Определение № 80 от 24.02.2025, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 80 гр. Сливен, 24.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мая П. Величкова

Членове:

Галина Хр. Нейчева

Пламен Д. Стефанов като разгледа докладваното от Пламен Д. Стефанов Въззивно частно наказателно дело № 20252200600099 по описа за 2025 година Производството е по реда на Глава ХХІІ от НПК.

Образувано е по частен протест против определение от 29.10.2025 г. на Районен съд Сливен, постановено по НОХД № 199/2024 г., с което мярката за неотклонение на подсъдимия Е. Н. Д. е изменена от "Задържане под стража" в "Подписка".

В частния протест се изразява несъгласие с извода на съда за липса на опасност подсъдимият да извърши престъпление, като се изтъква, че същият докато е бил с мярка за неотклонение „Домашен арест“ по това производство е извършил престъпления по чл.270 от НК и по чл.354а ал.3 от НК. На следващо място в протеста се сочи, че подсъдимия няма постоянен адрес на местоживеене и има опасност да се укрие предвид грозящото го ефективно наказание.

Не е постъпило възражение срещу депозирания частен протест.

Частният протест е процесуално допустим-подаден е в законоустановения в чл. 342, ал. 1 НПК 7-дневен срок от постановяване на обжалваното определение, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на обжалване и протестиране съгласно чл. 270, ал. 4 вр. ал. 2 НПК.

Въззивният съд, като взе предвид депозирания частен протест и съобрази изтъкнатите в него доводи и материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

По отношение на подсъдимия Е. Н. Д. прокурор от Районна прокуратура Сливен е внесъл в Районен съд-Сливен обвинителен акт за извършено на 05.09.2022г. престъпление с правна квалификация по чл.330 ал.1 от НК. В хода на досъдебното производство Е. Н. Д. е бил фактически задържан осем месеца с мярка за неотклонение „Домашен арест“. Тази мярка е била взета с Определение № 169/06.06.2023г. по чнд. №274/2023г. на Районен съд-Нова Загора /папка 2,л.6 от ДП / и с внасянето на обвинителния акт от Районна прокуратура Сливен на 06.02.2024г. срещу него за разглеждане в Районен съд Сливен, с постановление от същата дата наблюдаващия прокурор е отменил мярката за неотклонение поради изтичане на 8 месечния срок по чл. 63, ал.4 от НПК.

В хода на съдебното производство по НОХД № 199/2024г по описа на 1

Районен съд-Сливен, поради неявяване на подсъдимия Д. за насроченото разпоредително заседание за 20.12.2024г. и тъй като подсъдимия не е бил намерен на посочените адреси с определение Районния съд е взел мярка за неотклонение „Задържане под стража“ на подс. Е. Н. Д..

Видно от докладна записка л.251 от съдебното производство подсъдимия Д. е бил обявен за издирване на 30.12.2024г. с телеграма №32980/24г на ГДНП.

От докладната записка с дата 31.12.2024г. е видно, че подсъдимия е бил установен, задържан и предаден на ОЗ „Охрана“ гр. Ямбол, като по делото липсва точна информация на коя дата точно е бил задържан.

След получаване на информацията за задържане на подсъдимия с Разпореждане № 23 от 06.01.2025г съдията докладчик по делото е насрочил разпоредително заседание по НОХД №199/2024г. по описа на РС-Сливен на 29.01.2025г. По делото на 15.01.2025г. е постъпило искане от подсъдимия Д. за изменение на мярката за неотклонение „Задържане под стража“ по което искане съда със свое разпореждане е заявил, че ще се произнесе в открито заседание по делото насрочено за 29.01.2025г.

Подсъдимият е осъждан дванадесет пъти като пълнолетен, както следва:

С Присъда №52/1.05.2000г. по НОХД № 52/2000 г. на Военен съд-Сливен за деяние по чл.381 ал.2 от НК на лишаване от свобода за срок от 6 месеца при общ режим.

С Присъда от 08.05.2001г. по НОХД № 70/2000 г. на Районен съд-Поморие за деяние по чл.195ал.1 т.2 вр. чл.20 от НК на лишаване от свобода за срок от 1 година при общ режим.

Със Споразумение № 24 от 18.01.2013г. по НОХД № 216/2013 г. на Районен съд-Варна за деяние по чл.343б, ал.1 от НК на „Пробация“ за срок от 10 месеца с пробационни мерки по чл.42а, ал.2 т.1 и т.2 от НК и лишаване от правоуправление на осн. чл.343б, ал.3 от НК за 10 месеца.

С Присъда № 126 от 19.09.2018г. по НОХД № 8/1999 г. на Районен съдЯмбол за деяние по чл.195ал.1 т.2 вр. чл.20 от НК на лишаване от свобода за срок от 1 година и 2 месеца при строг режим.

С Определение №48/13.03.2019г. с което е одобрено споразумение по НОХД № 256/2019 г. на Районен съд-Ямбол за деяние по чл.354аб, ал5, вр.ал.3, т.1 от НК на „Глоба“ в размер на 500лева.

С Определение №260007/07.08.2020г. с което е одобрено споразумение по НОХД № 256/2019 г. на Районен съд-Ямбол за деяние по чл.343в, ал.3, вр. ал.1 вр. чл.26 от НК и на осн. чл.55 НК на „Пробация“ за срок от 1 година с пробационни мерки по чл.42а, ал.2 т.1 и т.2 от НК, и за престъпление по чл.343в, ал.2, вр. чл.26 ал.1 от НК и чл.55 от НК на лишаване от свобода за срок от 6 месеца при строг режим. На осн. чл.23 ал.1 от НК общо наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца при строг режим и на осн. чл.23, ал.3 от НК е присъединено наказанието „Глоба“ в размер на 250 лева.

С Присъда №59 от 05.02.2020г. по НОХД № 1211/2019 г. на Районен съдГаброво за деяние по чл.343, ал.3, пр. 2, б.“А“, вр. ал.1, б.“Б“, пр.2 вр. чл.342, ал.1 вр. чл.58а ал.1 от НК на лишаване от свобода за срок от 2 години и 4 месеца при строг режим.

С Определение №260016/20.01.2021г. с което е одобрено споразумение по НОХД № 1210/2020 г. на Районен съд-Ямбол за деяние по чл.127,ал.4,. от НК на лишаване от свобода за срок от 4 месеца при общ режим.

С Определение №26/25.01.2024г. с което е одобрено споразумение по НОХД № 1121/2023 г. на Районен съд-Ямбол за деяние по чл.270, ал.1, пр.1 от НК на лишаване от свобода за срок от 6 месеца при общ режим и за деяние по 2 чл.354а, ал.3, т.1 от НК на лишаване от свобода за срок от 1 година и глоба в размер на 2000лева. На осн. чл.23 ал.1 от НК общо наказание лишаване от свобода за срок от 1 година при строг режим и на осн. чл.23, ал.3 от НК е присъединено наказанието „Глоба“ в размер на 2000 лева.

Със Споразумение № 55 от 26.02.2024г. по НОХД № 67/2024 г. на Районен съд-Ямбол за деяние по чл.354а, ал.3, т.1 от НК на наказание лишаване от свобода за срок от 1 година при строг режими глоба размер на 2000лева.

В съдебното заседание на 29.01.2025г., след произнасяне по въпросите, посочени в чл.248, ал.1 от НПК, съда е разгледал молба от подсъдимия Д. за изменение на мярката му за неотклонение от "Задържане под стража" в полека и молбата му е уважена, като мярката му за неотклонение е изменена в "Подписка" без да са изложени мотиви за това.

В протеста си прокурора от Районна прокуратура-Сливен акцентира върху опасността подсъдимия да извърши друго престъпление, предвид многократните му осъждания и доказания факт, че последните две осъждания на подсъдимия за деянията по чл.270, ал.1, пр.1 от НК, за деянието по чл.354а, ал.3, т.1 от НК и за деянието по чл.354а, ал.3, т.1 от НК са извършени по време на търпяната мярка за неотклонение „Домашен арест“ по настоящото производство, както и за липсата на постоянно местоживеене на подсъдимия.

Въз основа на горепосочената фактическа обстановка въззивната инстанция намира от правна страна следното:

Въпросът за изменение на мярката за неотклонение на подсъдимия може да се поставя по всяко време на съдебното производство.

Съгласно чл. 270, ал. 2 НПК при постановяване на определението съдът е оправомощен да се произнася само относно това дали съществува реална опасност подсъдимото лице да се укрие или да извърши престъпление, включително дали има новонастъпили обстоятелства, които да водят до отпадане на същата или до намаляване на нейния интензитет.

В светлината на изложеното напълно незаконосъобразен се явява протестирания съдебен акт, доколкото липсват мотиви към същия в които да е взето отношение по въпроса има ли опасност подсъдимия да се укрие или извърши друго престъпление.

Според настоящия състав е налице опасност от укриване на подсъдимия Е. Н. Д. в случай на освобождаване от най-тежкото процесуално ограничение, доколкото същият макар да има известни адреси в с. Болярово, общ. Ямбол и друг в гр. Ямбол, по делото са налице доказателства, от които да се изведе реална опасност от укриване . От материалите по делото е видно, че той не живее постоянно на тези адреси, бил е нередовно призоваван, както чрез защитника си адв. Донев, така и чрез Директора на ОД на МВР-Ямбол и не е бил намерен на адресите. Налична е докладна записка от полицейските служители, че той от дълго време не живее там. Разглеждането на делото се е отлагало поради нередовното му призоваване.

На следващо място контролиращата инстанция приема, че е налице опасност подсъдимият да извърши престъпление. От справката му за съдимост се установява, че той има обременено съдебно минало. Осъждан е многократно за тежки умишлени престъпления, а престъплението, за което е обвинен, е също тежко умишлено. Подсъдимия е личност с висока обществена опасност и с трайни престъпни навици, като предходните му осъждания не са изиграли превъзпитателна цел и не са го поправили. Отделно от това от доказателствата по делото се установява, че спрямо него са постановени две осъдителни присъди-едната з а възпрепятстване органите на полицията и 3 държане на наркотични вещества за лична употреба на 08.11.2022г., и втората за държане на наркотични вещества за лична употреба на 25.07.2023г. /държал 442,628 грама метамфетамин и коноп-мараихуана 87,705 грама, както и синтетичен канабиноид/, извършени докато е бил с мярка за неотклонение „Домашен арест“ по настоящото наказателно производство. Поради това не може да бъде пренебрегнато обстоятелството, че Д. е извършил няколко тежки престъпления въпреки воденото срещу него наказателно производство за палеж и в нарушение на мярката си за неотклонение, което свидетелства за една завишена обществена опасност на подсъдимия, обосноваваща извода за наличие на реална опасност той да извърши престъпление в случай на изменение на мярката му за неотклонение от "задържане под стража" в по-лека такава. Според настоящия състав мярка за неотклонение, различна от "Задържане под стража", не може да гарантира правилното и законосъобразно развитие на производството и изпълнение на целите по чл. 57 НПК.

На следващо място, следва да се посочи, че Д. в молбата си до Районния съд Сливен не е посочил основание за искането си за изменение на мярката за неотклонение-необходимост да работи да учи ,здравословни проблеми и друго, което да е от естество да повлияе на опасността от укриване или извършване на престъпление, намалявайки значително нейния интензитет.

На последно място, следва да се обсъди въпросът дали срокът на задържането по отношение на Д. е разумен. Същият е фактически е бил задържан в хода на досъдебното производство осем месеца с „Домашен арест“, която мярка той явно не е спазвал предвид доказателствата по делото, като през това време досъдебното производство е приключило, изготвен е и е внесен в Районен съд Сливен обвинителен акт. С внасянето на обвинителния акт мярката за неотклонение е била отменена от наблюдаващия прокурор поради изтичане на 8 месечния срок по чл. 63, ал.4 от НПК. По съдебното производство няма доказателства на коя конкретно дата подсъдимия е задържан. Видно от докладната записка/л.251 от съд. производство/ на младши разузнавач Господинов от РУ на МВР- Ямбол от 31.12.2024г., същия е обявен за издирване на 30.12.2024г. и доколкото в докладната записка от 31.12.2024г. е посочено, че е бил задържан и предаден на ОЗ “Охрана“ гр.

Ямбол вероятно задържането му е било на тази дата. Сроковете на задържане по чл. 63, ал.4 от НПК, не касаят съдебното производство. Независимо, че задържането в хода на съдебното производство не е обвързано с тези срокове, предвид краткото време на задържане под стража на подс. Д. въззивната инстанция счита, че задържането му не е с такава продължителност, която да разколебава опасността от укриване или извършване на престъпление .

В обобщение, проверяващият съдебен състав намира, че интензитетът на опасността от извършване на престъпление от страна на Д. не е намалял вследствие осъществяваното спрямо него най-тежко процесуално ограничение, като липсват новонастъпили обстоятелства, обуславящи изменение или отмяна на същото. Контролиращата инстанция преценява мярката за неотклонение "Задържане под стража" и понастоящем като единствено адекватна спрямо подсъдимия и съобразена с целите на мерките за неотклонение, визирани в разпоредбата на чл. 57 НПК.