Решение № 3908 от 20.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3908 гр. София, 20.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Ина Бр. Маринова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20251100501360 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 19800 от 04.11.2024 г. по гр.д. № 55022/2022 г. по описа на СРС, 76 с-в, е осъден “Алба Център” ООД, ЕИК 203534666, да заплати на Н. К. Р., ЕГН **********, сумата от 1650 лева -обезщетение на основание чл. 200, ал. 1 КТ за претърпени от нея имуществени вреди, вследствие на злополука от 25.05.2022 г., призната за трудова с Разпореждане № 31688 от 01.06.2022 г. на ТП на НОИ - София град, представляващи сбора от сторени от ищеца разходи за преглед, ЯМР изследване и оперативно лечение, ведно със законната лихва от датата на исковата молба /11.10.2022 г./ до окончателното изплащане на задължението.

С постановеното решение е осъден “Алба Център” ООД, ЕИК 203534666, да заплати на Н. К. Р., ЕГН **********, сумата от 20 000 лева - обезщетение на основание чл. 200, ал. 1 КТ, вр. чл. 52 ЗЗД за претърпени от нея неимуществени вреди, вследствие на злополука от 25.05.2022 г., призната за трудова с Разпореждане № 31688 от 01.06.2022 г. на ТП на НОИ - София град, изразили се в болки и страдания в резултат на получена контузия на дясното коляно и дясната подбедрица на ищеца след падане по стълбището по време на работа в сградата на работодателя, наложили оперативна намеса, ведно със законната лихва от датата на трудовата злополука /25.05.2022 г./ до окончателното изплащане на задължението, като е отхвърлен като неоснователен предявения иск по чл. 200, ал. 1 КТ, вр. чл. 52 ЗЗД за разликата над 20 1

000 лева до пълния размер на претенцията от 40 000 лева.

Решението, в частта на уважаване на иска за неимуществени вреди, е обжалвано в срока по чл.259, ал.1 ГПК от ответника “Алба Център” ООД, с изложени доводи, че е неправилно, поради нарушение на процесуалния закон и неправилно приложение на материалния закон, както и поради необоснованост.

Поддържа твърдения, че пострадалия – ищец в производството е допринесъл за настъпване на трудовата злополука с поведението си – проявена груба небрежност.

Поддържа възражението си за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, тъй като стълбите, по които се твърди да е настъпила злополуката са били почистени и обезопасени от работодателя, т.е. последния е изпълнил задълженията си по ЗЗБУТ. Поради това и при придвижване по тях ищцата не е проявила елементарна грижа и внимание, за което са и били дадени инструкции от работодателя.

Освен това, според ответника, при разрешаване на спора, съдът неправилно е дал вяра на показанията на свидетеля Ю., който е баща на ищцата и е заинтересован от изхода на спора. За необоснован намира извода на съда, че в производството е доказано, че в резултат на трудовата злополука на ищцата са били причинени психически страдания.

Счита, че в нарушение на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД и в противоречие със събраните по делото доказателства районният съд е определил твърде завишен размер на обезщетението за неимуществени вреди, като при определянето им съдът не е отчел необходимите обстоятелства и съпричиняването на вредоносния резултат от пострадалия. Поддържа, че в случая увреждането не е трайно, постигнато е пълно възстановяване, ищцата е трудоспособна и не е налице медицинска пречка да полага труд. Същевременно, според ответника, неправилно съдът е отчел като утежняващо обстоятелство, че лечението е продължило три месеца, без да съобрази, че операция за възстановяване от увреждането е била направена около два месеца след инцидента. Същевременно, съдът не е съобразил, че два дни след инцидента ищцата е била на работа. В следващия тримесечен период се е наложило обездвижването й за период от 14-21 дни.

Жалбоподателят отправя искане за отмяна на решението в частта на уважаване на иска за неимуществени вреди, като моли за отхвърляне на иска в цялост, като неоснователен; при условията на евентуалност – отправя искане за намаляване на присъденото обезщетение. Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ищеца Н. К. Р., в който е изразено становище за нейната неоснователност. Отправя искане за потвърждаване на решението в обжалваната част, като правилно. Поддържа, че при постановяването му не са допуснати нарушения на процесуалните правила и материалния закон е бил приложен правилно; постановеното решение е обосновано, 2 чрез събраните по делото доказателства. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Съдът приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Във връзка с доводите във въззивната жалба, съдът намира следното:

За да постанови решение в обжалвания смисъл, с което са уважени в една част предявените по чл.200, ал.1 КТ искове за заплащане на обезщетение за понесените неимуществени вреди, СРС е приел, че чрез събраните в производството доказателства е установено, че на 25.05.2022 г. около 16:20 часа, ищцата е претърпяла злополука по време и по повод на извършвана работа в интерес на ответното дружество, където изпълнявала длъжността „оператор контактен център“. На посочената дата, излизайки за регулярна почивка, слизайки по стълбите на работното си място, падналата и наранила дясното си коляно. След посещение на болнично заведение - УМБАЛ “ИСУЛ”, гр. София, било установено, че е получила контузия на дясното коляно и дясната подбедрица. Наложило се провеждане на оперативна интервенция в областта на коленната става, за което била хоспитализирана в периода от 02.08.2022 г. до 04.08.2022 г. Приел е за установено, че злополуката е призната за трудова с Разпореждане № 31688 от 01.06.2022 г. на ТП на НОИ - София град, като за обезщетяване на причинените на ищцата неимуществени вреди –болки и страдания от причиненото травматично увреждане на десния долен крайник в областта на коленната става, причинило на ищеца разстройство на здравето, продължило повече от 3 месеца, както и за негативните емоционални изживявания - неудобство и притеснение, вкл. във връзка с необходимостта от ангажиране помощта на близки за ежедневните й лични нужди във връзка с обслужване, състояние на потиснатост, нарушеното чувство за себереализация, невъзможността на ищеца да полага труд и да упражнява професията си, съдът определил обезщетение в размер на 20 000 лв., като е отхвърлил като неоснователен иска за разликата над тази сума до сумата 40000.00 лв.

За определянето му съдът е съобразил принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД и 3 указанията, дадени с ППВС № 4/1968 г., като е взел предвид преживените болки и страдания, възрастта на пострадалата, извършената оперативна интервенция, периодът на възстановяване и ограниченията и затрудненията, които същата е имала във връзка с придвижването и ежедневното самообслужване; продължителния период на възстановяване, който, макар приключил от медицинска гледна точка, не се характеризира с пълна възстановимост на движенията на крайника; необходимостта от рехабилитация и обществено - икономически условия към момента на настъпване на злополуката - 2022 г., както и съдебната практика по сходни казуси през същия период.

При постановяване на решението съдът е приел за неоснователно възражението на ответника по чл.201, ал.2, т.1 КТ вр. чл.51, ал.2 ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат с поведението на пострадалата – ищец в производството.

Решението е правилно в обжалваната част. Съображения:

За да възникне имуществена отговорност на работодателя за обезщетяване на причинените на пострадал от трудова злополука работник или служител неимуществени вреди, трябва да бъдат установени чрез пълно и главно /от ищеца/ доказване по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК следните материални предпоставки: 1) трудова злополука; 2) вреда, водеща до неблагоприятни последици - болки и страдания и 3) причинно-следствена връзка между злополуката и причинените вреди, т. е. причинените болки и страдания да са закономерна, естествена последица от злополуката, която е настъпила през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието.

Имуществената отговорност на работодателя за обезвреда и възниква независимо от обстоятелството дали той самият, негов орган или друг негов работник или служител е виновен за увреждането - арг. чл. 200, ал. 2 КТ. В този смисъл отговорността на работодателя по чл. 200, ал. 1 КТ е обективна, поради което дори и при виновно поведение от страна на пострадалия - при небрежност, работодателят следва да го обезвреди. Би отпаднала работодателската имуществена отговорност само при умишлено самонараняване, но не и при действие при самонадеяност (т. нар. съзнавана непредпазливост). Дори и при съпричиняване на вредоносния резултат при тази форма на вината (в чл. 201, ал. 2 КТ е използван терминът "груба небрежност"), отговорността на работодателя може само да бъде намалена.

Страните не спорят и се установява чрез представените пред първата инстанция доказателства, че ищцата е работила в ответното дружество по силата на трудов договор, като е заемала длъжността “оператор, контактен център”.

Установено е, че на 25.05.2022 г. ищцата е претърпяла злополука по време и по повод на извършвана работа в интерес на ответното дружество - падане от страна на ищцата при слизане по стълбите в сградата на дружеството-ответник, вследствие на което получила контузия на дясно коляно и дясна подбедрица, която е установена за 4 трудова с Разпореждане № 31688/01.06.2022 г. на ТП- София град на НОИ.

Установено е и страните не спорят, че в резултат на трудовата злополука ищцата е претърпяла травматични увреждания - контузия на дясно коляно и дясна подбедрица, за които са издадени медицински документи, приложени по делото.

Непосредствено след инцидента, пострадалата била откарана до болница от екип на Спешна медицинска помощ, където била прегледана от специалист по ортопедия и травматология, установил нанесените й травматични увреждания в областта на дясната коленна става. Дадени й били предписания за покой, обезболяване, криотерапия, имобилизация и преглед от специалист след 7 дни. Въпреки това се установява и страните не спорят, че първите два дни непосредствено след инцидента ищцата се явила на работа, а след това излязла в отпуск поради временна нетрудоспособност.

Чрез представената пред първата инстанция медицинска документация и констатациите на приетата пред първата инстанция СМЕ, която настоящия състав изцяло кредитира по реда на чл.202 ГПК, се установява че ищцата е претърпяла травма на менискуса на десния си крак, което е наложило и извършването на оперативна интервенция. Според експерта, средният възстановителен период на ищцата е около 2,5 - 3 месеца, при необходима имобилизация на крайника за период от 14-21 дни, характеризиращ се с първоначално интензивни и постепенно отслабващи болки.

Според дадените констатации, ищцата е достигната максималната терапевтична цел на лечението, като възстановяването /около година и половина след инцидента/ е почти пълно, като все още се наблюдават лек оток, ненапълно възстановена подвижност на ставата и болков синдром. Лекостепенното намаление на обема на движенията при флексия, според вещото лице, е вероятно с постоянен характер, като това се отнася и по отношение на изпитваните от ищцата болки, чието проявление би се засилвало при лошо време и натоварване.