяне на заявлението без движение, заявителят в уточняващата си молба претендира отново главница с всички включени в нея компоненти. Затова няма как да се приеме, че нередовността на заявлението е отстранена, поради което то е останало нередовно и по него не следва да се издава заповед за незабавно изпълнение (чл. 411, ал. 2, т. 1, вр. 410, ал. 2 ГПК) само на това основание.

Съгласно ТР 6 от 15.01.2019г. по тълк.д. 6/2017 на ОСГТК на ВКС, в производството по ГЛАВА XXI ГПК, съдът не е обвързан единствено от основанията, посочени в жалбата, както е по в производството по чл.269 ГПК.

Правомощията на въззивният съд са: да се произнесе служебно по валидността на първоинстанционното определение, а по допустимостта и правилността в обжалваната му част, като не е обвързан в посочените в жалбата основания.

За пълнота на изложението, наред с гореизложеното, настоящата инстанция намира, че съгласно разпоредбата на чл. 411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК, заповедният съд служебно извършва проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави, както и дали се основава на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

В случая претенцията на заявителя, наред с главница, договорна лихва и мораторна лихва, включва и така наречените допълнителни услуги-сключени застраховки, включени като компонент от главницата и върху тях се начисляват и дължимите лихви съгласно погасителния план към договора. На 4 тази база е начислено и обезщетението за забава. След като договорът за потребителски кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит, нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда и по специално императивното правило на чл. 19, ал.4 от ЗПК. Клаузите на договора са в противоречие със закона и добрите нрави, тъй като по същество се цели заобикаляне на ограничението на чл.19 ал.4 от ЗПК, тъй като размерът на ГПР при положение, че в него се включат и разходите за застраховка ще надхвърли максималният размер от 50% годишно, а освен това тази сума е включена в главницата по договора за потребителски кредит.

Предвид горното, отказът на районния съд е постановен в съответствие със закона, поради което подадената частна жалба против разпореждането следва да се остави без уважение.

По тези съображения атакуваното разпореждане № 358/19.04.2023 г., по ч.гр.д. №170/2023г. на Районен съд Луковит следва да бъде потвърдено като правилно.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА като правилно разпореждане № 358/19.04.2023 г., по ч.гр.д. №170/2023г. на Районен съд Луковит.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5