Решение № 4364 от 23.10.2026, Административен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 4364

Велико Търново, 23.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административния съд Велико Търново - VI състав, в съдебно заседание на пети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

РОСЕН БУЮКЛИЕВ

При секретар С.М.като разгледа докладваното от съдия РОСЕН БУЮКЛИЕВ административно дело № 20267060700730 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 172, ал.5 от ЗДвП.

Жалбоподателката П. Х. С. от [населено място], чрез ***Р. И. от ВТАК, е обжалвала като незаконосъобразна заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM –2535711 от 26.06.2026 година, издадена от младши автоконтрольор при РУ – Г. О. към ОДМВР – Велико Търново.

С подробно развити аргументи в жалбата моли процесната заповед да бъде отменена. Конкретните оплаквания са, че заповедта противорчи на закона и е в противоречие с принципа на пропорционалност/съразмерност/. Не претендира разноски.

Ответникът по жалбата, младши автоконтрольор при РУ –Г. О. към ОДМВР – Велико Търново, не е взел становище по жалбата.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата, като подадена в срок, от легитимирано лице, против подлежащ на оспорване акт е допустима за разглеждане по същество.

Видно е от съдържанието на самата заповед, че същата е връчена на 26.06.2026 г. на С.. Жалбата е подадена в съда на 03.06.2026 година, видно от датата върху щемпела, с която е приета, т.е. в преклузивния 14 дневен срок по чл.149 от АПК. Жалбоподателката е активно легитимирана да оспори заповедта, тъй като е посочена като адресат на неблагоприятните и последици.

По същество жалбата е основателна.

Според доказателствата, представени по преписката, съответно събрани от съда, се установява следната обстановка:

На 26.06.2026 година ответникът по жалбата е издал АУАН №5206420, като е посочил в обстоятелствената му част, че на същата дата жалбоподателката, като водач на ППС управлява рек автомобил А. Р. с номер [рег. номер] в [населено място] на [улица] посока към [населено място] предстояща собственост на П. Х. С., като при проверката е установено, че въпросното МПС не е регистрирано по надлежния ред и е с прекратена регистрация от 16.06.2026 година по чл.143, ал.15 от ЗДвП.

В снетото сведение, приложено по преписката жалбоподателката е посочила, че при проверката полицаите са установили, че е без гражданска отговорност и без сменени талони при прехвърляне.

Впоследствие, на 30.06.2026 година е изготвена от ответника докладна записка до ВПД Началника на РУ Г. О., в която са описани същите обстоятелства, кито впрочем така или иначе не са спорни.

На датата на съставянето на отбелязания по – горе АУАН е издадена и връчена процесната понастоящем заповед, като описаните в този акт остоятелства са буквално пренесени и в заповедта.

Какви са изводите на съда при така установената обстановка съобразно събраните доказателства?

Според разпоредбата на чл.172 от ЗДвП „Принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица“.

В случая е посочено в процесната ПАМ, че заповедта е издадена от овластен със заповед №366з - 3249 от 4.09.2025 година на Директора на ОДМВР – В.Търново административен орган. В самата заповед е прието, че става въпрос за прилагане на мярката по чл.171, т.1, буква „з“, „гг“ от ЗДвП. Според т.2,2 от овластяващата заповед на Директора на ОДМВР – В.Търново младши автоконтрольори в група „Пътен контрол“, сектор “Охранителна полиция” в РУ – Горна Оряховица могат да налагат такива принудителни мерки за територията, която това РУ обслужва, както и в процесният случай. Следователно заповедта е издадена от компетентен по материя, степен и територия орган в условията на делегация.

Заповедта обаче е формално незаконосъобразна, като дори и да се приеме обратното, тя е издадена в противоречие с материалния закон.

Видно от цитираната по-горе разпоредба на закона заповедта за прилагане на ПАМ следва да е мотивирана, като относно мотивите приложима е разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, изискваща наличието на фактически и правни основания. В случая липсва описание на посочените в правното основание на разпоредбата на чл.143, ал.15 от ЗДвП обстоятелства. Отбелязано е единствено, че описаното МПС е дерегистрирано на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП, без да е описано кога е породено задължението да се регистрира конкретното МПС и кой е адресата на това задължение. Следователно, в случая е налице порокът, визиран в разпоредбата на чл.146, т.2 от АПК.

По съответствието на оспорената заповед с материалния закон:

В случая мярката се прилага за твърдяно нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДВП, като тази разпоредба предвижда следното: “Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и с глоба 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.“.

С оглед описаните в заповедта и АУАН обстоятелства следва предположението, че се претендира управление на МПС от П. С. в качеството и на водач на МПС със служебно прекратена регистрация на това същото МПС по реда и условията на чл.140, ал.1, предложение първо от ЗДвП. Тази разпоредба предвижда следното: „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.“.

Отново предвид описаното в заповедта, следва да се приеме, че дерегистрацията е последица на проявлението на хипотезата, описана в разпоредбата на чл.143, ал.15 от ЗДвП. Тази разпоредба от своя страна предвижда следното: ”Служебно, с отбелязване в Националния регистър на пътните превозни средства, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство или в случаите, когато собственикът е починал и в шестмесечен срок от настъпване на това обстоятелство не е заявена промяна в данните за собственика.”.

Както многократно, константно и предвидимо е имал повод да посочи съда, от самата разпоредба е видно, че става въпрос за административна процедура, която се развива служебно, без органът, който води производството да се сезира от някое заинтересовано лице. Компетентността за прекратяване на регистрацията на МПС принадлежи на началниците на сектори „Пътна полиция“ при СДВР/ОДМВР с аргумент от чл.6, ал.2, т.1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства /Наредбата за лаконичност/. Посочените органи действат служебно /както е процедирано в процесният случай/ или по изрично писмено заявление на собственика на МПС - вж. чл.18, ал.1 от Наредбата.

Следва обаче да се отбележи, че прекратяването на регистрацията има не само фактически, а и правни последици, които и в случаите на служебно прекратяване и на прекратяване по заявление, са абсолютно еднакви и пораждат еднакъв ефект в правната сфера на адресата си. Самото прекратяване се извършва чрез отбелязване в Националния регистър на пътните превозни средства, като се посочва и причината за прекратяването на регистрацията. След като са налице неблагоприятни правни последици, които законът свързва с прекратяването на регистрацията на определено МПС по отношение на конкретен адресат, чиито права и законни интереси са засегнати, то това служебно прекратяване на регистрация по съществото си представлява индивидуален административен акт както по смисъла на чл.21 от АПК, така и по смисъла на чл.120, ал.2 от КРБ.

Съответно, за издаването на такъв акт следва да се уведоми заинтересованият адресат по реда на чл.18а от АПК с аргумент от чл.61 от с.к. Посоченото изискване не може да се дерогира от правилото на чл.18б, ал.3 от Наредбата, тъй като от една страна подзаконов нормативен акт не може да противоречи на закон /вж и чл.15, ал.3 от ЗНА/, и, от друга страна, обхванатите там случаи касаят съобщаване на акта по прекратяване на регистрация на вписаните в регистъра собственици, което е извън хипотезата на чл.143, ал.15 от закона, която норма касае невписаните в регистъра такива.

Видно от представената преписка липсват данни, а и не се твърди, че жалбоподателката или друго лице /предходният собственик/, са уведомени надлежно за това, че регистрацията на процесният автомобил е служебно прекратена.

Следователно, към момента на извършената проверка прекратяването на регистрацията не е породило правните си последици и не може да се приеме, че въпросният автомобил не е регистриран по надлежния ред /доколкото в процесният случай не се и твърди липсата на регистрационни табели с оглед нормата на чл.175, ал.3 от ЗДвП/.

При това положение ответникът не може да се позове на това прекратяване на регистрацията на управляваното от жалбоподателя МПС, доколкото същото не е произвело правното си действие /няма норма, която да сочи, че прекратяването на регистрацията е предварително изпълним по силата на закона акт/.

От изложенотно дотук следва, че липсва основание да бъде издадена ПАМ като процесната с позоваване на прекратяване на регистрация на МПС, което не е произвело правното си действие.

Жалбата е основателна и следва да се уважи.

Разноски не се претендират и не следва да се присъждат.

Водим от изложеното, Административният съд – В. Търново, шести състав,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM –2535711 от 26.06.2026 година на младши автоконтрольор при РУ – Г. О. към ОДМВР – Велико Търново.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�