Решение № 15172 от 23.12.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15172 гр. София, 23.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20221110129289 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с обективно, кумулативно съединени претенции, с правна квалификация чл. 415, ал. 1, във вр. с чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, съотв. чл. 86, ал.1, изр.1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания по отношение на „Топлофикация София“ ЕАД спрямо Г. Л. Х. и В. П. Х. в условията на солидарност за заплащане на следните суми: сумата от 1679.49 лева - главница, представляваща незаплатена цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот с аб. № 75375 за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законна лихва върху главницата от 18.01.2022 г. до изплащане на вземането, обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия в размер на 336.48 лева за периода от 15.09.2019 г. до 07.01.2022 г., обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главница за дялово разпределение в размер на 1.12 лева за периода от 01.10.2019 г. до 13.11.2021 г., която главница за дялово разпределение е за периода от м.08.2019 г. до м.04.2020г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 2217/2022 г. по описа на СРС, 88 състав. Претендира разноски.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците, които били придобили правото на собственост върху топлоснабдения имот по време на брака, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. „Гоце Делчев“, бл.

241, вх. А, ет. 5, ап. 9, с аб. № 75375, като ответниците не престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в определения за това срок и, като не са изпълнили паричното си задължение, са изпаднали в забава и дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от 1 всеки един от ответниците. В отговорите се съдържат сходни възражение, а именно:

Ответниците намират исковите претенции за неоснователни и недоказани. Оспорват да са имали качеството „потребители на топлинна енергия“ през процесния период. Твърдят, че не са титуляри на правото на ползване по отношение на процесния имот, както и не са собственици или облигационни ползватели на същия. Оспорват наличието на основание ответниците да отговарят в условията на солидарност. Считат за недоказано твърдението на ищеца за наличие на облигационна връзка между страните по делото. Релевират възражение за изтекла погасителна давност по отношение на част от претендираните с исковата молба суми. Оспорват основанието, на което се претендира заплащане на обезщетение за забава върху главницата, доколкото считат, че чл. 32 и чл. 33 от Общите условия на ищцовото дружество са неравноправни и поради това – нищожни. Оспорват от страна на ищеца да е извършвана реална доставка на топлинна енергия за битови нужди до процесния недвижим имот. Оспорват надлежното сертифициране на средствата за търговско измерване, както и, че същите са преминали метрологична проверка. Считат, че за процесния период не е бил налице валиден договор между ищеца и дружеството за дялово разпределение, като поддържат, че не се установява основанието, на което ищецът предявява претенции за суми, дължими във връзка с предоставяне на услугата по топлинно счетоводство. Оспорват процесният недвижим имот да е топлоснабден, както и наличието на строителни книжа, удостоверяващи изградена сградна инсталация за топлопреносната мрежа в апартамента. По отношение на акцесорните претенции за обезщетение за забава оспорват да е налице изпадане на ответниците в забава. Оспорват фактурираните стойности и редовността на воденото от ищеца счетоводство. Претендират разноски.

Третото лице-помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД, конституирано по делото с определение от 31.10.2022 г., твърди, че отчитането и разпределянето на ТЕ за имота е извършено в съответствие с действащата нормативна уредба.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответниците, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 2217/2022 г. на СРС, 88 състав, вземанията по настоящото производство, съобразно петитума на исковата молба и уточнителната молба на ищеца съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Възражения за недължимост са подадени в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело.

Относно възражението на ответника Х. за недопустимост на производството поради образуваното гр. д. № 18200/2022 г. по описа на 55 състав на СРС, настоящият съдебен състав намира, че разпоредбата на чл. 126, ал. 1 ГПК подлежи на тълкуване, което да дава възможност на съда – при заведени две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане /установяване безспорността/дължимостта на парични вземания/, дори когато първото от тях е заповедно производство, да може да прекрати по-късно заведеното дело за установяване недължимост на вземанията по издадената заповед за изпълнение. Т. е. ч. гр. д. № 2217/2022 г., за установява на вземанията по което е образувано настоящото производство е образувано преди гр. д. № 18200/2022 г. по описа на 55 състав, поради което настоящото производство при всички положения е допустимо. Именно приложимостта на разпоредбата на чл. 126, ал. 1 ГПК обуславя липсата на правен интерес за кредиторазаявител от последващо /след подаване на заявлението по чл. 410/417 ГПК/ образуване на искови производства /осъдителни или установителни/ за същото вземане, както и липсата на правен интерес у длъжника от предявяването на иск за установяване недължимостта на вземане, за което е налице вече издадена заповед за изпълнение.

2

Още повече, че по сходни съображения е прекратено производство по гр. д. № 18200/2022 г. по описа на 55 състав с определение , което е влязло в сила на 21.10.2022 г.

– л. 98-99.

Съдът намира така предявените вземания за достатъчно индивидуализирани, поради което предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:

Съгласно разпоредбите на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (приложима редакция за периода до 17.07.2012 г.) и на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставена и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество.

В настоящото съдебно производство е доказано възникването и съществуването на облигационно правоотношение с предмет продажба (доставка) на топлинна енергия по отношение на процесния имот. Представен е по делото договор за покупко-продажба на недвижим имот от 19.12.2002 г., обективиран в нотариален акт № 126, том II, дело 293 от 2002 г. на нотариус Габриела Йорданова-Даскалова, с който И.н Пенчев И.нов продава на Г.

Л. Х. процесния недвижим имот, представляващ апартамент № 9, находящ се в гр. София, ж. к. „Гоце Делчев“, бл. 241, вх. А, ет. 5 – л. 17-18. Представено е по делото заверено копие от акт за сключен граждански брак № 378 от 11.06.1994 г., от което се установява, че Г. Л. Х. и В. П. Х. са сключили граждански брак на 11.06.1994 г. Представен е и нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 169, том I , рег. № 8407, дело № 155 от 2017 г. на нотариус Румен Димитров, с който Г. Л. Х. и В. П. Х. са учредили договорна ипотека върху процесния апартамент № 9, находящ се в гр. София, ж. к. „Гоце Делчев“, бл. 241, вх. А, ет. 5 – л. 19-21. Представена е по делото и молба-декларация от Г. Х., с която е поискал открИ.не на партида при ищеца за имот с аб. № 75375 на адрес гр. София, ж. к. Боянски водопад, бл.

241, вх. А, ет. 5, ап. 9 – л. 15-16. Молбата-декларация е от дата 17.08.2008 г. Съгласно намиращото се в кориците на делото удостоверение от „Географска информационна система – София“ ЕООД /л. 24/, се установява, че адрес на ж. к. Боянски водопад, бл. 241, вх. А, ет. 5, ап. 9 е идентичен с настоящ адрес ж. к. „Гоце Делчев“, бл. 241, вх. А, ет. 5.

Ответниците са били съпрузи към дата на закупуване на имота, така и към настоящия момент. Подадената молба-декларация представлява по своето правно естество предложение (оферта) за сключване на договор за доставка на топлинна енергия – арг. чл. 13 ЗЗД, а приемането от ищеца - сключване на договор за доставка на топлинна енергия – в този смисъл т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК. В случая обаче се установи, че имотът е придобит по време на брака между Г. Л.

Х. и В. П. Х. в режим на съпружеска имуществена общност /бездялова съсобственост/.

Според чл. 32, ал. 2 СК за задължения, които единият или двамата съпрузи са поели за задоволяване нужди на семейството, те отговарят солидарно. Доколкото ответниците са съпрузи и собственици на процесния имот, без значение е кой от тях е подал молбадекларация за промяна на партидата на имота. В молбата-декларация изрично е посочено, че семейството на Г. Л. Х. се състои от 4 члена. Ползването на топлинна енергия за семейното жилище представлява задължение, поето за задоволяване нуждите на семейството.

Следователно съпрузите отговарят солидарно по смисъла на чл. 32, ал. 2 СК, като единствено от ищеца зависи дали ще претендира цялата сума спрямо един от тях, общата 3 сума солидарно или общата сума разделно.

Не се твърди по делото и не се представят доказателства ответниците да са се разпоредили с правото на собственост върху процесния топлоснабден недвижим имот преди изтичането на процесния период. Ето защо, при съвкупната преценка на всички доказателства по делото, за исковия период клиенти на топлинна енергия и съответно задължени лица да заплащат стойността на потребената в имота топлинна енергия са именно ответниците по делото в качеството им на собственици на процесния имот.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани, за което са представени доказателства – л. 39-40, а и това обстоятелство съдът намира за общоизвестно. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са ангажирани доказателства ответниците да са упражнили правото си на възражения срещу Общите условия.