Определение № 10097 от 11.05.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 12306/2025
- Вид
- Определение № 10097
- Подписан
- 11.05.2026
- В сила
- 11.05.2026
- Състав
- Стела Кацарова, Боян Георгиев Бояджиев, Петър Иванов Минчев
Цитирани разпоредби
- чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 48, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1-5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1-5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1-5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1-5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1-5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 10097 гр. София, 11.05.2026 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в закрито заседание на седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Стела Кацарова
Членове:
Петър Ив. Минчев
Боян Г. Бояджиев като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело № 20251100512306 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Образувано е по молба на въззиваемия „Вива Кредит“ АД за допълване на въззивното решение по настоящото дело чрез присъждане в негова полза на направените разноски за депозит за особен представител на въззивника и ответник в първа инстанция М. С..
Релевират се оплаквания за заплащане на разноските и представяне на списък по чл. 80 ГПК за тях преди открито заседание.
Ответникът по молбата и въззивник М. С. С. не изразява становище.
Молбата е допустима, като подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, а разгледана по същество е неоснователна.
С влязлото в сила решение № 1614 от 11.03.2026 г. по настоящото дело се потвърждава решение № 15692 от 19.08.2025 г., гр.д. № 13514/2024 г., СРС, 169 с-в в частта, с която се ОСЪЖДА М. С. С. да заплати на „Вива Кредит“ АД сумата от 840 лева на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 6 ЗПФУР, представляваща главница по договор за кредит „Violeta“, сключен на 08.04.2022 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 08.03.2024 г. до погасяване на задължението.
С разпореждане от 06.11.2025 г., на особения представител на въззивника М. С. – адв. П. К., САК, е определено възнаграждение от 482 лв., 1 вносими от въззивника „Вива Кредит“ АД в 1-седмичен срок от съобщаването.
На 20.02.2026 г., преди проведеното единствено открито съдебно заседание от 23.02.2026 г., въззиваемият и ищец в първа инстанция „Вива Кредит“ АД представя молба със списък за разноски по чл. 80 ГПК. В списъка претендира стойността на направените разноски от 246,44 евро – депозит за особен представител на въззивника и ответник в първа инстанция М. С. С., назначен по реда на чл. 47, ал.6 вр. ал 1 ГПК. Към момента на приключване на устните състезания в о.с.з. 23.02.2026 г., по делото не са представени доказателства за плащане на депозита. Едва впоследствие, с допълнителна молба е представен банков платежен документ от 19.03.2026 г. за заплатен депозит.
Както е прието в определение № 87 от 04.04.2018 г., гр.д. № 2078/2017 г., ВКС, І Г.О., ГПК урежда в чл. 47, ал. 6 и чл. 48, ал. 2 ГПК хипотезата на назначаването на особен представител на страната на ответника, в която размерът на възнаграждението се определя по Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Разноските за него се поемат от ищеца, който, ако ги е заплатил, може да иска възмездяването им по реда на чл. 78, ал. 1-5 ГПК от насрещната страна, също като разноски по делото съобразно изхода на спора.
Въззивният съд намира, че след като въззиваемият несвоевременно, след приключване на устните състезания пред настоящата инстанция, внася сумата 246,44 евро – депозит за особен представител на въззивника, независимо че въззивната жалба е неоснователна, при условията на чл. 78, ал. 3 ГПК въззиваемият няма право да претендира възстановяване на късно направените деловодни разноски за възнаграждение на особения представител на загубилата делото страна. Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е неоснователна.
По изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК на въззиваемия „Вива Кредит“ АД за допълване на въззивно решение № 1614 от 11.03.2026 г., гр.д. № 12306/2025 г., СГС, IV-А с-в, чрез присъждане в негова 2 полза на направените разноски за депозит за особен представител на въззивника и ответник в първа инстанция М. С..
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3